Владислав Христов: При хайку успехът и неуспехът са еднакво важни и ценни
Представянето на първия учебник по хайку на български „ Основи на хайку “ е част от Софийския интернационален книжовен фестивал. Събитието ще се състои на 16 декември от 13.00 ч. в Мраморното предверие на НДК. В него ще вземат участие Илиана Илиева, Петър Чухов и съставителят на книгата Владислав Христов.
Владислав Христов е роден през 1976 година в Шумен. Живее и работи като публицист и фотограф в София. Носител е на голям брой оценки за хайку, лирика и къси прози. Три следващи години е в класацията на 100-те най-креативни хайку създатели в Европа. Член e на " The Haiku Foundation ". Негови хайку са оповестени в изданията на Американската хайку асоциация " Frogpond ", Световния хайку клуб " World Haiku Review " и мн. други През 2016 година влизат в учебника по хайку в университета Кумамото, Япония. Текстовете му са превеждани на 17 езика. Има издадени общо 7 книги, като следва излизането на новата му книга с лирика „ Комореби “.
Кога за пръв път срещна хайку през живота си?
Преди близо 15 години, около ползите ми, свързани с дзен философията, по същото време започнах да се занимавам и по-сериозно с снимка. Вълнуваше ме минимализма във всичките му форми. От своя страна хайку също може да бъде наречено минималистична литературна форма. В него ме притегли това, че всеки текст има доста пластове на разчитане, дава на читателя богат набор от подсмисли, отваря разнообразни порти в подсъзнанието. Авторът единствено дава кода, две трети от работата остава на читателя. Освен това при писането на хайку има непрекъснато гонене на тъй наречените хайку моменти, с които сме заобиколени в всекидневието си и които след това да пресъздадем посредством написването на хайку. Тази самобитна гонитба я има и във фотографията и продължава да ме инспирира и вълнува все по този начин мощно както и първоначално.
Вечният въпрос: Трябва ли да бъде спазена наложителната скица 5-7-5 срички, с цел да кажем, че една поетична форма е хайку?
Правилата за писане са значимо нещо, само че не трябва прекалено много да им се предоверяваме. Хайку не е математика и в случай че си мислим непрекъснато къде бъркаме, има огромна възможност да сътворяваме едни стерилни и прочувствено изсушени текстове. Както споделят на Изток: „ Научи разпоредбите, а след това не помни за тях “. Хайку от дълго време не е това, което и било преди епохи, когато е зародило в Япония. Един от последните огромни японски майстори Масаока Шики в края на 19-ти век го освобождава от строгите правила, по този начин те стават от наложителни - целесъобразни. Това се отнася както за съществуването на сезонната дума „ киго “ в хайку, по този начин и на прословутата класификация на сричките по схемата 5-7-5. Напълно съм склонен с това разкрепостяване на хайку. Защото какво значение има спазени ли са сричките, в случай че в текста няма хайку миг?
Самото основаване на " Основи на хайку " има лична дълга история. Разкажи за нея.
Идеята за книгата се роди преди 5 години. Разговаряхме с починалата към този момент Мая Любенова, една от най-талантливите и отдадени на хайку български поетеси, за това, че е време да бъде издадено четиво, което да ориентира и четящите, и пишещите хора в базовите понятия и техники на писане. Започнахме работа по реализирането на плана, за жалост Мая не съумя да се пребори с рака. В последна сметка продължих делото с преводаческата помощ на Илиана Илиева, Ваня Стефанова и Радостина А. Ангелова. Книгата видя бял свят тази година, подкрепена от Министерството на културата и издадена от изд. „ Агата-А “. Разделена е на две елементи, написани от двама от огромните познавачи на хайку. „ Уроци по хайку “ на американката Джейн Рейкхълд е първата част. Втората част се назовава „ Що е хайку? “. В нея са включени текстове на руснака Алексей Андреев. Езикът на книгата не тежък и теоретичен, в нея се усеща приятелският дух. Читателите й ще бъдат поощрени и окуражени. Кой знае дали измежду тях не се крие някой предстоящ занаятчия на хайку.
Можеш ли да различиш хайку на дебютант от това на натрапен създател в жанра?
Хайку стига до читателите като чист текст, без пол, възраст и всичко останало. Или е уловено, или не. Празната рибарска мрежа си остава празна без значение от опита на рибаря. Пишещите не трябва да се разочароват. Успехът и неуспехът са еднообразно значими и скъпи.
Има ли комерсиално хайку и злоупотребява ли рекламата с жанра?
Със сигурност наричането на всяко тристишие с името хайку девалвира жанра. Ниската автоцензура също. Писането на хайку наподобява елементарно, само че въобще не е по този начин. Въпреки всичко през последните години то набира огромна известност. Истинските майстори обаче си остават все по този начин малко. Забавно е из обществените мрежи да забележим някое тристишие, в което има падащо листо, само че това не го прави автоматизирано хайку. До написването на съвършеното хайку има доста път. Тръгналите в никакъв случай не идват. Това е повода всички пишещи хайку да са безконечни възпитаници, което в действителност е прелестно.
Кои български създатели на хайку би трябвало наложително да прочетем?
Няма да се впускам в изброяване на имена, тъй като това постоянно крие риск някой да бъде пропуснат. Хайку и поезията като цяло не трябва да бъде съревнование, само че напоследък за жалост се трансформират тъкмо в това. Има няколко български създатели, които имат триумф и измежду интернационалната хайку общественост. При порастването ми в хайку значима роля са изиграли Петър Чухов, Мая Любенова и Илиана Илиева. Разбира се, четенето на старите японски майстори като Башо, Бусон, Исса, Шики е неизбежно. Но и сега има пишещи хора от целия свят, които имат чудесни попадения. Хайку няма народност, то е чувство на духа, отвориш ли един път вратите му, то ще бъде с теб през целия ти път.
Владислав Христов е роден през 1976 година в Шумен. Живее и работи като публицист и фотограф в София. Носител е на голям брой оценки за хайку, лирика и къси прози. Три следващи години е в класацията на 100-те най-креативни хайку създатели в Европа. Член e на " The Haiku Foundation ". Негови хайку са оповестени в изданията на Американската хайку асоциация " Frogpond ", Световния хайку клуб " World Haiku Review " и мн. други През 2016 година влизат в учебника по хайку в университета Кумамото, Япония. Текстовете му са превеждани на 17 езика. Има издадени общо 7 книги, като следва излизането на новата му книга с лирика „ Комореби “.
Кога за пръв път срещна хайку през живота си?
Преди близо 15 години, около ползите ми, свързани с дзен философията, по същото време започнах да се занимавам и по-сериозно с снимка. Вълнуваше ме минимализма във всичките му форми. От своя страна хайку също може да бъде наречено минималистична литературна форма. В него ме притегли това, че всеки текст има доста пластове на разчитане, дава на читателя богат набор от подсмисли, отваря разнообразни порти в подсъзнанието. Авторът единствено дава кода, две трети от работата остава на читателя. Освен това при писането на хайку има непрекъснато гонене на тъй наречените хайку моменти, с които сме заобиколени в всекидневието си и които след това да пресъздадем посредством написването на хайку. Тази самобитна гонитба я има и във фотографията и продължава да ме инспирира и вълнува все по този начин мощно както и първоначално.
Вечният въпрос: Трябва ли да бъде спазена наложителната скица 5-7-5 срички, с цел да кажем, че една поетична форма е хайку?
Правилата за писане са значимо нещо, само че не трябва прекалено много да им се предоверяваме. Хайку не е математика и в случай че си мислим непрекъснато къде бъркаме, има огромна възможност да сътворяваме едни стерилни и прочувствено изсушени текстове. Както споделят на Изток: „ Научи разпоредбите, а след това не помни за тях “. Хайку от дълго време не е това, което и било преди епохи, когато е зародило в Япония. Един от последните огромни японски майстори Масаока Шики в края на 19-ти век го освобождава от строгите правила, по този начин те стават от наложителни - целесъобразни. Това се отнася както за съществуването на сезонната дума „ киго “ в хайку, по този начин и на прословутата класификация на сричките по схемата 5-7-5. Напълно съм склонен с това разкрепостяване на хайку. Защото какво значение има спазени ли са сричките, в случай че в текста няма хайку миг?
Самото основаване на " Основи на хайку " има лична дълга история. Разкажи за нея.
Идеята за книгата се роди преди 5 години. Разговаряхме с починалата към този момент Мая Любенова, една от най-талантливите и отдадени на хайку български поетеси, за това, че е време да бъде издадено четиво, което да ориентира и четящите, и пишещите хора в базовите понятия и техники на писане. Започнахме работа по реализирането на плана, за жалост Мая не съумя да се пребори с рака. В последна сметка продължих делото с преводаческата помощ на Илиана Илиева, Ваня Стефанова и Радостина А. Ангелова. Книгата видя бял свят тази година, подкрепена от Министерството на културата и издадена от изд. „ Агата-А “. Разделена е на две елементи, написани от двама от огромните познавачи на хайку. „ Уроци по хайку “ на американката Джейн Рейкхълд е първата част. Втората част се назовава „ Що е хайку? “. В нея са включени текстове на руснака Алексей Андреев. Езикът на книгата не тежък и теоретичен, в нея се усеща приятелският дух. Читателите й ще бъдат поощрени и окуражени. Кой знае дали измежду тях не се крие някой предстоящ занаятчия на хайку.
Можеш ли да различиш хайку на дебютант от това на натрапен създател в жанра?
Хайку стига до читателите като чист текст, без пол, възраст и всичко останало. Или е уловено, или не. Празната рибарска мрежа си остава празна без значение от опита на рибаря. Пишещите не трябва да се разочароват. Успехът и неуспехът са еднообразно значими и скъпи.
Има ли комерсиално хайку и злоупотребява ли рекламата с жанра?
Със сигурност наричането на всяко тристишие с името хайку девалвира жанра. Ниската автоцензура също. Писането на хайку наподобява елементарно, само че въобще не е по този начин. Въпреки всичко през последните години то набира огромна известност. Истинските майстори обаче си остават все по този начин малко. Забавно е из обществените мрежи да забележим някое тристишие, в което има падащо листо, само че това не го прави автоматизирано хайку. До написването на съвършеното хайку има доста път. Тръгналите в никакъв случай не идват. Това е повода всички пишещи хайку да са безконечни възпитаници, което в действителност е прелестно.
Кои български създатели на хайку би трябвало наложително да прочетем?
Няма да се впускам в изброяване на имена, тъй като това постоянно крие риск някой да бъде пропуснат. Хайку и поезията като цяло не трябва да бъде съревнование, само че напоследък за жалост се трансформират тъкмо в това. Има няколко български създатели, които имат триумф и измежду интернационалната хайку общественост. При порастването ми в хайку значима роля са изиграли Петър Чухов, Мая Любенова и Илиана Илиева. Разбира се, четенето на старите японски майстори като Башо, Бусон, Исса, Шики е неизбежно. Но и сега има пишещи хора от целия свят, които имат чудесни попадения. Хайку няма народност, то е чувство на духа, отвориш ли един път вратите му, то ще бъде с теб през целия ти път.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ