Защо през 1965 г. Индонезия „напуска“ ООН?
През 1965 година тогавашният президент на Индонезия Сукарно декларира, че страната му ще напусне Организация на обединените нации поради решението на организацията да даде на Малайзия място в Съвета за сигурност.
В този интервал Индонезия се намира в неофициална война с Малайзия.
Малайзия става самостоятелна страна през 1963 година, на което Сукарно се възпротивява, тъй като има вяра, че основаването на Малайзия е част от проекта на Англия да резервира колониалното си въздействие в района, въпреки и официално страната да има самостоятелност.
Сукарно също така се стреми към това да трансформира Индонезия в районна мощ.
На 6 януари 1965 година, съгласно отчет на „ Асошиейтед Прес “, индонезийският президент декларира, че Индонезия е „ изляза от Организация на обединените нации “.
„ На 7 януари 1965 година, в 22 часа и 30 минути, декларирам следното: В изказването ми от преди няколко дни споделих, че в случай че Малайзия стане член на Съвета за сигурност, ще наредя Индонезия да излезе от Организация на обединените нации “, споделя Сукарно.
„ Сега, откакто Малайзия стана член на Съвета за сигурност, декларирам, че Индонезия излиза от Организация на обединените нации. “
Сукарно афишира отдръпването на страната и от профилирани организации на Организация на обединените нации в областта на образованието, науката и културата. В този лист е и Световната здравна организация (СЗО).
„ Можем да се оправим и без профилираните организации на Организация на обединените нации “, споделя президентът.
„ За нашата страна е добре да можем да стоим на краката си сами. Казвал съм го към този момент: Отивайте в Ада с вашите помощи. “
Сукарно също така декларира, че неговото решение е подкрепено от „ целия народ, министрите и военните “ и, че „ страната е подготвена да понесе всички последици “.
Самият индонезийски президент споделя, че представителите на други страни са се пробвали да го разубедят, само че все пак не успяли да трансформират решението му.
Единствената страна, която тогава поддържа решението на Индонезия, е Китай, който дефинира дейностите като „ мъдри “.
„ Това е невероятна мотивация за хората от Азия, Африка и Латинска Америка, които се борят против империализма “, споделят още от Китай.
Тогава даже Русия, която доставя Индонезия с оръжия в спора против Малайзия, предизвестява Индонезия да премисли решението си.
Две седмици след изказването на Сукарно в различен отчет на „ Асошиейтед прес “ се споделя, че Индонезия към момента се третира като член на Организация на обединените нации, въпреки страната да е изпратила две писма до централата на организацията.
На 22 януари индонезийският байрак се още се вее до тези на останалите страни членки на Организация на обединените нации, а плочката с името на страната към момента стои в залата на Общото заседание.
Източник от Организация на обединените нации тогава споделя на „ Асошиейтед прес “, че Организация на обединените нации проучва получените писма и те са изпратени до всички страни членки.
От организацията прибавят, че Уставът на Организация на обединените нации е „ контракт сред 115 страни “, което значи, че мнението на другите страни също е значимо.
Уставът на Организация на обединените нации целеустремено не съдържа уговорка за отдръпване, с цел да обезсърчи нациите да се отдръпват за да заобикалят отговорностите си към организацията и също, тъй като счита, че отдръпването опонира на главната цел на Организация на обединените нации за единение.
Индонезия въпреки всичко продължава да упорства, че решението ѝ е необратимо.
Страната се завръща като пълновръстен член на Организация на обединените нации през септември 1966 година
Това се случва, откакто на 10 септември Индонезия декларира желанията си да се завърне в Организация на обединените нации, откакто боен прелом лишава Сукарно от по-голямата част от властта му.
Завръщането на Индонезия е посрещнато от митинги на младежката секта на американската левица, която твърди, че участието на Индонезия би трябвало да бъде възобновено единствено с спор или публично гласоподаване.
Завръщането на Индонезия в организацията е повдигнато като въпрос в границите на Общото заседание, само че нито една страна не се възпротивява.
Индонезия е първата страна в историята, която се пробва да напусне Организация на обединените нации.
В този интервал Индонезия се намира в неофициална война с Малайзия.
Малайзия става самостоятелна страна през 1963 година, на което Сукарно се възпротивява, тъй като има вяра, че основаването на Малайзия е част от проекта на Англия да резервира колониалното си въздействие в района, въпреки и официално страната да има самостоятелност.
Сукарно също така се стреми към това да трансформира Индонезия в районна мощ.
На 6 януари 1965 година, съгласно отчет на „ Асошиейтед Прес “, индонезийският президент декларира, че Индонезия е „ изляза от Организация на обединените нации “.
„ На 7 януари 1965 година, в 22 часа и 30 минути, декларирам следното: В изказването ми от преди няколко дни споделих, че в случай че Малайзия стане член на Съвета за сигурност, ще наредя Индонезия да излезе от Организация на обединените нации “, споделя Сукарно.
„ Сега, откакто Малайзия стана член на Съвета за сигурност, декларирам, че Индонезия излиза от Организация на обединените нации. “
Сукарно афишира отдръпването на страната и от профилирани организации на Организация на обединените нации в областта на образованието, науката и културата. В този лист е и Световната здравна организация (СЗО).
„ Можем да се оправим и без профилираните организации на Организация на обединените нации “, споделя президентът.
„ За нашата страна е добре да можем да стоим на краката си сами. Казвал съм го към този момент: Отивайте в Ада с вашите помощи. “
Сукарно също така декларира, че неговото решение е подкрепено от „ целия народ, министрите и военните “ и, че „ страната е подготвена да понесе всички последици “.
Самият индонезийски президент споделя, че представителите на други страни са се пробвали да го разубедят, само че все пак не успяли да трансформират решението му.
Единствената страна, която тогава поддържа решението на Индонезия, е Китай, който дефинира дейностите като „ мъдри “.
„ Това е невероятна мотивация за хората от Азия, Африка и Латинска Америка, които се борят против империализма “, споделят още от Китай.
Тогава даже Русия, която доставя Индонезия с оръжия в спора против Малайзия, предизвестява Индонезия да премисли решението си.
Две седмици след изказването на Сукарно в различен отчет на „ Асошиейтед прес “ се споделя, че Индонезия към момента се третира като член на Организация на обединените нации, въпреки страната да е изпратила две писма до централата на организацията.
На 22 януари индонезийският байрак се още се вее до тези на останалите страни членки на Организация на обединените нации, а плочката с името на страната към момента стои в залата на Общото заседание.
Източник от Организация на обединените нации тогава споделя на „ Асошиейтед прес “, че Организация на обединените нации проучва получените писма и те са изпратени до всички страни членки.
От организацията прибавят, че Уставът на Организация на обединените нации е „ контракт сред 115 страни “, което значи, че мнението на другите страни също е значимо.
Уставът на Организация на обединените нации целеустремено не съдържа уговорка за отдръпване, с цел да обезсърчи нациите да се отдръпват за да заобикалят отговорностите си към организацията и също, тъй като счита, че отдръпването опонира на главната цел на Организация на обединените нации за единение.
Индонезия въпреки всичко продължава да упорства, че решението ѝ е необратимо.
Страната се завръща като пълновръстен член на Организация на обединените нации през септември 1966 година
Това се случва, откакто на 10 септември Индонезия декларира желанията си да се завърне в Организация на обединените нации, откакто боен прелом лишава Сукарно от по-голямата част от властта му.
Завръщането на Индонезия е посрещнато от митинги на младежката секта на американската левица, която твърди, че участието на Индонезия би трябвало да бъде възобновено единствено с спор или публично гласоподаване.
Завръщането на Индонезия в организацията е повдигнато като въпрос в границите на Общото заседание, само че нито една страна не се възпротивява.
Индонезия е първата страна в историята, която се пробва да напусне Организация на обединените нации.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ