Преп. Ксения Римлянка. Блаж. Ксения Петербургска
Преподобна Ксения Римлянка се родила в Рим като щерка на популярен сенатор и носила името Евсевия, което отговаряло на нейното религиозно въодушевление, тъй като Евсевия значи благочестива. Когато станала госпожица, родителите й я сгодили за един придворен и сенатор. Иначе обаче мислила благочестивата Евсевия.
Тя от дълго време била решила да посвети целия си ангелоподобен живот на Иисус Христос.
Времето на сватбата наближавало. Никой и не подозирал бурята в чистата душа на Евсевия, чиито мисли били устремени единствено към осъществяването на нейния заветен обет за непорочие. Усърдно се молила и най сетне взела едно самоуверено решение: да напусне скрито родителския дом и да изчезне вечно от суетния свят на римската аристокрация. Тежко било за нейното нежно сърце да аргументи такава тъга на благородния татко, на благата майка. Но по-скъпи от всичко за нея били словата на Спасителя:
" Който остави... татко или майка... поради Моето Име, ще получи многократно и ще наследи живот безконечен " (Мат. 19:29). Възторжено състрадание и всеотдайна лоялност тя срещнала от двете си служителки, с които прекарала цялото си детство. По поръка на своята стопанка двете девойки раздали на бедните всичко, което прикрито могла да отдели Евсевия от персоналното си владеене. Преоблечени в мъжки облекла, снабдени с малко злато за най-дребните си разходи, те се промъкнали в потайна нощна доба през инцидентно отключените врати на бащиния дом и съумели да се качат на един транспортен съд за далечна Александрия. Оттам доплували до остров Коа, който се намирал на 54 километра южно от Халикарнас, в малоазийска Кария.
На дребното островче Евсевия наела една бедна къщица и помолила своите спътнички за две неща: да я смятат за равна на себе си и да я назовават единствено Ксения, което значи странница. Скрита зад това име, тя желала да заличи всички следи от своя генезис и фамилия, с цел да не я открият родителите й. Верните и единомислени девойки изпълнявали категорично желанията на своята предходна стопанка и ревниво подражавали на нейния недопечен монашески живот.
Само едно липсвало на тези предани Христови невести: те имали потребност от духовно управление и от отбрана на тяхната душевна непорочност. Скоро Бог им изпратил подобаващ отец.
Тя от дълго време била решила да посвети целия си ангелоподобен живот на Иисус Христос.
Времето на сватбата наближавало. Никой и не подозирал бурята в чистата душа на Евсевия, чиито мисли били устремени единствено към осъществяването на нейния заветен обет за непорочие. Усърдно се молила и най сетне взела едно самоуверено решение: да напусне скрито родителския дом и да изчезне вечно от суетния свят на римската аристокрация. Тежко било за нейното нежно сърце да аргументи такава тъга на благородния татко, на благата майка. Но по-скъпи от всичко за нея били словата на Спасителя:
" Който остави... татко или майка... поради Моето Име, ще получи многократно и ще наследи живот безконечен " (Мат. 19:29). Възторжено състрадание и всеотдайна лоялност тя срещнала от двете си служителки, с които прекарала цялото си детство. По поръка на своята стопанка двете девойки раздали на бедните всичко, което прикрито могла да отдели Евсевия от персоналното си владеене. Преоблечени в мъжки облекла, снабдени с малко злато за най-дребните си разходи, те се промъкнали в потайна нощна доба през инцидентно отключените врати на бащиния дом и съумели да се качат на един транспортен съд за далечна Александрия. Оттам доплували до остров Коа, който се намирал на 54 километра южно от Халикарнас, в малоазийска Кария.
На дребното островче Евсевия наела една бедна къщица и помолила своите спътнички за две неща: да я смятат за равна на себе си и да я назовават единствено Ксения, което значи странница. Скрита зад това име, тя желала да заличи всички следи от своя генезис и фамилия, с цел да не я открият родителите й. Верните и единомислени девойки изпълнявали категорично желанията на своята предходна стопанка и ревниво подражавали на нейния недопечен монашески живот.
Само едно липсвало на тези предани Христови невести: те имали потребност от духовно управление и от отбрана на тяхната душевна непорочност. Скоро Бог им изпратил подобаващ отец.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ