670 хиляди българи са прекарали ковид, сочи изследване на Алфа рисърч
Предстоящото имунизиране разделя публичното мнение, само че с прочут превес на последователите му. Нагласа за бърза имунизация показват 15% от интервюираните българи. По всяка възможност към 15-20 на 100 ще са и доброволците от първите групи, подлежащи на ваксиниране. Това е един от изводите от най-новото национално проучване на организация Алфа Рисърч, извършено в интервала 11-18 декември.
Според социолозите началният стадий на имунизиране на българските жители е извънредно значим за превъзмогване на страховете и предразсъдъците, както и за триумфа на цялата акция, защото 40 % избират да изчакат и да вземат решение точно според от резултата върху имунизираните. " Ако тези 40% бъдат уверени, те, дружно с 15-те на 100 твърди последователи на имунизацията, имат късмет да доближат до към 55-60% от популацията ", разясняват от " Алфа Рисърч ".
Този предел би бил основен за излаз от пандемията. Противници на имунизирането против КОВИД-19 са 45 на 100 от запитаните.
Налице е ясно изразена корелация сред оптимизма за идната година и позитивното отношение към имунизациите. Т.е., без значение от всички съмнения и терзания, имунизацията против КОВИД-19 е един от факторите за оптимизъм през идната година.
Българите са поляризирани, дали пандемията от ковид е естествено зародила, или изкуствено основана. Конспиративните настройки обаче остават на назад във времето, когато става въпрос за персоналния живот и сигурност. " За " носенето на маски са 77 на 100 от интервюираните, а всеки втори, въпреки внимателно и с известно изчакване, е " за " имунизация. Въпреки съществуващите към момента неясноти към имунизацията, тя се обрисува като един от факторите за оптимизъм през 2021 година
РАВНОСМЕТКАТА
Социолозите разясняват още, че равносметката за отиващата си 2020 година демонстрира, че българите преживяхме една сериозна година, в която и персоналният, и публичният живот значително минаха под знака на КОВИД-19. Както постоянно се случва след рецесии, упованията за 2021 година са оптимистични. Те отразяват увереността за превъзмогване на здравните и социално-икономическите последици от пандемията, за връщане към естествения темп на живот и другарство.
Личната равносметка на българите за 2020 година е извънредно отрицателна (6% положителни против 51% отрицателни оценки) като растежът в негативните оценки е над 3.5 пъти в границите на една година. За последните две десетилетия сходна е била обстановката единствено в разгара на световната финансова рецесия в интервала 2009 - 2011 година, когато оптимистите бяха свити до 10%, а песимистите доближиха същите 51%. Причините несъмнено могат да бъдат търсени в другите аспекти и резултати от пандемията с КОВИД-19, само че и в оценките за метода, по който България, както и обособените семейства, се оправят с нея.
По предписание, в рецесия най-тежките отблясъци са за най-уязвимите. Настоящата обстановка не прави изключение – изключително неудовлетворени от отиващата си година са хората с по-ниски приходи и безработните. Интересна е и внезапната смяна в равносметката на една група, която по предписание се характеризира с по-високи равнища на оптимизъм - частните притежатели. Тежестта на икономическите последствия от КОВИД-19, която те понасят, затварянето на бизнеси и неяснотата към възобновяване на активността, трансформира мощно оптиката на техните оценки. Голямото предизвикателство е, дали този скептицизъм ще ревизира желанията им за стопанска интензивност през идната година, което би имало още по-негативни последици, разясняват още социолозите.
Равносметката в народен проект е още по-песимистична: за близо ¾ годината е била по-лоша за България, а 1/5 не откриват особена смяна. Позитивните оценки са едвам 3%,или два пъти по-малко по отношение на тези в персонален. Тази настройка е явен знак за разбирането на хората, че рецесията касае цялото общество и нейните резултати от време на време засягат другите повече, в сравнение с самите нас.
Въпреки тестванията на 2020-та, а може би тъкмо заради тях, персоналният оптимизъм продължава да е водещ за преобладаващата част от българите – 53% чакат идната година да е по-добра . Песимистите за 2021 са 16%, а 31% не я свързват със съществени промени – било то за положително, или за неприятно.
Макар и в по-малка степен, оптимистични са и упованията за развиването на страната: 46% са уверени, че 2021 година ще е по-добра, 34% - същата и 20% - по-лоша за България. Най-позитивни и в персонален, и в народен проект са настройките на високо образованите, стопански дейни поданици на огромните градове. Именно тези обществени групи се оформят като евентуален мотор на възобновяване след края на пандемията и при съществуването, несъмнено, на подобаващи стопански и институционални предпоставки.
Един от най-интересните обществени явления на 2020 година беше това, по какъв начин пандемията извади на повърхността, или най-малко направи по-видими поредност от нови разграничителни линии в актуалните общества, включително и в българското. Макар и подбудени от пандемията, тези разграничителни оси няма да изчезнат с нея и ще продължат да оказват значително въздействие върху публичното мнение.
Близо 2/3 от българите настояват, че до момента нито те, нито членове на тяхното семейство са проявявали признаци на инфекцията. На база самооценката на хората за заболеваемостта в фамилиите им , общо 13% или почти 670 000 души (предимно 31 – 50 годишни поданици на огромните градове) са минали през ковид. Това е три пъти по-висок дял от публично доказаните с PCR тест случаи, което като обща картина е показателно за провокациите пред контрола върху разпространяването на вируса в страната.
В българското общество консенсусът по въпроса за носенето на маски е доста висок - 77% са за тяхната приложимост. Конспиративните теории може и да са привлекателни като метод на интерпретация на света, само че когато стане въпрос за персоналното здраве, здравият разсъдък несъмнено взема връх. Едва 12% са на мнение, че маската не служи за нищо друго, с изключение на да управлява хората.
Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите настройки на българските жители на организация Алфа Рисърч. Представените данни са от извършеното в интервала 11 - 18 декември 2020 година национално-представително изследване измежду извадка от 1037 пълнолетни жители. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка, с асортимент на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и обучение. Метод на интервюиране - директно стандартизирано изявление по домовете с таблети.
Според социолозите началният стадий на имунизиране на българските жители е извънредно значим за превъзмогване на страховете и предразсъдъците, както и за триумфа на цялата акция, защото 40 % избират да изчакат и да вземат решение точно според от резултата върху имунизираните. " Ако тези 40% бъдат уверени, те, дружно с 15-те на 100 твърди последователи на имунизацията, имат късмет да доближат до към 55-60% от популацията ", разясняват от " Алфа Рисърч ".
Този предел би бил основен за излаз от пандемията. Противници на имунизирането против КОВИД-19 са 45 на 100 от запитаните.
Налице е ясно изразена корелация сред оптимизма за идната година и позитивното отношение към имунизациите. Т.е., без значение от всички съмнения и терзания, имунизацията против КОВИД-19 е един от факторите за оптимизъм през идната година.
Българите са поляризирани, дали пандемията от ковид е естествено зародила, или изкуствено основана. Конспиративните настройки обаче остават на назад във времето, когато става въпрос за персоналния живот и сигурност. " За " носенето на маски са 77 на 100 от интервюираните, а всеки втори, въпреки внимателно и с известно изчакване, е " за " имунизация. Въпреки съществуващите към момента неясноти към имунизацията, тя се обрисува като един от факторите за оптимизъм през 2021 година
РАВНОСМЕТКАТА
Социолозите разясняват още, че равносметката за отиващата си 2020 година демонстрира, че българите преживяхме една сериозна година, в която и персоналният, и публичният живот значително минаха под знака на КОВИД-19. Както постоянно се случва след рецесии, упованията за 2021 година са оптимистични. Те отразяват увереността за превъзмогване на здравните и социално-икономическите последици от пандемията, за връщане към естествения темп на живот и другарство.
Личната равносметка на българите за 2020 година е извънредно отрицателна (6% положителни против 51% отрицателни оценки) като растежът в негативните оценки е над 3.5 пъти в границите на една година. За последните две десетилетия сходна е била обстановката единствено в разгара на световната финансова рецесия в интервала 2009 - 2011 година, когато оптимистите бяха свити до 10%, а песимистите доближиха същите 51%. Причините несъмнено могат да бъдат търсени в другите аспекти и резултати от пандемията с КОВИД-19, само че и в оценките за метода, по който България, както и обособените семейства, се оправят с нея.
По предписание, в рецесия най-тежките отблясъци са за най-уязвимите. Настоящата обстановка не прави изключение – изключително неудовлетворени от отиващата си година са хората с по-ниски приходи и безработните. Интересна е и внезапната смяна в равносметката на една група, която по предписание се характеризира с по-високи равнища на оптимизъм - частните притежатели. Тежестта на икономическите последствия от КОВИД-19, която те понасят, затварянето на бизнеси и неяснотата към възобновяване на активността, трансформира мощно оптиката на техните оценки. Голямото предизвикателство е, дали този скептицизъм ще ревизира желанията им за стопанска интензивност през идната година, което би имало още по-негативни последици, разясняват още социолозите.
Равносметката в народен проект е още по-песимистична: за близо ¾ годината е била по-лоша за България, а 1/5 не откриват особена смяна. Позитивните оценки са едвам 3%,или два пъти по-малко по отношение на тези в персонален. Тази настройка е явен знак за разбирането на хората, че рецесията касае цялото общество и нейните резултати от време на време засягат другите повече, в сравнение с самите нас.
Въпреки тестванията на 2020-та, а може би тъкмо заради тях, персоналният оптимизъм продължава да е водещ за преобладаващата част от българите – 53% чакат идната година да е по-добра . Песимистите за 2021 са 16%, а 31% не я свързват със съществени промени – било то за положително, или за неприятно.
Макар и в по-малка степен, оптимистични са и упованията за развиването на страната: 46% са уверени, че 2021 година ще е по-добра, 34% - същата и 20% - по-лоша за България. Най-позитивни и в персонален, и в народен проект са настройките на високо образованите, стопански дейни поданици на огромните градове. Именно тези обществени групи се оформят като евентуален мотор на възобновяване след края на пандемията и при съществуването, несъмнено, на подобаващи стопански и институционални предпоставки.
Един от най-интересните обществени явления на 2020 година беше това, по какъв начин пандемията извади на повърхността, или най-малко направи по-видими поредност от нови разграничителни линии в актуалните общества, включително и в българското. Макар и подбудени от пандемията, тези разграничителни оси няма да изчезнат с нея и ще продължат да оказват значително въздействие върху публичното мнение.
Близо 2/3 от българите настояват, че до момента нито те, нито членове на тяхното семейство са проявявали признаци на инфекцията. На база самооценката на хората за заболеваемостта в фамилиите им , общо 13% или почти 670 000 души (предимно 31 – 50 годишни поданици на огромните градове) са минали през ковид. Това е три пъти по-висок дял от публично доказаните с PCR тест случаи, което като обща картина е показателно за провокациите пред контрола върху разпространяването на вируса в страната.
В българското общество консенсусът по въпроса за носенето на маски е доста висок - 77% са за тяхната приложимост. Конспиративните теории може и да са привлекателни като метод на интерпретация на света, само че когато стане въпрос за персоналното здраве, здравият разсъдък несъмнено взема връх. Едва 12% са на мнение, че маската не служи за нищо друго, с изключение на да управлява хората.
Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите настройки на българските жители на организация Алфа Рисърч. Представените данни са от извършеното в интервала 11 - 18 декември 2020 година национално-представително изследване измежду извадка от 1037 пълнолетни жители. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка, с асортимент на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и обучение. Метод на интервюиране - директно стандартизирано изявление по домовете с таблети.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ