Чуждите инвестиции за 2017 г.: малко, но растящи
Преките задгранични вложения в България за първите четири месеца на годината са с 270 млн. евро по-малко от вложеното преди година. През април въпреки всичко цифрата е на плюс, откакто заплащане на заем към компания майка изведе вложенията на минус през март. Това демонстрират предварителните данни на Българската национална банка (БНБ). За първите четири месеца на тази година общата сума на задграничните инвестиции в локалната стопанска система е 125.7 млн. евро спрямо 395.6 млн. евро за същия интервал на 2016 година, или спад от над 68% на годишна база.
Всъщност годината щеше да е съвсем като 2016, в случай че през март нямаше " отлив " от над 220 млн. евро. Това заплащане към притежателя обаче е минус за статистиката, само че действително против тези пари може да е бил издигнат и нов цех, който остава и създава. Освен това обичайно числата се ревизират нагоре. От друга страна, отражение върху притока на запас извън евентуално има и политическата неустановеност през интервала. Но и този фактор ще спре да работи през май.
Печалбите остават тук
Разбивката по пера сочи, че връщането на общата сума на вложенията на позитивна територия се дължи основно на реинвестираната от интернационалните компании облага в развиването на локалните им дъщерни сдружения. Това е тази част от чистия финансов резултат на българските им подразделения, която външните инвеститори оставят в страната, вместо да се изтегля като дял.
Макар и да е показателна за интереса им към развиването на локалния бизнес, тя се счита за по-малко ангажираща спрямо вложенията в дялов капитал, излизането от които е доста по-трудно. Точно тези инвестиции са с негативна стойност общо за първите четири месеца на годината – минус 109.8 млн. евро, до момента в който за същия интервал на 2016 година са били 177.8 млн. евро. Свиването обаче е насъбрано главно през първите три месеца, до момента в който данните за април са позитивни, въпреки и с минимални стойности – през месеца вложенията в дялов капитал в страната са били за общо 0.9 млн. евро.
Инвестициите в дългови принадлежности имат растеж по отношение на година по-рано – за първите четири месеца на 2017 година те са на обща стойност 33.3 млн. евро при 26.4 млн. евро за същия интервал на 2016 година В тази категория се регистрират средствата, които задграничните компании майки дават на дъщерните си сдружения в страната било то за оборотни потребности или пък за модернизиране на производството им.
Любимата Холандия
Общо за първите четири месеца от началото на годината максимален инвеститор в българската стопанска система е Холандия. Страната е с облекчено данъчно законодателство и там са регистрирани дъщерните компании на доста сдружения от трети страни, които развиват посредством тях бизнеса си в България. За интервала януари - април 2017 година чисто оттова са пристигнали инвестиции за 143.5 млн. евро. Следва Швейцария с общо 102.2 млн. евро, като в голямата си част тези средства са под формата на дългови принадлежности.
На противоположния полюс са Австрия, Германия и Белгия, към които български компании най-вече са изплащали назад заемен запас, получен от групите майки. Операцията беше забележима още към март и се допуска, че евентуално е погашение на заем от медодобивния цех в Пирдоп " Аурубис ".
Отлив на задгранични вложения има и от Унгария, където свиването е по линия на евакуиране на дялов капитал или реинвестирана облага в страната за близо 103 млн. евро.
Всъщност годината щеше да е съвсем като 2016, в случай че през март нямаше " отлив " от над 220 млн. евро. Това заплащане към притежателя обаче е минус за статистиката, само че действително против тези пари може да е бил издигнат и нов цех, който остава и създава. Освен това обичайно числата се ревизират нагоре. От друга страна, отражение върху притока на запас извън евентуално има и политическата неустановеност през интервала. Но и този фактор ще спре да работи през май.
Печалбите остават тук
Разбивката по пера сочи, че връщането на общата сума на вложенията на позитивна територия се дължи основно на реинвестираната от интернационалните компании облага в развиването на локалните им дъщерни сдружения. Това е тази част от чистия финансов резултат на българските им подразделения, която външните инвеститори оставят в страната, вместо да се изтегля като дял.
Макар и да е показателна за интереса им към развиването на локалния бизнес, тя се счита за по-малко ангажираща спрямо вложенията в дялов капитал, излизането от които е доста по-трудно. Точно тези инвестиции са с негативна стойност общо за първите четири месеца на годината – минус 109.8 млн. евро, до момента в който за същия интервал на 2016 година са били 177.8 млн. евро. Свиването обаче е насъбрано главно през първите три месеца, до момента в който данните за април са позитивни, въпреки и с минимални стойности – през месеца вложенията в дялов капитал в страната са били за общо 0.9 млн. евро.
Инвестициите в дългови принадлежности имат растеж по отношение на година по-рано – за първите четири месеца на 2017 година те са на обща стойност 33.3 млн. евро при 26.4 млн. евро за същия интервал на 2016 година В тази категория се регистрират средствата, които задграничните компании майки дават на дъщерните си сдружения в страната било то за оборотни потребности или пък за модернизиране на производството им.
Любимата Холандия
Общо за първите четири месеца от началото на годината максимален инвеститор в българската стопанска система е Холандия. Страната е с облекчено данъчно законодателство и там са регистрирани дъщерните компании на доста сдружения от трети страни, които развиват посредством тях бизнеса си в България. За интервала януари - април 2017 година чисто оттова са пристигнали инвестиции за 143.5 млн. евро. Следва Швейцария с общо 102.2 млн. евро, като в голямата си част тези средства са под формата на дългови принадлежности.
На противоположния полюс са Австрия, Германия и Белгия, към които български компании най-вече са изплащали назад заемен запас, получен от групите майки. Операцията беше забележима още към март и се допуска, че евентуално е погашение на заем от медодобивния цех в Пирдоп " Аурубис ".
Отлив на задгранични вложения има и от Унгария, където свиването е по линия на евакуиране на дялов капитал или реинвестирана облага в страната за близо 103 млн. евро.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ