НАСА даде солидна сума за създаването на нов тип двигател за полети в междузвездното пространство
През 1977 година НАСА изпрати в космоса галактическата сонда „ Вояджър 1 “. Но желанието на хората да изследват далечните краища на Вселената не изчезва, а с появяването на новите технологии единствено се ускорява. Преди няколко дни НАСА отпусна безплатна помощ в размер на 175 000 $ за създаване на ракетен мотор, кадърен да измине дистанцията, изминато от „ Вояджър “ за 35 години, седем пъти по-бързо – т.е., единствено за 5 години.
Безвъзмездната помощ е предоставена на група учени от Лос Анджелис. В първия стадий от работата си те ще показват осъществимостта на своята идея за ракетен мотор, като моделират неговите подсистеми и проведат пробни проучвания.
Решението, наречено pellet-beam „ лъч от пелети “, се базира на концепцията, препоръчана преди време от съветския предприемач Юрий Милнер и английския академик Стивън Хокинг. Разработеният от тях план Breakthrough Starshot планува изпращането на дребни сонди, оборудвани с платна, към звездната система Алфа Кентавър. Космическите апарати трябваше да бъдат задвижвани от лазер, предаван от мощна орбитална структура. Лъчът попада в платното и насочва сондата към плануваната цел.
При pellet-beam създателите на плана оферират да се употребява сходен принцип, само че вместо фотони в платното ще попадат плазмени частици. Ефективността на взаимоотношението им със сондата е доста по-висока, в сравнение с могат да предложат безмасовите фотони. Това освен ще усили скоростта на апарата, само че и ще даде опция за увеличение на размерите и масата му. Това е доста значимо, тъй като сондите Breakthrough Starshot съвсем не могат да носят потребен товар.
Според изчисленията на учените, с цел да се форсира летателен уред с маса 1 звук до скорост 120 км/сек, в орбита към планетата би трябвало да се сложи лазер с мощ 10 MW. Теоретично новият мотор е кадърен да доближи външните планети на Слънчевата система за по-малко от една година. Би било допустимо да се изскочи от гравитационната леща на Слънцето на разстояние към 500 астрономически единици за 15 години.
Интересен е и фактът, че в този случай горивото се подава към кораба, а не излиза от него. Гранулите (пелетите) с горивно вещество се изстрелват от лазерната система. По време на пътуването веществото последователно се изпарява от повърхността на дребните топчета и се форсира, като последователно се трансформира в облак от плазма, летящ с голяма скорост. Той се удря в магнитното поле на сондата и по този метод я форсира.
Всичко това наподобява на научнофантастичен филм. Но фактът, че НАСА е отпуснала средства за създаването на сходен ракетен мотор, демонстрира, че концепцията, основана от американските учени, може да бъде осъществена.
