Защо се стигна до обявяване на предсрочни избори в Турция
Превръщането на Турция в президентска република беше трагично ускорено тази седмица. По проект, признат с конституционния референдум предишния април, това трябваше да стане след президентски и парламентарни избори на 3 ноември 2019 година. Първо обаче водачът на Партията на националистическото деяние Девлет Бахчели, който обезпечава парламентарно болшинство на президента Реджеп Ердоган, предложи евакуиране на вода за август тази година, а малко по-късно Ердоган разгласи, че ще се гласоподава на 24 юни. " Ситуацията в Сирия и Ирак задължава Турция да преодолее вътрешната си несигурност ", аргументира се Ердоган. Дали обаче е претекстовете не са други - да вземем за пример спад на известността на ръководещите и съдружниците им националисти или предстоящи стопански неволи? За експертен разбор кореспондентът на БНР в Истанбул Мариян Карагьозов потърси проф. Илтер Туран , някогашен ректор на университета " Билги " и ръководител на турския клон на Международната асоциация за политически науки.
Според проф. Туран в стопанската система би трябвало да се търсят главните аргументи за изтеглянето на вота в първата половина на тази година:
" Има консенсус измежду западните и турските наблюдаващи, че се зараждат стопански проблеми. Изборите би трябвало да бъдат извършени колкото се може по-скоро, тъй като на всички места по света те водят до увеличение на обществените разноски. Говори се, че за стабилизирането си турската стопанска система има потребност от ограничения за строги икономии, които ще бъдат приложени след изборите. Това е първото ", акцентира анализаторът, изтъквайки сред политическите аргументи за насрочването на вота през юни несигурността на ръководещите, че ще получат предстоящата поддръжка, в случай че опозиционните сили имат задоволително време да се приготвят и да развият акциите си:
" Това е потрес за опозицията, която не е добре готова за изборите и може би представянето й би било по-слабо, в сравнение с в случай че изборите бяха извършени на 3 ноември 2019 година В подобен къс интервал държавното управление евентуално ще активизира ресурсите и причините си, с цел да обърне желанията на гласоподавателите към себе си. Ако имаше повече време, би било по-трудно да се направи това.
Освен това, поддръжката за Партията на националистическото деяние ерозира. Колкото повече време минава, толкоз повече тази ерозия продължава. Заради това провеждането на предварителни избори може да е желателно ".
Анализаторът не изключва опцията на предварителния избор Ердоган да бъде избран отново за президент, само че партията му да загуби болшинството си в Меджлиса:
" Възможно е! Правомощията на Народното събрание обаче бяха доста стеснени - президентът има право да издава декрети по доста въпроси вместо закони, които да бъдат одобрявани от Народното събрание. Въпреки това парламент с друго болшинството би бил неуместен и ще сътвори главоболия на президента ", означи анализаторът. Той напомни, че в случай че президентът Ердоган не завоюва на първи тур, това ще даде късмет на опозиционни обединения да се обединят против него на балотажа: " Стратегията на опозицията и съглашението, което имат, е всички да гласоподават против претендента, който е на втори тур против Ердоган. Вероятно този претендент ще уточни като вицепрезидент водачът или претендентът на другите партии ", изясни проф. Илтер Туран.
Той разяснява и въпроса за възможностите на другите опозиционни обединения да преминат бариерата от 10% за влизане в Народното събрание. Около прага за влизане в Меджлиса са както крайните националисти, по този начин и прокюрдската Демократична партия на народите. Добри шансове има и умереноислямската " Партия на щастието ", в случай че се коалира с подобаващ сътрудник. Тя получи почти 1 милион гласа или 2% на предходните избори, само че доста повече хора биха дали своят вот за нея, в случай че има действителни шансове за влизане в законодателното заседание.
" Когато в статистиката имате шансове 50:50, тогава значи нищо не е ясно./.../Предвижданията в допълнение се затрудняват от измененията в изборните закони, тъй като се чака, че тези промени ще доведат до проблеми в практическото им използване и са вероятни изборни нередности ", разяснява проф. Туран.
Друг основен въпрос е дали новооснованата „ Добра партия “ ще може да се състезава. Партията, ръководена от опитната политичка Мерал Акшенер, се отдели от Партията на националистическото деяние. Някои изследвания на публичното мнение плануват на групировката даже до 20% от гласовете. Според законодателството обаче всяка партия би трябвало да е провела конгреса си 6 месеца преди изборите и да има структури минимум в 41 от 81 области на страната, с цел да може да взе участие във вота. В момента въпросът за присъединяване на " Добрата партия " в изборите се взема решение от Висшата изборна комисия. Комисията одобри противоречивото решение по време на референдума през април предходната година да бъдат зачитани неподпечатани бюлетини.
Повече по тематиката ще научите, в случай че чуете цялото изявление с проф. Илтер Туран.
Според проф. Туран в стопанската система би трябвало да се търсят главните аргументи за изтеглянето на вота в първата половина на тази година:
" Има консенсус измежду западните и турските наблюдаващи, че се зараждат стопански проблеми. Изборите би трябвало да бъдат извършени колкото се може по-скоро, тъй като на всички места по света те водят до увеличение на обществените разноски. Говори се, че за стабилизирането си турската стопанска система има потребност от ограничения за строги икономии, които ще бъдат приложени след изборите. Това е първото ", акцентира анализаторът, изтъквайки сред политическите аргументи за насрочването на вота през юни несигурността на ръководещите, че ще получат предстоящата поддръжка, в случай че опозиционните сили имат задоволително време да се приготвят и да развият акциите си:
" Това е потрес за опозицията, която не е добре готова за изборите и може би представянето й би било по-слабо, в сравнение с в случай че изборите бяха извършени на 3 ноември 2019 година В подобен къс интервал държавното управление евентуално ще активизира ресурсите и причините си, с цел да обърне желанията на гласоподавателите към себе си. Ако имаше повече време, би било по-трудно да се направи това.
Освен това, поддръжката за Партията на националистическото деяние ерозира. Колкото повече време минава, толкоз повече тази ерозия продължава. Заради това провеждането на предварителни избори може да е желателно ".
Анализаторът не изключва опцията на предварителния избор Ердоган да бъде избран отново за президент, само че партията му да загуби болшинството си в Меджлиса: " Възможно е! Правомощията на Народното събрание обаче бяха доста стеснени - президентът има право да издава декрети по доста въпроси вместо закони, които да бъдат одобрявани от Народното събрание. Въпреки това парламент с друго болшинството би бил неуместен и ще сътвори главоболия на президента ", означи анализаторът. Той напомни, че в случай че президентът Ердоган не завоюва на първи тур, това ще даде късмет на опозиционни обединения да се обединят против него на балотажа: " Стратегията на опозицията и съглашението, което имат, е всички да гласоподават против претендента, който е на втори тур против Ердоган. Вероятно този претендент ще уточни като вицепрезидент водачът или претендентът на другите партии ", изясни проф. Илтер Туран.
Той разяснява и въпроса за възможностите на другите опозиционни обединения да преминат бариерата от 10% за влизане в Народното събрание. Около прага за влизане в Меджлиса са както крайните националисти, по този начин и прокюрдската Демократична партия на народите. Добри шансове има и умереноислямската " Партия на щастието ", в случай че се коалира с подобаващ сътрудник. Тя получи почти 1 милион гласа или 2% на предходните избори, само че доста повече хора биха дали своят вот за нея, в случай че има действителни шансове за влизане в законодателното заседание.
" Когато в статистиката имате шансове 50:50, тогава значи нищо не е ясно./.../Предвижданията в допълнение се затрудняват от измененията в изборните закони, тъй като се чака, че тези промени ще доведат до проблеми в практическото им използване и са вероятни изборни нередности ", разяснява проф. Туран.
Друг основен въпрос е дали новооснованата „ Добра партия “ ще може да се състезава. Партията, ръководена от опитната политичка Мерал Акшенер, се отдели от Партията на националистическото деяние. Някои изследвания на публичното мнение плануват на групировката даже до 20% от гласовете. Според законодателството обаче всяка партия би трябвало да е провела конгреса си 6 месеца преди изборите и да има структури минимум в 41 от 81 области на страната, с цел да може да взе участие във вота. В момента въпросът за присъединяване на " Добрата партия " в изборите се взема решение от Висшата изборна комисия. Комисията одобри противоречивото решение по време на референдума през април предходната година да бъдат зачитани неподпечатани бюлетини.
Повече по тематиката ще научите, в случай че чуете цялото изявление с проф. Илтер Туран.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ