Другата планета Луната: Кога е планирана първата мисия до там?
През 1961 година съветският космонавт Юрий Гагарин става първият човек, излязъл в орбита към Земята. През 1969 година американската лунна задача "Аполо 11 " слага първите човешки обувки на повърхността на Луната.
Тези народи обаче надали са първите, които се замислят за звездите и обмислят опцията за пътешестване в космоса.
Човечеството от дълго време се е удивлявало на небето и се е стремяло да полети и точно в Англия през 1640 година един човек на науката за първи път предлага пилотирана задача до Луната, и то с летяща каляска!
Джон Уилкинс е математик, астроном и свещеник. Той е роден през 1614 година в фамилията на златаря Уолтър Уилкинс и Джейн Дод, потомка на благородници от Нортхамптъншир. Уилкинс получава математическо обучение в Магдален Хол, Оксфорд, и е ръкоположен за член на Англиканската черква.
През целия си живот той заема голям брой високи постове, както в академичната, по този начин и в църковната сфера.
През 1644 година е назначен за капелан на Чарлз Луи. През 1648 година е назначен за шеф на колежа Уодъм в Оксфорд, а през 1660 година оказва помощ за основаването на Лондонското кралско сдружение за възстановяване на естествените познания.
Уилкинс се ориентира добре в двата свята, само че също по този начин се афишира за разделянето на науката и писанието в книгата си от 1640 година "Разговор за една нова планета ".
По времето на Джон Уилкинс Луната в действителност е била друга планета
Преобладаващата мъдрост по времето на Джон Уилкинс е, че небесните тела като Луната са основани по напълно друг метод от Земята и като такива не се подчиняват на същите естествени закони. През 1638 година Уилкинс разгласява книгата "Откриване на нов свят на Луната " (към която през 1640 година е добавено "Разсъждение "), с цел да оспори това мислене.
Той потвърждава, че Луната е натурален обект, изработен от камък и със лична атмосфера, като съпоставя нейните характерности с тези на Земята посредством телескопично наблюдаване.
Въпреки че Уилкинс надали е първият, който излага тези хрумвания (всъщност книгата значително е отбрана на Галилей и Коперник), той показва концепциите на понятен за елементарния човек език и даже включва илюстрации. Книгата включва и глава, отдадена на провокациите и механиката на едно евентуално пътешестване до Луната.
Да победиш силите на Земята и да оцелееш в Космоса
Уилкинс желае да преодолее многочислените провокации при планирането на своята стратегия за галактически и лунни полети. На първо място, би трябвало да бъде преодоляна обаче мистериозната мощ, която задържа земните обекти на планетата ни - гравитацията на Аристотел. Уилкинс я преглежда като нещо сходно на магнетизма.
Опирайки се на работата на Уилям Гилбърт, Уилкинс вижда, че силата на привличане сред два обекта варира според от местоположението и отслабва на по-голямо разстояние. Така че човек би трябвало единствено да излезе от обсега на земното привличане и оттова нататък към този момент ще бъде безпроблемно и елементарно.
Използвайки редица способи, в това число геометрия и тригонометрия, Уилкинс изрича догатката, че земното привличане свършва на 32 км над повърхността на Земята.
Добре знае се обаче, че температурата спада фрапантно, колкото по-високо се изкачва човек в планината, и въздухът става по-рядък; допуска се, че въздухът в космоса би бил доста по-рядък.
Въпреки личните си причини против смесването на Свещеното писание и естествените науки, Уилкинс се обръща към теологията, с цел да се оправи с тези въпроси.
Той твърди, че планинските върхове замръзват, тъй като са по-близо до облаците, които Бог е основал преди слънцето и по тази причина са студени.
Що се отнася до въздуха, Уилкинс разсъждавал, че въздухът става по-рядък, когато човек се отдалечава от света на хората, нечист от прегрешението.
По-чистият въздух е нещо, към което човешките дробове не са привикнали, само че ще се приспособят. И двата казуса щели да се решат оттатък границата от 32 километра, въздухът щял да бъде топъл, без примеси и изцяло кадърен за дишане.
Математическа магия: Летящата каляска до Луната на Джон Уилкинс
През 1648 година Уилкинс разгласява книгата си "Математическа магия, или чудесата, които могат да бъдат осъществени посредством механична геометрия ", в която показва серия от планове за чудни машини. Една от тях е "Летящата каляска " - устройство, предопределено да транспорти човечеството до Луната.
Колесницата, проектирана в сходство с природата, щяла да употребява крила за хвърчене, задвижвана от пружини и колела и малко дим за оживление.
Уилкинс разисква какъв материал би трябвало да покрие крилата, като в последна сметка предлага непрекъснато изпробване с многочислени носители, с цел да се откри верният. Робърт Хук, съвременник на Уилкинс, наподобява е провел доста от тези опити в книгата си "Микрография " (1665 г.), до момента в който се е опитвал да конструира своя лична машина.
Тези народи обаче надали са първите, които се замислят за звездите и обмислят опцията за пътешестване в космоса.
Човечеството от дълго време се е удивлявало на небето и се е стремяло да полети и точно в Англия през 1640 година един човек на науката за първи път предлага пилотирана задача до Луната, и то с летяща каляска!
Джон Уилкинс е математик, астроном и свещеник. Той е роден през 1614 година в фамилията на златаря Уолтър Уилкинс и Джейн Дод, потомка на благородници от Нортхамптъншир. Уилкинс получава математическо обучение в Магдален Хол, Оксфорд, и е ръкоположен за член на Англиканската черква.
През целия си живот той заема голям брой високи постове, както в академичната, по този начин и в църковната сфера.
През 1644 година е назначен за капелан на Чарлз Луи. През 1648 година е назначен за шеф на колежа Уодъм в Оксфорд, а през 1660 година оказва помощ за основаването на Лондонското кралско сдружение за възстановяване на естествените познания.
Уилкинс се ориентира добре в двата свята, само че също по този начин се афишира за разделянето на науката и писанието в книгата си от 1640 година "Разговор за една нова планета ".
По времето на Джон Уилкинс Луната в действителност е била друга планета
Преобладаващата мъдрост по времето на Джон Уилкинс е, че небесните тела като Луната са основани по напълно друг метод от Земята и като такива не се подчиняват на същите естествени закони. През 1638 година Уилкинс разгласява книгата "Откриване на нов свят на Луната " (към която през 1640 година е добавено "Разсъждение "), с цел да оспори това мислене.
Той потвърждава, че Луната е натурален обект, изработен от камък и със лична атмосфера, като съпоставя нейните характерности с тези на Земята посредством телескопично наблюдаване.
Въпреки че Уилкинс надали е първият, който излага тези хрумвания (всъщност книгата значително е отбрана на Галилей и Коперник), той показва концепциите на понятен за елементарния човек език и даже включва илюстрации. Книгата включва и глава, отдадена на провокациите и механиката на едно евентуално пътешестване до Луната.
Да победиш силите на Земята и да оцелееш в Космоса
Уилкинс желае да преодолее многочислените провокации при планирането на своята стратегия за галактически и лунни полети. На първо място, би трябвало да бъде преодоляна обаче мистериозната мощ, която задържа земните обекти на планетата ни - гравитацията на Аристотел. Уилкинс я преглежда като нещо сходно на магнетизма.
Опирайки се на работата на Уилям Гилбърт, Уилкинс вижда, че силата на привличане сред два обекта варира според от местоположението и отслабва на по-голямо разстояние. Така че човек би трябвало единствено да излезе от обсега на земното привличане и оттова нататък към този момент ще бъде безпроблемно и елементарно.
Използвайки редица способи, в това число геометрия и тригонометрия, Уилкинс изрича догатката, че земното привличане свършва на 32 км над повърхността на Земята.
Добре знае се обаче, че температурата спада фрапантно, колкото по-високо се изкачва човек в планината, и въздухът става по-рядък; допуска се, че въздухът в космоса би бил доста по-рядък.
Въпреки личните си причини против смесването на Свещеното писание и естествените науки, Уилкинс се обръща към теологията, с цел да се оправи с тези въпроси.
Той твърди, че планинските върхове замръзват, тъй като са по-близо до облаците, които Бог е основал преди слънцето и по тази причина са студени.
Що се отнася до въздуха, Уилкинс разсъждавал, че въздухът става по-рядък, когато човек се отдалечава от света на хората, нечист от прегрешението.
По-чистият въздух е нещо, към което човешките дробове не са привикнали, само че ще се приспособят. И двата казуса щели да се решат оттатък границата от 32 километра, въздухът щял да бъде топъл, без примеси и изцяло кадърен за дишане.
Математическа магия: Летящата каляска до Луната на Джон Уилкинс
През 1648 година Уилкинс разгласява книгата си "Математическа магия, или чудесата, които могат да бъдат осъществени посредством механична геометрия ", в която показва серия от планове за чудни машини. Една от тях е "Летящата каляска " - устройство, предопределено да транспорти човечеството до Луната.
Колесницата, проектирана в сходство с природата, щяла да употребява крила за хвърчене, задвижвана от пружини и колела и малко дим за оживление.
Уилкинс разисква какъв материал би трябвало да покрие крилата, като в последна сметка предлага непрекъснато изпробване с многочислени носители, с цел да се откри верният. Робърт Хук, съвременник на Уилкинс, наподобява е провел доста от тези опити в книгата си "Микрография " (1665 г.), до момента в който се е опитвал да конструира своя лична машина.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ