Негативни исторически факти. Защо думата фашистки винаги предизвиква спорове в София и Скопие
Премиерът по време на първото си посещаване в Скопие, само че едно изречение, което не влезе в новините, провокира доста повече реакции от всички останали. То беше в отговор на въпрос на конференция и засегна един от въпросите за историята, по които София и Скопие имат несъгласия.
Ключовият израз беше “фашистки режим ”. Въпреки че от думите на Петков не стана ясно с кого спори той и какво изказване се пробва да обори, даже единствено този израз беше задоволителен, с цел да провокира остри реакции. Тук събрахме цялата история - какво сподели министър председателят, какво стои зад думите му и какво споделя науката за този спор.
Какво сподели Петков
Изказването на Кирил Петков беше в отговор на въпрос за историческите разногласия сред България и Северна Македония и работата на комисията, която беше основана, с цел да го позволи. Сред всичко друго, което сподели, министър председателят уточни, че в историята има “ отрицателни исторически обстоятелства , които не може да се пренебрегват ”, само че по едно и също време с това те не би трябвало да стават основа за “ език на омразата ”.
Петков даде и съответен образец. Той обаче мъчно може да бъде подложен в подтекст, в случай че не се върнем малко обратно.
За огромна част от македонското общество името на България върви ръка за ръка с израза “ фашистки окупатор ”. Фразата е обвързвана със събитията по време на Втората международна война. Тогава България става съдружник на нацистка Германия и в подмяна получава прилежащи територии. Сред тях са земите на днешна Северна Гърция, част от Източна Сърбия, както и огромна част от днешната територия на Република Северна Македония.
Във връзка с този интервал в македонската историография за България се приказва като за “фашистки окупатор ”.
Според Кирил Петков обаче това не би трябвало да е по този начин.
Ние би трябвало да приказваме примерно за фашистки режим, в случай че е имало подобен, само че не би трябвало да приказваме за български фашисти.Кирил Петков
“Ние би трябвало да приказваме примерно за фашистки режим, в случай че е имало подобен, само че не би трябвало да приказваме за български фашисти, тъй като комбинацията сред двете… има огромна разлика ”, сподели Петков.
“Знаем, че фашисткият режим в доста европейски страни е направил ужасни неща по времето на Втората международна война, само че тези дейности са свързани с фашистките режими, не са свързани с националността на тези режими толкоз доста. ”
“Ще се опитаме ясно да разграничим сред едното и другото, тъй че да реализираме да няма език на омразата, само че по едно и също време с това нещата, които са исторически обстоятелства, да бъдат такива, каквито са ”, добави той.
Това не е първият път през последните години, когато думата “фашизъм ”, произнесена от министър-председател, води до стихия най-малко от едната страна на границата сред България и Северна Македония.
През ноември 2020 година тогавашният министър председател на Северна Македония Зоран Заев сподели в изявление пред българската организация БГНЕС, че “България не е фашизъм, България е наш другар ” и употребява думата “администрация ” за връзките сред България и днешните територии на Северна Македония. Думите на Заев провокираха претенции за оставката му.
За какво в действителност става дума
Периодът, за който става дума, е по време на Втората международна война. На 1 март 1941 година България става съдружник на нацистка Германия и получава в подмяна територии, измежду които е и огромна част от днешна Северна Македония. В Северна Македония за този интервал от историята се приказва като за “българска фашистка окупация ” , а в България това постоянно провокира отрицателни реакции.
Историците през днешния ден употребяват термина “анексия ”, с цел да опишат случилото се през този исторически интервал.
“Не бива да се омаловажава фактът на окупацията, само че ние приказваме и за анексия, тъй като фактът, че има и българска администрация, доста въздейства на това, което се случва ”, разяснява пред Свободна Европа историкът от Нов български университет Александър Везенков .
Кирил Петков обаче приказва за двете епитети, употребявани в това фразеология - “български ” и “фашистки ”. Според него двете би трябвало да се разграничават и че не би трябвало да се приказва за “български фашисти ”.
Александър Везенков счита, че определението “български ” няма по какъв начин да отпадне.
“Тук имаше опит да се избяга от определението “български ” и да се приказва единствено за “фашистки ” окупатор. Мисля, че би трябвало да е тъкмо в противоположен ред ”, сподели той.
“Властта е българска, т.е. определението “български ” не може да отпадне. ”
Имало ли е фашизъм в България
Така въпросът стига до това дали режимът в България по време на Втората международна война е бил фашистки или не. Отговорът зависи от това кого питате.
До 1989 година тоталитарният режим се легитимира посредством “радикално оборване на легитимността на “стария режим ”, определяйки го като “фашистки ” или “монархофашистки ”, сподели пред Свободна Европа историкът Стефан Дечев .
“Самото оборване след 1989 година на легитимността на комунистическия режим като тоталитарен и положение на несвобода, автоматически възвръщаше част от легитимността на режима от преди 1944 година ”, изясни той по какъв начин историците през другите интервали са разглеждали този режим.
“Най-много се говореше към този момент за властнически режим, за персонален режим на монарха, който обаче не е бил фашистки и не е съумял да стане тоталитарен. ”
Сега историците дефинират ръководството преди 1944 година като властнически режим, повлиян от фашистки хрумвания .
В България е съществувал монархически властнически режим, който е възприел някои детайли от фашизма и нацизма.Стефан Дечев
“Авторитаризмът и извънредно дясното не са били разграничени с “китайска стена ” от фашизма ”, сподели Стефан Дечев . “В България е съществувал монархически властнически режим, който е възприел някои детайли от фашизма и нацизма. ”
“Определението “фашистки ” има своите учредения – това е един режим, който е в съюз с нацистка Германия, повлиян е от италианския фашизъм и немския националсоциализъм ”, сподели Александър Везенков .
“В профилираните проучвания не назоваваме режима “фашистки ”, а “авторитарен ”, само че постоянно с ангажимента, че е повлиян от фашистки хрумвания. Не свеждаме дебата за фашизма до “има ” или “няма ”.
И двамата историци показаха детайли, които дават учредения за определянето на режима като повлиян от фашизма - антисемитското законодателство, отговорността му за депортирането на евреите от “новите земи ” в нацистките лагери и проникването на обособени фашисти като Петър Габровски, Александър Сталийски, Александър Белев в ръководството. В същото време е реалност, че България не депортира евреите от своята територия.
Променят ли нещо думите на Петков
Но да се върнем на изявлението на Кирил Петков в Скопие, което провокира толкоз доста реакции. И двамата историци считат, че то е не толкоз опит за пояснение на историческите обстоятелства, а за онагледяване на тезата, че тези обстоятелства не би трябвало да се премълчават, само че и не би трябвало да тежат на днешните връзки.
Нещо, което е осъществено преди 70 или 80 години, [не трябва] да тежи на днешните връзки и на визията на един народ за различен.Александър Везенков
“Tой споделя, че има неуместни въпроси от предишното, които би трябвало да се одобряват, би трябвало да се приказва намерено за тях, само че това не трябва да блокира по-нататъшните връзки ”, разяснява Александър Везенков. “Нещо, което е осъществено преди 70 или 80 години, [не трябва] да тежи на днешните връзки и на визията на един народ за различен. ”
“Изказването е опит на премиера Кирил Петков да онагледи по какъв начин не би трябвало да се замитат или премълчават неприятните обстоятелства, само че по какъв начин на тях не трябва да им се дава етническо оцветяване. Отговорността се носи от избрани политически режими, от техните функционери и чиновници, само че не и от цели нации ”, счита Стефан Дечев.
“Не го преглеждам като някакво напътствие по какъв начин тъкмо би трябвало да се чете интервала на Втората международна война. ”
Везенков счита, че реакциите на думите на Петков са подбудени и от това, че в дебата вземат участие “идеологически стимулирани хора, които стартират да рецитират едната или другата теза – за това, че има, или за това, че няма фашистки режим ”.
Според Дечев повода изявлението да провокира такива реакции се корени във обстоятелството, че “липсва и прям, и повсеместен роман за годините на българска власт в Македония от 1941 до 1944 година ” - както в България, по този начин и в Северна Македония.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Ключовият израз беше “фашистки режим ”. Въпреки че от думите на Петков не стана ясно с кого спори той и какво изказване се пробва да обори, даже единствено този израз беше задоволителен, с цел да провокира остри реакции. Тук събрахме цялата история - какво сподели министър председателят, какво стои зад думите му и какво споделя науката за този спор.
Какво сподели Петков
Изказването на Кирил Петков беше в отговор на въпрос за историческите разногласия сред България и Северна Македония и работата на комисията, която беше основана, с цел да го позволи. Сред всичко друго, което сподели, министър председателят уточни, че в историята има “ отрицателни исторически обстоятелства , които не може да се пренебрегват ”, само че по едно и също време с това те не би трябвало да стават основа за “ език на омразата ”.
Петков даде и съответен образец. Той обаче мъчно може да бъде подложен в подтекст, в случай че не се върнем малко обратно.
За огромна част от македонското общество името на България върви ръка за ръка с израза “ фашистки окупатор ”. Фразата е обвързвана със събитията по време на Втората международна война. Тогава България става съдружник на нацистка Германия и в подмяна получава прилежащи територии. Сред тях са земите на днешна Северна Гърция, част от Източна Сърбия, както и огромна част от днешната територия на Република Северна Македония.
Във връзка с този интервал в македонската историография за България се приказва като за “фашистки окупатор ”.
Според Кирил Петков обаче това не би трябвало да е по този начин.
Ние би трябвало да приказваме примерно за фашистки режим, в случай че е имало подобен, само че не би трябвало да приказваме за български фашисти.Кирил Петков
“Ние би трябвало да приказваме примерно за фашистки режим, в случай че е имало подобен, само че не би трябвало да приказваме за български фашисти, тъй като комбинацията сред двете… има огромна разлика ”, сподели Петков.
“Знаем, че фашисткият режим в доста европейски страни е направил ужасни неща по времето на Втората международна война, само че тези дейности са свързани с фашистките режими, не са свързани с националността на тези режими толкоз доста. ”
“Ще се опитаме ясно да разграничим сред едното и другото, тъй че да реализираме да няма език на омразата, само че по едно и също време с това нещата, които са исторически обстоятелства, да бъдат такива, каквито са ”, добави той.
Това не е първият път през последните години, когато думата “фашизъм ”, произнесена от министър-председател, води до стихия най-малко от едната страна на границата сред България и Северна Македония.
През ноември 2020 година тогавашният министър председател на Северна Македония Зоран Заев сподели в изявление пред българската организация БГНЕС, че “България не е фашизъм, България е наш другар ” и употребява думата “администрация ” за връзките сред България и днешните територии на Северна Македония. Думите на Заев провокираха претенции за оставката му.
За какво в действителност става дума
Периодът, за който става дума, е по време на Втората международна война. На 1 март 1941 година България става съдружник на нацистка Германия и получава в подмяна територии, измежду които е и огромна част от днешна Северна Македония. В Северна Македония за този интервал от историята се приказва като за “българска фашистка окупация ” , а в България това постоянно провокира отрицателни реакции.
Историците през днешния ден употребяват термина “анексия ”, с цел да опишат случилото се през този исторически интервал.
“Не бива да се омаловажава фактът на окупацията, само че ние приказваме и за анексия, тъй като фактът, че има и българска администрация, доста въздейства на това, което се случва ”, разяснява пред Свободна Европа историкът от Нов български университет Александър Везенков .
Кирил Петков обаче приказва за двете епитети, употребявани в това фразеология - “български ” и “фашистки ”. Според него двете би трябвало да се разграничават и че не би трябвало да се приказва за “български фашисти ”.
Александър Везенков счита, че определението “български ” няма по какъв начин да отпадне.
“Тук имаше опит да се избяга от определението “български ” и да се приказва единствено за “фашистки ” окупатор. Мисля, че би трябвало да е тъкмо в противоположен ред ”, сподели той.
“Властта е българска, т.е. определението “български ” не може да отпадне. ”
Имало ли е фашизъм в България
Така въпросът стига до това дали режимът в България по време на Втората международна война е бил фашистки или не. Отговорът зависи от това кого питате.
До 1989 година тоталитарният режим се легитимира посредством “радикално оборване на легитимността на “стария режим ”, определяйки го като “фашистки ” или “монархофашистки ”, сподели пред Свободна Европа историкът Стефан Дечев .
“Самото оборване след 1989 година на легитимността на комунистическия режим като тоталитарен и положение на несвобода, автоматически възвръщаше част от легитимността на режима от преди 1944 година ”, изясни той по какъв начин историците през другите интервали са разглеждали този режим.
“Най-много се говореше към този момент за властнически режим, за персонален режим на монарха, който обаче не е бил фашистки и не е съумял да стане тоталитарен. ”
Сега историците дефинират ръководството преди 1944 година като властнически режим, повлиян от фашистки хрумвания .
В България е съществувал монархически властнически режим, който е възприел някои детайли от фашизма и нацизма.Стефан Дечев
“Авторитаризмът и извънредно дясното не са били разграничени с “китайска стена ” от фашизма ”, сподели Стефан Дечев . “В България е съществувал монархически властнически режим, който е възприел някои детайли от фашизма и нацизма. ”
“Определението “фашистки ” има своите учредения – това е един режим, който е в съюз с нацистка Германия, повлиян е от италианския фашизъм и немския националсоциализъм ”, сподели Александър Везенков .
“В профилираните проучвания не назоваваме режима “фашистки ”, а “авторитарен ”, само че постоянно с ангажимента, че е повлиян от фашистки хрумвания. Не свеждаме дебата за фашизма до “има ” или “няма ”.
И двамата историци показаха детайли, които дават учредения за определянето на режима като повлиян от фашизма - антисемитското законодателство, отговорността му за депортирането на евреите от “новите земи ” в нацистките лагери и проникването на обособени фашисти като Петър Габровски, Александър Сталийски, Александър Белев в ръководството. В същото време е реалност, че България не депортира евреите от своята територия.
Променят ли нещо думите на Петков
Но да се върнем на изявлението на Кирил Петков в Скопие, което провокира толкоз доста реакции. И двамата историци считат, че то е не толкоз опит за пояснение на историческите обстоятелства, а за онагледяване на тезата, че тези обстоятелства не би трябвало да се премълчават, само че и не би трябвало да тежат на днешните връзки.
Нещо, което е осъществено преди 70 или 80 години, [не трябва] да тежи на днешните връзки и на визията на един народ за различен.Александър Везенков
“Tой споделя, че има неуместни въпроси от предишното, които би трябвало да се одобряват, би трябвало да се приказва намерено за тях, само че това не трябва да блокира по-нататъшните връзки ”, разяснява Александър Везенков. “Нещо, което е осъществено преди 70 или 80 години, [не трябва] да тежи на днешните връзки и на визията на един народ за различен. ”
“Изказването е опит на премиера Кирил Петков да онагледи по какъв начин не би трябвало да се замитат или премълчават неприятните обстоятелства, само че по какъв начин на тях не трябва да им се дава етническо оцветяване. Отговорността се носи от избрани политически режими, от техните функционери и чиновници, само че не и от цели нации ”, счита Стефан Дечев.
“Не го преглеждам като някакво напътствие по какъв начин тъкмо би трябвало да се чете интервала на Втората международна война. ”
Везенков счита, че реакциите на думите на Петков са подбудени и от това, че в дебата вземат участие “идеологически стимулирани хора, които стартират да рецитират едната или другата теза – за това, че има, или за това, че няма фашистки режим ”.
Според Дечев повода изявлението да провокира такива реакции се корени във обстоятелството, че “липсва и прям, и повсеместен роман за годините на българска власт в Македония от 1941 до 1944 година ” - както в България, по този начин и в Северна Македония.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ