Македонците избират президент… сега
Премиерът Зоран Заев няма президентски упоритости
Десетина дни остават до датата 30 септември, когато македонските жители са призовани да вземат участие в референдума, на който управляващите ги питат дали са за участие на страната в НАТО и в Европейски Съюз и дали поддържат контракта с Гърция. Референдумът има обаче и едно по-скоро персонално, в сравнение с политическо значение. Или може би и двете дружно. А това е отговора на въпроса кой ще бъде идващият държавен глава на Република Северна Македония, пети подред от нейната самостоятелност. Да, да, референдумът е необикновен тип допитване, тематиката в нейната дълбочина е деликатна и изключително чувствителна- промяната на името, а и президентския избор е обособена история самичък по себе си. Но по този начин или другояче 30 септември може да се окаже показателен за електоралните настроения на гласоподавателите, с които бъдещите мераклии за поста на държавен глава да се преценяват.
Да забележим с какво разполагаме. Най-популярната политическа персона в Скопие през днешния ден е министър председателят Зоран Заев. За него победа на референдума ще бъде огромен персонален политически и кариерен триумф. Ясно е обаче, че Заев няма президентски упоритости, на него и като министър председател си му е добре, някак си не си го представям в лимитираните конституционни компетенции като държавен глава. Заев отпада.
Фаворит номер едно е външният министър Никола Димитров. Никола има всичко, с цел да бъде номиниран и да завоюва. Вече е на 45 и извършва нужното изискване да е по-възрастен от 40, живял е 10 години в Македония, абе, с конституцията всичко е наред. Юрист, само че повече посланик, заместник- външен министър в най-младите си години, консултант на президента Борис Трайковски.
Първият посланически пост на Никола беше не къде да е, а във Вашингтон, откъдето са му и връзките, които дават съображение някои в Скопие да го назовават „ нашето американско момче “. А обществена загадка е, че в Македония нищо не се случва без „ странците “ (чужденците), и преди всичко- без американците. Така я подкараха още в първите дни след оповестяването на независимостта на Македония, когато Съединени американски щати дори нямаха посолство, а единствено Канцелария за връзки отпред с един симпатяга- Виктор Комрас. Така я карат и до през днешния ден. Но в СV-то Никола има самочувствието да запише, че тъкмо когато той бе дипломат отвъд океана, Съединени американски щати признаха Македония с конституционното й име Република Македония.
В един миг Никола бе назначен за специфичен договарящ с Гърция по въпроса за името, тъй че и оттова има опит, който му оказа помощ като външен министър в този момент да води тежки, интензивни, и както сочи мълвата, на моменти извънредно нервни договаряния с гръцкия си сътрудник и адаш Козияс. Никос Козияс. Беше дипломат в Холандия, представляваше страната си пред Международния съд в Организация на обединените нации, а в един миг бе консултант на премиера Никола Груевски по въпросите на сигурността. Навреме се еманципира от Груевски, когато мандатът му на дипломат в Хага свърши, той не одобри предлагането да отиде на мандат в Сараево и остана в Холандия. После, когато Заев извади на показ тези прословути записи на телефонни диалози, Никола с още двама някогашни заместник-министри в разнообразни браншове на първото държавно управление на Груевски сътвориха по този начин наречената „ Холандска тройка$, която се трансформира в нещо като неофициално интелектуалното ядро на опозицията против Груевски. Димитров бе издирван събеседник на всички места, говореше мъдро и умело, личеше си шлифовката, добита в дипломатическите канцеларии и кабинети.
Педигрето на Никола е такова, че му дава шансове при номинация да получи гласове на гласоподаватели от разнообразни цветове и обществени групи. Майка му Радка Димитрова и татко му проф. Димитър Димитров са членове на ВМРО-ДПМНЕ от основаването на партията. Радка бе една от най-гласовитите депутатки в първия многопартиен македонски парламент, татко му, строгият, само че извънредно образован професор, бе министър на два пъти- в първия кабинет на Никола Клюсев и след това, в държавното управление на Любчо Георгиевски. И двамата са „ антигруевисти “, естествено. Имат родственици в България, несъмнено, в София, бих могъл да кажа имената им и даже къде живеят, комшии са ми. Но няма да го направя, хайде в този момент, да не съм махленска клюкарка… Самият Никола е въздържан и деликатен в изявите си, когато става дума за България, за разлика от Зоран Заев, който току хвърли някоя бомба с тълкуванията си за едно или друго историческо събитие или герой… И в този момент виждам, по време на акцията за референдума, младият външен министър е внимателен и приказва най-вече за това какъв брой е значим договорът с Гърция за евроатлантическото бъдеще на Македония, може би и тъй като го смята за връх в своята политическа и дипломатическа кариера. Никола в никакъв случай не е бил партийно апаратно момче, не е член на ВМРО-ДПМНЕ, нито на СДСМ, по-скоро, помня, се въртеше към по този начин наречения демократичен кръг към списанието „ Форум “ на Сашо Ордановски- там бяха Любомир Фръчковски, самият Сашо, Гюнер Исмаил и други, разграничаването от партиите му дава шансове да има поддръжката както на тези, истинските ВМРО-вци като родителите му, по този начин и на всички, които в този момент стоят зад социалдемократите и техните съдружни сътрудници. А и на албанците, най-малко на множеството от тях. Да разгърне необятно електоралното ветрило, както се споделя.
Така че, какво има Заев да му мисли. Никола дава отговор изцяло на профила, който македонската конституция е записала за президента. Конституционно, а и електорално той е идеалният претендент за президентска номинация. Стига резултатите от референдума да са такива, че да не трансфорат персоналния и професионален триумф на Никола Димитров с подписването на Договора от Преспа в негов голям негатив, който да натежи при номинацията, и вероятно при избора. Допитването на 30 септември ще мине и замине, то е единствено консултативно, за приемането на Договора от Преспа с новото име на страната ще се откри институционално решение, само че цифрите, цифрите за гласувалите на 30 септември може да се окажат такива, че да основат етичен дискомфорт за чувствителни хора като Никола Димитров.
И още един огромен позитив за Никола- той просто не е Георге Иванов. Каквото и да значи това, то ще е доста, да не кажа- всичко, при една номинация. Толкова невисок е политическият и честен рейтинг на досегашния държавен глава.
А че нещо към него се мъти, сподели и реакцията, когато стана ясно, че огромната му щерка от първия му брак Яна е записала да следва в университета в Утрехт. Според един закон, прекаран по времето на Груевски, всяко македонско дете, което се запише да учи в университет от сходно равнище, има право на 40 000 $ държавна стипендия плюс другите разноски за храна, такси и по този начин нататък. Нищо извънредно няма в това решение- Яна има същото право, както всички други деца. Но тъй като е дете на Никола, дай да го ударим. Сега, та да му „ държи влага “ и след няколко месеца, когато пристигна време за номинации и избори…
Иначе Заев има в ръкава си най-малко още два коза, които може да извади, в случай че нещо стане с Никола Димитров. Радмила Шекеринска, министърът на защитата, която доста желае, само че партийно-апаратният й профил стеснява електоралната поддръжка макар мантрата, че македонците постоянно имат доверие на църквата и армията Пък и жена… за Македония това към момента значи подозрение… Номер 3- Стево Пендаровски, националният координатор за НАТО, който към този момент преди четири години беше номиниран, само че загуби от Георге Иванов, т.е., от изборната машинария на Никола Груевски. Аз персонално бих добавил и един претендент в сянка- професор Владо Бучковски, някогашен министър на защитата и министър председател, чиято „ опашка “ от делото против него с обвиняване, че е търгувал с аварийните елементи за българските танкове, може да се обърне в негов плюс поради операциите със правосъдната система по времето на Груевски.
Но кой съм аз да давам оферти, пък и 30 септември е единствено след десетина дни… Пък и опозицията, албанците, това онова…
Десетина дни остават до датата 30 септември, когато македонските жители са призовани да вземат участие в референдума, на който управляващите ги питат дали са за участие на страната в НАТО и в Европейски Съюз и дали поддържат контракта с Гърция. Референдумът има обаче и едно по-скоро персонално, в сравнение с политическо значение. Или може би и двете дружно. А това е отговора на въпроса кой ще бъде идващият държавен глава на Република Северна Македония, пети подред от нейната самостоятелност. Да, да, референдумът е необикновен тип допитване, тематиката в нейната дълбочина е деликатна и изключително чувствителна- промяната на името, а и президентския избор е обособена история самичък по себе си. Но по този начин или другояче 30 септември може да се окаже показателен за електоралните настроения на гласоподавателите, с които бъдещите мераклии за поста на държавен глава да се преценяват.
Да забележим с какво разполагаме. Най-популярната политическа персона в Скопие през днешния ден е министър председателят Зоран Заев. За него победа на референдума ще бъде огромен персонален политически и кариерен триумф. Ясно е обаче, че Заев няма президентски упоритости, на него и като министър председател си му е добре, някак си не си го представям в лимитираните конституционни компетенции като държавен глава. Заев отпада.
Фаворит номер едно е външният министър Никола Димитров. Никола има всичко, с цел да бъде номиниран и да завоюва. Вече е на 45 и извършва нужното изискване да е по-възрастен от 40, живял е 10 години в Македония, абе, с конституцията всичко е наред. Юрист, само че повече посланик, заместник- външен министър в най-младите си години, консултант на президента Борис Трайковски.
Първият посланически пост на Никола беше не къде да е, а във Вашингтон, откъдето са му и връзките, които дават съображение някои в Скопие да го назовават „ нашето американско момче “. А обществена загадка е, че в Македония нищо не се случва без „ странците “ (чужденците), и преди всичко- без американците. Така я подкараха още в първите дни след оповестяването на независимостта на Македония, когато Съединени американски щати дори нямаха посолство, а единствено Канцелария за връзки отпред с един симпатяга- Виктор Комрас. Така я карат и до през днешния ден. Но в СV-то Никола има самочувствието да запише, че тъкмо когато той бе дипломат отвъд океана, Съединени американски щати признаха Македония с конституционното й име Република Македония.
В един миг Никола бе назначен за специфичен договарящ с Гърция по въпроса за името, тъй че и оттова има опит, който му оказа помощ като външен министър в този момент да води тежки, интензивни, и както сочи мълвата, на моменти извънредно нервни договаряния с гръцкия си сътрудник и адаш Козияс. Никос Козияс. Беше дипломат в Холандия, представляваше страната си пред Международния съд в Организация на обединените нации, а в един миг бе консултант на премиера Никола Груевски по въпросите на сигурността. Навреме се еманципира от Груевски, когато мандатът му на дипломат в Хага свърши, той не одобри предлагането да отиде на мандат в Сараево и остана в Холандия. После, когато Заев извади на показ тези прословути записи на телефонни диалози, Никола с още двама някогашни заместник-министри в разнообразни браншове на първото държавно управление на Груевски сътвориха по този начин наречената „ Холандска тройка$, която се трансформира в нещо като неофициално интелектуалното ядро на опозицията против Груевски. Димитров бе издирван събеседник на всички места, говореше мъдро и умело, личеше си шлифовката, добита в дипломатическите канцеларии и кабинети.
Педигрето на Никола е такова, че му дава шансове при номинация да получи гласове на гласоподаватели от разнообразни цветове и обществени групи. Майка му Радка Димитрова и татко му проф. Димитър Димитров са членове на ВМРО-ДПМНЕ от основаването на партията. Радка бе една от най-гласовитите депутатки в първия многопартиен македонски парламент, татко му, строгият, само че извънредно образован професор, бе министър на два пъти- в първия кабинет на Никола Клюсев и след това, в държавното управление на Любчо Георгиевски. И двамата са „ антигруевисти “, естествено. Имат родственици в България, несъмнено, в София, бих могъл да кажа имената им и даже къде живеят, комшии са ми. Но няма да го направя, хайде в този момент, да не съм махленска клюкарка… Самият Никола е въздържан и деликатен в изявите си, когато става дума за България, за разлика от Зоран Заев, който току хвърли някоя бомба с тълкуванията си за едно или друго историческо събитие или герой… И в този момент виждам, по време на акцията за референдума, младият външен министър е внимателен и приказва най-вече за това какъв брой е значим договорът с Гърция за евроатлантическото бъдеще на Македония, може би и тъй като го смята за връх в своята политическа и дипломатическа кариера. Никола в никакъв случай не е бил партийно апаратно момче, не е член на ВМРО-ДПМНЕ, нито на СДСМ, по-скоро, помня, се въртеше към по този начин наречения демократичен кръг към списанието „ Форум “ на Сашо Ордановски- там бяха Любомир Фръчковски, самият Сашо, Гюнер Исмаил и други, разграничаването от партиите му дава шансове да има поддръжката както на тези, истинските ВМРО-вци като родителите му, по този начин и на всички, които в този момент стоят зад социалдемократите и техните съдружни сътрудници. А и на албанците, най-малко на множеството от тях. Да разгърне необятно електоралното ветрило, както се споделя.
Така че, какво има Заев да му мисли. Никола дава отговор изцяло на профила, който македонската конституция е записала за президента. Конституционно, а и електорално той е идеалният претендент за президентска номинация. Стига резултатите от референдума да са такива, че да не трансфорат персоналния и професионален триумф на Никола Димитров с подписването на Договора от Преспа в негов голям негатив, който да натежи при номинацията, и вероятно при избора. Допитването на 30 септември ще мине и замине, то е единствено консултативно, за приемането на Договора от Преспа с новото име на страната ще се откри институционално решение, само че цифрите, цифрите за гласувалите на 30 септември може да се окажат такива, че да основат етичен дискомфорт за чувствителни хора като Никола Димитров.
И още един огромен позитив за Никола- той просто не е Георге Иванов. Каквото и да значи това, то ще е доста, да не кажа- всичко, при една номинация. Толкова невисок е политическият и честен рейтинг на досегашния държавен глава.
А че нещо към него се мъти, сподели и реакцията, когато стана ясно, че огромната му щерка от първия му брак Яна е записала да следва в университета в Утрехт. Според един закон, прекаран по времето на Груевски, всяко македонско дете, което се запише да учи в университет от сходно равнище, има право на 40 000 $ държавна стипендия плюс другите разноски за храна, такси и по този начин нататък. Нищо извънредно няма в това решение- Яна има същото право, както всички други деца. Но тъй като е дете на Никола, дай да го ударим. Сега, та да му „ държи влага “ и след няколко месеца, когато пристигна време за номинации и избори…
Иначе Заев има в ръкава си най-малко още два коза, които може да извади, в случай че нещо стане с Никола Димитров. Радмила Шекеринска, министърът на защитата, която доста желае, само че партийно-апаратният й профил стеснява електоралната поддръжка макар мантрата, че македонците постоянно имат доверие на църквата и армията Пък и жена… за Македония това към момента значи подозрение… Номер 3- Стево Пендаровски, националният координатор за НАТО, който към този момент преди четири години беше номиниран, само че загуби от Георге Иванов, т.е., от изборната машинария на Никола Груевски. Аз персонално бих добавил и един претендент в сянка- професор Владо Бучковски, някогашен министър на защитата и министър председател, чиято „ опашка “ от делото против него с обвиняване, че е търгувал с аварийните елементи за българските танкове, може да се обърне в негов плюс поради операциите със правосъдната система по времето на Груевски.
Но кой съм аз да давам оферти, пък и 30 септември е единствено след десетина дни… Пък и опозицията, албанците, това онова…
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ