Четири сценария за развитие на бюджета до края на годината |
Преизпълнение на бюджетните доходи
Към края на месец юли 2021 година бюджетните доходи по Консолидираната фискална стратегия (КФП) възлизат на 29,3 милиарда лева, което съставлява 61,5% от заложения бюджетен проект. Въпреки че Министерството на финансите (МФ) показа предварителни данни за месец август, съгласно които бюджетните доходи възлизат на 33,5 милиарда лева или 70,5% от проекта, актуалният разбор ще се концентрира върху данните към края на месец юли, които са дефинитивни и по-пълни. Бюджетният проект по отношение на който се проучва смяната на приходите и разноските е преди актуализацията, която беше призната от Народното събрание на 10 септември.
Ако бюджетните доходи се разпределят съразмерно на месеците, то към края на юли, тяхното преизпълнение е с 3.1% над предстоящото съгласно бюджетната прогноза. От графика 1 може да се види по кои бюджетни публикации е главно това преизпълнение на бюджетните доходи. Видно е, че преизпълнението е по съвсем всички съществени бюджетни пера с едно съществено изключение, а точно постъпили са доста по-малко средства, в размер на 763 млн. лева, главно от фондовете на Европейски Съюз под формата на помощи. Другото перо, по което има едва несъблюдение, това са приходите от акцизи, които са по-малко по отношение на предстоящото с 137 млн. лева
Графика 1. Изпълнение на бюджетните доходи по КФП към 31 юли 2021
Общото преизпълнение на приходите за седемте месеца е съвсем 1.5 милиарда лева, като това преизпълнение е разпределено съвсем по равно сред данъчно-осигурителните доходи, които надвишават предстоящите с 1.2 милиарда лева и неданъчните доходи, които способстват с превишение от 1.1. милиарда лева
От позиция на данъчно-осигурителните доходи, преизпълнението се дължи в по-голяма степен на нарасналите доходи от косвени налози, които изпреварват предстоящото с 511 млн. лева, до момента в който директните налози са виновни за спомагателни малко по-малко от 400 млн. лева Тук следва да се означи, че главната причина за усъвършенстваната събираемост на косвените налози се дължи на доста множеството доходи от Данък добавена стойност, които надвишават предстоящите с 630 млн. лева и единствено по-ниската събираемост на акцизите води до не толкоз положително показване на събираемостта от косвени налози. При директните налози съществена роля за по-добра събираемост имат налозите върху приходите на физическите лица, което е обикновено поради нарасналите приходи на работещите, в това число и заради механизма на бюджетното подкрепяне, както и заради сензитивно намалялата безработица до рекордно ниски стойности.
Голямото преизпълнение на неданъчните доходи в размер на 1.1 милиарда лева, което е с 16,6% над предстоящото, се дължи в забележителна степен на еднократното заплащане от 660 млн. лева през месец април по отношение на концесията на летище София. Без това заплащане превишението на неданъчните доходи би било в размер на 437,4 млн. лева, което е 6,6% над предстоящото. Без това заплащане, превишението на бюджетните доходи би било съвсем на половина - по-малко или 829 млн. лева, което е 1,7% над предстоящото.
Основното несъблюдение на заложените в бюджета доходи идва от доста по-малкия размер на постъпили от Европейски Съюз средства, които се насочват главно по финансовата стратегия на държавното управление. Една от основните аргументи за по-малкото приходи по това перо е фактът, че Планът за резистентност и развиване към момента не е импортиран в Европейската комисия, по който чакаме предплатено заплащане от към 1,6 милиарда лева, или 13% от предоставената безплатна помощ в размер общо към 12,6 милиарда лева Вероятността предплатеното заплащане да не постъпи в България до края на годината нараства неимоверно с всеки минал ден закъснение, защото за оценката на Плана от страна на Европейска комисия и за неговото утвърждение по-късно от Европейския съвет са нужни към 3 месеца, в случай че той не бъде върнат за спомагателни корекции. А вероятността това да стане е сериозна поради неизпълнението на България във връзка с уговорките си по отношение на работата на въглищните си централи и главно на Марица Изток – 2. Липсата на тези средства може да се отрази и в някаква степен отрицателно на предстоящото преизпълнение на бюджетните доходи за годината при утежняване на здравната конюнктура в страната през идващите месеци.
Изоставане на бюджетните разноски
За разлика от преизпълнението на бюджетните доходи по отношение на заложеното в бюджетната стратегия преди актуализацията, осъществяването на бюджетните разноски доста изостава. Както се вижда от графика 2, главната причина за забележителното несъблюдение на бюджетните разноски, с малко над 2 милиарда лева, се дължи, без изненада, на фрапантното несъблюдение на финансовите разноски, които са малко от предстоящото с малко под 2 милиарда лева, което в процентно отношение е 32% по-малко по отношение на заложеното. Трябва да се има поради, с решение на Министерски съвет от 29 юни, Министерство на регионалното развитие беше задължено да върне в бюджета 490,8 млн. лева от предплатените заплащания за построяването на автомагистрала „ Хемус “, макар че Министерски съвет, същия ден, даде спомагателни 81,2 млн. лева за застраховане на строителството на автомагистралата. От друга страна Министерство на регионалното развитие има отговорности към разнообразни компании в размер на към 600 млн. лева и съгласно пояснение на министър Комитова възобновената сума и отпуснатите в допълнение средства от Министерски съвет ще отидат точно към работещи компании със забавени заплащания.
Графика 2. Изпълнение на разноските по КФП към 31 юли
Текущите разноски също изостават по отношение на предстоящото, макар и доста по-малко от финансовите, като към края на юли тяхното закъснение е с 390 млн. лева Има няколко пера обаче в границите на настоящите разноски, едното от които е разноските за личен състав, които изпреварват проекта с 111 млн. лева, както и дотациите и прехвърлянията от бюджета, които са повече по отношение на програмата с към 500 млн. лева.
Изоставането на бюджетните разноски към август според предварителната оценка на МФ е още по-голямо и доближава 2.3 милиарда лева или 4,4% от предстоящото.
Бюджетно салдо и упования за неговото развиване
Отчетеното бюджетно салдо по КФП към края на юли е остатък в размер на 705,2 млн. лева, до момента в който съгласно предварителните данни към края на август, този остатък доближава до 885 млн. лева Важният въпрос обаче във връзка с бюджетното салдо е какво би било то в края на годината, в случай че трендовете във връзка с приходите и разноските продължат да се развиват както по метода досега. В тази връзка ще разгледаме 4 сюжета на развиване, като в 3 от тях ще се включи и въздействието върху бюджетното салдо на актуализацията на бюджета.
Основна догадка при обсъжданите сюжети е допускането, че приходите и разноските на бюджета са разпределени отмерено през месеците на годината, което макар че е една идеализирана картина, тя е задоволително достоверна, когато става въпрос за прогнозиране на трендове и най-много, когато задачата е да се пресметна относително тъкмо цената на това салдо в края на годината. На второ място би трябвало да се има поради, че изчисленията се базират на отклоненията на бюджетните доходи и разноски от прогнозните стойности за всеки месец, като задачата е да се покаже какъв би бил бюджетният недостиг за всеки месец до края на годината. Т.е. бюджетното салдо е резултатна големина от сумата на заложените плюс спомагателните бюджетни доходи над плануваните и на плануваните минус спестените бюджетни разноски под плануваните за съответния месец.
На графика 1 в синьо е показано действително регистрираното бюджетно салдо от началото на годината до края на месец август, както това е посочено в докладите, изготвяни от МФ, до момента в който в оранжево е обещано прогнозното бюджетно салдо за последните четири месеца от годината според първия сюжет, при който трендовете за приходите и разноските се резервират и без да се регистрира признатата актуализация на бюджета.
Графика 3. Бюджетно салдо – действително регистрирано и на база отклоняване от проекта към 31 август и прогноза за интервала септември – декември 2021 без актуализация
Както се вижда от графиката, заради по-добрите бюджетни доходи от началото на годината, както и заради по-малките разноски, главно финансови, по отношение на бюджетната прогноза, бюджетът регистрира през множеството месеци остатък и ако наклонността от началото на годината се резервира и без да се регистрира признатата актуализация, бюджетът би следвало да приключи на остатък от към 1.1 милиарда лева в края на годината.
Конкретните данни по останалите три сюжета, които включват актуализацията на бюджета могат да се видят в таблица 1.
Таблица 1. Прогнозно бюджетно салдо за последните четири месеца на 2021 съгласно трите сюжета, включващи признатата актуализация на бюджета
Вторият сюжет планува опазване на тренда на приходите и разноските без изменение, като са взети поради спомагателните разноски по отношение на актуализацията на бюджета, които възлизат на 2.3 милиарда лева до края на 2021 година Както се вижда при този сюжет бюджетът приключва на недостиг в края на годината в размер на 1.2 милиарда лева, който е доста по-малък от планувания в обновения бюджет - 4.6 милиарда лева
При третия сюжет се приема, че изоставането на разноските към края на август, което закъснение възлиза на 2.3 милиарда лева, стопира и разноските вървят по проект, като се включва и частта на спомагателните разноски, гласувани в актуализацията на бюджета. При този сюжет бюджетното салдо в края на годината е минус 2.3 милиарда лева, което също е доста по-малко от заложения недостиг в обновения бюджет.
И най-после, четвъртият сюжет приема, че изоставането в разноски се наваксва през последните 4 месеца на годината и те се вършат, както са по проект, като се прибавят и спомагателните разноски от актуализацията на бюджета. В този случай бюджетът приключва годината с недостиг в размер на 4.6 милиарда лева, който е тъкмо толкоз, колкото е заложен в обновения бюджет. Графичното показване на трите сюжета е показано на графика 4.
Графика 4. Прогнозно бюджетно салдо за интервала септември – декември 2021съгласно сюжети 2,3 и 4
Най-реалистичен сюжет
След разглеждането на показаните нагоре сюжети поражда разумният въпрос кой от тях е най-реалистичен. Отговорът на този въпрос зависи от политическите решения, които ще се вземат в идващите няколко месеца по повод изразходването на всички заложени в бюджета разноски, по повод внасянето и утвърждението на Плана за възобновяване и резистентност в Европейска комисия, наваксването на разноските по финансовата стратегия на държавното управление и така нататък Друго значимо събитие е развиването на здравната рецесия и дали това ще се отрази на икономическото възобновяване на страната, както и до къде ще се развият инфлационните процеси тук и в международен мащаб.
Все отново, в случай че би трябвало да се направи реалистична оценка, наподобява съвсем невероятно изоставането на разноските, насъбрано до края на месец август, да бъде наваксано до края на годината. Още повече в условия на идни трети избори тази година, които се отразяват на успеваемостта на държавната администрация. От тази позиция четвъртият сюжет не наподобява доста евентуален. Третият сюжет, при който изоставането на разноските стопира и те стартират да се правят според бюджетната стратегия също не е доста реален и най-вероятно изоставането ще продължи, макар и със забавени темпове, поради спомагателните разноски, записани в обновения бюджет, които са свързани главно с нарасналите пенсионни заплащания, при които не може да има закъснение или закъснение. Въпреки това, би трябвало да се регистрира, че в в допълнение заложените разноски в бюджета има и такива, които могат и да не се употребяват, в случай че икономическата обстановка продължи да се усъвършенства и не се стигне още веднъж до всеобщо подкрепяне на затворените бизнеси.
От тази позиция вторият прегледан вид наподобява по-реалистичен, макар че не е изключено в края на годината да бъде изработен опит за известно стремително наваксване на изоставането при разноските, което да увеличи бюджетния недостиг повече, в сравнение с е планувано в този сюжет. В тази връзка най-реалистична прогноза може би съставлява обстановка, при която бюджетното салдо в края на годината е по-добро от това в третия сюжет, само че по-лошо от плануваното във втория. Това обаче, което изрично може да бъде планувано е, че най-вероятно бюджетното салдо ще бъде надалеч по-добро от заложеното в обновения бюджет в размер на недостиг от 4.6 милиарда лева, изключително пък в случай че постъпят някакви средства по Плана за възобновяване и резистентност.
Беше ли нужна актуализацията на бюджета и за какво?
Един от най-дискутираните въпроси по отношение на актуализацията на бюджета може би беше дали въобще има потребност от сходна актуализация, поради наложената процедура в България през последните години държавното управление да ръководи бюджетните остатъци по свое убеждение, без глоба на Народното събрание. Трябва да се означи, че през последните 20 години се открива една преднамереност в бюджетните прогнози в България, която подценява бюджетните доходи през години на стопански напредък и ги надценява в години на рецесии. Подобно държание дава опция в години на стопански напредък да се акумулират остатъци, които да бъдат разходвани в края на годината по убеждение на държавното управление.
Има обаче сериозна разлика в използването на сходна процедура през другите политически ръководства на България от 2000 година насам. До влизането на страната ни в Европейски Съюз и до огромната икономическа криза от 2008-2009 година, бюджетните прогнози подценяваха икономическото развиване, което водеше до натрупването на остатъци в края на годината, изразходвани от държавните управления без наказания на Народно събрание. В интервала 2009-2014 година имахме противоположната обстановка, когато бюджетните прогнози надценяваха опциите на стопанската система да заплаща налози и надлежно данъчните доходи. Въпреки това, даже и в обстановка на икономическо надценяване, бюджетните разноски бяха даже по-малко от плануваните, заради невъзможността на държавното управление да извършва финансовата си стратегия, най-вече заради усвояването на средствата от европейските фондове.
След 2015 година бюджетните доходи още веднъж започнаха да бъдат подценявани, само че огромните остатъци, които се акумулираха в края на годината се дължаха доста повече на сериозното закъснение на разходната част на бюджета и най-много обичайно на финансовите разноски, в сравнение с доста съществено надхвърляне на плануваните доходи. В сходно държание, особено за интервала 2010-2020 година може да се открие доста повече преднамереност при планирането за непозволено консумиране на бюджетните остатъци в края на годината, в сравнение с през първото десетилетие на века. Поради тази причина за разлика от интервала преди 2008 година, когато съвсем всяка година разноските надхвърляха заложените в бюджета, само че със относително дребна сума от порядъка на няколкостотин милиона, с едно само изключение през 2007 година, когато се записва рекордно превишаване на приходите и надлежно на разноските, както се вижда от графика 5, след 2015 година разноските надвишават плануваните единствено през две години – 2015 и 2018, със относително дребни суми, макар записаното огромно преизпълнение на бюджетните доходи и надлежно съществуването на огромни бюджетни остатъци през интервала, които обаче се изразходваха стремително в края на годината.
Графика 5. Разлика сред регистрираните и плануваните доходи и разноски за интервала 2000 – 2020 година, млн. лева
При актуалната актуализация става въпрос за спомагателни разноски от 2.3 милиарда лева, което в случай че беше направено без такава, би представлявало сериозен казус. Същевременно сходно държание би влезнало в фрапантен дисонанс със декларираното желание на служебното държавно управление за оптималната бистрота и честност в ръководството на бюджетните средства, както и с упованията на публиката за битка с корупцията и за оптималната бистрота и неприкритост при разходването на средствата на данъкоплатците.
Трябва да се има поради също по този начин, че една от главните задания, която трябваше да реши актуализацията беше въпросът с пенсиите и спомагателната добавка от 50 лева, която държавното управление на ГЕРБ стартира да раздава на всеки пенсионер от 1 август 2020 година като антикризисна мярка, призната с постановления на Министерски съвет. Превръщането на тази мярка от краткотрайна в непрекъсната, поради сериозния политически напън, която нейното прекъсване би породило, минаваше освен през актуализацията на бюджета, от позиция предстоящото постигане на заложените в Закона за бюджета разходни тавани, само че и през актуализиране на бюджета на ДОО, който е част от бюджета на страната. В тази връзка актуализацията беше неизбежна и нямаше по какъв начин да не бъде направена. Имайки поради декларираната поддръжка за актуализацията, препоръчана от служебното държавно управление от болшинството политически сили в Народното събрание и изключително в Бюджетната комисия, където тя получи забележителна поддръжка, разразилата се популистка вакханалия в пленарната зала не беше елементарно предвидима, макар че не беше и непредвидена.
Актуализацията на бюджета беше значима и от чисто политическа и прагматична позиция, поради невъзможността политическите сили в Народното събрание да изберат постоянно държавно управление. В случай, че съставянето на такова държавно управление се провали и след изборите през ноември, то вероятността идната година България да се ръководи с бюджета от тази е огромна. В тази връзка увеличените разходни тавани ще облекчат доста фискалната позиция на страната, най-малко в първите няколко месеца на 2022 година
Към края на месец юли 2021 година бюджетните доходи по Консолидираната фискална стратегия (КФП) възлизат на 29,3 милиарда лева, което съставлява 61,5% от заложения бюджетен проект. Въпреки че Министерството на финансите (МФ) показа предварителни данни за месец август, съгласно които бюджетните доходи възлизат на 33,5 милиарда лева или 70,5% от проекта, актуалният разбор ще се концентрира върху данните към края на месец юли, които са дефинитивни и по-пълни. Бюджетният проект по отношение на който се проучва смяната на приходите и разноските е преди актуализацията, която беше призната от Народното събрание на 10 септември.
Ако бюджетните доходи се разпределят съразмерно на месеците, то към края на юли, тяхното преизпълнение е с 3.1% над предстоящото съгласно бюджетната прогноза. От графика 1 може да се види по кои бюджетни публикации е главно това преизпълнение на бюджетните доходи. Видно е, че преизпълнението е по съвсем всички съществени бюджетни пера с едно съществено изключение, а точно постъпили са доста по-малко средства, в размер на 763 млн. лева, главно от фондовете на Европейски Съюз под формата на помощи. Другото перо, по което има едва несъблюдение, това са приходите от акцизи, които са по-малко по отношение на предстоящото с 137 млн. лева
Графика 1. Изпълнение на бюджетните доходи по КФП към 31 юли 2021
Общото преизпълнение на приходите за седемте месеца е съвсем 1.5 милиарда лева, като това преизпълнение е разпределено съвсем по равно сред данъчно-осигурителните доходи, които надвишават предстоящите с 1.2 милиарда лева и неданъчните доходи, които способстват с превишение от 1.1. милиарда лева
От позиция на данъчно-осигурителните доходи, преизпълнението се дължи в по-голяма степен на нарасналите доходи от косвени налози, които изпреварват предстоящото с 511 млн. лева, до момента в който директните налози са виновни за спомагателни малко по-малко от 400 млн. лева Тук следва да се означи, че главната причина за усъвършенстваната събираемост на косвените налози се дължи на доста множеството доходи от Данък добавена стойност, които надвишават предстоящите с 630 млн. лева и единствено по-ниската събираемост на акцизите води до не толкоз положително показване на събираемостта от косвени налози. При директните налози съществена роля за по-добра събираемост имат налозите върху приходите на физическите лица, което е обикновено поради нарасналите приходи на работещите, в това число и заради механизма на бюджетното подкрепяне, както и заради сензитивно намалялата безработица до рекордно ниски стойности.
Голямото преизпълнение на неданъчните доходи в размер на 1.1 милиарда лева, което е с 16,6% над предстоящото, се дължи в забележителна степен на еднократното заплащане от 660 млн. лева през месец април по отношение на концесията на летище София. Без това заплащане превишението на неданъчните доходи би било в размер на 437,4 млн. лева, което е 6,6% над предстоящото. Без това заплащане, превишението на бюджетните доходи би било съвсем на половина - по-малко или 829 млн. лева, което е 1,7% над предстоящото.
Основното несъблюдение на заложените в бюджета доходи идва от доста по-малкия размер на постъпили от Европейски Съюз средства, които се насочват главно по финансовата стратегия на държавното управление. Една от основните аргументи за по-малкото приходи по това перо е фактът, че Планът за резистентност и развиване към момента не е импортиран в Европейската комисия, по който чакаме предплатено заплащане от към 1,6 милиарда лева, или 13% от предоставената безплатна помощ в размер общо към 12,6 милиарда лева Вероятността предплатеното заплащане да не постъпи в България до края на годината нараства неимоверно с всеки минал ден закъснение, защото за оценката на Плана от страна на Европейска комисия и за неговото утвърждение по-късно от Европейския съвет са нужни към 3 месеца, в случай че той не бъде върнат за спомагателни корекции. А вероятността това да стане е сериозна поради неизпълнението на България във връзка с уговорките си по отношение на работата на въглищните си централи и главно на Марица Изток – 2. Липсата на тези средства може да се отрази и в някаква степен отрицателно на предстоящото преизпълнение на бюджетните доходи за годината при утежняване на здравната конюнктура в страната през идващите месеци.
Изоставане на бюджетните разноски
За разлика от преизпълнението на бюджетните доходи по отношение на заложеното в бюджетната стратегия преди актуализацията, осъществяването на бюджетните разноски доста изостава. Както се вижда от графика 2, главната причина за забележителното несъблюдение на бюджетните разноски, с малко над 2 милиарда лева, се дължи, без изненада, на фрапантното несъблюдение на финансовите разноски, които са малко от предстоящото с малко под 2 милиарда лева, което в процентно отношение е 32% по-малко по отношение на заложеното. Трябва да се има поради, с решение на Министерски съвет от 29 юни, Министерство на регионалното развитие беше задължено да върне в бюджета 490,8 млн. лева от предплатените заплащания за построяването на автомагистрала „ Хемус “, макар че Министерски съвет, същия ден, даде спомагателни 81,2 млн. лева за застраховане на строителството на автомагистралата. От друга страна Министерство на регионалното развитие има отговорности към разнообразни компании в размер на към 600 млн. лева и съгласно пояснение на министър Комитова възобновената сума и отпуснатите в допълнение средства от Министерски съвет ще отидат точно към работещи компании със забавени заплащания.
Графика 2. Изпълнение на разноските по КФП към 31 юли
Текущите разноски също изостават по отношение на предстоящото, макар и доста по-малко от финансовите, като към края на юли тяхното закъснение е с 390 млн. лева Има няколко пера обаче в границите на настоящите разноски, едното от които е разноските за личен състав, които изпреварват проекта с 111 млн. лева, както и дотациите и прехвърлянията от бюджета, които са повече по отношение на програмата с към 500 млн. лева.
Изоставането на бюджетните разноски към август според предварителната оценка на МФ е още по-голямо и доближава 2.3 милиарда лева или 4,4% от предстоящото.
Бюджетно салдо и упования за неговото развиване
Отчетеното бюджетно салдо по КФП към края на юли е остатък в размер на 705,2 млн. лева, до момента в който съгласно предварителните данни към края на август, този остатък доближава до 885 млн. лева Важният въпрос обаче във връзка с бюджетното салдо е какво би било то в края на годината, в случай че трендовете във връзка с приходите и разноските продължат да се развиват както по метода досега. В тази връзка ще разгледаме 4 сюжета на развиване, като в 3 от тях ще се включи и въздействието върху бюджетното салдо на актуализацията на бюджета.
Основна догадка при обсъжданите сюжети е допускането, че приходите и разноските на бюджета са разпределени отмерено през месеците на годината, което макар че е една идеализирана картина, тя е задоволително достоверна, когато става въпрос за прогнозиране на трендове и най-много, когато задачата е да се пресметна относително тъкмо цената на това салдо в края на годината. На второ място би трябвало да се има поради, че изчисленията се базират на отклоненията на бюджетните доходи и разноски от прогнозните стойности за всеки месец, като задачата е да се покаже какъв би бил бюджетният недостиг за всеки месец до края на годината. Т.е. бюджетното салдо е резултатна големина от сумата на заложените плюс спомагателните бюджетни доходи над плануваните и на плануваните минус спестените бюджетни разноски под плануваните за съответния месец.
На графика 1 в синьо е показано действително регистрираното бюджетно салдо от началото на годината до края на месец август, както това е посочено в докладите, изготвяни от МФ, до момента в който в оранжево е обещано прогнозното бюджетно салдо за последните четири месеца от годината според първия сюжет, при който трендовете за приходите и разноските се резервират и без да се регистрира признатата актуализация на бюджета.
Графика 3. Бюджетно салдо – действително регистрирано и на база отклоняване от проекта към 31 август и прогноза за интервала септември – декември 2021 без актуализация
Както се вижда от графиката, заради по-добрите бюджетни доходи от началото на годината, както и заради по-малките разноски, главно финансови, по отношение на бюджетната прогноза, бюджетът регистрира през множеството месеци остатък и ако наклонността от началото на годината се резервира и без да се регистрира признатата актуализация, бюджетът би следвало да приключи на остатък от към 1.1 милиарда лева в края на годината.
Конкретните данни по останалите три сюжета, които включват актуализацията на бюджета могат да се видят в таблица 1.
Таблица 1. Прогнозно бюджетно салдо за последните четири месеца на 2021 съгласно трите сюжета, включващи признатата актуализация на бюджета
Вторият сюжет планува опазване на тренда на приходите и разноските без изменение, като са взети поради спомагателните разноски по отношение на актуализацията на бюджета, които възлизат на 2.3 милиарда лева до края на 2021 година Както се вижда при този сюжет бюджетът приключва на недостиг в края на годината в размер на 1.2 милиарда лева, който е доста по-малък от планувания в обновения бюджет - 4.6 милиарда лева
При третия сюжет се приема, че изоставането на разноските към края на август, което закъснение възлиза на 2.3 милиарда лева, стопира и разноските вървят по проект, като се включва и частта на спомагателните разноски, гласувани в актуализацията на бюджета. При този сюжет бюджетното салдо в края на годината е минус 2.3 милиарда лева, което също е доста по-малко от заложения недостиг в обновения бюджет.
И най-после, четвъртият сюжет приема, че изоставането в разноски се наваксва през последните 4 месеца на годината и те се вършат, както са по проект, като се прибавят и спомагателните разноски от актуализацията на бюджета. В този случай бюджетът приключва годината с недостиг в размер на 4.6 милиарда лева, който е тъкмо толкоз, колкото е заложен в обновения бюджет. Графичното показване на трите сюжета е показано на графика 4.
Графика 4. Прогнозно бюджетно салдо за интервала септември – декември 2021съгласно сюжети 2,3 и 4
Най-реалистичен сюжет
След разглеждането на показаните нагоре сюжети поражда разумният въпрос кой от тях е най-реалистичен. Отговорът на този въпрос зависи от политическите решения, които ще се вземат в идващите няколко месеца по повод изразходването на всички заложени в бюджета разноски, по повод внасянето и утвърждението на Плана за възобновяване и резистентност в Европейска комисия, наваксването на разноските по финансовата стратегия на държавното управление и така нататък Друго значимо събитие е развиването на здравната рецесия и дали това ще се отрази на икономическото възобновяване на страната, както и до къде ще се развият инфлационните процеси тук и в международен мащаб.
Все отново, в случай че би трябвало да се направи реалистична оценка, наподобява съвсем невероятно изоставането на разноските, насъбрано до края на месец август, да бъде наваксано до края на годината. Още повече в условия на идни трети избори тази година, които се отразяват на успеваемостта на държавната администрация. От тази позиция четвъртият сюжет не наподобява доста евентуален. Третият сюжет, при който изоставането на разноските стопира и те стартират да се правят според бюджетната стратегия също не е доста реален и най-вероятно изоставането ще продължи, макар и със забавени темпове, поради спомагателните разноски, записани в обновения бюджет, които са свързани главно с нарасналите пенсионни заплащания, при които не може да има закъснение или закъснение. Въпреки това, би трябвало да се регистрира, че в в допълнение заложените разноски в бюджета има и такива, които могат и да не се употребяват, в случай че икономическата обстановка продължи да се усъвършенства и не се стигне още веднъж до всеобщо подкрепяне на затворените бизнеси.
От тази позиция вторият прегледан вид наподобява по-реалистичен, макар че не е изключено в края на годината да бъде изработен опит за известно стремително наваксване на изоставането при разноските, което да увеличи бюджетния недостиг повече, в сравнение с е планувано в този сюжет. В тази връзка най-реалистична прогноза може би съставлява обстановка, при която бюджетното салдо в края на годината е по-добро от това в третия сюжет, само че по-лошо от плануваното във втория. Това обаче, което изрично може да бъде планувано е, че най-вероятно бюджетното салдо ще бъде надалеч по-добро от заложеното в обновения бюджет в размер на недостиг от 4.6 милиарда лева, изключително пък в случай че постъпят някакви средства по Плана за възобновяване и резистентност.
Беше ли нужна актуализацията на бюджета и за какво?
Един от най-дискутираните въпроси по отношение на актуализацията на бюджета може би беше дали въобще има потребност от сходна актуализация, поради наложената процедура в България през последните години държавното управление да ръководи бюджетните остатъци по свое убеждение, без глоба на Народното събрание. Трябва да се означи, че през последните 20 години се открива една преднамереност в бюджетните прогнози в България, която подценява бюджетните доходи през години на стопански напредък и ги надценява в години на рецесии. Подобно държание дава опция в години на стопански напредък да се акумулират остатъци, които да бъдат разходвани в края на годината по убеждение на държавното управление.
Има обаче сериозна разлика в използването на сходна процедура през другите политически ръководства на България от 2000 година насам. До влизането на страната ни в Европейски Съюз и до огромната икономическа криза от 2008-2009 година, бюджетните прогнози подценяваха икономическото развиване, което водеше до натрупването на остатъци в края на годината, изразходвани от държавните управления без наказания на Народно събрание. В интервала 2009-2014 година имахме противоположната обстановка, когато бюджетните прогнози надценяваха опциите на стопанската система да заплаща налози и надлежно данъчните доходи. Въпреки това, даже и в обстановка на икономическо надценяване, бюджетните разноски бяха даже по-малко от плануваните, заради невъзможността на държавното управление да извършва финансовата си стратегия, най-вече заради усвояването на средствата от европейските фондове.
След 2015 година бюджетните доходи още веднъж започнаха да бъдат подценявани, само че огромните остатъци, които се акумулираха в края на годината се дължаха доста повече на сериозното закъснение на разходната част на бюджета и най-много обичайно на финансовите разноски, в сравнение с доста съществено надхвърляне на плануваните доходи. В сходно държание, особено за интервала 2010-2020 година може да се открие доста повече преднамереност при планирането за непозволено консумиране на бюджетните остатъци в края на годината, в сравнение с през първото десетилетие на века. Поради тази причина за разлика от интервала преди 2008 година, когато съвсем всяка година разноските надхвърляха заложените в бюджета, само че със относително дребна сума от порядъка на няколкостотин милиона, с едно само изключение през 2007 година, когато се записва рекордно превишаване на приходите и надлежно на разноските, както се вижда от графика 5, след 2015 година разноските надвишават плануваните единствено през две години – 2015 и 2018, със относително дребни суми, макар записаното огромно преизпълнение на бюджетните доходи и надлежно съществуването на огромни бюджетни остатъци през интервала, които обаче се изразходваха стремително в края на годината.
Графика 5. Разлика сред регистрираните и плануваните доходи и разноски за интервала 2000 – 2020 година, млн. лева
При актуалната актуализация става въпрос за спомагателни разноски от 2.3 милиарда лева, което в случай че беше направено без такава, би представлявало сериозен казус. Същевременно сходно държание би влезнало в фрапантен дисонанс със декларираното желание на служебното държавно управление за оптималната бистрота и честност в ръководството на бюджетните средства, както и с упованията на публиката за битка с корупцията и за оптималната бистрота и неприкритост при разходването на средствата на данъкоплатците.
Трябва да се има поради също по този начин, че една от главните задания, която трябваше да реши актуализацията беше въпросът с пенсиите и спомагателната добавка от 50 лева, която държавното управление на ГЕРБ стартира да раздава на всеки пенсионер от 1 август 2020 година като антикризисна мярка, призната с постановления на Министерски съвет. Превръщането на тази мярка от краткотрайна в непрекъсната, поради сериозния политически напън, която нейното прекъсване би породило, минаваше освен през актуализацията на бюджета, от позиция предстоящото постигане на заложените в Закона за бюджета разходни тавани, само че и през актуализиране на бюджета на ДОО, който е част от бюджета на страната. В тази връзка актуализацията беше неизбежна и нямаше по какъв начин да не бъде направена. Имайки поради декларираната поддръжка за актуализацията, препоръчана от служебното държавно управление от болшинството политически сили в Народното събрание и изключително в Бюджетната комисия, където тя получи забележителна поддръжка, разразилата се популистка вакханалия в пленарната зала не беше елементарно предвидима, макар че не беше и непредвидена.
Актуализацията на бюджета беше значима и от чисто политическа и прагматична позиция, поради невъзможността политическите сили в Народното събрание да изберат постоянно държавно управление. В случай, че съставянето на такова държавно управление се провали и след изборите през ноември, то вероятността идната година България да се ръководи с бюджета от тази е огромна. В тази връзка увеличените разходни тавани ще облекчат доста фискалната позиция на страната, най-малко в първите няколко месеца на 2022 година
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ