Св. преподобна Макрина Младша
Преподобна Макрина била най-голямата щерка на своите благочестиви родители Василий и Емилия и сестра на св. Василий Велики. При рождението й дали името на първомъченица Текла, само че нейните родственици и домашни привикнали да я назовават Макрина с името на баба й. Майката на Макрина старателно се занимавала с възпитанието на щерка си. Първа нейна образователна книга било Св. Писание. Емилия избирала из свещените книги всичко, що могло да бъде налично за схващане от момичето ту молитва, ту величаене, ту положително наставление. По подобен метод детето от ранни години се срещнало с въодушевените псалми на Давид, с мъдрите фрази на Соломон и Сирах. Емилия не разрешавала на щерка си да стои без работа. Цял ден Макрина била заета – или се учела, или работела нещо, или пособия на майка си в семейството, или пък учела по-малките си братя и сестри.
Семейството било прекомерно огромно: четири синове и шест дъщери, всички възпитани в християнско благочестие. Благочестивите родители знаели, че са длъжни да възпитат децата си освен за тоя живот, само че за вечността. Те основали удобни условия за умственото обучение на децата си, а в това време гледали те да станат същински християни.
![Св. страдалец Емилиан Доростолски]( "Св. страдалец Емилиан Доростолски")
Св. страдалец Емилиан Доростолски
Св. Емилиан, роден и живял в гр. Доростол (днешна Силистра), бил плебей у един грък и изповядвал вярата на Христа Иисуса. В това време по...
Господ благословил трудовете и старанията на положителните родители. Ние към този момент знаем по какъв начин свето живеели тримата братя св. Василий Велики, Григорий Нисийски и Петър Севастийски и с каква неотстъпчивост и самоотречение те изпълнявали своите християнски отговорности. Пламенната религия укрепявала тия светители в сложната им социална активност. Тя въодушевявала и сестра им Макрина, която с чудно старание изпълнявала всички отговорности на фамилния, домашния и духовния живот.
Макрина израстнала и станала на 15 години. В целия град нямало госпожица, равна на нея по хубост. Всички познавали нейната благост, благоприличие и усърдие. Много момци й предложили да се оженят за нея. Родителите й били равнодушни към външни преимущества, към благосъстояние и знатност. Но се намерил момък, който съединявал в себе си всичко: и добродетели, и благосъстояние, и знатност. Те сгодили за него щерка си, само че заради нейната младост сватбата била отсрочена за известно време. На Господа било угодно да изпита девойката посредством тъга: малко преди деня, избран за сватбата, нейният избраник умрял. Макрина нежно го обичала и неговата гибел била тежък удар за нея. В огромната си тъга тя решила да не се омъжва за различен и да остане до края на живота си девственица. Нейните родители по-късно постоянно я убеждавали да си избере брачен партньор. Тя им казвала: “Аз искам да остана вярна на годеника си, тъй като при вярата за възкресение не го смятам починал, само че жив у Бога и сякаш отпътувал в далечна страна, гдето отново ще се видя с него. ”
Скърбейки за тежката загуба, Макрина не разрешавала на тъгата да я отвлече от нейните отговорности. Тя виждала, че й предстоят доста работи, че майка й е отрупана с домашен грижи, че малолетните деца желаят непрекъснато наглеждане и непрекъснати грижи. С божията помощ тя бодро и старателно се заловила за работа. След известно време умрял татко й. Майка й добила чадо – най-малкият наследник в фамилията, Петър. Семейните грижи се умножили. Но и Макрина умножила своите писания, които не останали без премия още в тоя живот. С каква наслада ще да е гледала тя, по какъв начин цялото семейство преуспява в положителното и по какъв начин нейното управление принася душевна изгода на братята и сестрите й. Когато нейният брат Василий приключил учението си в Атина и се върнал, на Макрина й се сторило, че той малко се бил възгордял със своите знания. Тя се постарала да го защищити от горделивост, като обяснявала, че душевните и умствени качества са дадени за популярност Божия. Нейните думи и препоръки мощно подействали на Василий. Не по-малко плодородно въздействие имала тя върху Григорий, станал по-късно свещеник Нисийски, върху Панкратий, умрял млад, пък и върху най-малкия й брат Петър, който тя възпитала добре.
Децата израстнали. Братята се посветили на избани от тях поприща, а сестрите се омъжили. Макрина убедила майка си да напусне с нея света. Емилия освободила прислужниците си, оставила малко парцел и се заселила с щерка си в едно прелестно усамотено място покрай р. Ирис, близо до пустинното жилище на Василий. Подир тях отишли няколко от слугините им, които не желали да ги изоставен. Отишли и няколко благочестиви дами. Всички заживели дружно надалеч от света и се отдали на труд и молитва. Помежду им имало цялостно единодушие и обич. Всичко у тях било общо, дружно се трудели и дружно изучавали Св. Писание.
След като стигнала дълбока напреднала възраст, Емилия се показала на Господа. В последните й дни при нея се намирали единствено Макрина и Петър. Те с любовта се грижели за болната си майка и получили нейното благословение за себе си и за останалите членове на фамилията.
![Свети равноапостолен популярен княз Владимир]( "Свети равноапостолен популярен княз Владимир")
Свети равноапостолен популярен княз Владимир
На този ден църквата уважава Свети равноапостолен популярен княз Владимир. Владимир I (956-1015) е третия наследник на великия княз на Киев...
След 9 години се поминал и Василий Велики. Григорий дълго бил в заточение заради клеветите на арианите. Когато се върнал в отечеството си, той изискал да види сестра си Макрина. Отишъл при нея и Бог му дал да участва при нейната гибел. Григорий ни е оставил прочувствено изложение на нейната тиха и спокойна гибел, която почтено увенчала нейния преклонен и благодетелен живот.
Като се доближил до мястото, гдето живеела Макрина, Григорий разбрал от един срещнат човек, че сестра му е болна. Разтревожен от това уведомление и от скръбно предусещане, той ускорил крачките си и стигнал до обителта. Най-напред се отбил в черква, тъй като се правила божествена работа, само че не намерил там Макрина. Григорий влезнал тогава в нейната килия. Тук той я видял просната на пода да лежи болна и покрита с вехти дрипи. Макрина доста се зарадвала, като видяла брата си. Тя се помъчила да стане, само че заради огромна уязвимост не могла даже да се повдигне. Като целунала брата си, тя извикала: “Благодаря ти, Боже мой, Владико, загдето ми дарува и това милосърдие! ” За да не го натъжи, тя гледала да скрие своите премеждия и да резервира спокоен и радостен тип. Споменала за Василий. При това име Григорий не можал да удържи сълзите си. Макрина видяла неговата огромна тъга и незабавно трансформирала диалога. Тя почнала да приказва за чудния Божи промисъл, за мъдростта и благостта на Господа, за това, по какъв начин и за какво е основан човек и по какъв начин от тоя краткотраен, печален живот, той минава към безконечния живот. Като настроила по подобен метод мислите на брата си към спокоен мироглед за гибелта тя го склонила да си почине от дългия път. Григорий отишъл в градината, само че по-късно Макрина още веднъж го повикала при себе си. Изпълнена с духовна наслада, тя припомнила благодеянията, които Бог показал към цялото семейство. “Като от някой извор течеше берекет от устата й, - споделя Григорий, - Аз с приятност я слушах, като си мислех: О, да можеше да продължи този ден, та по-дълго да се насладя от нейната сказка! Но към този момент деня преваляше, вечерното пение ни зовеше на черква. ”
На другата заран Григорий пристигнал при сестра си, само че схванал, че я вижда за финален път, и доста се натъжил. Макрина почнала да го утешава, тъй като сама била цялостна с духовна наслада. В нея нямало ни боязън от гибелта, ни подозрение. Твърдо очакване в Господ укрепявало сърцето й. Дълго беседвала Макрина с брата си и с присъстващите инокини. Слабостта й все се увеличавала. По пладне почнала да се моли колкото да чуто. Всички пазели безмълвие, прислушвайки се към слабите звуци на нейния глас. Като свършила молитвата си св. Макрина се прекръстила и умерено, радостно предала Богу душата си. Лицето й сияело от небесна наслада и невероятна хубост.
Когато трябвало да подготвят починалата за заравяне, Григорий запитал тези, които живеели дружно с нея, дали тя има нова дреха. “Нищо не си е приготвила, - споделила една от сестрите, - тъй като всичко раздаваше на бедните. Ето една груба власеница, ето многокърпено расо, вехта мантия; друго тя нищо нямаше, а си завоюва огромно богатство на небето. ” При стичане на множеството народ погребали добродетелната св. Макрина, служила Богу правилно и непроменяемо през целия си живот.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Семейството било прекомерно огромно: четири синове и шест дъщери, всички възпитани в християнско благочестие. Благочестивите родители знаели, че са длъжни да възпитат децата си освен за тоя живот, само че за вечността. Те основали удобни условия за умственото обучение на децата си, а в това време гледали те да станат същински християни.
Св. Емилиан, роден и живял в гр. Доростол (днешна Силистра), бил плебей у един грък и изповядвал вярата на Христа Иисуса. В това време по...
Господ благословил трудовете и старанията на положителните родители. Ние към този момент знаем по какъв начин свето живеели тримата братя св. Василий Велики, Григорий Нисийски и Петър Севастийски и с каква неотстъпчивост и самоотречение те изпълнявали своите християнски отговорности. Пламенната религия укрепявала тия светители в сложната им социална активност. Тя въодушевявала и сестра им Макрина, която с чудно старание изпълнявала всички отговорности на фамилния, домашния и духовния живот.
Макрина израстнала и станала на 15 години. В целия град нямало госпожица, равна на нея по хубост. Всички познавали нейната благост, благоприличие и усърдие. Много момци й предложили да се оженят за нея. Родителите й били равнодушни към външни преимущества, към благосъстояние и знатност. Но се намерил момък, който съединявал в себе си всичко: и добродетели, и благосъстояние, и знатност. Те сгодили за него щерка си, само че заради нейната младост сватбата била отсрочена за известно време. На Господа било угодно да изпита девойката посредством тъга: малко преди деня, избран за сватбата, нейният избраник умрял. Макрина нежно го обичала и неговата гибел била тежък удар за нея. В огромната си тъга тя решила да не се омъжва за различен и да остане до края на живота си девственица. Нейните родители по-късно постоянно я убеждавали да си избере брачен партньор. Тя им казвала: “Аз искам да остана вярна на годеника си, тъй като при вярата за възкресение не го смятам починал, само че жив у Бога и сякаш отпътувал в далечна страна, гдето отново ще се видя с него. ”
Скърбейки за тежката загуба, Макрина не разрешавала на тъгата да я отвлече от нейните отговорности. Тя виждала, че й предстоят доста работи, че майка й е отрупана с домашен грижи, че малолетните деца желаят непрекъснато наглеждане и непрекъснати грижи. С божията помощ тя бодро и старателно се заловила за работа. След известно време умрял татко й. Майка й добила чадо – най-малкият наследник в фамилията, Петър. Семейните грижи се умножили. Но и Макрина умножила своите писания, които не останали без премия още в тоя живот. С каква наслада ще да е гледала тя, по какъв начин цялото семейство преуспява в положителното и по какъв начин нейното управление принася душевна изгода на братята и сестрите й. Когато нейният брат Василий приключил учението си в Атина и се върнал, на Макрина й се сторило, че той малко се бил възгордял със своите знания. Тя се постарала да го защищити от горделивост, като обяснявала, че душевните и умствени качества са дадени за популярност Божия. Нейните думи и препоръки мощно подействали на Василий. Не по-малко плодородно въздействие имала тя върху Григорий, станал по-късно свещеник Нисийски, върху Панкратий, умрял млад, пък и върху най-малкия й брат Петър, който тя възпитала добре.
Децата израстнали. Братята се посветили на избани от тях поприща, а сестрите се омъжили. Макрина убедила майка си да напусне с нея света. Емилия освободила прислужниците си, оставила малко парцел и се заселила с щерка си в едно прелестно усамотено място покрай р. Ирис, близо до пустинното жилище на Василий. Подир тях отишли няколко от слугините им, които не желали да ги изоставен. Отишли и няколко благочестиви дами. Всички заживели дружно надалеч от света и се отдали на труд и молитва. Помежду им имало цялостно единодушие и обич. Всичко у тях било общо, дружно се трудели и дружно изучавали Св. Писание.
След като стигнала дълбока напреднала възраст, Емилия се показала на Господа. В последните й дни при нея се намирали единствено Макрина и Петър. Те с любовта се грижели за болната си майка и получили нейното благословение за себе си и за останалите членове на фамилията.
На този ден църквата уважава Свети равноапостолен популярен княз Владимир. Владимир I (956-1015) е третия наследник на великия княз на Киев...
След 9 години се поминал и Василий Велики. Григорий дълго бил в заточение заради клеветите на арианите. Когато се върнал в отечеството си, той изискал да види сестра си Макрина. Отишъл при нея и Бог му дал да участва при нейната гибел. Григорий ни е оставил прочувствено изложение на нейната тиха и спокойна гибел, която почтено увенчала нейния преклонен и благодетелен живот.
Като се доближил до мястото, гдето живеела Макрина, Григорий разбрал от един срещнат човек, че сестра му е болна. Разтревожен от това уведомление и от скръбно предусещане, той ускорил крачките си и стигнал до обителта. Най-напред се отбил в черква, тъй като се правила божествена работа, само че не намерил там Макрина. Григорий влезнал тогава в нейната килия. Тук той я видял просната на пода да лежи болна и покрита с вехти дрипи. Макрина доста се зарадвала, като видяла брата си. Тя се помъчила да стане, само че заради огромна уязвимост не могла даже да се повдигне. Като целунала брата си, тя извикала: “Благодаря ти, Боже мой, Владико, загдето ми дарува и това милосърдие! ” За да не го натъжи, тя гледала да скрие своите премеждия и да резервира спокоен и радостен тип. Споменала за Василий. При това име Григорий не можал да удържи сълзите си. Макрина видяла неговата огромна тъга и незабавно трансформирала диалога. Тя почнала да приказва за чудния Божи промисъл, за мъдростта и благостта на Господа, за това, по какъв начин и за какво е основан човек и по какъв начин от тоя краткотраен, печален живот, той минава към безконечния живот. Като настроила по подобен метод мислите на брата си към спокоен мироглед за гибелта тя го склонила да си почине от дългия път. Григорий отишъл в градината, само че по-късно Макрина още веднъж го повикала при себе си. Изпълнена с духовна наслада, тя припомнила благодеянията, които Бог показал към цялото семейство. “Като от някой извор течеше берекет от устата й, - споделя Григорий, - Аз с приятност я слушах, като си мислех: О, да можеше да продължи този ден, та по-дълго да се насладя от нейната сказка! Но към този момент деня преваляше, вечерното пение ни зовеше на черква. ”
На другата заран Григорий пристигнал при сестра си, само че схванал, че я вижда за финален път, и доста се натъжил. Макрина почнала да го утешава, тъй като сама била цялостна с духовна наслада. В нея нямало ни боязън от гибелта, ни подозрение. Твърдо очакване в Господ укрепявало сърцето й. Дълго беседвала Макрина с брата си и с присъстващите инокини. Слабостта й все се увеличавала. По пладне почнала да се моли колкото да чуто. Всички пазели безмълвие, прислушвайки се към слабите звуци на нейния глас. Като свършила молитвата си св. Макрина се прекръстила и умерено, радостно предала Богу душата си. Лицето й сияело от небесна наслада и невероятна хубост.
Когато трябвало да подготвят починалата за заравяне, Григорий запитал тези, които живеели дружно с нея, дали тя има нова дреха. “Нищо не си е приготвила, - споделила една от сестрите, - тъй като всичко раздаваше на бедните. Ето една груба власеница, ето многокърпено расо, вехта мантия; друго тя нищо нямаше, а си завоюва огромно богатство на небето. ” При стичане на множеството народ погребали добродетелната св. Макрина, служила Богу правилно и непроменяемо през целия си живот.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ