Прехвърлилата 50 години Хатидже живее в запустяло село в Македония.

Прехвърлилата 50 години Хатидже живее в запустяло село в Македония. Всеки ден тя изкачва един рид, с цел да се грижи за своите пчелни фамилии, сгушени в скалите. Като им пее загадъчни мелодии, тя деликатно се придвижва сред кошерите без мрежа и ръкавици. Хатидже сама поправя развалените кошери, грижи се за болната си майка и от време-навреме пътува до столицата, с цел да продава своя мед. Един ден странстващо семейство се открива до къщата на Хатидже и нейните спокойни владения са оглушени от ревящи мотори, седем крещящи деца и 150 крави…
Историята на „ Медена земя “ стартира доста преди хората в миналото да са живели в района, само че разказът ни се концентрира върху последните двама останали поданици – Хатидже и нейната майка Назифе. Точно както пчелите работнички прекарват целия си живот в грижи за пчелната майка, която в никакъв случай не напуща кошера, Хатидже е посветила личния си живот на грижите на своята сляпа и парализирана майка, неспособна да напусне дребната им, порутена хижа. Филмът е ситуиран отвън всичко познато, не е обвързван с съответно време и география, поселението е съвсем недостъпно, без пътища и все пак се намира единствено на 20 км от най-близкия актуален град.
13 впечатляващи районни кино лентата в Балканския конкурс на 25-ия София Филм Фест
Международното жури на Балканския конкурс на 25-тия София Филм Фест включва трима режисьори: известният режисьор и продуцент Дорон Еран...
Семействата тук употребяват простолюден турски език от предишното и самият роман е по-скоро образен, не се води от разговор, героите се схващат посредством езика на телата, посредством взаимоотношенията и споделените страсти. Тази образна и интуитивна връзка доближава публиката по-близо до героите и до самата природа и затвърждава чувството, че хората са единствено един от многото типове, еднообразно наранени от събитията и средата, които човечеството непрекъснато трансформира.
Протоколът от Нагоя за достъп до генетични запаси към Конвенцията на Организация на обединените нации за биологичното многообразие влезе в действие в края на 1993 година и откри световни насоки за достъп до заслужено и равноправно систематизиране на изгодите, произлизащи от експлоатирането на природата и нейните благосъстояния. Генетичното многообразие или биологичното многообразие разрешава на популациите да се приспособяват към изменящата се среда и изменящия се климат, допринасяйки за опазването и устойчивостта на ресурсите. „ Проблемът с меда “ в този филм илюстрира риска, който поемаме при игнориране на тези протоколи и обикновената грижа към природата. Историята на Хатидже е микрокосмос – документален облик на визията за тясната взаимовръзка сред природата и човечеството.
* * *
Дебютният игрален филм на документалистите Любомир Стефанов и Тамара Котевска „ Медена земя “ е сниман в продължение на три години от извънредно дребен екип, посветил се на интимно съдействие сред основателите на кино лентата и неговите герои. „ Медена земя “ е основан с широкоекранен обсег на епично платно, образно упорит, в основата му са ненадейно трагичен роман и изненадващо прелестно възприятие за комизъм. Това е сложен и гальовен портрет на деликатния баланс сред човечеството и природата, взор към бързо изчезващ метод на живот и незабравимо удостоверение за силата и упоритостта на една невероятна жена.
Документалният конкурс на 25-ия София Филм Фест
2020 е предизвикателна година, само че и богата на значими заглавия в света на документалното кино – специфична селекция от тях е включен...
Тамара Котевска е родена на 9 август 1993 година в Прилеп, Северна Македония. Със своя дипломен филм „ Studants “, подсилен от Trice Films и Факултета по трагични изкуства – Скопие, Тамара печели премията за най-хубав балкански филм на Международния фестивал на документалния филм в Тирана.
Нейният първи професионален документален филм с екологична тема е „ Езерото на ябълките “, подсилен от Програмата на Организация на обединените нации за развиване (като сценарист и сърежисьор) – премиерата му е на Международния фестивал на природата Намюр, получава премията Prix de l`environnement във Франция, както и почетна грамота от филмовия фестивал в Инсбрук, Австрия, и премия Perseus на T-Festival в Бърно, Чехия.
Любомир Стефанов е роден през 1975 година в Скопие. Притежава над 20 годишен опит в създаването и основаването на информационни концепции и документални филми, свързани с проблемите на околната среда и човешкото развиване. Работи за клиенти като организации на Организация на обединените нации, Euronatur, Swisscontact и други Предишни негови филми са „ Шумните съседи “ (2005) и „ Езерото на ябълките “ (2017).