Св. преподобна дякониса Ксения Римлянка
Преподобна Ксения Римлянка се родила в Рим като щерка на популярен сенатор и носила името Евсевия, което отговаряло на нейното религиозно въодушевление, тъй като Евсевия значи благочестива. Когато станала госпожица, родителите й я сгодили за един придворен и сенатор. Иначе обаче мислила благочестивата Евсевия. Тя от дълго време била решила да посвети целия си ангелоподобен живот на Иисус Христос.
Времето на сватбата наближавало. Никой и не подозирал бурята в чистата душа на Евсевия, чиито мисли били устремени единствено към осъществяването на нейния заветен обет за непорочие. Усърдно се молила и най сетне взела едно самоуверено решение: да напусне скрито родителския дом и да изчезне вечно от суетния свят на римската аристокрация. Тежко било за нейното нежно сърце да аргументи такава тъга на благородния татко, на благата майка. Но по-скъпи от всичко за нея били словата на Спасителя: " Който остави... татко или майка... поради Моето Име, ще получи многократно и ще наследи живот безконечен " (Мат. 19:29). Възторжено състрадание и всеотдайна лоялност тя срещнала от двете си служителки, с които прекарала цялото си детство. По поръка на своята стопанка двете девойки раздали на бедните всичко, което прикрито могла да отдели Евсевия от персоналното си владеене. Преоблечени в мъжки облекла, снабдени с малко злато за най-дребните си разходи, те се промъкнали в потайна нощна доба през инцидентно отключените врати на бащиния дом и съумели да се качат на един транспортен съд за далечна Александрия. Оттам доплували до остров Коа, който се намирал на 54 километра южно от Халикарнас, в малоазийска Кария
На дребното островче Евсевия наела една бедна къщица и помолила своите спътнички за две неща: да я смятат за равна на себе си и да я назовават единствено Ксения, което значи странница. Скрита зад това име, тя желала да заличи всички следи от своя генезис и фамилия, с цел да не я открият родителите й. Верните и единомислени девойки изпълнявали категорично желанията на своята предходна стопанка и ревниво подражавали на нейния недопечен монашески живот
Само едно липсвало на тези предани Христови невести: те имали потребност от духовно управление и от отбрана на тяхната душевна непорочност. Скоро Бог им изпратил подобаващ отец.
Веднъж Евсевия срещнала на острова един дъртак с честен тип, който бил облечен в отшелнически облекла. Тя го помолила да одобри за свои духовни дъщери нея и другарките й
- Аз мисля, че ти си свещеник Божий
- Кои сте вие
- Ние сме от далечна страна и търсим единствено едно - избавление на душите си.мият аз съм пътешественик тук, пристигам от светата земя. Аз не съм свещеник, а свещеник на манастира " Св. ап. Андрей " в Карийския гр. Милас
Старецът Павел се съгласил да поеме управлението на римските подвижнички, в случай че дойдат в неговия град, гдето те купили дом и устроили дребна църквица наоколо до катедралата, като избрали за неин настойник св. архидякон Стефан. Игуменът старателно се грижил за дребната девическа община и постригал в монашество Ксения и нейните другарки, към които се включили и други ревнителки на монашеското непорочие
Наскоро Павел заместил умрелия миласки свещеник Кирил. Новият свещеник посетил дребната обител и посветил Ксения за дякониса, макар нейното отвращение.
Възвишен бил животът на дякониса Ксения. Тя приемала храна през ден, през два, а от време на време и през неделя. Помнейки псаломските слова: " Ям пепел като самун, питието си със сълзи разбърквам " (Пс. 101:10), преподобната посипвала хляба, с който само се хранела, с пепел от кадилницата и го овлажнявала със сълзите си. Освен общата храмова молитва, тя скритом се молела в килийката си с вдигнати към небето ръце. Облеклото й било най-бедно. Колкото била строга към себе си, толкоз тя била грижлива, снизходителна, милосърдна и нежна към своите сестри
Когато свещеник Павел бил в с. Левкин и дружно с целия си клир чествал паметта на св. Ефрем Миласки пред неговите мощи, пристигнал краят на преподобната Ксения Римлянка. Бел
- Сестри, вие проявихте доста обич към мене. Продължете и нататък вашата обич, молете се за мене, аз загивам. Помолете и нашия отец Павел да се моли за мене, той толкоз доста се е грижил за душата ми. Апостол Петър споделя: " Господ не се бави да извърши обещанието Си, както някои считат това за бавене; само че дълго време ни търпи, тъй като не желае да погинат някои, а всички да се извърнат към смирение. И ще пристигна денят Господен, както апаш идва нощем " (2 Петр. 3:9-10). И по тази причина не трябва да се леним, а би трябвало да бодърстваме. Бъдете бодри, сестри, бъдете подготвени да срещнете Господа с елея на положителните каузи и с гореща обич!
Отпратила сестрите, тя останала сама в храма и по пладне я намерили умряла. Епископ Павел положил тялото й в посочения от нея гроб при стичане на огромно голям брой народ. След една година умряла и едната от нейните другарки, която помолила останалата да опише, коя е била светата покойница
Така светът разбрал и Църквата съхранила житието на преподобната Ксения Римлянка, отминала в блажената безкрайност през втората половина на V век на 24 януари
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Времето на сватбата наближавало. Никой и не подозирал бурята в чистата душа на Евсевия, чиито мисли били устремени единствено към осъществяването на нейния заветен обет за непорочие. Усърдно се молила и най сетне взела едно самоуверено решение: да напусне скрито родителския дом и да изчезне вечно от суетния свят на римската аристокрация. Тежко било за нейното нежно сърце да аргументи такава тъга на благородния татко, на благата майка. Но по-скъпи от всичко за нея били словата на Спасителя: " Който остави... татко или майка... поради Моето Име, ще получи многократно и ще наследи живот безконечен " (Мат. 19:29). Възторжено състрадание и всеотдайна лоялност тя срещнала от двете си служителки, с които прекарала цялото си детство. По поръка на своята стопанка двете девойки раздали на бедните всичко, което прикрито могла да отдели Евсевия от персоналното си владеене. Преоблечени в мъжки облекла, снабдени с малко злато за най-дребните си разходи, те се промъкнали в потайна нощна доба през инцидентно отключените врати на бащиния дом и съумели да се качат на един транспортен съд за далечна Александрия. Оттам доплували до остров Коа, който се намирал на 54 километра южно от Халикарнас, в малоазийска Кария
На дребното островче Евсевия наела една бедна къщица и помолила своите спътнички за две неща: да я смятат за равна на себе си и да я назовават единствено Ксения, което значи странница. Скрита зад това име, тя желала да заличи всички следи от своя генезис и фамилия, с цел да не я открият родителите й. Верните и единомислени девойки изпълнявали категорично желанията на своята предходна стопанка и ревниво подражавали на нейния недопечен монашески живот
Само едно липсвало на тези предани Христови невести: те имали потребност от духовно управление и от отбрана на тяхната душевна непорочност. Скоро Бог им изпратил подобаващ отец.
Веднъж Евсевия срещнала на острова един дъртак с честен тип, който бил облечен в отшелнически облекла. Тя го помолила да одобри за свои духовни дъщери нея и другарките й
- Аз мисля, че ти си свещеник Божий
- Кои сте вие
- Ние сме от далечна страна и търсим единствено едно - избавление на душите си.мият аз съм пътешественик тук, пристигам от светата земя. Аз не съм свещеник, а свещеник на манастира " Св. ап. Андрей " в Карийския гр. Милас
Старецът Павел се съгласил да поеме управлението на римските подвижнички, в случай че дойдат в неговия град, гдето те купили дом и устроили дребна църквица наоколо до катедралата, като избрали за неин настойник св. архидякон Стефан. Игуменът старателно се грижил за дребната девическа община и постригал в монашество Ксения и нейните другарки, към които се включили и други ревнителки на монашеското непорочие
Наскоро Павел заместил умрелия миласки свещеник Кирил. Новият свещеник посетил дребната обител и посветил Ксения за дякониса, макар нейното отвращение.
Възвишен бил животът на дякониса Ксения. Тя приемала храна през ден, през два, а от време на време и през неделя. Помнейки псаломските слова: " Ям пепел като самун, питието си със сълзи разбърквам " (Пс. 101:10), преподобната посипвала хляба, с който само се хранела, с пепел от кадилницата и го овлажнявала със сълзите си. Освен общата храмова молитва, тя скритом се молела в килийката си с вдигнати към небето ръце. Облеклото й било най-бедно. Колкото била строга към себе си, толкоз тя била грижлива, снизходителна, милосърдна и нежна към своите сестри
Когато свещеник Павел бил в с. Левкин и дружно с целия си клир чествал паметта на св. Ефрем Миласки пред неговите мощи, пристигнал краят на преподобната Ксения Римлянка. Бел
- Сестри, вие проявихте доста обич към мене. Продължете и нататък вашата обич, молете се за мене, аз загивам. Помолете и нашия отец Павел да се моли за мене, той толкоз доста се е грижил за душата ми. Апостол Петър споделя: " Господ не се бави да извърши обещанието Си, както някои считат това за бавене; само че дълго време ни търпи, тъй като не желае да погинат някои, а всички да се извърнат към смирение. И ще пристигна денят Господен, както апаш идва нощем " (2 Петр. 3:9-10). И по тази причина не трябва да се леним, а би трябвало да бодърстваме. Бъдете бодри, сестри, бъдете подготвени да срещнете Господа с елея на положителните каузи и с гореща обич!
Отпратила сестрите, тя останала сама в храма и по пладне я намерили умряла. Епископ Павел положил тялото й в посочения от нея гроб при стичане на огромно голям брой народ. След една година умряла и едната от нейните другарки, която помолила останалата да опише, коя е била светата покойница
Така светът разбрал и Църквата съхранила житието на преподобната Ксения Римлянка, отминала в блажената безкрайност през втората половина на V век на 24 януари
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ