Представиха: Ирина Пожарицкая – отличена със Специална награда за творческа

Представиха: Ирина Пожарицкая – отличена със Специална премия за креативна фикция

 Рецензия за сборника „ Писмена на пясъка “

Сборникът „ Писмена на пясъка “ е пътешестване през разнообразни човешки светове – от дребното селце край реката до шумните булеварди на Париж, от тишината на старите тавани до сиянието на морския бряг. В тези разкази животът тече по едно и също време земен и съновиден, а героите се движат сред действителното и въображаемото, сред предишното и откритието на себе си.

Историите се преливат една в друга като следи от стъпки по брега – разнообразни, само че свързани от една и съща човешка потребност да се остави отпечатък, преди вълната да го заличи. Мона, която избира своето скрито име и безшумно съгражда личната си галактика от книги и мечти; Диана, рисуваща с пастелите звуците на Пиаф и превръщаща Париж в пейзаж от светлини, крем брюле и джазови тонове; и Ника, чиято кожа ухае на канела и чието наличие носи нещо постмилъровско – по едно и също време земно, еротично и метафорично. В нея животът се претърпява като допиране сред действителността и съня, сред удоволствието и осъзнаването. Всеки воин има своя път, само че всички носят едно и също безмълвно предпочитание – да схванат от кое място идват и какво оставят след себе си. Сред този многогласен свят звучи и тихият глас на бабата край огнището – оня, който ни връща към дъха на ябълките, приказките за говорещите животни и силата на думите, които събират поколенията. В тези истории има нещо притчово – онази мекост и мъдрост, с които животът се трансформира в приказка, а всекидневието добива смисъла на обръщение.

Авторът рисува с думи като с четка – с внимание към цвета, звука и светлината. Езикът му е по едно и също време тънък и кондензиран, лиричен и хуманен.

„ Писмена на пясъка “ е книга за паметта и за историите, които ни свързват, до момента в който светът се трансформира. И може би точно те са най-трайното писмо, което човек оставя след себе си – писмо, което вятърът не може да изтрие.

 На церемонията Ирина Пожарицкая получи документ и статуетка, дружно с още 27 създатели, удостоени с оценки измежду повече от 200 участници от цялата страна. Всеки от тях способства за богатата палитра на актуалната българска литература.

 Атмосферата на празника беше огряна от Симфониета „ Видин “ с диригент маестро Петър Димитров и от незабравимите гласове на Русана Христова, Християна Лоизу и Марио Николов.

 Благодарим на Столична община – регион Банкя и на нашето жури – Здравка Евтимова, Камелия Кондова и доктор Александра Александрова – за прецизността и отдадеността, с които направиха този конкурс вероятен.