През 2017 г. България явно отесня за „Мистър Икономика“, тъй

...
През 2017 г. България явно отесня за „Мистър Икономика“, тъй
Коментари Харесай

"Труд": Цветан Василев – голямото опарване от Парачин

През 2017 година България очевидно отесня за „ Мистър Икономика “, защото Василев придвижи новаторския си метод за основаване на подправени кредитори и на територията на Сърбия. Оказва се, че да обереш спестяванията на стотици хиляди българи, не е толкоз сложна задача, изключително за 57 годишния някогашен „ Мистър Икономика “ и три пъти „ Банкер на годината “ Цветан Василев, оповестява " Труд ".

По времето, когато гордо позираше под светлините на прожекторите до получените статуетки и държеше високопарни речи за цялостния си „ принос “ за развиването на българската стопанска система, Василев към този момент е бил наясно, че пирамидата му КТБ е на път да рухне. Банката се разпадаше под тежестта на раздадените стотици милиони необезпечени заеми на свързани с него компании – бушони, а закупените от свързните компании с парите на банката активи – предприятия, хотели и други парцели, е трябвало да бъдат скрити от кредиторите (разбирай откраднати – персонално, или посредством подставени лица), по метод, изключващ връщането им в КТБ.

След като през 2014 година Василев се укри от родното ни правораздаване в прилежаща Сърбия, някогашният банкер посвети всекидневието си напълно на това, да резервира колкото е допустимо повече от активите, закупени с пари на КТБ, за себе си.

Въпреки всичките си грандомански изказвания и до ден сегашен банкерът – фараон не е върнал непринудено на банкрутиралата КТБ нито едно дружество или безценен парцел, най-малко с цел да покаже, че му е останала някаква чест, достолепие или има най-малко малко отговорност към тези, чиито спестявания бе употребявал, с цел да напрупа голямото си благосъстояние.

Напротив, всички помним цирковете с активите, които последваха след банкрута на КТБ. Първо Василев трансферира на свое име 43% от БТК против 20-ина хиляди евро, по-късно дружно с Гриша Ганчев отмъкнаха бензиностанциите и базите на „ Петрол “ посредством серия от фиктивни покупко-продажби, без да платят и лев на КТБ (нищо, че общата задлъжнялост на групата „ Петрол “ надхвърляше 250 млн. евро).

В началото на 2015г. пристигна и аферата с фамозния френско-руски жител Пиер Луврие, който получи против 1 (едно) евро активи за близо милиард – БТК, Дунарит, Авионамс, ТВ 7, НУРТС и така нататък Легендата тогава беше, че Луврие щял търси „ вложители “ по международните пазари, които да му платят 900 милиона евро, които пък да бъдат „ върнати “ на банката. Много „ благородно “, в случай, че Василев можеше непосредствено да ги трансферира на синдиците на КТБ, вместо да ни разиграва клоунада. След като схемата му беше разкрита, някогашният банкер си прибра предприятията назад, като обществено разгласи, че е развалил контракта с Луврие.

Логично пристигна момента да задейства идната си пионка – руснака Дмитрий Косарев. На него пък даде обещание да си разделят парите от бъдещата продажба на тези компании, като против защита на Василев и фамилията му, Косарев щеше да „ проработи “ 20% от всичките активи. През цялото това време, до момента в който реализирашепоредния си спектакъл на парадокса, Василев и платените му медии и публицисти тръбяха, че бил почтен, и създаваха компромат след компромат срещу нарочените за негови врагове политици, предприемачи, държавни служители и несъмнено – българската прокуратура.

Престъпният боеприпас на банкера-фараон обаче напълно не се изчерпа с Луврие и Косарев.Кражбите не престават и след тях. Така да вземем за пример „ Сана Спейс Хотел Хисаря “ и „ Хелт енд Уелнес “ – сдружения, притежаващи десетки хотели и парцели в цялата страна, закупени с парите на КТБ, внезапно се снабдиха с прясно регистрирани кредитори, с уставен капитал от по 2 лв., станали небрежно крупни „ взискатели “ на апетитните активи.

Схемата беше осъществена с поредност от привидни цесии за десетки милиони лв., с които „ новите “ кредитори – Мирослав Маринов, Георги Пазвантов, както и други доближени на Василев и Гриша Ганчев хора, получиха без пари вземанията на свързани с Василев компании – бушони от длъжниците „ Сана Спайс Хотел Хисаря “ и „ Хелт енд Уелнес “, нищо, че вземанията са образувани от отпуснати заеми от КТБ, които след това компаниите – бушони са раздали като заеми на „ Сана Спайс Хотел Хисаря “ и „ Хелт енд Уелнес “. Целта им е ясна – оповестяване на сдруженията „ Сана Спайс Хотел Хисаря “ и „ Хелт едн Уелнес “ в неплатежоспособност и следващо „ прибиране “ на активите им от страна на подправените кредитори (вместо от КТБ, която няма директно взимане от длъжниците).

С една дума, елементарна скица, която за жалост в българския съд върви, тъй като съдът не се интересува, че вземанията на подправените кредитори не са „ действителни “ и са с първоизточник – банкрутиралата КТБ.

През 2017г. България очевидно отесня за „ Мистър Икономика “, защото Василев придвижи новаторския си метод за основаване на подправени кредитори и на територията на Сърбия. Този път на мушката му е заводът за стъкло в Парачин. В него Василев „ влага “, преди затварянето на КТБ, колосална сума от над 200 милиона лв.. Разбира се, не директно, както прилича на естествена банка, а главно посредством обвързваните с него фирми-бушони – „ Глас индъстри “ и „ Болкан глас “, обилно кредитирани с десетки милиони евро от парите на вложителите.

Удобно разположил се в петзвездния си хотел в Белград, до момента в който българската прокуратура поставя старания да го изправи на подсъдимата пейка, „ банкерът “ употребява добре познатия си боеприпас от фиктивни цесии, с цел да се опита да лиши 825 служащия и техните фамилии от Парачин, от препитанието им – т.е. да разгласи завода в Парачин в неплатежоспособност, в която следващия подправен заемодател да разпродава активите на завода.

Оказва се, че посредством цели четири следващи фиктивни контракта за цесия, „ нормалните обвинени “ – Цветан Василев и Гриша Ганчев, с присъединяване на същите пионки от схемата им със „ Сана Спейс Хотел Хисаря “ и „ Хелт енд Уелнес “ – Мирослав Маринов и Георги Пазвантов и даже с някои от същите офшорни дружества(напр. „ Stagiori Limitid “ от Сейшелските острови), са се разпоредили с вземания на „ Глас индъстри “ от фабриката за стъкло в гр.Парачин, в размер на 47 милиона евро. Как е станало това? Според източник на „ Труд “, шефът на „ Глас индъстри “, сдружение, което дължи на КТБ повече от 70 млн. евро -сръбският жител Небойша Симонович, е трансферирал вземането на „ Глас индъстри “ от 47 млн евро, без насрещно заплащане, на офшорката „ Риперс лимитид “, чиито шеф е Мирослав Маринов.

След това същото взимане е трансферирано на нов заемодател – сръбско сдружение, представлявано от Иван Джиджев – друго доближено на Василев лице, по-късно още веднъж, на друга офшорка – „ Stagiori Limitid “, с прокурист Георги Пазвантов, и по този начин до сегашния подправен заемодател – новосъздаденото сръбско сдружение „ Вексилум Балкан “ от гр. Чачак.

Без никаква активност, само че пък с контракт в досиетата на юристите му, въз основа на който претендира, че е „ заемодател “ на завода за стъкло, с цели 47 милиона евро. Според обява в сръбския уебсайт „ Данас “, зад „ Вексилум Балкан “ стои австрийското сдружение „ Вексилум “, ръководено от близкия до Цветан Василев българин Стефан Бенчев, с което кръгът се затваря. И явно с цел да не се губи от скъпото на Василев време, незабавно откакто „ купува “ вземането от последната от офшорките по веригата, „ Вексилум Балкан “ предявява иск за оповестяване на „ Сръбска фабрика за стъкло “ в неплатежоспособност.

Така и в прилежаща Сърбия „ творчеството “ на тандема Василев-Ганчевсе изчерпва с безусловно същата скица, употребена и у нас по отношение на „ Сана Спейс Хотел Хисаря “ и „ Хелт енд Уелнес “. За разлика от българския съд и за благополучие на стотиците служащи във фабриката за стъкло, сръбският съд не се поддава на „ далаверата “. На извършеното на 30 май правосъдно съвещание комерсиалният съд в гр. Крагуевац е отхвърлил желае на „ Вексилум Балкан “, заради липса на доказателства за действителността на „ вземането “ му.

Напълно вярно – какво действително взимане имаме тук. Реални „ вземания “ на фирмите– бушони на Василев виждат единствено съдиите от доближения на Ганчев Окръжен съд – Ловеч, където прозорливият предприемач от с. Микре е преместил адресите на ръководство на всички следени от него длъжници на КТБ, с цел да имат триумф заведените каузи за тяхната неплатежоспособност. Да, само че Сърбия не е България. В Сърбия такива номера очевидно не минават, когато „ далаверата “ засегне директно интереса на страната – а в тази ситуация и препитанието на 800– те служащия на стъкларския цех в град Парачин.

Дали това е краткотрайна победа, в случай, че Василев и незаконната му група евентуално към този момент замислят идващия си ход, следва да се разбере. Сръбските медии обаче настояват, че сръбската прокуратура и Министерство на вътрешните работи са в дирите на банкера-беглец и за тази му спекулация, а новоизбраният президент Вучич, за разлика от предшественика си Томислав Николич, надали ще разреши схемите на Василев да бъдат приложени и върху активи, намиращи се на територията на Сърбия. А в случай че тази скица се окаже (засега)последната в незаконната история на някогашния притежател на КТБ и „ опарването “ му от пещите на завода за стъкло и от гнева на служащите в Парачин, докара най-сетне до изправянето му на подсъдимата пейка, от този факт безспорно ще са удовлетворени, както българското правораздаване, по този начин и хилядите излъгани инвеститори в банката.

Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР