Представените след среднощни заседания и (поне) няколко публични скандала икономически ...

Представените след среднощни заседания и (поне) няколко публични скандала икономически

Загуби ли се реформаторският дневен ред в поредните антикризисни мерки

Представените след среднощни съвещания и (поне) няколко обществени абсурда стопански ограничения на ръководещата коалиция демонстрират притеснително отдалечаване от декларираните амбициозни планове за чертане на нова, по-добра и сполучлива траектория за развиване на България. Към това би трябвало да прибавим и основателните подозрения, че този самобитен пакет ще бъде признат в същия тип първо посредством дейностите на изпълнителната власт, а където е нужно - и с нужното утвърждение на Народното събрание.

И доколкото при приемането на бюджета за годината новото тогава ръководство може би заслужаваше доза приемливост и самообладание, то методът и в по-общ проект - икономическата политика - към решение на проблемите в последните седмици към този момент чакаме да дават отговор на упованията, които сами сътвориха партиите в ръководството.

Текущият спор се води по два въпроса - първо, дали и до каква степен тези ограничения лимитират растежа на цените, и второ, дали другите обезщетения са задоволителни, с цел да покрият загубата на действителна покупателна мощ при семействата или да задържат разноските за активността, и надлежно - печалбите - на предприятията. Тези въпроси не са маловажни, само че за жалост държавното управление единствено се сложи се сложи в кръгова защита на този предпазен редут, вместо да стартира да постанова личен, нов дневен ред на промени, с нови въжделения и хоризонти в задачите и инструментите на икономическата политика и ръководство на обществените разноски.

Накратко, инфлацията e важен проблем, само че би трябвало да се сложи в общата рамка на вероятността за развиване и разцвет пред България. Казано по-директно - неуместно и даже рисково е реакцията на непосредствените опасности свързани с войната да стане единствен централен фокус на политиката.

Като начало, извиненията с съществуване на рецесии не са по никакъв начин истински. Такива шокове има през няколко години, всяко държавно управление е било " жертва " и се е налагало да работи в среда на несигурност и непълна информация. Поуката е, че нито едно ръководство, пренебрегвало същинските дълбоки структурни промени, оправдавайки се с външни фактори и потребност да се " гасят пожари " не е успявало да убеди жители и бизнес в правилността на избора си. Още повече, това е подправена алтернатива - всевъзможни краткотрайни изключителни ограничения могат да се вършат мъдро и без да разрушават икономическата логичност и фискалното здравомислие, а и не пречат на успоредното възстановяване на средата за бизнес и капиталовия климат в средносрочен и дълготраен проект посредством всевъзможни други ограничения и промени.

След дълги съмнения обединението въпреки всичко почисти формулировките си - към този момент ограниченията не са антиинфлационни, а за обезщетения на резултата от инфлацията. Това в огромна степен е значимо - дейностите на българското държавно управление няма по какъв начин да повлияят на паричната политика на огромните централни банки, нито на държанието на Русия на европейските енергийни пазари или на цените на петрола като цяло. Това е моментната картина и общо взето приказки в противната посока са безсмислени.

Но, ползвайки образеца с енергийните цени, в средносрочен проект има добра икономическа политика - и тя е бързо и необятно освобождение на предлагането и основаване на конкуренция и тласъци за дълготрайно дейно съдействие. Това е цяла палитра ограничения от по-лесното създаване на нови мощности, през основаване на условия за дълготрайна конкуренция в доставките на нефт и газ, до нови механизми за търговия с електрическа енергия. Казано другояче, вместо влизането в клопката на перманентни държавни помощи е нужна структурна смяна, която да подсигурява достъп до по-евтина и надеждна енергия в бъдеще.

Отношенията страна - бизнес обаче от ден на ден навлизат в рискова територия. Нагласата за перманентни рецесии, които да извиняват изключения от разпоредбите и дотации, стартира да господства публичния роман за действителността. Още при започване на ковид-пандемията предупредихме, че най-големият риск е методът за прекратяването на държаните помощи - оказахме се прави, откакто в месеци на исторически рекордно ниска безработица част от бизнес асоциациите желаят да продължи програмата за субсидиране на заетостта " 60/40 ". И по този начин нататък - описът с жални претенции за

Ако не се борим с инфлацията - най-малко да компенсираме последствията от нея върху покупателната мощ. Това на пръв взор е прагматичен метод, само че с две бележки. Първо, по този начин се подхожда за групите в обществото, чиито приходи зависят директно от страната. Такъв е въпросът с нарастването на пенсиите, който обаче не е обект на особено внимание тук. Заедно с пенсионерите има и други уязвими групи и евентуално с актуализацията идващия месец ще има оферти за по-големи заплащания и в тази тенденция. Второ, и по-важно - натискът за по-високи заплати в публичния бранш поради инфлацията не би трябвало да анулира уговорката за възстановяване на успеваемостта на разноските като изискване за нарастването им. Казано другояче - държавното управление да си спомни за обещанията от януари-февруари, че ще подвига заплати, само че единствено откакто се подсигурява, че организацията на активността във всяка бюджетна сфера регистрира резултатите и приноса.

Всяко компенсиране с пари на данъкоплатците обаче би трябвало да регистрира макроикономическата логичност - с цел да не стартираме да си сътворяваме вътрешна инфлация, какъвто и пакет ограничения да се приема, той не би трябвало да утежнява бюджетното салдо. Накратко - в случай че ограниченията водят до увеличение на недостига, ще имаме и личен принос към увеличение на цените; в случай че са финансирани до размера на нарастнали доходи, тогава това ще бъде избегнато.

В по-общ проект, каквото и да е компенсира държавното управление, огромното предизвикателство пред България е реализиране на висок ритъм на стопански напредък. Това изисква господство на закона, икономическа независимост, ниски налози и микрополитики, които предизвикват предприемачеството, вложенията и развиването на човешкия капитал. Правителството може да отключи капацитета за напредък и да даде съществено нарастване на приходите като вкара нулево облагане на реинвестираната печалба и понижи доста осигуровките.

Нито отстъпка от няколко стотинки в горивата, нито по-ниско Данък добавена стойност за парното, или даже нулево за хляба са подобен тласък. Само повече капитал и технологии в частния бранш, подкрепени от образована и стимулирана работна мощ ще подсигурява доближаване на приходите с по-богатите европейски стопански системи.

Лъчезар Богданов, Институт за пазарна икономика

Източник: econ.bg


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР


PromoMall.bg