Защо Путин предлага да е посредник в конфликта между Израел и Иран
Предлагайки се за медиатор във военната борба сред Израел и Иран, президентът на Русия Владимир Путин има желание да върне Москва на напред във времето на интернационалната сцена и да запази своя главен съдружник в Близкия изток – Техеран, акцентира откриватели.
В исторически пран Русия поддържа положителни връзки с Израел, където живее огромна рускоговоряща общественост. Но съветската инвазия в Украйна и войната, водена от Израел в линията Газа, подложена на критика от Москва, разклатиха тези връзки.
Руските управляващи бързо осъдиха израелските удари против Иран предишния петък, а след това съветският президент предложи да изиграе ролята на медиатор в този спор. Във вторник обаче Кремъл сподели, че е установил, че Израел е въздържан по въпроса за приемането на външно ходатайство.
Според Никол Грайевски от мозъчния концерн „ Карнеги “ Москва има интерес да понижи ескалацията. „ Русия не желае смяна на режима в Иран, изключително в случай че тази смяна докара до едно прозападно държавно управление, което ще отслаби най-значимото районно партньорство на Москва от войната в Украйна насам “, споделя изследователката.
От началото на съветската инвазия в Украйна през февруари 2022 година Русия, маргинализирана от Запада, се приближи в огромна степен до Техеран. Киев и неговите съдружници упрекват Иран, че дава дронове и ракети с дребен обхват на Кремъл за офанзивата му. Тези обвинявания бяха отхвърлени от иранските управляващи.
Подложени на западни наказания и Русия, и Иран, подписаха през януари световен контракт за стратегическо партньорство, целящ подсилване на техните връзки, по-специално военното съдействие, което обаче не е пакт за взаимна отбрана, като този, който обвързва Русия със Северна Корея.
На районно равнище Русия има всевъзможен интерес да предлага това ходатайство, споделя Татяна Кастуева-Жан от Френския институт за интернационалните връзки.
„ Промяната на режима в Сирия докара до загуба на точки и за Русия “, добавя анализаторката и напомня, че Кремъл, както и Иран подкрепяха някогашния сирийски президент Башар Асад, свален от власт през декември.
В предишното Русия съумя да излезе от интернационалната изолираност, провокирана от анексирането от нея на украинския полуостров Крим през 2014 година, като се трансформира в незаобиколим фактор в този район, споделя Кастуева-Жан.
Кремъл се намеси военно в Сирия през 2015 година, като тогава избави властта на Башар Асад в разгара на гражданската война. Същата година Кремъл поддържа и договорката за иранската нуклеарна стратегия, денонсирана от Вашингтон през 2018 година
Но този съюз с Техеран може да отстрани Кремъл като медиатор в спора сред Иран и Израел.
Според анализатора Константин Калашев сходно ходатайство няма да породи доверие в Европа, нито в Израел, защото Москва е възприемана като съдружник на Иран. Това предложение беше посрещнато хладно от Европейски Съюз. „ Русия не може да бъде справедлив медиатор “, съобщи в понеделник представител на Европейската комисия Ануар Ел Ануни.
„ На Кремъл, който желае да реализира мир в Близкия изток, бих споделил: Започнете с Украйна “, съобщи във вторник посланик номер едно на Франция Жан-Ноел Баро.
От другата страна на Атлантика Доналд Тръмп, който стартира впечатляващо доближаване с Владимир Путин от връщането си в Белия дом през януари, съобщи в противен случай, че е отворен към концепцията за съветско ходатайство. „ Русия се пробва да съблазни Тръмп по въпроси оттатък Украйна “, споделя Кастуева-Жан.
Президентът на Съединени американски щати даде обещание да завърши войната в Украйна за 24 часа след встъпването си в служба, само че както наподобява се дистанцира от този спор в последните седмици, в миг, в който договарянията сред Киев и Москва са в задънена улица.
В началото на юни съветският държавен глава сподели сред прочее на американския си сътрудник, че желае да способства за разрешаването на разногласието сред Вашингтон и Техеран по отношение на иранската нуклеарна стратегия.
Този въпрос е в основата на сегашния конфликт сред Израел и Иран. Целта, която Израел, съдружникът на Съединени американски щати, оповести по отношение на ударите си в Иран, е попречи на Иан да се снабди с атомна бомба, една упоритост, която Техеран отхвърля да има.
„ Като се нарежда като нужен интернационален медиатор, Москва би могла в случай че не другото да употребява този статут, с цел да изиска облекчение на глобите или дипломатическо самопризнание на териториалните й искания или пък да накара другите да одобряват нейното държание в Украйна “, споделя Грайевски.
Ако Москва схване ролята на медиатор, това ще легитимира Русия в качеството й на огромна нужна мощ в миг, в който тя води най-голямата война на експанзия на европейска територия от Втората международна война насам, споделя Анна Боршевска от мозъчния концерн „ Вашингтонски институт “.
За съветския откривател Калачев в случай че Русия стартира да играе посредническа роля в този спор това ще бъде неприятна вест за Украйна и за Европа с смяна във вниманието на интернационалната общественост.
В исторически пран Русия поддържа положителни връзки с Израел, където живее огромна рускоговоряща общественост. Но съветската инвазия в Украйна и войната, водена от Израел в линията Газа, подложена на критика от Москва, разклатиха тези връзки.
Руските управляващи бързо осъдиха израелските удари против Иран предишния петък, а след това съветският президент предложи да изиграе ролята на медиатор в този спор. Във вторник обаче Кремъл сподели, че е установил, че Израел е въздържан по въпроса за приемането на външно ходатайство.
Според Никол Грайевски от мозъчния концерн „ Карнеги “ Москва има интерес да понижи ескалацията. „ Русия не желае смяна на режима в Иран, изключително в случай че тази смяна докара до едно прозападно държавно управление, което ще отслаби най-значимото районно партньорство на Москва от войната в Украйна насам “, споделя изследователката.
От началото на съветската инвазия в Украйна през февруари 2022 година Русия, маргинализирана от Запада, се приближи в огромна степен до Техеран. Киев и неговите съдружници упрекват Иран, че дава дронове и ракети с дребен обхват на Кремъл за офанзивата му. Тези обвинявания бяха отхвърлени от иранските управляващи.
Подложени на западни наказания и Русия, и Иран, подписаха през януари световен контракт за стратегическо партньорство, целящ подсилване на техните връзки, по-специално военното съдействие, което обаче не е пакт за взаимна отбрана, като този, който обвързва Русия със Северна Корея.
На районно равнище Русия има всевъзможен интерес да предлага това ходатайство, споделя Татяна Кастуева-Жан от Френския институт за интернационалните връзки.
„ Промяната на режима в Сирия докара до загуба на точки и за Русия “, добавя анализаторката и напомня, че Кремъл, както и Иран подкрепяха някогашния сирийски президент Башар Асад, свален от власт през декември.
В предишното Русия съумя да излезе от интернационалната изолираност, провокирана от анексирането от нея на украинския полуостров Крим през 2014 година, като се трансформира в незаобиколим фактор в този район, споделя Кастуева-Жан.
Кремъл се намеси военно в Сирия през 2015 година, като тогава избави властта на Башар Асад в разгара на гражданската война. Същата година Кремъл поддържа и договорката за иранската нуклеарна стратегия, денонсирана от Вашингтон през 2018 година
Но този съюз с Техеран може да отстрани Кремъл като медиатор в спора сред Иран и Израел.
Според анализатора Константин Калашев сходно ходатайство няма да породи доверие в Европа, нито в Израел, защото Москва е възприемана като съдружник на Иран. Това предложение беше посрещнато хладно от Европейски Съюз. „ Русия не може да бъде справедлив медиатор “, съобщи в понеделник представител на Европейската комисия Ануар Ел Ануни.
„ На Кремъл, който желае да реализира мир в Близкия изток, бих споделил: Започнете с Украйна “, съобщи във вторник посланик номер едно на Франция Жан-Ноел Баро.
От другата страна на Атлантика Доналд Тръмп, който стартира впечатляващо доближаване с Владимир Путин от връщането си в Белия дом през януари, съобщи в противен случай, че е отворен към концепцията за съветско ходатайство. „ Русия се пробва да съблазни Тръмп по въпроси оттатък Украйна “, споделя Кастуева-Жан.
Президентът на Съединени американски щати даде обещание да завърши войната в Украйна за 24 часа след встъпването си в служба, само че както наподобява се дистанцира от този спор в последните седмици, в миг, в който договарянията сред Киев и Москва са в задънена улица.
В началото на юни съветският държавен глава сподели сред прочее на американския си сътрудник, че желае да способства за разрешаването на разногласието сред Вашингтон и Техеран по отношение на иранската нуклеарна стратегия.
Този въпрос е в основата на сегашния конфликт сред Израел и Иран. Целта, която Израел, съдружникът на Съединени американски щати, оповести по отношение на ударите си в Иран, е попречи на Иан да се снабди с атомна бомба, една упоритост, която Техеран отхвърля да има.
„ Като се нарежда като нужен интернационален медиатор, Москва би могла в случай че не другото да употребява този статут, с цел да изиска облекчение на глобите или дипломатическо самопризнание на териториалните й искания или пък да накара другите да одобряват нейното държание в Украйна “, споделя Грайевски.
Ако Москва схване ролята на медиатор, това ще легитимира Русия в качеството й на огромна нужна мощ в миг, в който тя води най-голямата война на експанзия на европейска територия от Втората международна война насам, споделя Анна Боршевска от мозъчния концерн „ Вашингтонски институт “.
За съветския откривател Калачев в случай че Русия стартира да играе посредническа роля в този спор това ще бъде неприятна вест за Украйна и за Европа с смяна във вниманието на интернационалната общественост.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ