Представете си следната ситуация: един обикновен българин решава да посети

Представете си следната обстановка: един елементарен българин взема решение да посети местността на нос Чукалята, където се издигат морските сараи на Ахмед Доган. Слиза той на каменистия бряг и с взор попива красивата панорама, обезпечена му по силата на обстоятелството, че мястото е обществена държавна благосъстоятелност и затова българинът е в цялостното си право да се любува на прелестния аспект. И даже може да направи няколко дължини, плувайки в уютното заливче.

Съзерцанието на този елементарен българин обаче е жестоко прекратено от пет-шест яки момчета с преметнати през дебелите им вратове чантички. Приличащите на роботи пазванти избутват индивида към морето,без даже да го попитат дали може да плува. Пътем той отнася няколко юмрука и шутове, след което е хвърлен при рибките. Междувременно идва полицейски патрул, който хваща нещастника, поставя му белезници и го откарва в районното. Следва къса процедура - кратко произвеждане за едро безчинство и елементарният българин скоропостижно се озовава в пандиза.

Ето това чака всеки от нас, в случай че дръзнем да нарушим спокойствието на страната, в лицето на почетния водач на Движение за права и свободи Доган и себеподобните му, наричащи се с горделивост български политици. Без значение дали са били гаранти на мирния преход или строители на демократична България. Защото прикрити зад сходни претенциозни избрания те постепенно, само че целенасочено откраднаха дължавата от нас, елементарните българи, които вярвахме в демократичните полезности и в тяхно име гласувахме и ги избирахме, с цел да бъдат нашият глас, съвест и разсъдък в Народното събрание.

Ей, братя, по какъв начин допуснахме да ни прекарат толкоз неприятно?! Как стана по този начин, че гражданската ни сила, умножена по един милион, която ни събра на Орлов мост преди 30 години, се изпари?! И през днешния ден сме едни елементарни изтощени коне, които се радват на торба зоб, до момента в който чакат сетния си час?

В същото време, въпреки изтощени и затъпели до благост, наподобява в очите на така наречен политически хайлайф ние въпреки всичко представляваме някаква опасност. Елитът си написа закони и си основава служби за защита - да има за всеки, и за децата му даже. Ако в действителност Доган беше и е поръчител за етническия мир, щяхме на ръце да го носим. И нямаше да има потребност през днешния ден да насъсква пазвантите си против нас. Но тематиката за етническият мир постепенно отстъпи място на сметките за студения запас, носещ на почетния водач на Движение за права и свободи по 26 милиона годишно ей по този начин, от нищото.

Това е метаморфозата на българската политика - тя се трансформира в рентабилен бизнес. Няма място за национална обич, и не ще се роди втори като ръководителят на Седмото Велико Народно заседание Йосиф Петров, който хората с почитание и любов назоваха бай Йосиф. Той и достойните му сътрудници от първите демократични години остават в предишното, а спомените за тях са нежелани през днешния ден.

Очевидно е - тъй като всички във властта са предприемачи, без значение дали са в изпълнителната, в правосъдната, в законодателната, те имат потребност от успокоение. И се обкръжават с платени от националния джоб пазванти, до момента в който...оползотворяват постовете си.

Дори обаче да ни издавят в морето под нос Чукалята, те доста добре знаят, че страната не е тяхна. И че някой ден ще си я върнем...