През 1990 г. събитията в България врят и кипят. Разпуснат

...
През 1990 г. събитията в България врят и кипят. Разпуснат
Коментари Харесай

Лятото и есента на студентското недоволство: Галерия и хроника на събитията от 1990-а

През 1990 година събитията в България врят и кипят. Разпуснат е Държавният съвет, страната банкрутира, сменят се три държавни управления, Народна република България става Република България, текат кръгли маси, с цел да може страната да има кротичък преход. Всичко това е последица от рухването на комунистическия режим на Тодор Живков на 10 ноември 1989 година Един от главните уредници за свалянето от власт на Живков е Андрей Луканов, спорна фигура в българския политически живот. С взор обратно във времето мнозина дефинират тогавашната политика с уродливите форми на властване.

Кратка последователност

Преди 31 години на 29 ноември 1990 година Андрей Луканов подава оставка като министър-председател. Принос за събарянето на държавното управление имат и двете стачки на студентите през лятото и есента на 1990 година.

През бурната 1990 година в България се развихрят две окупационни стачки в Софийския университет. Първата е дело на Федерацията на самостоятелните студентски сдружения (ФНСД), учредена от Емил Кошлуков още на 14 ноември 1989 година

 Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

На 12 юни се дава начало и на студентската окупационна стачка в Софийския университет , която получава поддръжка от студенти от цялата страна. Техните претенции включват следствие на изборните фалшификации, довели до победа на Българска социалистическа партия, и премахване на аления шеф на малкия екран Огнян Сапарев. В придвижване младежите стартират да се борят и за оставката на президента Петър Младенов поради скандалната му и оспорвана имитация " Да дойдат танковете " от 14 декември 1989 година Иска се и оставката на ръководителя на Комитета за телевизия Павел Писарев поради партийни пристрастия по време на директното предаване от НДК на 10 против 11 юни. Съюз на демократичните сили в декларация поддържа настояването на студентите за оставка на Петър Младенов.

На 4 юли 1990 година Председателят на Комитета за телевизия Павел Писарев подава оставка.

На 6 юли 1990 година Петър Младенов подава оставка като ръководител (президент) на България до Великото национално заседание.

На другия ден, 7 юли, завършва първата окупация на университета.

 Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

На 5 ноември 1990 година в Софийския университет е решено да бъде оповестена втората окупационна стачка . Идеята се поддържа от 20 протестни комитета. Причината е несъблюдение на синдикалните им претенции. В декларация се упорства за решение на съответни обществени и университетски проблеми. Поставят се и политически претенции - национализация на имуществото на Българска социалистическа партия, привличане към наказателна отговорност на виновниците за пагубното състояние в страната, незабавна публичност за работата на Мандатната комисия на Велико народно събрание и други

Интересното е, че тогава окупацията на Ректората е наказана от представителя на новия президент Желю Желев - Валентин Стоянов, който декларира, че окупационните дейности не оказват помощ на демокрацията. Президентът приканва студентските организации да проявят повече политически разсъдък и възприятие за отговорност и да прекратят окупационната стачка. Президентският зов е посрещнат с освирквания. Събранието е в 65-а публика на СУ.

ФНСД желае оставката на кабинета, само че е срещу окупацията. " Млада народна власт " пък не желае оставка, само че се бори за безсрочна окупация.

На 26 ноември 1990 година стартира обща политическа стачка в цялата страна.

На 29 ноември 1990 година Андрей Луканов подава оставка.

На 11 декември 1990 година Националният студентски протестен комитет афишира преустановяване на стачката , само че стачните постове в СУ не са отстранени. На 14 декември се възвръщат образователните занятия.

 20 ноември 1990 година Импровизирана лекция по бунтарство пред библиотеката на Софийския.
20 ноември 1990 година Импровизирана лекция по бунтарство пред библиотеката на Софийския.
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Запечатано в фрагменти и репортажи

Доайенът на българската фотожурналистика Иван Григоров тогава излиза с фоторепортаж, който разказва студентите, взели участие в окупацията на университета като недоспали, недояли, само че решили да отстояват митинга, до момента в който се откри държавно управление, което да даде гаранции, че ще стартира в избран период да извършва настояванията им. Той цитира един от участниците Роберт Леви, който разказва по какъв начин едно от най-тежките му прекарвания е било подпалването на 161-ва публика, в която в миналото е чел " Поетика " Емануил Попдимитров. А най-радостното събитие било приемането на 101 лв. събрани от поделенията на " Софстрой " и техните подписи в поддръжка на студентите.

 Вятърът на смяната духа в двора на Ректората.
Вятърът на смяната духа в двора на Ректората.
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Dir.bg потърси и един от постоянните студенти в специалността " Българска лингвистика " тогава, взел участие и в двете окупации на СУ, Андрей Симеонов, в този момент издател. Ето какво описа той с днешна дата и с взор в предишното:

- Кое ви подтикна към присъединяване в митингите през лятото и есента на 1990 година? Какви бяха настояванията на окупационната стачка в Софийския университет и какво искахте да постигнете?
- Това бяха напълно нови форми на митинг - първите окупационни стачки. Първата беше много по-фокусирана, главно поради настояването за оставката на Петър Младенов, след репликата му на 14 декември 1989 година пред Народно събрание - " по-добре е танковете да дойдат ", която стана известна по време на предизборната акция от касетата на Евгений Михайлов. Един тип тя беше спусъкът изкарал толкоз доста хора на митинг. От днешна позиция аргументите най-вероятно са били доста. Според нас тогава, 20-годишните, нищо не се променяше или се променяше доста постепенно. Тогава бяха съвременни " кръглите маси ", " мирният преход ". Освен това несъмнено имаше измами на изборите. А от тогавашната позиция на 18-23-годишните студенти, ние скочихме просто тъй като не беше почтено. На първата окупационна стачка бяхме доста въодушевени. Сега си мисля, че е имало връзка и със сезоните, защото лятната окупационна стачка беше по-карнавална, по-феерична, по-ведра. Пристигаха хора от цялата страна с цел да ни поддържат, носеха доста храна - главно домашна - готвени неща, луканки, както и цигари - тогава всички пушехме.

 Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

През есента стачката бе по-минорна в благозвучие и с времето. Беше по-малобройна, също така и задачите не бяха толкоз ясно дефинирани, както при лятната. Имаше към този момент и някакво разделяне сред студентите. Лятната стачка беше в края на семестъра, до момента в който есенната към този момент пречеше и на образователния развой, тъй че това бе и друга причина някои хора да се пернат. Но и при двете стачки, главната причина да се вдигнем бе чувството за неправда. Докато през лятото стачката бе всеобща, а през есента тя бе по-бутикова. След първата стачка в СУ, доколкото си припомням, съвсем всички университети окупираха ректоратите си. По време на есенната стачка се появиха и дрязги сред студентите, имаше борба за водачество.

 За някои от потомците на тези студенти стачката бе техният университет, приключен още през първите 7 години.
За някои от потомците на тези студенти стачката бе техният университет, приключен още през първите 7 години.
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

 Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

- Кое е най-силното, което те впечатли по време на едната и другата стачка и от какво бе отчаян?
- Тогава бяхме и наивни, и с прекалено много упования. Бяхме чели за събитията в Париж през 1968 година, за студентските безредици във Франция и ни се струваше, че се съизмерваме с тях. Вълнуващо бе, че напълно елементарни хора, някои от които нямаха деца във висшите учебни заведения говореха за " нашите студенти ". От днешна позиция към този момент разбираме, че е имало операции от всички направления. Но, и преди и в този момент, младежите усещат операциите. Затова и всички политически сили, в това число и Съюз на демократичните сили, бяха безусловно изгонени от стачката. Тоест, студентите не желаехме политическа поддръжка, въпреки че имаше опити за политики, което отблъскваше по-идеалистично настроените. От есенната стачка доста ясно съм запомнил една жена, която живееше в кооперация към университета. Тя всяка заран към 6,00 часа носеше няколко тенджери с топла чорба.

 Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

- Имахте ли някаква предварителна организация, с изключение на инцидентните жители някой подпомагаше ли ви с пари?
- Аз за пари не знам, не съм взимал и не съм чувал някой да е взимал. В лятната стачка бях редови, може би хората от протестния комитет знаят дали са им били предлагани избрани суми. Общо взето, ние разполагахме със личните си средства, не че имаше Бог знае какво да се купува, само че не страдахме и от някакви неналичия. Прибирахме се до у дома единствено да се изкъпем и по-късно още веднъж в университета.

 Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

 Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

- Имаше ли проформа участници, имало ли е ваши колежки, които са си показвали единствено тоалетите пред камерите, за което се заприказва след време?
- То тогава всички бяхме с едни гадни и сиви облекла, нямаше тоалети. Снимките от това време са показателни. Младите се обличаха по-прилично чак на абитуриентските балове. С изключение на една дребна група хора, които разполагаха с достъп до валута (единствено в тогавашния " Кореком " човек можеше да се облече добре). Така че това по-скоро е някаква пикантерия. Естествено, имаше хубави студентки, на които и гадните облекла им стояха по-добре. Не забравяйте, че тогава имаше и единствено една телевизия, нямаше даже кабеларки. Всички гледаха единствено и само Българска национална телевизия. Това непринудено неодобрение през 1990 година, по-късно - и през 1997 година, и през 2013 година, та даже и предходната година, се приповтори по някакъв метод, само че в по-други мащаби и по-различен метод. Винаги има едно несъмнено събитие, което отключва недоволството, само че зад него се крият и някакви по-дълбоки аргументи. Спусъкът нормално е ярка неправда, която кара хората да се вдигнат на митинг.

 Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

 Един от защитата
Един от защитата
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

- Споменахте, че сте изгонили и представителите на Съюз на демократичните сили, самоорганизирахте ли се, по какъв начин вземахте решенията?
- Събирахме се в 65-а публика, избраха се хора в протестния комитет, т.е., имаше хора, които поеха организацията. Чисто самоорганизиране беше. Някой несъмнено се е наместил, различен е бил самодеен. От днешна позиция мога да кажа, че тогавашните комсомолци бяха много по-организирани от нас и бързо се придвижиха към предприятията да ги приватизират, до момента в който ние правехме стачки. Именно в 65-а публика беше пристигнал и Евгени Михайлов да ни пусне въпросната касета с Петър Младенов.

- Чувствахте ли стабилната поддръжката на обществото, беше ли ви боязън?
- Да, времето беше толкоз въодушевено. Мисля, че това се случва един път на 100 години в страната. Всички усещаха смяната и се надяваха, че ще бъде за положително. Беше доста вдъхновяващо и се усещаше голяма поддръжка отвред.

 Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Страх нямаше. Някак си преди малко се бяхме освободили от страха, който ни беше забит в главите от възпитаници. Милиционерите бяха станали служители на реда, само че нямаше боязън, че нещо може да се случи. Вярвахме, че с общи старания и митинги можем да променим нещата. Това беше и времето, когато страната беше преди малко завършила със социализма, а още нямаше мутри.

 Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

- Чувствахте ли приноса си за смъкването на държавното управление на Луканов?
- Бяхме един от факторите, които смъкнаха Луканов тогава. Но не знам кой - дали ние или задаващата се гладна зима, празните магазините и идващата купонна система, имаше по-големия принос. Оставката на Петър Младенов беше финалното събитие, апотеозът на лятната стачка. На другия ден освободихме университета. Докато след оставката на Луканов есенната стачка продължи още известно време и като че ли се бяхме изгубили. Лятото и есента на нашето неодобрение завършиха.
Източник: dir.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР