Преди повече от век: България въведе задължителната ваксинация и победи смъртоносната едра шарка
През 1903 година в България имунизацията против едра шарка става наложителна - страната е измежду първите, въвели наложителната имунизация. И измежду първите, победили смъртоносната болест, написа.
През май 1980 година Световната здравна организация (СЗО) афишира цялостна победа над едрата шарка. Смъртоносна болест, която върлува от епохи и взема милиони жертви. Последният регистриран болен е готвач от Найроби, Кения. Спечелената борба против заболяването вариола е най-голямото достижение в историята на СЗО. Ваксината против нея е открита от английския доктор Едуард Дженар през 1796 година и това е общоизвестен факт. В България имунизацията против едра шарка става наложителна през 1903 година, а последният случай датира от 1926. Много преди това обаче е прилагана сходна техника, която по-късно застава в основата на откритието.
" Първите данни за имунизация против вариола са от Китай и датират от 15 век - според записите, които са водили дворцовите лекари на китайския император ", споделя доцент доктор Георги Томов, отговорник за Медицинския музей на Медицинския университет в Пловдив. Процедурата е изглеждала много по-различно от днешната: материал от струпеи на заболели, оставени да поизсъхнат, се смилат на прахуляк или се смесват със зърно мускус и се овалват в памук. След това инфектираният материал се вдухва с тръба в ноздрите на пациента. " Това е било специфичен обред, при момчетата са вдухвали в дясната ноздра, при момичетата- в лявата ", изяснява доктор Томов. След процедурата ваксинираните са третирани като заразни, оставали са на легло, само че са карали заболяването доста по-леко. Наред с вдухването, за вкарване на инфектиран материал са прибягвали и до одраскване.
Първи свидетелства за имунизации по българските земи
Китайската техника стига до Османската империя по Пътя на коприната. В този интервал България е в границите на империята и методът се популяризира и тук. Най-силното удостоверение за имунизации по българските земи от началото на 18 век се крие в писмата на лейди Мери Монтагю, една от ярките персони на Августинската ера, брачна половинка на английския дипломат в Турция. Нейните писма, съдържащи живописни описания на нравите в Османската империя, са книжовен бестселър, издадени в книга.
В едно от тях, изпратено на 1 април 1718 година до Сара Чизуел, лейди Монтагю написа следното: " С риска да те смутя, ще ти кажа нещо, поради което ще пожелаеш да си тук. Едрата шарка, толкоз съдбовна и публикувана измежду нас, тук е напълно безвредна поради едно одраскване , както те го назовават. Има дами, които вършат тая процедура всеки септември и хората ги викат, с цел да я създадат на фамилиите им. Събират се с тая цел - нормално 15-16 души, и идва остарялата жена с черупка от орех, в която има най-хубави мостри от вариола. Отваря вените с игла и след това на върха на иглата поставя малко от материала и го вкарва вътре. Това боли не повече от елементарна драскотина. Завързва раната с куха част от ореховата черупка и прави същото на още няколко места - 4-5. "
В писмото си лейди Монтагю в действителност цитира директни усещания на френския дипломат от това време. По-нататък тя написа, че гърците - разбирай по-религиозните християни - избират да им създадат раните във формата на кръстния знак - на челото, двете ръце и на гърдите, само че това не е изключително подходящо в тази ситуация, тъй като остават белези. След одраскването, " децата не престават да играят дружно в положително здраве до вечерта, когато стартира тресчица и два, по- рядко три дни те остават на легло. Появява се бледен обрив, не повече от 20-30 пъпки на лицето, само че след осем дни те са здрави. Всяка година хиляди минават през тоя бит... Няма данни някой да е починал след него и можеш да си представяш какъв брой съм удовлетворена, че опитът е толкоз сигурен, тъй като имам намерение да подложа на него и дребния си наследник. Аз съм задоволително огромен родолюбец, с цел да пренеса тази потребна процедура като мода в Англия... ".
Лейди Мери Монтагю и борбата ѝ против вариола в Англия
В детството си самата лейди Монтагю е преболедувала едра шарка, след която е изгубила миглите си. Малкият ѝ брат обаче е изгубил живота си. Тя фактически ползва този способ на имунизация върху дребния си наследник Едуард, само че се доверява не на бабите по селата, а на хирурга към посолството Чарлз Майтланд. След като брачният партньор ѝ е изместен от поста и фамилията се връща в Англия, през 1722 тя го ползва и върху щерка си. На процедура се трансформира в пионер на превантивната медицина в страната си. През същата година тя убеждава принцесата на Уелс да обезпечи прошка за тези пандизчии, които се съгласят да им бъде осъществена процедурата. Намерили се доброволци, които така и така нямали какво да губят и те били " одраскани " и инфектирани от същия доктор Чарлз Майтланд. След сериозна съпротива този опит въпреки всичко бил утвърден от Лекарския лицей през 1754 година и имал благополучен край - всички пандизчии оживели от болестта и по-късно били освободени.
По пътя на тази велика победа над смъртоносната болест обаче значителна роля играе и различен британец, чието име не е доста известно - това на фермера Бенджамин Джести , който отглежда крави. На надгробния му монумент вдовицата му подрежда да изпишат " Първият човек, който приложи имунизацията против едра шарка ". А каква е историята зад този надпис?
Бенджамин Джести е роден през 1737 година, живял е в едно село в графство Дорсет. Самият той е изкарал " кравешка шарка ". Когато селото му е пламнало от зараза през 1789 година , се е чувствал предпазен от заболяването. Той приложил метода на инокулация върху жена си и двамата си сина, вземайки материал от болна крава. Семейството оцелява.
Точно този принцип е в основата на имунизацията, публично открита от доктор Едуард Дженар през 1796 година. През 1799 година е основан Противовариолен институт в Лондон. Светът най-накрая се снабдява с оръжие против заболяването, която продължава да взима голям брой жертви и през ХХ век. 15 милиона са инфектираните единствено през 1967 година, 2 милиона от тях умират .
Кратка история на едрата шарка по българските земи
На територията на България първата документирана зараза от едра шарка е от времето на Римската империя, назовават я Епидемията на Киприян и се отнася към III в. Навремето 30% от популацията умира . По време на Османската империя вариолата е измежду най-разпространените инфекциозни заболявания. След писмото на лейди Монтагю - удостоверение за самобитна имунизация, първите достоверни статистически данни към този момент са след Освобождението. 9475 души заболяват в интервала 1893-1897 година, от тях 1069 умират. В идващите години до 1903, когато имунизацията става наложителна, броят на заболелите варира, само че е много по-нисък.
През 1928 година заболяването в България публично е оповестена за победена и страната се подрежда измежду първите в Европа в това отношение - благодарение на напъните на младото българско държавно управление след Освобождението. Със собствен декрет от 1881 година княз Александър Батенберг основава специфична лаборатория на име " Оспеный телятник " към Разградската окръжна болница с началник съветския доктор Борис Окс. Д-р Окс освен създава ваксина, само че събира и статистически данни за нейната резултатност и това води до наложителното ѝ поставяне и оттова до ликвидацията на заболяването в България. Страната е и една от първите в Европа, която вкарва наложителната имунизация.
" Ликвидирането на вариолата в международен мащаб е най-голямата победа на СЗО досега - освен поради ефикасността на самата ваксина, а и поради напъните, положени от богатите страни да оказват помощ на бедните, с цел да се снабди целия свят с препарата. Само по този начин успеха става допустима ", казва доцент доктор Георги Томов.
През май 1980 година Световната здравна организация (СЗО) афишира цялостна победа над едрата шарка. Смъртоносна болест, която върлува от епохи и взема милиони жертви. Последният регистриран болен е готвач от Найроби, Кения. Спечелената борба против заболяването вариола е най-голямото достижение в историята на СЗО. Ваксината против нея е открита от английския доктор Едуард Дженар през 1796 година и това е общоизвестен факт. В България имунизацията против едра шарка става наложителна през 1903 година, а последният случай датира от 1926. Много преди това обаче е прилагана сходна техника, която по-късно застава в основата на откритието.
" Първите данни за имунизация против вариола са от Китай и датират от 15 век - според записите, които са водили дворцовите лекари на китайския император ", споделя доцент доктор Георги Томов, отговорник за Медицинския музей на Медицинския университет в Пловдив. Процедурата е изглеждала много по-различно от днешната: материал от струпеи на заболели, оставени да поизсъхнат, се смилат на прахуляк или се смесват със зърно мускус и се овалват в памук. След това инфектираният материал се вдухва с тръба в ноздрите на пациента. " Това е било специфичен обред, при момчетата са вдухвали в дясната ноздра, при момичетата- в лявата ", изяснява доктор Томов. След процедурата ваксинираните са третирани като заразни, оставали са на легло, само че са карали заболяването доста по-леко. Наред с вдухването, за вкарване на инфектиран материал са прибягвали и до одраскване.
Първи свидетелства за имунизации по българските земи
Китайската техника стига до Османската империя по Пътя на коприната. В този интервал България е в границите на империята и методът се популяризира и тук. Най-силното удостоверение за имунизации по българските земи от началото на 18 век се крие в писмата на лейди Мери Монтагю, една от ярките персони на Августинската ера, брачна половинка на английския дипломат в Турция. Нейните писма, съдържащи живописни описания на нравите в Османската империя, са книжовен бестселър, издадени в книга.
В едно от тях, изпратено на 1 април 1718 година до Сара Чизуел, лейди Монтагю написа следното: " С риска да те смутя, ще ти кажа нещо, поради което ще пожелаеш да си тук. Едрата шарка, толкоз съдбовна и публикувана измежду нас, тук е напълно безвредна поради едно одраскване , както те го назовават. Има дами, които вършат тая процедура всеки септември и хората ги викат, с цел да я създадат на фамилиите им. Събират се с тая цел - нормално 15-16 души, и идва остарялата жена с черупка от орех, в която има най-хубави мостри от вариола. Отваря вените с игла и след това на върха на иглата поставя малко от материала и го вкарва вътре. Това боли не повече от елементарна драскотина. Завързва раната с куха част от ореховата черупка и прави същото на още няколко места - 4-5. "
В писмото си лейди Монтагю в действителност цитира директни усещания на френския дипломат от това време. По-нататък тя написа, че гърците - разбирай по-религиозните християни - избират да им създадат раните във формата на кръстния знак - на челото, двете ръце и на гърдите, само че това не е изключително подходящо в тази ситуация, тъй като остават белези. След одраскването, " децата не престават да играят дружно в положително здраве до вечерта, когато стартира тресчица и два, по- рядко три дни те остават на легло. Появява се бледен обрив, не повече от 20-30 пъпки на лицето, само че след осем дни те са здрави. Всяка година хиляди минават през тоя бит... Няма данни някой да е починал след него и можеш да си представяш какъв брой съм удовлетворена, че опитът е толкоз сигурен, тъй като имам намерение да подложа на него и дребния си наследник. Аз съм задоволително огромен родолюбец, с цел да пренеса тази потребна процедура като мода в Англия... ".
Лейди Мери Монтагю и борбата ѝ против вариола в Англия
В детството си самата лейди Монтагю е преболедувала едра шарка, след която е изгубила миглите си. Малкият ѝ брат обаче е изгубил живота си. Тя фактически ползва този способ на имунизация върху дребния си наследник Едуард, само че се доверява не на бабите по селата, а на хирурга към посолството Чарлз Майтланд. След като брачният партньор ѝ е изместен от поста и фамилията се връща в Англия, през 1722 тя го ползва и върху щерка си. На процедура се трансформира в пионер на превантивната медицина в страната си. През същата година тя убеждава принцесата на Уелс да обезпечи прошка за тези пандизчии, които се съгласят да им бъде осъществена процедурата. Намерили се доброволци, които така и така нямали какво да губят и те били " одраскани " и инфектирани от същия доктор Чарлз Майтланд. След сериозна съпротива този опит въпреки всичко бил утвърден от Лекарския лицей през 1754 година и имал благополучен край - всички пандизчии оживели от болестта и по-късно били освободени.
По пътя на тази велика победа над смъртоносната болест обаче значителна роля играе и различен британец, чието име не е доста известно - това на фермера Бенджамин Джести , който отглежда крави. На надгробния му монумент вдовицата му подрежда да изпишат " Първият човек, който приложи имунизацията против едра шарка ". А каква е историята зад този надпис?
Бенджамин Джести е роден през 1737 година, живял е в едно село в графство Дорсет. Самият той е изкарал " кравешка шарка ". Когато селото му е пламнало от зараза през 1789 година , се е чувствал предпазен от заболяването. Той приложил метода на инокулация върху жена си и двамата си сина, вземайки материал от болна крава. Семейството оцелява.
Точно този принцип е в основата на имунизацията, публично открита от доктор Едуард Дженар през 1796 година. През 1799 година е основан Противовариолен институт в Лондон. Светът най-накрая се снабдява с оръжие против заболяването, която продължава да взима голям брой жертви и през ХХ век. 15 милиона са инфектираните единствено през 1967 година, 2 милиона от тях умират .
Кратка история на едрата шарка по българските земи
На територията на България първата документирана зараза от едра шарка е от времето на Римската империя, назовават я Епидемията на Киприян и се отнася към III в. Навремето 30% от популацията умира . По време на Османската империя вариолата е измежду най-разпространените инфекциозни заболявания. След писмото на лейди Монтагю - удостоверение за самобитна имунизация, първите достоверни статистически данни към този момент са след Освобождението. 9475 души заболяват в интервала 1893-1897 година, от тях 1069 умират. В идващите години до 1903, когато имунизацията става наложителна, броят на заболелите варира, само че е много по-нисък.
През 1928 година заболяването в България публично е оповестена за победена и страната се подрежда измежду първите в Европа в това отношение - благодарение на напъните на младото българско държавно управление след Освобождението. Със собствен декрет от 1881 година княз Александър Батенберг основава специфична лаборатория на име " Оспеный телятник " към Разградската окръжна болница с началник съветския доктор Борис Окс. Д-р Окс освен създава ваксина, само че събира и статистически данни за нейната резултатност и това води до наложителното ѝ поставяне и оттова до ликвидацията на заболяването в България. Страната е и една от първите в Европа, която вкарва наложителната имунизация.
" Ликвидирането на вариолата в международен мащаб е най-голямата победа на СЗО досега - освен поради ефикасността на самата ваксина, а и поради напъните, положени от богатите страни да оказват помощ на бедните, с цел да се снабди целия свят с препарата. Само по този начин успеха става допустима ", казва доцент доктор Георги Томов.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ