За съдбата и смисъла
Предопределена ли е ориста на човек? Кой ръководи ориста ни? Има ли място, където е записано какво ще ни се случи?
Има ли „ богоизбрани “ хора, които ги чака по-специална орис? Има ли карма, която би трябвало да изкупим?
Всеки има собствен път, свои уроци, които би трябвало да научи тук, на земята.
Но кой дефинира тези уроци?
Аз одобрявам за вярна теорията (описана от Абрахам – група нефизични учители, както и в книгите на Луиз Хей и Майкъл Нютън), че ние сами избираме своите родители и къде да се родим, с цел да научим нещо. Още преди да се родим, нашите души дефинират какво би трябвало да научим и по какъв начин най-добре можем да го реализираме. Сами избираме коя среда ще е най-подходяща, за реализираме това, за което сме пристигнали. Избираме в коя страна, при какви родители да се родим и хората, които би трябвало да срещнем в живота си.
Може да се случи обаче да не се оправим със дилемите си и тогава стартират да се повтарят сходни обстановки, до момента в който не научим уроците.
А кармата? Има ли карма? Какво съставлява тя?
Дийпак Чопра приказва за закон за кармата и го дефинира като закон за повода и следствието. Всеки ден, с всеки собствен избор ние предопределяме ориста си. Всяко наше деяние, всяка наша мисъл има разследване. Кармата не е единствено нещо случило се в миналото. Карма е всеки избор, който вършим тук и в този момент. Нещата, които ни се случват са резултат от нашия избор, а не нещо пристигнало неизвестно от кое място. Във Вселената има равновесие – когато откраднеш нещо примерно, губиш друго (може да не е материално).
Несъмнено защото във Вселената няма изолирани системи и всичко е във взаимовлияние, нашите мисли, усеща и убеждения въздействат върху света, само че също и той въздейства върху нас…
А кармата от предходни животи? Има ли такава?
Както споделя Вадим Зеланд (руски квантов физик) – в случай че имаме вяра, че има карма, по този начин и ще бъде, в случай че имаме вяра, че ориста ни е предопределена, ние се оставяме в ръцете на случайността. Още от древността хората са си задавали въпроси – за какво някои са неоправдани, без шанс, а други – на всички места успяват…защо е това неравноправие? Вадим Зеланд дава отговор:
„ Така се появяват всевъзможните учения за кармата. Човек може да си намерения, че Бог си няма друга работа, с изключение на да възпитава непослушните си деца, само че даже макар могъществото си се затруднява със самия развой на възпитаване. Вместо да ни санкционира за греховете ни през сегашния живот, той, кой знае за какво, отсрочва възмездието, въпреки че какъв смисъл има да наказваш някого за нещо, което не помни? ”
Кармата от предходни животи може да наречем натрупването на сили от предходни генерации, въздействието на тези сили и на средата, в която живеем. Голяма роля играе това, в което имаме вяра. Ако на някой му се случат нещастни събития, си споделя – „ ето това е карма, която би трябвало да изкупя, по този начин ми е писано “ . И приема кармата като проклинание, от което би трябвало да се избави.
„ Искате карма – тогава ще получите карма. Мислейки, че вашата орис зависи от някакви неумолими условия или неточности в минали животи, по този метод реализирате съответния вид. Ваша воля – нали сте Божие чадо. А в случай че желаете да бъдете Създател, и това е във вашата власт. Дуалното огледало ще се съгласи с всичко. Въпросът е дали умеете да боравите с него… ” Вадим Зеланд
Кармата може да се пояснява по друг метод. Някои ситуации просто се повтарят, с цел да научим уроците си, с цел да реализираме това, за което сме пристигнали, с цел да можем да преминем на по-високо ниво в развиването си.
Лазарев също говори за персоналния избор и за това по какъв начин с държанието и мисленето си можем да почистим всичко насъбрано от преди.
Разбира се ние няма по какъв начин да знаем кои събития в живота ни са резултат от огромни натрупвания на наши мисли и дейности в предишното. Но вместо да се фокусираме над неприятните моменти, които ни сполетяват и да ги одобряваме като карма, да търсим аргументите и т. н., по-добре ще е да се концентрираме върху днешния ни избор и позитивното. Всичко зависи от нашата осъзнатост и от решенията, които вземаме. Няма карма, натрапена ни от някаква външна мощ или от някой различен.
Вадим Зеланд приказва за Пространството на разновидности, където съществува всичко. Там е всичко, което е било, е, и ще бъде. Ние с мислите си, с убежденията си, с желанието привличаме избран вид и той се осъществя.
Но белким всичко дефинираме ние? Няма ли по-Висша Сила, която дефинира ориста ни?
Не сте ли имали възприятието, че от време на време някаква Сила ви води, кара ви да извършите нещо, а не знаете повода? Или че нещо ви закриля, като че ли се грижи за вас? Много създатели – поети, художници усещат в моменти на ентусиазъм по какъв начин като че ли нещо движи ръката им, като че ли някой им нашепва какво да направят…
Да, несъмнено, че има по-Висша мощ – Божественото Съзнание и може би в такива моменти се допираме до него…Но това Съзнание, този Дух е вътре в нас, във всеки от нас. Ние сме част от тази Сила, от Съзнанието. Във всеки от нас има голям капацитет, във всеки от нас има Любов. Както споделя Екхарт Толе – в нас има нещо, което сме ние и в същото време е доста по-голямо от нас.
Може би Духът в нас знае кое е вярно, знае какви уроци има да научи и точно Духът – нашата същинска същина е Силата, която ни води, закриля, въодушевява и ни учи?
Тогава, откакто в нас е Бог и ние сме част от него, за какво бъркаме, за какво страдаме, за какво не разбираме…?
Защо макар, че носим в себе си Бог, от време на време ни се коства, че е надалеч от нас?
Възможно ли нашето его със своите премеждия, болки, битки, търсения да е просто една стъпка към развиването ни и цялата тази игра – животът да е единствено, с цел да преоткрием същинската си същина?
Нашите болки, страхове ни карат да търсим Пътища, повеждат ни към духовно развиване. Сякаш някой желае да се развиваме и ни насочва, някой желае да разберем кои сме и да се върнем към първоизточника… Духът в нас? Но за какво го желае?
Според източните философии задачата и смисълът е Нирвана. Това ли е крайната цел – връщането ни в Цялото, Просветлението, Нирвана?
А след това? После може би всичко ще стартира изначало?
За какво е целият този кръговрат? Какъв е смисълът?
Търсим смисъл, а може би въобще няма смисъл или най-малко не тъкмо по метода, по който ние го разбираме. Свикнали сме да слагаме някакви рамки, да слагаме избрания – начало, край, положително, зло, смисъл. Търсим някаква логичност, причина, цел… Но всички тези неща ги основава нашия разум съгласно визиите ни.
Но светът просто Е . Той не се преценява с нашите избрания, усещания, слагане на етикети. Лао Дзъ споделя:
“ Как да схвана света – като го приема. “
Може би просто би трябвало да приемем света…А може би тайните просто би трябвало да останат тайни…
За мен най-дълбок смисъл и мъдрост има в тази молитва, която най-добре отразява разбирането ми за предопределеността и смисъла:
„ Боже, дай ми увереност да трансформира това, което мога да променя; Дай ми сили да понеса това, което не мога да трансформира и мъдрост, с цел да различа едното от другото. “
Автор: Росица Вакъвчиева
Инфо: http://sebepoznanie.com
