Федералният резерв приспа лихвите
Председателят на Федералния запас Джеръм Пауъл най-сетне съумя да зарадва президента Доналд Тръмп, въпреки и не с по-ниски лихви, а с по-слаб $. Доларовият показател на "Блумбърг ", който следи придвижването на зелените пари към 10 съществени валутни съперници (евро, японска йена, канадски $ английски паунд, мексиканско песо, австралийски $, швейцарски франк, южнокорейски вон, китайски офшорен юан, индийска рупия) заличи облагите, насъбрани от началото на 2019-а и към този момент е с близо 0.1% по-слаб в сравнение с беше на 1 януари (1.1143 $ за едно евро в ранното утро на 12 декември). Това се случи след внезапния му спад на 11 декември, провокиран от решението на паричния комитет на Федералния запас да резервира лихвите си в досегашния им диапазон (от 1.5% до 1.75% за главната лихва) и да предвижда, че те няма да се трансформират през 2020-а. Щатските борсови показатели и държавните облигации нарастнаха, а доходността на базовия десетгодишен дълг падна с жестоко пет базови пункта - до 1.79 %.
На последното си за тази бурна година заседание и след три следващи лихвени намаления (през юли, септември и октомври), американките парични стратези изглеждаха изцяло задоволени от подхванатите дейности (целящи да основат буфери и известна застраховка за стопанството на страната) и уверени, че те работят. И за първи път гласоподаваха единомислещо да запазят паричната си политика до момента в който не се появят значими промени на сегашната икономическа вероятност.
На конференцията след края на събирането Пауъл оцени икономическата политика като "благоприятна, макар световните процеси и съществуващите опасности ". И добави, че "сегашното положение на паричната политика е подобаваща да поддържа резистентен растеж на икономическата интензивност ", мощни условия за наемане на работна ръка и постоянни цени.
Централните банкери показаха и новата си тримесечна икономическа прогноза, в която няма основни промени по отношение на септемврийската. Очаква се Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати да нарасне с 2% през идната година и с 1.9% през 2021-а - много под обещаните от Тръмп 3% годишно. Безработицата се обрисува да остане 3.5% през 2020-а и да се увеличи леко до 3.6% през 2021-а, а цените да се усилят единствено с 1.9% през идната година.
Показателно е обаче смяната на отношението към инфлационните процеси, очевидно от изявлението на Пауъл, че връзката сред ниската безработица и инфлацията към този момент е "много слаба " и "безработицата може да остане на досегашните си прекомерно ниски нива за нескончаем интервал от време без непотребен прогресивен инфлационен напън ". Очевидно, точно това умозаключение е обединило паричните стратези на Федералния запас след подчертаните им различия във връзка с лихвената политика на предходните публични заседания на комитета. При представянето на новите стопански прогнози 13 от общо 17 от тях са оповестили, че не чакат промени на лихвените проценти най-малко до началото на 2021-а, а четирима плануват едно лихвено покачване през 2020-а.
Въпреки че решението на американските централни банкери да не орязват лихвите може да разсърди Тръмп, посланието на Федералния запас, че щатското стопанство е в положително здраве пасва чудесно на устрема на републиканците да завоюват втори управнически мандат на изборите следващата година. Защото единствените президенти в модерната история на Съединени американски щати, които не са били избрани отново - Джими Картър и Джордж Буш - са управлявали при над двойно по-висока безработица от регистрираните през ноември 3.5 %.
Оттук нататък, съгласно икономистите, щатската централна банка ще следи зорко няколко съществени индикатори, с цел да предприеме възможни промени на лихвената си политика през 2020-а.
Единият е дали знаците за растежа на заетостта няма да стартират да изпращат притеснителни сигнали. Щатското стопанство е основало над 20 млн. работни места от излизането си от криза през 2009-а, с цел да стигне до сегашните равнища на безработица, които са най-ниски от съвсем 50 години насам. Този напредък обаче се забавя, което подхожда изцяло на стопанска система, в която свободната работна ръка не доближава. Експертите на Федералния запас чакаха това да се случи. И това, което би ги разтревожило, е дали темповете на основаване на нови работни места няма да паднат под калкулации от тях "санитарен " диапазон от 75 до 125 хиляди броя приблизително на месец.
Вторият е дали икономическият напредък няма да се охлади под 2% годишно. През 2018-а Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати се усили с 2.9%, а упованията за тази година са за 2.5% растеж поради намаляващия резултат от данъчните редукции на Тръмп и забавените темпове на напредък на международното стопанство. В момента щатската стопанска система нараства в границите на капацитета си, който икономисти правят оценка в диапазона от 1.7 до 2 %. Ако тя слезе под него, това може да провокира ново намаляване на лихвите. Подобна реакция може да се чака и при разтърсвания в потреблението на семействата, което цялостни 70% от Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати.
Третият фактор е инфлацията и по-специално, дали тя няма да реши да тръгне внезапно надолу, както се случи в Япония и в Европа. Тогава потреблението и растежът стартират да се забавят, тъй като семействата отсрочват по-едрите покупки в очакване на по-ниски цени. Ако инфлацията се отдалечи стабилно под целевите 2% годишно, Федералният запас сигурно ще намали лихвите в опит да я поддържа.
На четвърто място е несигурността, която комерсиалните войни на Тръмп и по-специално връзките сред Вашингтон и Пекин внасят в икономическата среда. Ако договарянията сред двете водещи световни стопанства приключат сполучливо и не се стигне до ескалация, това ще подтиква растежа. Евентуален неуспех и задълбочаване на разрива може да провокира спад на щатските бизнес вложения и да тласне американския индустриален бранш в криза.
Петият индикатор е формата на кривата на доходността на американския държавен дълг. Когато краткосрочните ДЦК стартират да носят по-висок приход от дълготрайните, вложителите по предписание чакат криза. Такъв поврат - първият от 2007-а, настъпи през март и даде съображение за решението на Федералния запас да стартира да смъква лихвите. След което наклонът се оправи. Но в случай че сходна инверсия се появи още веднъж, паниките и лихвените редукции могат да се върнат.
Шестият фактор е настъпването на възможни непредвидени и изключителни събития, сходни на петролните земетресения през 70-те години на предишния век, борсовите сривове от вида на "черния петък " през 80-те години или пък терористичните офанзиви на 11 септември 2001-а. В наши дни, в изискванията на все по-дълбока интеграция на световното стопанство, на радара на Федералния запас сигурно стоят проточилото се обособяване на Англия от Европейския съюз и всеобщите митинги за народна власт в Хонконг.
<!-- Гугъл Tag Manager --> <!-- End Гугъл Tag Manager --> <!-- Гугъл Tag Manager (noscript) --> <!-- End Гугъл Tag Manager (noscript) -->
На последното си за тази бурна година заседание и след три следващи лихвени намаления (през юли, септември и октомври), американките парични стратези изглеждаха изцяло задоволени от подхванатите дейности (целящи да основат буфери и известна застраховка за стопанството на страната) и уверени, че те работят. И за първи път гласоподаваха единомислещо да запазят паричната си политика до момента в който не се появят значими промени на сегашната икономическа вероятност.
На конференцията след края на събирането Пауъл оцени икономическата политика като "благоприятна, макар световните процеси и съществуващите опасности ". И добави, че "сегашното положение на паричната политика е подобаваща да поддържа резистентен растеж на икономическата интензивност ", мощни условия за наемане на работна ръка и постоянни цени.
Централните банкери показаха и новата си тримесечна икономическа прогноза, в която няма основни промени по отношение на септемврийската. Очаква се Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати да нарасне с 2% през идната година и с 1.9% през 2021-а - много под обещаните от Тръмп 3% годишно. Безработицата се обрисува да остане 3.5% през 2020-а и да се увеличи леко до 3.6% през 2021-а, а цените да се усилят единствено с 1.9% през идната година.
Показателно е обаче смяната на отношението към инфлационните процеси, очевидно от изявлението на Пауъл, че връзката сред ниската безработица и инфлацията към този момент е "много слаба " и "безработицата може да остане на досегашните си прекомерно ниски нива за нескончаем интервал от време без непотребен прогресивен инфлационен напън ". Очевидно, точно това умозаключение е обединило паричните стратези на Федералния запас след подчертаните им различия във връзка с лихвената политика на предходните публични заседания на комитета. При представянето на новите стопански прогнози 13 от общо 17 от тях са оповестили, че не чакат промени на лихвените проценти най-малко до началото на 2021-а, а четирима плануват едно лихвено покачване през 2020-а.
Въпреки че решението на американските централни банкери да не орязват лихвите може да разсърди Тръмп, посланието на Федералния запас, че щатското стопанство е в положително здраве пасва чудесно на устрема на републиканците да завоюват втори управнически мандат на изборите следващата година. Защото единствените президенти в модерната история на Съединени американски щати, които не са били избрани отново - Джими Картър и Джордж Буш - са управлявали при над двойно по-висока безработица от регистрираните през ноември 3.5 %.
Оттук нататък, съгласно икономистите, щатската централна банка ще следи зорко няколко съществени индикатори, с цел да предприеме възможни промени на лихвената си политика през 2020-а.
Единият е дали знаците за растежа на заетостта няма да стартират да изпращат притеснителни сигнали. Щатското стопанство е основало над 20 млн. работни места от излизането си от криза през 2009-а, с цел да стигне до сегашните равнища на безработица, които са най-ниски от съвсем 50 години насам. Този напредък обаче се забавя, което подхожда изцяло на стопанска система, в която свободната работна ръка не доближава. Експертите на Федералния запас чакаха това да се случи. И това, което би ги разтревожило, е дали темповете на основаване на нови работни места няма да паднат под калкулации от тях "санитарен " диапазон от 75 до 125 хиляди броя приблизително на месец.
Вторият е дали икономическият напредък няма да се охлади под 2% годишно. През 2018-а Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати се усили с 2.9%, а упованията за тази година са за 2.5% растеж поради намаляващия резултат от данъчните редукции на Тръмп и забавените темпове на напредък на международното стопанство. В момента щатската стопанска система нараства в границите на капацитета си, който икономисти правят оценка в диапазона от 1.7 до 2 %. Ако тя слезе под него, това може да провокира ново намаляване на лихвите. Подобна реакция може да се чака и при разтърсвания в потреблението на семействата, което цялостни 70% от Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати.
Третият фактор е инфлацията и по-специално, дали тя няма да реши да тръгне внезапно надолу, както се случи в Япония и в Европа. Тогава потреблението и растежът стартират да се забавят, тъй като семействата отсрочват по-едрите покупки в очакване на по-ниски цени. Ако инфлацията се отдалечи стабилно под целевите 2% годишно, Федералният запас сигурно ще намали лихвите в опит да я поддържа.
На четвърто място е несигурността, която комерсиалните войни на Тръмп и по-специално връзките сред Вашингтон и Пекин внасят в икономическата среда. Ако договарянията сред двете водещи световни стопанства приключат сполучливо и не се стигне до ескалация, това ще подтиква растежа. Евентуален неуспех и задълбочаване на разрива може да провокира спад на щатските бизнес вложения и да тласне американския индустриален бранш в криза.
Петият индикатор е формата на кривата на доходността на американския държавен дълг. Когато краткосрочните ДЦК стартират да носят по-висок приход от дълготрайните, вложителите по предписание чакат криза. Такъв поврат - първият от 2007-а, настъпи през март и даде съображение за решението на Федералния запас да стартира да смъква лихвите. След което наклонът се оправи. Но в случай че сходна инверсия се появи още веднъж, паниките и лихвените редукции могат да се върнат.
Шестият фактор е настъпването на възможни непредвидени и изключителни събития, сходни на петролните земетресения през 70-те години на предишния век, борсовите сривове от вида на "черния петък " през 80-те години или пък терористичните офанзиви на 11 септември 2001-а. В наши дни, в изискванията на все по-дълбока интеграция на световното стопанство, на радара на Федералния запас сигурно стоят проточилото се обособяване на Англия от Европейския съюз и всеобщите митинги за народна власт в Хонконг.
<!-- Гугъл Tag Manager --> <!-- End Гугъл Tag Manager --> <!-- Гугъл Tag Manager (noscript) --> <!-- End Гугъл Tag Manager (noscript) -->
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ