Предпазливото изказване на служебния просветен министър Николай Денков, че ревизията

Предпазливото изказване на служебния просветен министър Николай Денков, че ревизията ...

Къде са кадърните хора, за които преподаването е кауза, а училището - храм?

Предпазливото изказване на служебния просветен министър Николай Денков, че ревизията не му е приоритет, остави усещането за запазване на статуквото. То прозвуча като "всичко си е наред, дайте да завършим учебната година" и, впрочем, продължава да си звучи точно така.

Натрупаните с годините проблеми обаче избиват отвсякъде. Толкова неща има не просто за ревизиране, а за основен ремонт, че министърът няма как да стои безучастен. Особено на фона на действеното, активно и ориентирано към реални резултати служебно правителство.

Вероятно по тези причини министър Денков все пак реши да открои някакви проблеми и един от тях беше политизацията на училището. Много похвална стъпка е тя да се премахне, въпросът е как точно може да се забрани на учители и на директори да имат политически убеждения и да членуват в партии. Да, когато на власт е тоталитарна партия, която издига само свои предани кадри, картината е ужасяваща. Или когато директорите принуждават учителите да вършат партийна работа, без да са изразили желание. Или когато ги натискат да гласуват правилно.

Всичко това е отвратително и прави чест на министъра, че огласи една публична, макар и старателно премълчавана, тайна.

Въпросът е дали ако в закона се запише, че , агитацията, политическото влияние и шефския натиск да се работи за определена сила, това ще се случва в реалността? Защото всички знаем как работи това - повечето политически проекти винаги посягат на учителството, обикновено през директорите на училища.

Отлагат допълнителното финансиране за училищата по критерия качество Отлагат допълнителното финансиране за училищата по критерия "качество"
Дългоочаваното финансиране според качеството в родното образование се отлага. Парите за качество, които трябва да получават училищата с...

Ако директорите искат да са ОК с властта, повеждат колективите си в правилната политическа посока. Още веднъж - браво на министъра, че го огласи. Многострадалните директори се чудят как да угодят на всяка нова власт, затова предпочитат в РУО да няма промени. Сега обаче има, поне на 6 места, което е похвално. Но! Винаги има едно но, като този път то е в няколко посоки - първата я казахме. Не можем със закон да забраним това, което със сигурност е в състояние да го заобиколи и игнорира - така, както в много сфери това се прави с лекота от виртуозния български държавен служител.

Той, впрочем, е най-големият враг на държавата, защото без неговата виртуозна крадливост тя би била процъфтяваща. Но това е друга тема.

Министър Денков обаче пропуска факта, че далеч не само в училищата има политически натиск. Същото е и в университетите, а вероятно и в детските градини, но там екипите са по-малки. Какво би предложил министърът като мярка? Пак да запишем в закона, че университетите са зони, свободни от политика? Това едва ли е възможно, защото куп университетски преподаватели са или депутати, или кандидати за такива. Според министъра. Може би е така за доктрините. Но за натиска е същото като в училище - растеш, ако слушкаш. А за научните среди какво да решим? Защо за тях да е нормално да е разрешена политическа обвързаност, а за училищата - не?

Вървейки по тази логика, политизацията трябва да бъде забранена със закон в цялата държавна и общинска администрация, в болници, агенции, служби и службички. Това е практически невъзможно, защото те не са нито армия, нито полиция.

Тоест, за деполитизацията на образователната сфера трябва да се търсят други решения. Сама по себе си идеята е много добра, но с едно вписване в закона няма да се промени. Учителите предлагат доста решения и прост преглед на техните фейсбук групи може да даде идея за добро решение на проблема с партийността в училище.

Министър Денков обясни защо е сменен шефът на Центъра за развитие на човешките ресурси Министър Денков обясни защо е сменен шефът на Центъра за развитие на човешките ресурси
Преди около месец е било сменено ръководството на Центъра за развитие на човешките ресурси - структура към Министерството на образовани...

А дали това е най-важният проблем там? Къде останаха другите, от които обществото изтръпва всяка година при матурите - неспособността на учениците да се изразяват в писмен вид, високият процент деца, неумеещи да четат с разбиране и да интерпретират текст, отчайващото непознаване на правописните норми...Защо?

Защо десетилетия наред учители и ученици са подложени на безумия, произтичащи от учебните програми? Защо при всеки зрелостен изпит трябва да се срамуваме от грешките в задачите? Къде са онези кадърни хора, за които преподаването е кауза, а училището - храм? В този храм отдавна проповядват търговците и това всеки го знае. Сигурно и министърът знае - в средния управленски ешелон е проблемът, за който никой не смее да говори. Защото той коли, той беси, в него е и хлябът, и ножът. И заплатата, и пенсийката.

Ако трябва да сме обективни, сегашното ръководство на министерството направи някои добри стъпки - тук-там респектиране, но някак лека-полека, защото системета, знаете, е консервативна и трябва да се пипа внимателно.

Министър Денков, разбира се, няма нужното време, а и никой министър, дори без да е служебен, не е слънце, че да огрее навсякъде. Но проблемите в образованието си стоят и чакат онзи, който ще има визията за решаването им. И смелостта!

Автор: Евелина Гечева

Източник: actualno.com