Претъпкан влак с бежанци, бомби, страх и несигурност, животът вече

Претъпкан трен с бежанци, бомби, боязън и неустановеност, животът към този момент в никакъв случай няма да е като преди. Това е действителността и за една нежна, млада и надарена украинска балерина. Преди година Ганна Муромцева е една от

Тя се качва в препълнен трен, който потегля от украинската столица Киев, без да се надява, че още веднъж ще стъпи на сцената.



Година по-късно обаче животът се отплаща обилно и една фантазия се сбъдва още веднъж. След като светлините в залата на операта в Будапеща угасват, украинската прима балерина се издига високо в основната роля на балета „ Лебедово езеро “ от Чайковски, а публиката избухва в овации.

Муромцева е на върха на кариерата си в Националната опера на Украйна, когато войната пренаписва всичките ѝ проекти. За финален път 29-годишната балерина танцува на киевските подиуми на 22 февруари 2022 година

На 3 март тя седи във влака с другар в изтощителното 12-часово пътешестване до Западна Украйна. Двмата се редуват да седят на единственото място, което могат да получат, измежду хилядите бежанци, спасяващи се от украинската столица. Тя намира водач за майка си и баба си и ги убеждава да изоставен Киев на фона на бомбардировките. Всички се срещат в Лвов и пътуват до Белгия, където са посрещнати от познато семейство.



Муромцева даже оставя балетните си обувки в Киев, защото може да събере единствено една чанта.

„ Когато си потеглих от Киев, даже не разчитах, че някой ден още веднъж ще танцувам. Казах „ довиждане “ на кариерата си “, споделя тя сред две подготовки в Будапеща за ролята на Одета и Одилия - двата противоположни лебеда от спектакъла.

Тя танцува тази прочувствено и механически доста сложна роля повече от пет години като част от своята украинска натрупа в Киев, Китай и Токио преди този момент.

Но през днешния ден да я танцува в Унгарската държавна опера за младата жена е алегорично. След година на опити да оцелее и да се възвърне като танцьорка физически и душевен, в този момент тя още веднъж е на върха.



На 16 март, на обществената генерална подготовка, Муромцева омагьосва публиката с съвсем хипнотично осъществяване.

„ Щастлива съм, че още веднъж мога да изиграя тази история на сцената. Това е изцяло друга режисура (в Будапеща), за мен е чувство, че в действителност би трябвало да се потвърдя. Трябва да си доста еластичен в главата си, а освен в тялото си “.

Муромцова работи върху психическото си равновесие всеки ден, като излиза на дълги разходки.

Макар че съсредоточаването върху танца, тежките тренировки и натовареният график ѝ оказват помощ да се оправя.

Има и моменти, в които сълзите просто се появяват.

„ Обикновено когато се върна в жилището си изплаквам всичките си сълзи. Наричаме го баланс сред войната и живота, а не като преди баланс сред работата и живота. Беше мъчно, в този момент става малко по-лесно, тъй като би трябвало да работя и върху психическото си здраве. Правете това, което обичате, и тогава ще имате сили да вършиме това, което би трябвало да вършиме “, споделя Ганна.

Миналата година Муромцева е записана като емигрант в Германия, където ѝ оферират нови поанти и място за тренировки, преди да се яви на прослушване за препоръчаната работа в Унгарската държавна опера, която има украински, съветски и беларуски танцьори измежду солистите си и интернационалния си балетен корпус.

Майка ѝ и баба ѝ се завръщат в Киев предходната година и тя се радва, че е покрай тях, ако имат потребност от помощ. Майка ѝ идва да я види в „ Лебедово езеро “ в края на март, което ѝ дава доста мощ.

„ Това значи доста за мен, защото тя и дядо постоянно са били най-голямата ми поддръжка в балета “, споделя украинката.

Бащата на Муромцева също живее в Киев, а кръстникът ѝ преди малко се е върнал от фронта след повече от 3-4 месеца, където е бил ранен.

Тъй като войната към момента бушува, балерината не възнамерява да се връща в Украйна. Договорът ѝ в Будапеща е продължен с още една година и толкоз време може да възнамерява сега.

„ Чакам този ден, с цел да мога още веднъж да танцувам на киевска сцена, само че към този момент решението ми е да остана в Унгария “, споделя Ганна, гледайки с вяра към бъдещето на раздираната от съветски ракети татковина.