Къде са кадърните хора, за които преподаването е кауза, а училището - храм?
Предпазливото изявление на служебния образован министър Николай Денков, че проверката не му е приоритет, остави чувството за опазване на статуквото. То прозвуча като " всичко си е наред, дайте да приключим образователната година " и, прочее, продължава да си звучи тъкмо по този начин.
Натрупаните с годините проблеми обаче избиват отвред. Толкова неща има не просто за инспектиране, а за главен ремонт, че министърът няма по какъв начин да стои безразличен. Особено на фона на действеното, интензивно и насочено към действителни резултати служебно държавно управление.
Вероятно по тези аргументи министър Денков въпреки всичко реши да открои някакви проблеми и един от тях беше политизацията на учебното заведение. Много похвална стъпка е тя да се отстрани, въпросът е по какъв начин тъкмо може да се забрани на учители и на шефове да имат политически убеждения и да членуват в партии. Да, когато на власт е тоталитарна партия, която издига единствено свои предани фрагменти, картината е ужасяваща. Или когато шефовете принуждават учителите да правят партийна работа, без да са изразили предпочитание. Или когато ги натискат да гласоподават вярно.
Всичко това е непоносимо и прави чест на министъра, че огласи една обществена, въпреки и усърдно премълчавана, загадка.
Въпросът е дали в случай че в закона се запише, че, пропагандата, политическото въздействие и шефския напън да се работи за избрана мощ, това ще се случва в действителността? Защото всички знаем по какъв начин работи това - множеството политически планове постоянно протягат ръка на учителството, нормално през шефовете на учебни заведения.
![Отлагат спомагателното финансиране за учебните заведения по критерия качество]( "Отлагат спомагателното финансиране за учебните заведения по критерия качество")
Отлагат спомагателното финансиране за учебните заведения по критерия " качество "
Дългоочаваното финансиране съгласно качеството в родното обучение се отсрочва. Парите за качество, които би трябвало да получават учебните заведения с...
Ако шефовете желаят да са ОК с властта, повеждат колективите си в вярната политическа посока. Още един път - отлично на министъра, че го огласи. Многострадалните шефове се чудят по какъв начин да угодят на всяка нова власт, по тази причина избират в РУО да няма промени. Сега обаче има, най-малко на 6 места, което е похвално. Но! Винаги има едно само че, като този път то е в няколко направления - първата я казахме. Не можем със закон да забраним това, което сигурно е в положение да го заобиколи и пренебрегва - по този начин, както в доста сфери това се прави с лекост от виртуозния български държавен чиновник.
Той, прочее, е най-големият зложелател на страната, тъй като без неговата виртуозна крадливост тя би била процъфтяваща. Но това е друга тематика.
Министър Денков обаче пропуща обстоятелството, че надалеч освен в учебните заведения има политически напън. Същото е и в университетите, а евентуално и в детските градини, само че там екипите са по-малки. Какво би предложил министърът като мярка? Пак да запишем в закона, че университетите са зони, свободни от политика? Това надали е допустимо, тъй като куп академични преподаватели са или депутати, или претенденти за такива. Според министъра. Може би е по този начин за доктрините. Но за натиска е същото като в учебно заведение - растеш, в случай че слушкаш. А за научните среди какво да решим? Защо за тях да е обикновено да е позволена политическа обязаност, а за учебните заведения - не?
Вървейки по тази логичност, политизацията би трябвало да бъде неразрешена със закон в цялата държавна и общинска администрация, в лечебни заведения, организации, служби и службички. Това е на практика невероятно, тъй като те не са нито войска, нито полиция.
Тоест, за деполитизацията на просветителната сфера би трябвало да се търсят други решения. Сама по себе си концепцията е доста добра, само че с едно регистриране в закона няма да се промени. Учителите оферират много решения и елементарен обзор на техните фейсбук групи може да даде концепция за положително решение на казуса с партийността в учебно заведение.
![Министър Денков изясни за какво е заменен шефът на Центъра за развиване на човешките запаси]( "Министър Денков изясни за какво е заменен шефът на Центъра за развиване на човешките запаси")
Министър Денков изясни за какво е заменен шефът на Центъра за развиване на човешките запаси
Преди към месец е било заменено управлението на Центъра за развиване на човешките запаси - конструкция към Министерството на образовани...
А дали това е най-важният проблем там? Къде останаха другите, от които обществото изтръпва всяка година при матурите - неспособността на учениците да се показват в писмен тип, високият % деца, неумеещи да четат с схващане и да интерпретират текст, отчайващото непознаване на правописните правила...Защо?
Защо десетилетия наред учители и възпитаници са подложени на безумия, произлизащи от образователните стратегии? Защо при всеки зрелостен изпит би трябвало да се срамим от грешките в дилемите? Къде са тези кадърни хора, за които преподаването е идея, а учебното заведение - храм? В този храм от дълго време проповядват търговците и това всеки го знае. Сигурно и министърът знае - в междинния управнически ешелон е казусът, за който никой не смее да приказва. Защото той коли, той беси, в него е и хлябът, и ножът. И заплатата, и пенсийката.
Ако би трябвало да сме справедливи, настоящето управление на министерството направи някои положителни стъпки - на места респектиране, само че някак малко по малко, тъй като системета, знаете, е консервативна и би трябвало да се пипа деликатно.
Министър Денков, несъмнено, няма нужното време, а и никой министър, даже без да е длъжностен, не е слънце, че да огрее на всички места. Но проблемите в образованието си стоят и чакат оня, който ще има визията за решаването им. И смелостта!
Автор: Евелина Гечева
Натрупаните с годините проблеми обаче избиват отвред. Толкова неща има не просто за инспектиране, а за главен ремонт, че министърът няма по какъв начин да стои безразличен. Особено на фона на действеното, интензивно и насочено към действителни резултати служебно държавно управление.
Вероятно по тези аргументи министър Денков въпреки всичко реши да открои някакви проблеми и един от тях беше политизацията на учебното заведение. Много похвална стъпка е тя да се отстрани, въпросът е по какъв начин тъкмо може да се забрани на учители и на шефове да имат политически убеждения и да членуват в партии. Да, когато на власт е тоталитарна партия, която издига единствено свои предани фрагменти, картината е ужасяваща. Или когато шефовете принуждават учителите да правят партийна работа, без да са изразили предпочитание. Или когато ги натискат да гласоподават вярно.
Всичко това е непоносимо и прави чест на министъра, че огласи една обществена, въпреки и усърдно премълчавана, загадка.
Въпросът е дали в случай че в закона се запише, че, пропагандата, политическото въздействие и шефския напън да се работи за избрана мощ, това ще се случва в действителността? Защото всички знаем по какъв начин работи това - множеството политически планове постоянно протягат ръка на учителството, нормално през шефовете на учебни заведения.
Дългоочаваното финансиране съгласно качеството в родното обучение се отсрочва. Парите за качество, които би трябвало да получават учебните заведения с...
Ако шефовете желаят да са ОК с властта, повеждат колективите си в вярната политическа посока. Още един път - отлично на министъра, че го огласи. Многострадалните шефове се чудят по какъв начин да угодят на всяка нова власт, по тази причина избират в РУО да няма промени. Сега обаче има, най-малко на 6 места, което е похвално. Но! Винаги има едно само че, като този път то е в няколко направления - първата я казахме. Не можем със закон да забраним това, което сигурно е в положение да го заобиколи и пренебрегва - по този начин, както в доста сфери това се прави с лекост от виртуозния български държавен чиновник.
Той, прочее, е най-големият зложелател на страната, тъй като без неговата виртуозна крадливост тя би била процъфтяваща. Но това е друга тематика.
Министър Денков обаче пропуща обстоятелството, че надалеч освен в учебните заведения има политически напън. Същото е и в университетите, а евентуално и в детските градини, само че там екипите са по-малки. Какво би предложил министърът като мярка? Пак да запишем в закона, че университетите са зони, свободни от политика? Това надали е допустимо, тъй като куп академични преподаватели са или депутати, или претенденти за такива. Според министъра. Може би е по този начин за доктрините. Но за натиска е същото като в учебно заведение - растеш, в случай че слушкаш. А за научните среди какво да решим? Защо за тях да е обикновено да е позволена политическа обязаност, а за учебните заведения - не?
Вървейки по тази логичност, политизацията би трябвало да бъде неразрешена със закон в цялата държавна и общинска администрация, в лечебни заведения, организации, служби и службички. Това е на практика невероятно, тъй като те не са нито войска, нито полиция.
Тоест, за деполитизацията на просветителната сфера би трябвало да се търсят други решения. Сама по себе си концепцията е доста добра, само че с едно регистриране в закона няма да се промени. Учителите оферират много решения и елементарен обзор на техните фейсбук групи може да даде концепция за положително решение на казуса с партийността в учебно заведение.
Преди към месец е било заменено управлението на Центъра за развиване на човешките запаси - конструкция към Министерството на образовани...
А дали това е най-важният проблем там? Къде останаха другите, от които обществото изтръпва всяка година при матурите - неспособността на учениците да се показват в писмен тип, високият % деца, неумеещи да четат с схващане и да интерпретират текст, отчайващото непознаване на правописните правила...Защо?
Защо десетилетия наред учители и възпитаници са подложени на безумия, произлизащи от образователните стратегии? Защо при всеки зрелостен изпит би трябвало да се срамим от грешките в дилемите? Къде са тези кадърни хора, за които преподаването е идея, а учебното заведение - храм? В този храм от дълго време проповядват търговците и това всеки го знае. Сигурно и министърът знае - в междинния управнически ешелон е казусът, за който никой не смее да приказва. Защото той коли, той беси, в него е и хлябът, и ножът. И заплатата, и пенсийката.
Ако би трябвало да сме справедливи, настоящето управление на министерството направи някои положителни стъпки - на места респектиране, само че някак малко по малко, тъй като системета, знаете, е консервативна и би трябвало да се пипа деликатно.
Министър Денков, несъмнено, няма нужното време, а и никой министър, даже без да е длъжностен, не е слънце, че да огрее на всички места. Но проблемите в образованието си стоят и чакат оня, който ще има визията за решаването им. И смелостта!
Автор: Евелина Гечева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ