Най-старият жилищен комплекс, чийто наем не е променян от 500 години
През 15 и 16 век известно немско семейство търговци се трансформира в едни от най-богатите и най-могъщи банкери и рискови капиталисти в Европа.
Семейният бизнес включва голяма империя от хранилища, заводи и банки, а по-късно и от мини. В един миг фамилията съвсем има монопол на европейския пазар на мед, като разполага с огромно въздействие върху европейската стопанска система, както и върху политиката.
Голяма част от растежа в благосъстоянието и въздействието на фамилията може да бъде приписан на Якоб Фугер. Днес той се счита за най-богатия човек, който в миналото е живял, с чиста стойност на благосъстоянието си от 400 милиарда $ (днешни стойности), надминавайки индустриалците от 20 век, като Джон Рокфелер и Андрю Карнеги.
Започвайки през 1514 година, Якоб Фугер стартира да влага част от своето благосъстояние в построяването на подслон за небогати в град Аугсбург в Бавария, който назовава " Фугере ". Построен като ограден квартал с самостоятелни жилищни единици, той се смята за първия в света комплекс със обществени жилища.
Предназначен е за работливи, почтени, само че обеднели католици, които са в затруднено състояние, без да имат лична виновност. Такива фамилии могат да останат в " Фугере " против годишен наем от единствено един гулден, което се равнява на единствено 88 евроцента през днешния ден. Фугер упорства наемът в никакъв случай да не се трансформира, даже и след петстотин години.
Дори във времето на Фугер, наемът е по-скоро алегорична такса. Това, което богаташът изисква от наемателите, е да се молят за него и фамилията му по три пъти дневно.
Днес изискванията за живот там остават същите, както и преди петстотин години - човек би трябвало да е католик, да е живял минимум две години в Аугсбург и да е безпаричен, само че без отговорности. Ежедневната молитва за създателите остава част от разпоредбите на дома.
Фугере е приключен сред 1514 и 1523 година Той е разширяван няколко пъти през идващите няколко века, като последната му част се появява през 1973 година Преди това комплексът би трябвало да бъде изцяло възобновен, откакто попада под бомбардировките по време на Втората международна война.
Сградата е заобиколена от стена и има няколко входа, всички от които са затворени от 22 ч. до 5 ч. През това време единствено жителите могат да влязат или да излязат от комплекса.
Всяка къща разполага с два жилището с повърхност от 500 до 700 квадратни метра със лична кухня, хол, спалня и дребна стая. На гърба на всяка къща има дребна градина.
Най-известният гражданин на Фугере е прадядото на Волфганг Амадеус Моцарт - зидарят Франц Моцарт, който живее в комплекса сред 1681 и 1694 година Около 150 души живеят в него през днешния ден, като към момента заплащат годишен наем, равностоен на един гулден. Дори таксата за обиколка на Фугере е на стойност над четири пъти по-голяма от годишния наем.
Има обаче и други такси. Жителите би трябвало да заплащат още 88 цента за поддръжката на локалната черква, както и 85 евро за сметките за поддръжка и отопление.
Фугере към момента се управлява от потомците на семейство Фугер и се финансира посредством фондация.
Семейният бизнес включва голяма империя от хранилища, заводи и банки, а по-късно и от мини. В един миг фамилията съвсем има монопол на европейския пазар на мед, като разполага с огромно въздействие върху европейската стопанска система, както и върху политиката.
Голяма част от растежа в благосъстоянието и въздействието на фамилията може да бъде приписан на Якоб Фугер. Днес той се счита за най-богатия човек, който в миналото е живял, с чиста стойност на благосъстоянието си от 400 милиарда $ (днешни стойности), надминавайки индустриалците от 20 век, като Джон Рокфелер и Андрю Карнеги.
Започвайки през 1514 година, Якоб Фугер стартира да влага част от своето благосъстояние в построяването на подслон за небогати в град Аугсбург в Бавария, който назовава " Фугере ". Построен като ограден квартал с самостоятелни жилищни единици, той се смята за първия в света комплекс със обществени жилища.
Предназначен е за работливи, почтени, само че обеднели католици, които са в затруднено състояние, без да имат лична виновност. Такива фамилии могат да останат в " Фугере " против годишен наем от единствено един гулден, което се равнява на единствено 88 евроцента през днешния ден. Фугер упорства наемът в никакъв случай да не се трансформира, даже и след петстотин години.
Дори във времето на Фугер, наемът е по-скоро алегорична такса. Това, което богаташът изисква от наемателите, е да се молят за него и фамилията му по три пъти дневно.
Днес изискванията за живот там остават същите, както и преди петстотин години - човек би трябвало да е католик, да е живял минимум две години в Аугсбург и да е безпаричен, само че без отговорности. Ежедневната молитва за създателите остава част от разпоредбите на дома.
Фугере е приключен сред 1514 и 1523 година Той е разширяван няколко пъти през идващите няколко века, като последната му част се появява през 1973 година Преди това комплексът би трябвало да бъде изцяло възобновен, откакто попада под бомбардировките по време на Втората международна война.
Сградата е заобиколена от стена и има няколко входа, всички от които са затворени от 22 ч. до 5 ч. През това време единствено жителите могат да влязат или да излязат от комплекса.
Всяка къща разполага с два жилището с повърхност от 500 до 700 квадратни метра със лична кухня, хол, спалня и дребна стая. На гърба на всяка къща има дребна градина.
Най-известният гражданин на Фугере е прадядото на Волфганг Амадеус Моцарт - зидарят Франц Моцарт, който живее в комплекса сред 1681 и 1694 година Около 150 души живеят в него през днешния ден, като към момента заплащат годишен наем, равностоен на един гулден. Дори таксата за обиколка на Фугере е на стойност над четири пъти по-голяма от годишния наем.
Има обаче и други такси. Жителите би трябвало да заплащат още 88 цента за поддръжката на локалната черква, както и 85 евро за сметките за поддръжка и отопление.
Фугере към момента се управлява от потомците на семейство Фугер и се финансира посредством фондация.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ