Сюрреалистичният живот на Леонора Карингтън
През 2005 година английско-мексиканската художничка и писателка Леонора Карингтън (1917 - 2011) влиза в историята с рекордна цена за жив актьор сюрреалист, когато нейната картина Juggler (1954 г.) е продадена на търг за 700 000 евро. През май 2022 година картината The Garden of Paracelsus се трансформира в най-скъпо продадената нейна творба (3.1 милиона евро). Именно голямата разлика сред двата върха мнозина показват като едно от най-осезаемите доказателства за непрекъснато възходящия интерес към личността и творчеството на Леонора Карингтън. Също толкоз показателни са и изложбите с включени нейни произведения, които текат сега във Венеция и Лондон.
Картината на Карингтън Portrait of the Late Mrs Partridge (1947), част от изложбата The Milk of Dreams на Биенале във Венеция
Заглавието на The Milk of Dreams, 59-ата интернационална художествена галерия на Биеналето във Венеция с присъединяване на над двеста актьори от шейсет страни (до 27 ноември 2022 година в Giardini-Arsenale), в действителност е заимствано от едноименната книга на Леонора Карингтън. По думите на кураторката Сесилия Алемани в нея " артистката разказва вълшебен свят, в който животът непрестанно се премисля през призмата на въображението. Освободен и цялостен с благоприятни условия свят, в който всеки може да се промени, да се трансформира, да стане нещо или някой различен ". Книгата е оповестена през 2013 година, две години след гибелта на Карингтън.
Surrealism and Magic: Enchanted Modernity в Peggy Guggenheim Collection във Венеция е първата огромна интернационална заемна галерия, която се концентрира върху интереса на сюрреалистите към магията, алхимията и окултното и включва към шейсет произведения на повече от двадесет актьори, измежду които и Леонора Карингтън. В една от залите са събрани картините Attirement of the Bride на Макс Ернст и Portrait of Max Ernst на Леонора Карингтън. В своята картина Ернст изобразява Карингтън като магьосница и вълшебница, до момента в който Карингтън рисува Ернст като алхимик и шаман. Освен персоналната им връзка и общия им интерес към магията, алхимичната и животинската символика творбите разкриват въздействието на Карингтън върху Ернст.
Grandmother Moorhead‘s Aromatic Kitchen, 1975 Източник: Charles B. Goddard Center for Visual Performing Arts, Oklahoma
Едно от най-красноречивите изображения на самата Леонора Карингтън е нейният автопортрет от 1937 година, който беше част от приключилата неотдавна галерия Surrealism Beyond Borders в Tate Modern в Лондон. Артистката, наподобяваща на магьосница, е седнала на антропоморфен стол и жестикулира към изправена хиена, която, наподобява, е под нейното проклинание.
Реклама
Леонора Карингтън ще бъде включена също в изложбата Objects of Desire: Surrealism and Design:1924-Today в Design Museum в Лондон (14 октомври 2022 - 19 февруари 2023 година ) наедно с други, по думите на уредниците, " пионери на сюрреализма ", измежду които Салвадор Дали, Дора Маар, Ман Рей, Лий Милър.
Скоро ще бъде издадена и книгатаThe Medium of Leonora Carrington: A Feminist Haunting of the Contemporary Arts, в която изкуствоведката Катриона Мкара изследва работата на доста актьори, мощно повлияни от живота и творчеството на Карингтън.
Portrait of Max Ernst (around 1939) Източник: National Galleries of Scotland
През 2006 година английската журналистка Джоана Мурхед открива измежду фамилните секрети, че нейна далечна вуйна в ролята на черна овца, чието име рядко се загатва, е доста известна артистка в Мексико. Мурхед се среща с Леонора Карингтън, а резултат от техните срещи до гибелта на Карингтън през 2011 година е биографичната й книга The surreal Life of Leonora Carrington.
През 2011 година Елена Понятовска, една от най-известните мексикански писателки, издава биографичната книга " Леонора ", плод на дългогодишното другарство сред двете артистки. От своя страна Карингтън е авторка на илюстрациите в две от книгите на Понятовска.
Les Distractions de Dagobert, 1945 Реклама Интересът към Леонора Карингтън през последните години е подбуден и от нейния ангажимент към настоящи тематики като феминизма, екологичното схващане, в това число флуидността на пола.
През 1970 година Карингтън написва есето Female Human Animal (известно още като What Is a Woman), в което тя в допълнение пази концепциите си, че дамите би трябвало да се опълчват на патриархалната власт, с цел да оцелее планетата. През същото десетилетие тя основава придвижването за освобождение на дамите в Мексико. Нейният образен език, смесващ детайли от легендите, магията, фолклора и персоналната й автобиография, е сравним с метода, по който и други артистки като Луиз Буржоа и Кики Смит пресъздават женската еднаквост.
Родена през 1917 година в богато английско семейство, Леонора Карингтън от ранна възраст демонстрира интерес към изкуството. Тя е изключена от няколко учебни заведения за непочтено държание и бунтарство. По-късно отхвърля да одобри предстоящата от нея роля на брачна половинка и майка. Вместо това отпътува за Лондон, където учи изкуство. Влюбва се в доста по-възрастния актьор сюрреалист Макс Ернст и се реалокира с него в Париж. В този случай отхвърля да стане следващата муза на сюрреалистите, а избира самата тя да бъде художничка.
" Никога не съм имала време да бъда нечия муза. Бях прекомерно заета да се бунтувам против фамилията си и да се изучавам да бъда артистка ", сподели години по-късно Карингтън. Ернст е арестуван като зложелател при започване на Втората международна война. Тя отпътува за Испания, където е затворена в лудница, прекарване, което разказва в детайли в записките си Down Below .
През 1943 година се открива в Мексико. Според италианския изкуствовед Стефано Муду там нейният живописен език доближава трагична зрялост. Черпейки от локалните легенди, тя изпълва творбите си с " чудовищни женски фигури в плен на духовни сили ", а героите й са " явен артикул на полуреалния, полуфантазиран свят, в който артистката е вярвала още от детството си ".
Картината на Карингтън Portrait of the Late Mrs Partridge (1947), част от изложбата The Milk of Dreams на Биенале във Венеция
Заглавието на The Milk of Dreams, 59-ата интернационална художествена галерия на Биеналето във Венеция с присъединяване на над двеста актьори от шейсет страни (до 27 ноември 2022 година в Giardini-Arsenale), в действителност е заимствано от едноименната книга на Леонора Карингтън. По думите на кураторката Сесилия Алемани в нея " артистката разказва вълшебен свят, в който животът непрестанно се премисля през призмата на въображението. Освободен и цялостен с благоприятни условия свят, в който всеки може да се промени, да се трансформира, да стане нещо или някой различен ". Книгата е оповестена през 2013 година, две години след гибелта на Карингтън.
Surrealism and Magic: Enchanted Modernity в Peggy Guggenheim Collection във Венеция е първата огромна интернационална заемна галерия, която се концентрира върху интереса на сюрреалистите към магията, алхимията и окултното и включва към шейсет произведения на повече от двадесет актьори, измежду които и Леонора Карингтън. В една от залите са събрани картините Attirement of the Bride на Макс Ернст и Portrait of Max Ernst на Леонора Карингтън. В своята картина Ернст изобразява Карингтън като магьосница и вълшебница, до момента в който Карингтън рисува Ернст като алхимик и шаман. Освен персоналната им връзка и общия им интерес към магията, алхимичната и животинската символика творбите разкриват въздействието на Карингтън върху Ернст.
Grandmother Moorhead‘s Aromatic Kitchen, 1975 Източник: Charles B. Goddard Center for Visual Performing Arts, Oklahoma
Едно от най-красноречивите изображения на самата Леонора Карингтън е нейният автопортрет от 1937 година, който беше част от приключилата неотдавна галерия Surrealism Beyond Borders в Tate Modern в Лондон. Артистката, наподобяваща на магьосница, е седнала на антропоморфен стол и жестикулира към изправена хиена, която, наподобява, е под нейното проклинание.
Реклама
Леонора Карингтън ще бъде включена също в изложбата Objects of Desire: Surrealism and Design:1924-Today в Design Museum в Лондон (14 октомври 2022 - 19 февруари 2023 година ) наедно с други, по думите на уредниците, " пионери на сюрреализма ", измежду които Салвадор Дали, Дора Маар, Ман Рей, Лий Милър.
Скоро ще бъде издадена и книгатаThe Medium of Leonora Carrington: A Feminist Haunting of the Contemporary Arts, в която изкуствоведката Катриона Мкара изследва работата на доста актьори, мощно повлияни от живота и творчеството на Карингтън.
Portrait of Max Ernst (around 1939) Източник: National Galleries of Scotland
През 2006 година английската журналистка Джоана Мурхед открива измежду фамилните секрети, че нейна далечна вуйна в ролята на черна овца, чието име рядко се загатва, е доста известна артистка в Мексико. Мурхед се среща с Леонора Карингтън, а резултат от техните срещи до гибелта на Карингтън през 2011 година е биографичната й книга The surreal Life of Leonora Carrington.
През 2011 година Елена Понятовска, една от най-известните мексикански писателки, издава биографичната книга " Леонора ", плод на дългогодишното другарство сред двете артистки. От своя страна Карингтън е авторка на илюстрациите в две от книгите на Понятовска.
Les Distractions de Dagobert, 1945 Реклама Интересът към Леонора Карингтън през последните години е подбуден и от нейния ангажимент към настоящи тематики като феминизма, екологичното схващане, в това число флуидността на пола.
През 1970 година Карингтън написва есето Female Human Animal (известно още като What Is a Woman), в което тя в допълнение пази концепциите си, че дамите би трябвало да се опълчват на патриархалната власт, с цел да оцелее планетата. През същото десетилетие тя основава придвижването за освобождение на дамите в Мексико. Нейният образен език, смесващ детайли от легендите, магията, фолклора и персоналната й автобиография, е сравним с метода, по който и други артистки като Луиз Буржоа и Кики Смит пресъздават женската еднаквост.
Родена през 1917 година в богато английско семейство, Леонора Карингтън от ранна възраст демонстрира интерес към изкуството. Тя е изключена от няколко учебни заведения за непочтено държание и бунтарство. По-късно отхвърля да одобри предстоящата от нея роля на брачна половинка и майка. Вместо това отпътува за Лондон, където учи изкуство. Влюбва се в доста по-възрастния актьор сюрреалист Макс Ернст и се реалокира с него в Париж. В този случай отхвърля да стане следващата муза на сюрреалистите, а избира самата тя да бъде художничка.
" Никога не съм имала време да бъда нечия муза. Бях прекомерно заета да се бунтувам против фамилията си и да се изучавам да бъда артистка ", сподели години по-късно Карингтън. Ернст е арестуван като зложелател при започване на Втората международна война. Тя отпътува за Испания, където е затворена в лудница, прекарване, което разказва в детайли в записките си Down Below .
През 1943 година се открива в Мексико. Според италианския изкуствовед Стефано Муду там нейният живописен език доближава трагична зрялост. Черпейки от локалните легенди, тя изпълва творбите си с " чудовищни женски фигури в плен на духовни сили ", а героите й са " явен артикул на полуреалния, полуфантазиран свят, в който артистката е вярвала още от детството си ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ