30 български и украински семейства се „прегърнаха“
Прегръдка, семейство, благополучие, смях, другарство, другари вечно, деца и възрастни, балони. Александър и Светлана прегръщат Александър и Оля. Запознаха се на първата среща от самодейността „ Прегърнато семейство “ на фондация „ За положителното “.
Българското семейство е кандидатствало в самодейността без огромна вяра, че ще бъде определено, тъй като не приказва нито украински, нито съветски. Но когато се срещат с новите си другари от Украйна, се схващат отлично. " И двамата работим като програмисти, имаме сходни полезности, доста се веселя, че успяхме да се намерим ", споделя украинецът Александър. " Чувствам се част от общественост ", прибавя брачната половинка му Оля.
„ Прегръдката не коства нищо, а е скъпа “ – с тези думи на Кремена Кунева от фондация „ За положителното “ стартира срещата.
„ Човешката непосредственост е най-големият подарък “, прибавя писателят Захари Карабашлиев. Той и брачната половинка му са прегърнали фамилията на Серьожа, Аня и децата им: „ Срещнахме се за пръв път и децата играха през целия ден! Беше прелестно слънчево време. И Аня сподели: „ Имах възприятието през целия ден, че това беше Раят. Осъзнаваш какво благосъстояние е мирът ".
Два балона с идентичен цвят – един за българското, един за украинското. Така Мария е решила въпроса по какъв начин измежду многото хора на сбирката за първа прегръдка всеки да откри новите си другари. Събрани два по два, балоните последователно изпълват градината. 15 български и 15 украински фамилии и доста деца, които тичат по всички страни и се смеят шумно.
Бесарабските българи Лерка и брат й Владик, още съвсем деца, търсят с очи Кремена. Днес е погребението на дядо им в село, покрай Одеса. Цялото им семейство е останало там. Само двамата са тук и идват на срещата. Всички, които знаем за тъгата им, ги прегръщаме и изричаме съболезнования.
Когато Поли Троянова от фондацията предлага инициативата „ Прегърнато семейство “, никой не подозира колко доста българи ще изискат да се включат - за седмица 250 фамилии. Мария Рангелова сортира кои фамилии да запознае, с цел да си наподобяват по ползи, възраст, специалности, възраст на децата.
„ Прегърнато семейство “ е другарска подкрепа; някой, на който да се обадиш, да вършиме дружно разнообразни всекидневни елементарни неща, да излезете на разходка, на кино, до магазина, с цел да свикнеш на новото място и да не се чувстваш самичък и непознат. За прегръдката не са нужни пари, а сърце и да дадеш от персоналното си време. Така бежанците ще се интегрират по-бързо и по-леко в непознатата нова среда. Идеята потегля от Израел и е помогнала на доста, доста фамилии да стартират живота си още веднъж и да преминат през тежките моменти. "
„ Тази война не е единствено в Украйна, само че и в България, и в Европа. През тези дни виждаме кой от коя страна стои – на положителното или на злото. Дарете освен пари, само че и усмивка, взор, милувка, човечност “, приканва Захари.
Краят на самодейността ще бъде подложен, когато войната свърши. Приятелствата обаче занапред е ясно, че ще останат.
Множеството се смълчава, до момента в който артистът Алек Алексиев споделя за последното си пътешестване до Виница в Украйна с филантропична помощ натам и бягащи от войната насам. Надмогнал 40-те часа бодърствуване по време на пътя, с цел да се причисли към „ Прегърнато семейство “ с мъничката си щерка и брачната половинка си: „ На 24 февруари, когато стартира войната, стопирах да върша обичани неща - поради възприятието за виновност, че изпитвам благополучие. Осъзнах, че не трябва да е по този начин през вчерашния ден във Виница. Видях хора да се разхождат на открито, видях техния избор да бъдат живи, да живеят макар събитията. Щастието ни стимулира да живеем. “
Ако желаете да помогнете на украинско семейство, потърсете повече информация на
Българското семейство е кандидатствало в самодейността без огромна вяра, че ще бъде определено, тъй като не приказва нито украински, нито съветски. Но когато се срещат с новите си другари от Украйна, се схващат отлично. " И двамата работим като програмисти, имаме сходни полезности, доста се веселя, че успяхме да се намерим ", споделя украинецът Александър. " Чувствам се част от общественост ", прибавя брачната половинка му Оля.
„ Прегръдката не коства нищо, а е скъпа “ – с тези думи на Кремена Кунева от фондация „ За положителното “ стартира срещата.
„ Човешката непосредственост е най-големият подарък “, прибавя писателят Захари Карабашлиев. Той и брачната половинка му са прегърнали фамилията на Серьожа, Аня и децата им: „ Срещнахме се за пръв път и децата играха през целия ден! Беше прелестно слънчево време. И Аня сподели: „ Имах възприятието през целия ден, че това беше Раят. Осъзнаваш какво благосъстояние е мирът ".
Два балона с идентичен цвят – един за българското, един за украинското. Така Мария е решила въпроса по какъв начин измежду многото хора на сбирката за първа прегръдка всеки да откри новите си другари. Събрани два по два, балоните последователно изпълват градината. 15 български и 15 украински фамилии и доста деца, които тичат по всички страни и се смеят шумно.
Бесарабските българи Лерка и брат й Владик, още съвсем деца, търсят с очи Кремена. Днес е погребението на дядо им в село, покрай Одеса. Цялото им семейство е останало там. Само двамата са тук и идват на срещата. Всички, които знаем за тъгата им, ги прегръщаме и изричаме съболезнования.
Когато Поли Троянова от фондацията предлага инициативата „ Прегърнато семейство “, никой не подозира колко доста българи ще изискат да се включат - за седмица 250 фамилии. Мария Рангелова сортира кои фамилии да запознае, с цел да си наподобяват по ползи, възраст, специалности, възраст на децата.
„ Прегърнато семейство “ е другарска подкрепа; някой, на който да се обадиш, да вършиме дружно разнообразни всекидневни елементарни неща, да излезете на разходка, на кино, до магазина, с цел да свикнеш на новото място и да не се чувстваш самичък и непознат. За прегръдката не са нужни пари, а сърце и да дадеш от персоналното си време. Така бежанците ще се интегрират по-бързо и по-леко в непознатата нова среда. Идеята потегля от Израел и е помогнала на доста, доста фамилии да стартират живота си още веднъж и да преминат през тежките моменти. "
„ Тази война не е единствено в Украйна, само че и в България, и в Европа. През тези дни виждаме кой от коя страна стои – на положителното или на злото. Дарете освен пари, само че и усмивка, взор, милувка, човечност “, приканва Захари.
Краят на самодейността ще бъде подложен, когато войната свърши. Приятелствата обаче занапред е ясно, че ще останат.
Множеството се смълчава, до момента в който артистът Алек Алексиев споделя за последното си пътешестване до Виница в Украйна с филантропична помощ натам и бягащи от войната насам. Надмогнал 40-те часа бодърствуване по време на пътя, с цел да се причисли към „ Прегърнато семейство “ с мъничката си щерка и брачната половинка си: „ На 24 февруари, когато стартира войната, стопирах да върша обичани неща - поради възприятието за виновност, че изпитвам благополучие. Осъзнах, че не трябва да е по този начин през вчерашния ден във Виница. Видях хора да се разхождат на открито, видях техния избор да бъдат живи, да живеят макар събитията. Щастието ни стимулира да живеем. “
Ако желаете да помогнете на украинско семейство, потърсете повече информация на
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ