Как ще изглежда кредитният мораториум в България
Председателстваната от Петър Андронов (вдясно) Асоциация на банките в България предложи модел, даващ огромно краткотрайно облекчение на хората и бизнеса. Той ще проработи след утвърждението на ръководената от Димитър Радев Българска народна банка
© Надежда Чипева Фирми и хора могат да изискат от банката си кредитна почивка за шест месеца. Единственото изискване е длъжникът да е обслужвал постоянно заема. Банките ще получат надзорно облекчение и могат да не блокират капитал за хранителни запаси. В идващите близо три месеца всички български жители и компании с постоянно обслужвани заеми от банки ще могат да изискат да не заплащат лихви и главници за до шест месеца, най-много до края на 2020 година Това е късият прочит на навсякъде упования кредитен мораториум в страната. Към публицистичното привършване на броя той още не беше утвърден от Българска народна банка, само че осведомени с плана описаха пред " Капитал " основните моменти.
Има и доста елементи, само че едрата картина е на мощен и еластичен механизъм, който действително дава голямо облекчение за всички потърпевши от пандемията. И като период, и като обсег препоръчаният от Асоциацията на банките в България модел е измежду най-мащабните в Европейския съюз. Не е ясно каква част от кредитополучателите ще се възползват от офертата за заледяване на заплащанията си по заеми, само че поради, че за цялата 2019 година лихвените доходи на банките са над 3 милиарда лева, резултатът сигурно ще се мери в стотици милиони левове разполагаеми средства, останали в ръцете на бизнеса и семействата. А в случай че се прибавят и спестените главници, офертата звучи внушително.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики За кого важи
Мораториумът е оптимално необятно насочен към всички физически или юридически лица с банкови заеми. Единственото значително изискване е към началото на март (или тъкмо преди изключителното положение) отговорностите да са постоянно обслужвани или най-много с 30 дни просрочие. По принцип разпоредбите на Европейския банков орган дават опция облекченията да се таргетират единствено за съответни видове клиенти, банкови артикули или пък наранени промишлености или райони. Например решението в Австрия е то да е единствено за жители и дребни и междинни предприятия, само че да не обгръща огромните корпоративни заеми. В други страни пък мораториумът не обгръща съответни банкови артикули - да вземем за пример в Чехия отвън специфичните правила остават отговорностите по револвиращи кредитни линии, кредитни карти и овърдрафт и други
Подходът в България е всеобщ, като на практика са обхванати всички кредитополучатели. Дори за кредитните линии и овърдрафтите, които изтичат, е планувано автоматизирано възобновяване до 31 декември 2020 година По принцип от него се чака да се възползват такива, които имат или чакат усложнение в резултат на пандемията, само че няма условие за доказване на директна или косвена връзка с наложените ограничавания.
Освен за самите банки мораториумът ще важи и за дъщерните им сдружения. Много от тях имат профилирани компании за потребителско кредитиране, лизинг и други Няма обаче да важи за небанковите институции и - нещо, което евентуално визира доста хора - за компаниите за бързи заеми.
Как ще работи
В България мораториумът ще работи не автоматизирано, а при поискване, т.е. самият клиент би трябвало да съобщи, че желае да се възползва. Логиката е, че даже при вълна банкрути и скок на безработицата доста хора и бизнеси могат да предпочетат да продължат да си обслужват сегашния погасителен проект и да си вършат вноските постоянно. Работещите компании и чиновниците, запазили работата си, ще са болшинство.
Това е по-щадящият вид и за самите банки. При противоположното решение (наложено да вземем за пример в Унгария) мораториумът стартира да важи за всички и банките би трябвало да убеждават финансово постоянните си клиенти категорично да заявяват, че желаят да продължат да извършват договорите си и да заплащат.
Разсрочването е за най-много 6 месеца, като крайната дата ще варира според от това по кое време е поискано от клиента. За да се възползва от отсрочката, даден клиент на банка ще би трябвало да подаде заявление до 22 юни 2020 година Така даже тези, които сега не изпитват усложнения, ще имат време да реагират, ако в идващите два месеца и половина се окажат със свиващи се приходи. Срокът е няколко работни дни преди крайната дата 30 юни, дадена от ЕБО, с цел да има време за техническо култивиране, и разсрочването би трябвало да е утвърдено от банката до тогава.
Важен миг е, че настояването може да е и за непогасени вноски преди подаването му. Например, в случай че клиент не е съумял да направи вноската си за май, ще може да изиска постфактум през юни да влезе в обсега на мораториума. Ако пък след това има сензитивно усъвършенстване във финансовото положение на клиента, той може да се откаже предварително от гратисния интервал и да стартира да си заплаща по нов погасителен проект.
Какво се разсрочва
Правилата на мораториума дават еластичност на банките и клиентите им. За периода му могат изцяло да се спрат вноските или пък да се заплащат единствено лихви. Това ще би трябвало да бъде конкретизирано в заявката до банката, като всяка компания или жител ще може да си реши доколко има потребност от настоящо облекчение. Доколкото задължението не изчезва, а единствено се отсрочва, то доста компании и жители с настоящи благоприятни условия да заплащат може да предпочетат да го вършат, вместо да натоварват бюджетите си в бъдеще.
Специално условие на ЕБО е мораториумът да обгръща единствено смяна в графика на заплащанията, а не и други условия. Изрично е посочено, че смяна на лихвата ще се смята за преструктуриране и надлежно банките, в случай че предложат такова на клиентите си, ще би трябвало да го третират като преструктуриране по нормалните си правила.
Важен миг е, че по разпоредбите на ЕБО банките получават и друго облекчение - отпущането на спомагателен заем на сегашен дебитор, по отношение на който важи мораториумът, да не води автоматизирано до прекласифициране на експозицията като преструктурирана. Това ще даде опция банките да поддържат клиентите си, за които преценяват, че сега изпитват само ликвиден проблем, само че след повдигане на рестриктивните мерки бързо ще се върнат към естествения темп на работа.
Мораториумът обаче не може да се ползва за нови заеми, подписани след 31 март, защото се смята, че банките към този момент са наясно с усложнената икономическа конюнктура при решението си да отпускат заеми.
Какво става след това
През месеците до края на 2020 година банките ще начисляват лихви по заемите в мораториум, само че те няма да са дължими. След това ще влезе в действие нов погасителен проект. Разсрочените лихви ще могат да се разпределят отмерено за целия период на заема. А крайната дата ще може да се измести с най-много шест месеца напред във времето. Така действително за доста от кредитополучателите вноските може просто да се възобновят и да би трябвало да изплащат заема си с половин година (или каквато пролонгация са поискали) по-дълго.
Как ще се отрази на банките
По план мораториумът дава на банките регулаторна пролонгация. Неговият период няма да се брои в дните просрочие след падеж, след които по предписание те би трябвало да слагат заема под наблюдаване или да го разгласят като несъбираем. Така един тип рецесията се слага на пауза за задачите на банковия контрол до края на 2020 година Ако обаче и след приключването на мораториума кредитополучател не може да обслужва заема си, той ще се трансформира в необслужван и ще би трябвало да се заделят хранителни запаси за него.
Мораториумът не значи 100% заледяване на качеството на банковите портфейли. Европейският регулатор изисква от банките да не престават да наблюдават за кредитоспособността на клиентите си и където има индикации за утежняване, да я регистрират правилно. Основният принцип е самичък по себе си мораториумът да не създава неприятни заеми, само че в случай че примерно някоя компания е застрашена от банкрут поради рецесията макар облекченията по заема й, това да води до прекласифицирането й като по-рисков кредитополучател.
По създание мораториумът ще разреши на банките да консервират капитал, който другояче при всеобщо рекласифициране на просрочени заеми би бил изяден от хранителни запаси и обезценки.
Вместо това в идващите месеци те ще не престават да регистрират доходи по заемите под мораториум, макар че при тях действително няма да постъпват парични потоци. Това за тях е постижимо с помощта на наличната свръхликвидност - депозитите им в Българска народна банка настоящо са близо 15 милиарда лева и надвишават с към 7 милиарда лева минималните наложителни запаси. Отделно банките имат и други ликвидни средства, които при потребност могат да се освободят, като да вземем за пример вложения в търгуеми ДЦК, които могат да бъдат продадени. Регулаторно следеното съответствие на ликвидно покритие (LCR) към края на февруари е 264.6% при минимално изискуемо 100% - то се пресмята, като ликвидният буфер на банките (висококачествени ликвидни активи) на стойност 29 милиарда лева се раздели на чистия произлязъл паричен поток в идващите 30 дни (10.9 милиарда лева.).
Същевременно лихвените доходи на банковия бранш за цялата 2019 година са сумарно малко над 3 милиарда лева Така даже банките да не получат основна част от тях, те не би трябвало да срещнат ликвиден проблем.
© Надежда Чипева Фирми и хора могат да изискат от банката си кредитна почивка за шест месеца. Единственото изискване е длъжникът да е обслужвал постоянно заема. Банките ще получат надзорно облекчение и могат да не блокират капитал за хранителни запаси. В идващите близо три месеца всички български жители и компании с постоянно обслужвани заеми от банки ще могат да изискат да не заплащат лихви и главници за до шест месеца, най-много до края на 2020 година Това е късият прочит на навсякъде упования кредитен мораториум в страната. Към публицистичното привършване на броя той още не беше утвърден от Българска народна банка, само че осведомени с плана описаха пред " Капитал " основните моменти.
Има и доста елементи, само че едрата картина е на мощен и еластичен механизъм, който действително дава голямо облекчение за всички потърпевши от пандемията. И като период, и като обсег препоръчаният от Асоциацията на банките в България модел е измежду най-мащабните в Европейския съюз. Не е ясно каква част от кредитополучателите ще се възползват от офертата за заледяване на заплащанията си по заеми, само че поради, че за цялата 2019 година лихвените доходи на банките са над 3 милиарда лева, резултатът сигурно ще се мери в стотици милиони левове разполагаеми средства, останали в ръцете на бизнеса и семействата. А в случай че се прибавят и спестените главници, офертата звучи внушително.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики За кого важи
Мораториумът е оптимално необятно насочен към всички физически или юридически лица с банкови заеми. Единственото значително изискване е към началото на март (или тъкмо преди изключителното положение) отговорностите да са постоянно обслужвани или най-много с 30 дни просрочие. По принцип разпоредбите на Европейския банков орган дават опция облекченията да се таргетират единствено за съответни видове клиенти, банкови артикули или пък наранени промишлености или райони. Например решението в Австрия е то да е единствено за жители и дребни и междинни предприятия, само че да не обгръща огромните корпоративни заеми. В други страни пък мораториумът не обгръща съответни банкови артикули - да вземем за пример в Чехия отвън специфичните правила остават отговорностите по револвиращи кредитни линии, кредитни карти и овърдрафт и други
Подходът в България е всеобщ, като на практика са обхванати всички кредитополучатели. Дори за кредитните линии и овърдрафтите, които изтичат, е планувано автоматизирано възобновяване до 31 декември 2020 година По принцип от него се чака да се възползват такива, които имат или чакат усложнение в резултат на пандемията, само че няма условие за доказване на директна или косвена връзка с наложените ограничавания.
Освен за самите банки мораториумът ще важи и за дъщерните им сдружения. Много от тях имат профилирани компании за потребителско кредитиране, лизинг и други Няма обаче да важи за небанковите институции и - нещо, което евентуално визира доста хора - за компаниите за бързи заеми.
Как ще работи
В България мораториумът ще работи не автоматизирано, а при поискване, т.е. самият клиент би трябвало да съобщи, че желае да се възползва. Логиката е, че даже при вълна банкрути и скок на безработицата доста хора и бизнеси могат да предпочетат да продължат да си обслужват сегашния погасителен проект и да си вършат вноските постоянно. Работещите компании и чиновниците, запазили работата си, ще са болшинство.
Това е по-щадящият вид и за самите банки. При противоположното решение (наложено да вземем за пример в Унгария) мораториумът стартира да важи за всички и банките би трябвало да убеждават финансово постоянните си клиенти категорично да заявяват, че желаят да продължат да извършват договорите си и да заплащат.
Разсрочването е за най-много 6 месеца, като крайната дата ще варира според от това по кое време е поискано от клиента. За да се възползва от отсрочката, даден клиент на банка ще би трябвало да подаде заявление до 22 юни 2020 година Така даже тези, които сега не изпитват усложнения, ще имат време да реагират, ако в идващите два месеца и половина се окажат със свиващи се приходи. Срокът е няколко работни дни преди крайната дата 30 юни, дадена от ЕБО, с цел да има време за техническо култивиране, и разсрочването би трябвало да е утвърдено от банката до тогава.
Важен миг е, че настояването може да е и за непогасени вноски преди подаването му. Например, в случай че клиент не е съумял да направи вноската си за май, ще може да изиска постфактум през юни да влезе в обсега на мораториума. Ако пък след това има сензитивно усъвършенстване във финансовото положение на клиента, той може да се откаже предварително от гратисния интервал и да стартира да си заплаща по нов погасителен проект.
Какво се разсрочва
Правилата на мораториума дават еластичност на банките и клиентите им. За периода му могат изцяло да се спрат вноските или пък да се заплащат единствено лихви. Това ще би трябвало да бъде конкретизирано в заявката до банката, като всяка компания или жител ще може да си реши доколко има потребност от настоящо облекчение. Доколкото задължението не изчезва, а единствено се отсрочва, то доста компании и жители с настоящи благоприятни условия да заплащат може да предпочетат да го вършат, вместо да натоварват бюджетите си в бъдеще.
Специално условие на ЕБО е мораториумът да обгръща единствено смяна в графика на заплащанията, а не и други условия. Изрично е посочено, че смяна на лихвата ще се смята за преструктуриране и надлежно банките, в случай че предложат такова на клиентите си, ще би трябвало да го третират като преструктуриране по нормалните си правила.
Важен миг е, че по разпоредбите на ЕБО банките получават и друго облекчение - отпущането на спомагателен заем на сегашен дебитор, по отношение на който важи мораториумът, да не води автоматизирано до прекласифициране на експозицията като преструктурирана. Това ще даде опция банките да поддържат клиентите си, за които преценяват, че сега изпитват само ликвиден проблем, само че след повдигане на рестриктивните мерки бързо ще се върнат към естествения темп на работа.
Мораториумът обаче не може да се ползва за нови заеми, подписани след 31 март, защото се смята, че банките към този момент са наясно с усложнената икономическа конюнктура при решението си да отпускат заеми.
Какво става след това
През месеците до края на 2020 година банките ще начисляват лихви по заемите в мораториум, само че те няма да са дължими. След това ще влезе в действие нов погасителен проект. Разсрочените лихви ще могат да се разпределят отмерено за целия период на заема. А крайната дата ще може да се измести с най-много шест месеца напред във времето. Така действително за доста от кредитополучателите вноските може просто да се възобновят и да би трябвало да изплащат заема си с половин година (или каквато пролонгация са поискали) по-дълго.
Как ще се отрази на банките
По план мораториумът дава на банките регулаторна пролонгация. Неговият период няма да се брои в дните просрочие след падеж, след които по предписание те би трябвало да слагат заема под наблюдаване или да го разгласят като несъбираем. Така един тип рецесията се слага на пауза за задачите на банковия контрол до края на 2020 година Ако обаче и след приключването на мораториума кредитополучател не може да обслужва заема си, той ще се трансформира в необслужван и ще би трябвало да се заделят хранителни запаси за него.
Мораториумът не значи 100% заледяване на качеството на банковите портфейли. Европейският регулатор изисква от банките да не престават да наблюдават за кредитоспособността на клиентите си и където има индикации за утежняване, да я регистрират правилно. Основният принцип е самичък по себе си мораториумът да не създава неприятни заеми, само че в случай че примерно някоя компания е застрашена от банкрут поради рецесията макар облекченията по заема й, това да води до прекласифицирането й като по-рисков кредитополучател.
По създание мораториумът ще разреши на банките да консервират капитал, който другояче при всеобщо рекласифициране на просрочени заеми би бил изяден от хранителни запаси и обезценки.
Вместо това в идващите месеци те ще не престават да регистрират доходи по заемите под мораториум, макар че при тях действително няма да постъпват парични потоци. Това за тях е постижимо с помощта на наличната свръхликвидност - депозитите им в Българска народна банка настоящо са близо 15 милиарда лева и надвишават с към 7 милиарда лева минималните наложителни запаси. Отделно банките имат и други ликвидни средства, които при потребност могат да се освободят, като да вземем за пример вложения в търгуеми ДЦК, които могат да бъдат продадени. Регулаторно следеното съответствие на ликвидно покритие (LCR) към края на февруари е 264.6% при минимално изискуемо 100% - то се пресмята, като ликвидният буфер на банките (висококачествени ликвидни активи) на стойност 29 милиарда лева се раздели на чистия произлязъл паричен поток в идващите 30 дни (10.9 милиарда лева.).
Същевременно лихвените доходи на банковия бранш за цялата 2019 година са сумарно малко над 3 милиарда лева Така даже банките да не получат основна част от тях, те не би трябвало да срещнат ликвиден проблем.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ