670 хиляди българи са прекарали COVID-19, сочи изследване на Алфа Рисърч
Предстоящото имунизиране разделя публичното мнение, само че с прочут превес на последователите му. Нагласа за бърза имунизация показват 15% от интервюираните българи. По всяка възможност към 15-20 на 100 ще са и доброволците от първите групи, подлежащи на ваксиниране. Това е един от изводите от най-новото национално проучване на организация "Алфа Рисърч ", извършено в интервала 11-18 декември.
"Началният стадий на имунизиране на българските жители е извънредно значим за превъзмогване на страховете и предразсъдъците, както и за триумфа на цялата акция, защото 40 % избират да изчакат и да вземат решение точно според от резултата върху имунизираните. Ако тези 40% бъдат уверени, те, дружно с 15-те на 100 твърди последователи на имунизацията, имат късмет да доближат до към 55-60% от популацията ", разясняват от "Алфа Рисърч ".
Този предел би бил основен за излаз от пандемията. Противници на имунизирането против COVID-19 са 45 на 100 от запитаните.
Налице е ясно изразена корелация сред оптимизма за идната година и позитивното отношение към имунизациите. Тоест, без значение от всички съмнения и терзания, имунизацията е един от факторите за оптимизъм през идната година.
Българите са поляризирани дали пандемията от ковид е естествено зародила, или изкуствено основана. Конспиративните настройки обаче остават на назад във времето, когато става въпрос за персоналния живот и сигурност. "За " носенето на маски са 77 на 100 от интервюираните, а всеки втори, въпреки внимателно и с известно изчакване, е "за " имунизация. Въпреки съществуващите към момента неясноти към имунизацията, тя се обрисува като един от факторите за оптимизъм през 2021 година
Равносметката в народен проект е по-песимистична: за близо ¾ годината е била по-лоша за България, а 1/5 не откриват особена смяна. Позитивните оценки са едвам 3% или два пъти по-малко по отношение на тези в персонален проект. Тази настройка е явен знак за разбирането на хората, че рецесията касае цялото общество и нейните резултати от време на време засягат другите повече, в сравнение с самите нас.
Личната равносметка на българите за 2020 година е извънредно отрицателна (6% положителни против 51% отрицателни оценки) като растежът в негативните оценки е над 3.5 пъти в границите на една година. За последните две десетилетия сходна е била обстановката единствено в разгара на световната финансова рецесия в интервала 2009 - 2011 година, когато оптимистите бяха свити до 10%, а песимистите доближиха същите 51%. Причините несъмнено могат да бъдат търсени в другите аспекти и резултати от пандемията с КОВИД-19, само че и в оценките за метода, по който България, както и обособените семейства, се оправят с нея.
По предписание, в рецесия най-тежките отблясъци са за най-уязвимите. Настоящата обстановка не прави изключение – изключително неудовлетворени от отиващата си година са хората с по-ниски приходи и безработните. Интересна е и внезапната смяна в равносметката на една група, която по предписание се характеризира с по-високи равнища на оптимизъм - частните притежатели. Тежестта на икономическите последствия от ковид, която те понасят, затварянето на бизнеси и неяснотата към възобновяване на активността, трансформира мощно оптиката на техните оценки. Голямото предизвикателство е дали този скептицизъм ще ревизира желанията им за стопанска интензивност през идната година, което би имало още по-негативни последици, разясняват още социолозите.
Въпреки тестванията на 2020-а, а може би тъкмо заради тях, персоналният оптимизъм продължава да е водещ за преобладаващата част от българите – 53% чакат идната година да е по-добра. Песимистите за 2021 са 16%, а 31% не я свързват със съществени промени – било то за положително, или за неприятно.
Макар и в по-малка степен, оптимистични са и упованията за развиването на страната: 46% са уверени, че 2021 година ще е по-добра, 34% - същата и 20% - по-лоша за България. Най-позитивни и в персонален, и в народен проект са настройките на високо образованите, стопански дейни поданици на огромните градове. Именно тези обществени групи се оформят като евентуален мотор на възобновяване след края на пандемията и при съществуването, несъмнено, на подобаващи стопански и институционални предпоставки.
Един от най-интересните обществени явления на 2020 година беше това, по какъв начин пандемията извади на повърхността, или най-малко направи по-видими поредност от нови разграничителни линии в актуалните общества, включително и в българското. Макар и подбудени от пандемията, тези разграничителни оси няма да изчезнат с нея и ще продължат да оказват значително въздействие върху публичното мнение.
Близо 2/3 от българите настояват, че до момента нито те, нито членове на тяхното семейство са проявявали признаци на инфекцията. На база самооценката на хората за заболеваемостта в фамилиите им, общо 13% или почти 670 000 души (предимно 31 – 50 годишни поданици на огромните градове) са минали през ковид. Това е три пъти по-висок дял от публично доказаните с PCR тест случаи, което като обща картина е показателно за провокациите пред контрола върху разпространяването на вируса в страната.
В българското общество консенсусът по въпроса за носенето на маски е доста висок - 77% са за тяхната приложимост. Конспиративните теории може и да са привлекателни като метод на интерпретация на света, само че когато стане въпрос за персоналното здраве, здравият разсъдък несъмнено взема връх. Едва 12% са на мнение, че маската не служи за нищо друго, с изключение на да управлява хората.
Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите настройки на българските жители на организация "Алфа Рисърч ". Представените данни са от извършеното в интервала 11 - 18 декември 2020г. национално-представително изследване измежду извадка от 1037 пълнолетни жители. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка, с асортимент на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и обучение. Метод на интервюиране - директно стандартизирано изявление по домовете с таблети.
"Началният стадий на имунизиране на българските жители е извънредно значим за превъзмогване на страховете и предразсъдъците, както и за триумфа на цялата акция, защото 40 % избират да изчакат и да вземат решение точно според от резултата върху имунизираните. Ако тези 40% бъдат уверени, те, дружно с 15-те на 100 твърди последователи на имунизацията, имат късмет да доближат до към 55-60% от популацията ", разясняват от "Алфа Рисърч ".
Този предел би бил основен за излаз от пандемията. Противници на имунизирането против COVID-19 са 45 на 100 от запитаните.
Налице е ясно изразена корелация сред оптимизма за идната година и позитивното отношение към имунизациите. Тоест, без значение от всички съмнения и терзания, имунизацията е един от факторите за оптимизъм през идната година.
Българите са поляризирани дали пандемията от ковид е естествено зародила, или изкуствено основана. Конспиративните настройки обаче остават на назад във времето, когато става въпрос за персоналния живот и сигурност. "За " носенето на маски са 77 на 100 от интервюираните, а всеки втори, въпреки внимателно и с известно изчакване, е "за " имунизация. Въпреки съществуващите към момента неясноти към имунизацията, тя се обрисува като един от факторите за оптимизъм през 2021 година
Равносметката в народен проект е по-песимистична: за близо ¾ годината е била по-лоша за България, а 1/5 не откриват особена смяна. Позитивните оценки са едвам 3% или два пъти по-малко по отношение на тези в персонален проект. Тази настройка е явен знак за разбирането на хората, че рецесията касае цялото общество и нейните резултати от време на време засягат другите повече, в сравнение с самите нас.
Личната равносметка на българите за 2020 година е извънредно отрицателна (6% положителни против 51% отрицателни оценки) като растежът в негативните оценки е над 3.5 пъти в границите на една година. За последните две десетилетия сходна е била обстановката единствено в разгара на световната финансова рецесия в интервала 2009 - 2011 година, когато оптимистите бяха свити до 10%, а песимистите доближиха същите 51%. Причините несъмнено могат да бъдат търсени в другите аспекти и резултати от пандемията с КОВИД-19, само че и в оценките за метода, по който България, както и обособените семейства, се оправят с нея.
По предписание, в рецесия най-тежките отблясъци са за най-уязвимите. Настоящата обстановка не прави изключение – изключително неудовлетворени от отиващата си година са хората с по-ниски приходи и безработните. Интересна е и внезапната смяна в равносметката на една група, която по предписание се характеризира с по-високи равнища на оптимизъм - частните притежатели. Тежестта на икономическите последствия от ковид, която те понасят, затварянето на бизнеси и неяснотата към възобновяване на активността, трансформира мощно оптиката на техните оценки. Голямото предизвикателство е дали този скептицизъм ще ревизира желанията им за стопанска интензивност през идната година, което би имало още по-негативни последици, разясняват още социолозите.
Въпреки тестванията на 2020-а, а може би тъкмо заради тях, персоналният оптимизъм продължава да е водещ за преобладаващата част от българите – 53% чакат идната година да е по-добра. Песимистите за 2021 са 16%, а 31% не я свързват със съществени промени – било то за положително, или за неприятно.
Макар и в по-малка степен, оптимистични са и упованията за развиването на страната: 46% са уверени, че 2021 година ще е по-добра, 34% - същата и 20% - по-лоша за България. Най-позитивни и в персонален, и в народен проект са настройките на високо образованите, стопански дейни поданици на огромните градове. Именно тези обществени групи се оформят като евентуален мотор на възобновяване след края на пандемията и при съществуването, несъмнено, на подобаващи стопански и институционални предпоставки.
Един от най-интересните обществени явления на 2020 година беше това, по какъв начин пандемията извади на повърхността, или най-малко направи по-видими поредност от нови разграничителни линии в актуалните общества, включително и в българското. Макар и подбудени от пандемията, тези разграничителни оси няма да изчезнат с нея и ще продължат да оказват значително въздействие върху публичното мнение.
Близо 2/3 от българите настояват, че до момента нито те, нито членове на тяхното семейство са проявявали признаци на инфекцията. На база самооценката на хората за заболеваемостта в фамилиите им, общо 13% или почти 670 000 души (предимно 31 – 50 годишни поданици на огромните градове) са минали през ковид. Това е три пъти по-висок дял от публично доказаните с PCR тест случаи, което като обща картина е показателно за провокациите пред контрола върху разпространяването на вируса в страната.
В българското общество консенсусът по въпроса за носенето на маски е доста висок - 77% са за тяхната приложимост. Конспиративните теории може и да са привлекателни като метод на интерпретация на света, само че когато стане въпрос за персоналното здраве, здравият разсъдък несъмнено взема връх. Едва 12% са на мнение, че маската не служи за нищо друго, с изключение на да управлява хората.
Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите настройки на българските жители на организация "Алфа Рисърч ". Представените данни са от извършеното в интервала 11 - 18 декември 2020г. национално-представително изследване измежду извадка от 1037 пълнолетни жители. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка, с асортимент на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и обучение. Метод на интервюиране - директно стандартизирано изявление по домовете с таблети.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ