Менда Стоянова: Имаме златен лев, вързан за еврото
Председателката на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова похвали валутния ръб и положението на българската валута по отношение на идното ни присъединение към еврозоната.
В изявление за БНР Стоянова уточни, че „ зад нашия закрепен курс стоят 160% от цялата левова маса евро “. „ Това значи, че всеки български жител, всяка една компания, в случай че реши на следващия ден да обърне своите левове в евро, Българска народна банка има запас – 160% повече запас в евро. Това значи, че имаме златен лев, вързан за еврото. Защо в този момент ще би трябвало да се поддаваме на внушения, че това ще се промени под натиска на един или различен? “, попита Менда Стоянова.
Депутатката сподели, че нито една партия до момента не е изразила отношение да не влизаме в еврозоната: „ Ние от 23 години сме един тип в еврозоната, единствено че с валутния ръб. Бордът държи котва на фискалната дисциплинираност и това в някаква степен пречи на внезапното развиване на стопанската система въз основата на обществени вложения “.
Тя разяснява и законодателните промени, свързани с влизането на България в еврозоната. „ Участието на България в еврозоната не е самоцел. Участието в еврозоната ще донесе редица стопански преимущества. Има и една стратегическа цел, която би се постигнала – необратима евроинтеграция на България... Не е въпрос просто на скимване за смяна на курса на лв. към еврото, а въпрос на това по какъв начин за последните 23 години се е държала българската стопанска система при подобен курс “, сподели председателката на бюджетната комисия.
„ Всички знаем, че и сега сме една от най-стабилните финансово и фискални страни. Много по-добре от други страни в еврозоната. Народното събрание одобри решение, с цел да може всеки български жител да е спокоен… България изрично няма да взе участие в ERM II при различен курс, с изключение на при настоящия. Гаранцията е Народното събрание “, безапелационна бе Менда Стоянова.
Тя разяснява и тематиката за хазарта, за арестите и за предлаганите промени в закона. Според нея не е проблематично минаването на лотарията в държавни ръце, тъй като това е процедура в Европейския съюз, доказана с решение на Европейския съд.
„ Ако до момента сме говорили за ощетяване на бюджета, в този момент би трябвало да приказваме за обществените измерения на това, което се случи през последната година. За 2018 година залозите от лотарийните талони са над 1 милиарда лв.. Това са пари на жители, които са най-вече с невисок стопански статус. Това ще има своите обществени и стопански последствия... Европейският съд е склонен с това страните да постановат ограничавания на такива типове игри, които реализират подобен всеобщ резултат “, изясни Стоянова.
По думите на Менда Стоянова в България има проблем в връзките сред институциите: „ Тези връзки би трябвало да се вземат решение въз основата на закона. Прокуратурата е институцията, която съблюдава и управлява спазването на закона. Въвличането на общественото пространство дава повече информация на хората за това какво се случва. От друга страна поражда гласове, че не трябва през медиите да се вземат решение институционални проблеми. Сложно е в свят, който желае повече бистрота, да не излизат заключения, че има война сред институциите “.
В изявление за БНР Стоянова уточни, че „ зад нашия закрепен курс стоят 160% от цялата левова маса евро “. „ Това значи, че всеки български жител, всяка една компания, в случай че реши на следващия ден да обърне своите левове в евро, Българска народна банка има запас – 160% повече запас в евро. Това значи, че имаме златен лев, вързан за еврото. Защо в този момент ще би трябвало да се поддаваме на внушения, че това ще се промени под натиска на един или различен? “, попита Менда Стоянова.
Депутатката сподели, че нито една партия до момента не е изразила отношение да не влизаме в еврозоната: „ Ние от 23 години сме един тип в еврозоната, единствено че с валутния ръб. Бордът държи котва на фискалната дисциплинираност и това в някаква степен пречи на внезапното развиване на стопанската система въз основата на обществени вложения “.
Тя разяснява и законодателните промени, свързани с влизането на България в еврозоната. „ Участието на България в еврозоната не е самоцел. Участието в еврозоната ще донесе редица стопански преимущества. Има и една стратегическа цел, която би се постигнала – необратима евроинтеграция на България... Не е въпрос просто на скимване за смяна на курса на лв. към еврото, а въпрос на това по какъв начин за последните 23 години се е държала българската стопанска система при подобен курс “, сподели председателката на бюджетната комисия.
„ Всички знаем, че и сега сме една от най-стабилните финансово и фискални страни. Много по-добре от други страни в еврозоната. Народното събрание одобри решение, с цел да може всеки български жител да е спокоен… България изрично няма да взе участие в ERM II при различен курс, с изключение на при настоящия. Гаранцията е Народното събрание “, безапелационна бе Менда Стоянова.
Тя разяснява и тематиката за хазарта, за арестите и за предлаганите промени в закона. Според нея не е проблематично минаването на лотарията в държавни ръце, тъй като това е процедура в Европейския съюз, доказана с решение на Европейския съд.
„ Ако до момента сме говорили за ощетяване на бюджета, в този момент би трябвало да приказваме за обществените измерения на това, което се случи през последната година. За 2018 година залозите от лотарийните талони са над 1 милиарда лв.. Това са пари на жители, които са най-вече с невисок стопански статус. Това ще има своите обществени и стопански последствия... Европейският съд е склонен с това страните да постановат ограничавания на такива типове игри, които реализират подобен всеобщ резултат “, изясни Стоянова.
По думите на Менда Стоянова в България има проблем в връзките сред институциите: „ Тези връзки би трябвало да се вземат решение въз основата на закона. Прокуратурата е институцията, която съблюдава и управлява спазването на закона. Въвличането на общественото пространство дава повече информация на хората за това какво се случва. От друга страна поражда гласове, че не трябва през медиите да се вземат решение институционални проблеми. Сложно е в свят, който желае повече бистрота, да не излизат заключения, че има война сред институциите “.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ