През 1989 г. във времена на големи политически и икономически

През 1989 г. във времена на големи политически и икономически ...

Мария Арена, евродепутат: Трябва повече креативност за включане на ромите в образованието.



През 1989 г. във времена на големи политически и икономически промени, Конвенцията за правата на детето беше приета от Общото събрание на ООН. Тя се превърна в най-широко ратифицирания договор в областта на правата на човека в историята, а приемането ѝ беше стимул за въвеждането множество закони за защита на децата. И все пак, въпреки напредъка по ред показатели, обещанията в Конвенцията още не са изпълнени за милиони деца по света.

"Дневник" разговаря с евродепутата Мария Арена (Белгия/ Прогресивен алианс на социалистите и демократите) за постиженията и предизвикателствата на 30-ата годишнина от Конвенцията на ООН за правата на детето.

Предизвикателствата

За Арена предизвикателствата пред децата са различни според това в коя част на света се намират. Първото предизвикателство за европейските деца е борбата с бедността. "Имаме 25 млн. души деца наистина близо до нивото на бедността. Не можем да приемем тази ситуация. Ние сме в богат регион, дори и някои части да са по-бедни от други. Трябва да сме солидарни с тези деца", допълни тя, обяснявайки, че нейната група в Европейския парламент, Социалисти и демократи, иска в бюджета на ЕС да присъства т.нар. детска гаранция - пари, давани от Европа на държавите членки, за да се справят с проблема с детската бедност.

По думите ѝ в Европа освен това трябва да се работи за "дигиталната интелигентност" и всички ИТ въпроси, защото много деца са свързани с информационните технологии, но не знаят точно как да се справят, как да се защитят, например от сексуалния тормоз в различни социални медии. "Трябва да защитим децата в тяхната уязвимост по отношение на новите технологии", допълни Арена.

Като трето предизвикателство тя посочи ситуацията с децата мигранти: "Става въпрос за изчезването на деца мигранти, пристигащи в Европа. Не знаем къде са те, не знаем кой се занимава с тези деца, но те просто изчезват, когато пристигнат в Европа".

Мария Арена
© European parliament (audiovisual service)

Мария Арена

За децата по света отбеляза, че когато работи с партньорски страни, ЕС трябва да предприеме мерки по отношение на детския труд: "Не можем да приемем например търговско споразумение със страна, където децата работят. Това, което трябва да направим, е не просто да забраним детския труд... Трябва да помогнем на родителите да печелят повече пари. Ако просто забраните детския труд, правите родителите по-бедни. Трябва да гарантираме, че децата не работят, но и заплати за родителите, да им дадем възможност да изпратят децата си на училище например".

Второто нещо, за което ЕС трябва да положи усилия, според Арена е борбата с ранните бракове на младите момичета, "защото когато има ранни бракове, има и ранни бременности и това е причина за смъртност сред младите момичета".

Третото е как да се защитят децата в зони на конфликт - как е възможно да им се помогне и да се предостави хуманитарна помощ.

Постиженията

Като едно от основните подобрения за децата Мария Арена посочи, че бедността по света сред тях намалява, подчертавайки все пак, че в Европа има в някои региони и категории с по-високо ниво на бедност.

"Дори и да има подобрение като цяло за децата, можем да видим в части по света, че те страдат повече от преди. Подобрението е по-малко бедност, повече образование, повече достъп до здравни услуги... Но в някои части, в някои страни, в някои специфични ситуации, децата страдат повече от преди", допълни тя.

Необходимите подобрения

В навечерието на годишнината често се чуваха коментари, че Конвенцията трябва да бъде модернизирана. Попитана дали споделя това мнение и ако да, какви са необходимите подобрения, Арена изтъкна, че в момента има нови предизвикателства. Например, обясни евродепутатът, в тази конвенция отсъства ефектът на околната среда, климатичните промени и децата. "В Европа все повече деца живеят в замърсени райони... Трябва да защитим децата от тази нездравословна среда. Това е новото поколение и не искам ние да сме отговорни за болести сред тях в бъдеще".

"Няма нищо за здравна защита заради нездравословна среда. Това е основният въпрос, който според мен трябва да добавим в документа. Същото се отнася за климатичните промени. Имаме много райони по света, страдащи от климатичните промени, и децата са най-потърпевши. Трябва да се работи по това. Как климатичните промени влияят на бъдещето на децата", допълни Арена.

Ромските деца

Попитана какви добри практики и примери може да сподели за включване на ромите в ранното образование, тя обясни, че докато е била министър на образованието в Белгия там се е водила дискусия по въпроса за ромите.

"И не само за тях. Има различни дискриминирани общности. Мисля, че ромите са дискриминирани не само в България, а в цяла Европа. Трябва да имаме позитивни действия към общността. Да разберем какво се случва в тази общност и да предложим услуга, която може да бъде приета от общността. Ние гледаме на образованието така: това е основното течение и трябва да влезете в него. Не сме достатъчно креативни за тези хора, които не влизат в основното течение. Образованието не е достатъчно креативно, за да работи с хората, които са настрани. На тези хора трябва да предложим нещо друго. Да предприемем позитивни действия", обясни евродепутатът.

"Как е възможно да се вземе предвид многообразието в общността? Как е възможно например да се работи с хора, които не стоят на едно и също място една година? Възможно ли е да има специални учители, които да ходят в общността и да разясняват там какво е образованието. Важно е не само да се налага начинът на учене, а да се вдъхне доверие на общността в образователната система. Това е нещо трудно, трябва да се инвестират пари", допълни Мария Арена.

Според нея трябва да се отиде в тези общности и да се каже: "Можете да ни имате доверие, можете да оставите детето си на училище, защото ние ще се грижим за него".

Второ важно нещо, по думите ѝ, е да не се искат пари от тази общност, "защото видяхме, че много от тях нямат пари". Понякога, ако предложите обяд на децата, това е начин да се привлече тази общност, смята Арена и допълва: "Колкото по-рано включите детето си в социална среда с многообразие, толкова по-добре е за него. Но трябва да гарантираме на родителите, че може да имат доверие в системата. Ако си мислят, че за децата се грижат по-добре в семейството, отколкото в училище, те предпочитат да оставят детето в семейството".

Не работят и не учат

На въпроса как може да се реши проблемът с т.нар. NEET (млади хора извън системите на заетост, образование или обучение)тя обясни, че се е взело решение на европейско ниво да има "младежка гаранция". Тя има за цел да се дадат възможности на младите хора, които не са завършили, да им се каже: "Може би ви е било трудно в училище, но е възможно да получите професионално обучение, обучение в компания, работа".

"Всеки е различен в образователния процес. Не трябва да виним хората, които изпитват трудности в образованието. Трябва да им помогнем", допълни евродепутатът, подчертавайки, че образованието не е европейска, а е национална компетентност.

Отбеляза, че има идея този въпрос да се вземе предвид в европейския семестър, свързан с бюджетната ситуация в страните и с националните реформи, като в съветите, идващи от Европейската комисия, първо да има индикатори за образование. "Важно е да се знае колко инвестира страната в образование и да можем, ако има много високо ниво на безработица сред младите хора, да отправим препоръка към дадена страна и да кажем - внимавайте, нямате достатъчно пари за образователната система".

Това ще е само препоръка, която няма да е задължителна, но според Арена е важно да има някаква хармонизация на тези препоръки и да се сравнява например България с Германия или с италианската система, да се каже коя е най-ефективната система що се отнася до образованието.

Източник: dnevnik.bg