Българската история: Въстанието на Никулица Делфина
През 1066 година в Северна Тесалия избухва въстание против византийското владичество, водено от авторитетния градоначалник. Дългогодишното напрежение сред българите и византийските управляващи ескалира, когато император Константин X Дука покачва налозите , налагайки тежки финансови тежести върху локалното население.
Тези исторически обстоятелства се преглеждат в книгата „ Българските владетели от VII до XIV век. История на България “ , написана от историка. В нея писателят Румен Петков разкрива забавни събития от този интервал.
В книгата може да се запознаете по какъв начин възмутените българи, власи и гърци се сплотяват, само че вместо да ги поведе към смяна, Делфина избира да резервира лоялността си към византийския император. Чрез поредност от интриги и операции, той подкопава протеста и саботира задачите му , оставяйки въстаниците разочаровани и разпръснати.
Публикуваме целия материал на доктор Петков без редакторска интервенция:
„ През юни 1066 година император Константин X Дука издава декрет за повишение на налозите. Българите от Тесалия излизат в центъра на гр. Ла-риса, с цел да изразят своето неодобрение. Към митингите се причисляват власите и гърците от региона. След като виждат, че настояванията им няма да бъдат чути в столицата, уредниците на митинга се събират в къщата на Боривой, именуван Влаха, и вземат решение да вдигнат антивизантийско въстание. За предводител е определен протоспатария Никулица Делфина Ларисейски, тъй като е градоначалник на Лариса, авторитетен земевладелец, потомък на останалия правилен на цар Самуил аристократ Никулица, и има личен боен отряд.
Въстанието бързо се разраства, само че Никулица Ларисейски избира да резервира статута си на византийски благородник като съобщи бунтовниците.
За задачата отива в Константинопол и уведомява Василевса. Тогава се случва нещо необичайно, в една от вечерите, се явява опашата звезда. От хиляди години това събитие всява боязън у хората, тогавашните схващания са, че ги вещае крах. Страхът лишава цялото внимание на суеверния Константин ІХ и той отхвърля да поема всевъзможни задължения. Делфина престоява цялостен месец в столицата, само че от безпокойство, че парцелите му могат да пострадат от бъдещите безредици и също по този начин изплашен от Халеева комета, той се завръща без визита.
Новият му проект е самичък да реши казуса в интерес на византийския си стопанин като поеме функционалностите си на началник на протеста, с цел да може по-лесно да го потуши. Първоначално взема решение да всее разкол сред бунтовниците – на власите им вменява, че „ стадата и домовете им са в планините, където доминира българско население “ /Смолика, Вич, Грамуща, Баба, Мъглен, Горуша, Червена гора, Камбуница, Снежник и пр./ и че след въстанието българите ще ги ръководят, а на българите излиза с доводите, че „ …се опълчват против Бога и против императора…„ и също така един подобен протест по средата на лятото, няма да даде опция да се прибере реколтата. Въпреки всичко, подлият му проект не разколебава народа, бунтовниците упорстват за военни дейности, даже с цената да се размени лидерът на въстанието.
За негов заместител е препоръчан Славота Кармалак. Тогава Делфина разделя въстаническата армия на две елементи. По-малката отпраща към солунския залив, където тя незабавно завладява крепостта Китрос. Другата, под негово командване, се насочва на север да завземе Сервия. Като наближава града, въстаническата войска е посрещната от шефа на крепостта дружно с помощниците му. Те показват готовността си да капитулират, само че вместо да одобри изискванията и да влезе в Сервия, Никулица Делфина влиза в ангажименти с тях.
След диалога касторфилаксът се заваря в Сервия и се отмята от капитулацията. Замисълът на Никулица Делфина е да завоюва, колкото се може повече време. Той изпраща писмо до императора, че е подготвен да съобщи хората си и го приканва незабавно да изпрати войска към Сервия.
Бунтовниците вземат нещата в свои ръце и обсаждат града. В продължение на три дни, без да се стига до стълкновение, гарнизонът капитулира.
През това време Никулица Делфина получава отговор от Константин Х. В писмото си императорът разкрива подъл проект. Първоначално би трябвало да бъде оповестено, че опрощава налозите с цел да откаже въстаниците и те да се разотидат. В идващите редове разказва, че към Сервия изпраща катепана на тематиката България-Андроник Филоколес с войски. Пристигането му под Сервия обаче не трансформира обстановката, тъй като въстаниците не са се разотиват според упованията и на процедура превъзхождат по бройка имперската армия. Катепанът не се взема решение да влезе в борба с въстаниците, с цел да не бъде победен.
Тогава Никулица Делфина събира бунтовниците, демонстрира императорското писмо и афишира въстанието за сполучливо, постигнало задачите си. Някои от бунтовниците обаче не са съгласни и желаят да продължат въстанието. Тогава Никулица, спечелвайки с измама множеството хора на своя страна, заповядва недоволните да бъдат задържани и затворени, а основният му конкурент Славота Кармалак да бъде обезглавен. След това бунтовническата войска е разпусната, а Никулица Делфина предава града на катепана на тематика България и отпътува за Цариград. “
Очаквайте идната неделя още исторически обстоятелства, свързани с българската история, показани от доктор Румен Петков.
Българската история с Румен Петков: Първи искри на опозиция – България против Византия
