Бивш посланик на РСМ: Българските политици ще трябва да премахнат червените си линии
Предишни екзитполове, а в този момент и резултатите демонстрират, че спечелилият в изборите е Бойко Борисов и неговата коалиция ГЕРБ-СДС. Това съобщи пред македонския " Фокус “ някогашният дипломат на Република Северна Македония в София Мариян Гьорчев.
" Изборният резултат удостовери предизборните социологически прогнози. А гласовете, получени от българския народ, насочват политическите партии към взаимни отстъпки и търпелив политически разговор “, съобщи дипломатът.
Той добавя, че главните проблеми на българското общество остават битката с високата инфлация и обезпечаването на обществен мир, решаването на енергийния проблем и оправянето с икономическата рецесия, влизането в еврозоната, установяването на баланс сред кредитно-паричната и фискалната политика, промените в правосъдната система.
" В такива комплицирани вътрешни и външни геополитически обстановки, имайки поради рецесията в Съюза заради обстановката в руско-украинския спор, е напълно несъмнено, че политическите партии ще би трябвало да поправят своите червени линии и да се опитат да основат среда на виновен парламент и отговорно политическо ръководство. В този подтекст са вероятни три сюжета “, прецизира Гьорчев.
Според него първият сюжет е сформиране на съдружно държавно управление сред дясната коалиция ГЕРБ-СДС с либералите – партията на етническото турско малцинство " Движение за права и свободи “ и дясноцентристката партия " Демократическа България “.
Изборният резултат диктува, че такова съдружно държавно управление ще има тясно болшинство от 124 депутати в 240-местния парламент.
" Между ГЕРБ-СДС и партията на етническите турци съществува дългогодишна традиция на взаимно почитание сред водача на ГЕРБ Борисов и почетния ръководител и създател на Движение за права и свободи Ахмед Доган. От друга страна, партия " Демократична България “ е формирана от три партии, чиито членове са някогашни членове на " остарялата “ българска дясна Съюз на демократичните сили, тъй че частите на Съюз на демократичните сили, които са в коалиция с ГЕРБ, и частите на Съюз на демократичните сили които са част от партия " Демократична България " може да сътвори мощен десен съдружен блок сред остарялата и новата българска десница, заздравен от поредно стабилната и мощна партия на турското етническо малцинство, проучва Гьорчев.
Той прибавя, че за подобен сюжет е належащо Бойко Борисов да направи " политически лупинг ", да отстъпи премиерския пост на проатлантическия политик Даниел Митов (бивш министър на външните работи на България), който е допустим човек освен за Движение за права и свободи и Демократична България, само че и за " интернационалния фактор “.
" Вторият сюжет е, в случай че обединението ГЕРБ-СДС не успее да сформира държавно управление и върне мандата на президента Румен Радев, тогава коалиция на към момента политически непрофилираната партия " Продължаваме промяната “ с левицата, състояща се от партиите Българска социалистическа партия, Български напредък, адаптивната партия от центъра " Демократична България “, споделя Гьорчев.
Но съгласно него и четирите партии дружно имат единствено 110 гласа в Народното събрание и няма да могат да обезпечат мажоритарно държавно управление без присъединяване на Движение за права и свободи.
" Очевидно е, че нито българската десница, нито българската левица ще могат да сформират държавен кабинет без присъединяване на етническата турска партия Движение за права и свободи. Коалицията на българските десни или леви партии с Движение за права и свободи е по някакъв метод обусловена от напредъка на демокрацията в България и националния напредък. Де факто Движение за права и свободи е тежестта на българския политически кантар, който мери потенциала на българската народна власт “, заключава Гьорчев.
Третият сюжет съгласно него сочи опцията за основаване на експертно-технократско държавно управление.
" Този вид е минимум евентуален, имайки поради антагонизмите в българския обществено-политически живот, само че съществува като опция, в случай че натежи нуждата от проатлантически и проевропейски профил на българската изпълнителна власт и въздействието на Съединените щати и съюзът върху политическия живот в България. Разбира се, допустимо е тези избори да бъдат единствено въведения към нови избори, които би трябвало да се проведат през януари или февруари 2023 година, което ще значи повторна доминация на президента Радев и неговия министерски държавен кабинет в политическия живот на България “, прибавя той..
" Изборният резултат удостовери предизборните социологически прогнози. А гласовете, получени от българския народ, насочват политическите партии към взаимни отстъпки и търпелив политически разговор “, съобщи дипломатът.
Той добавя, че главните проблеми на българското общество остават битката с високата инфлация и обезпечаването на обществен мир, решаването на енергийния проблем и оправянето с икономическата рецесия, влизането в еврозоната, установяването на баланс сред кредитно-паричната и фискалната политика, промените в правосъдната система.
" В такива комплицирани вътрешни и външни геополитически обстановки, имайки поради рецесията в Съюза заради обстановката в руско-украинския спор, е напълно несъмнено, че политическите партии ще би трябвало да поправят своите червени линии и да се опитат да основат среда на виновен парламент и отговорно политическо ръководство. В този подтекст са вероятни три сюжета “, прецизира Гьорчев.
Според него първият сюжет е сформиране на съдружно държавно управление сред дясната коалиция ГЕРБ-СДС с либералите – партията на етническото турско малцинство " Движение за права и свободи “ и дясноцентристката партия " Демократическа България “.
Изборният резултат диктува, че такова съдружно държавно управление ще има тясно болшинство от 124 депутати в 240-местния парламент.
" Между ГЕРБ-СДС и партията на етническите турци съществува дългогодишна традиция на взаимно почитание сред водача на ГЕРБ Борисов и почетния ръководител и създател на Движение за права и свободи Ахмед Доган. От друга страна, партия " Демократична България “ е формирана от три партии, чиито членове са някогашни членове на " остарялата “ българска дясна Съюз на демократичните сили, тъй че частите на Съюз на демократичните сили, които са в коалиция с ГЕРБ, и частите на Съюз на демократичните сили които са част от партия " Демократична България " може да сътвори мощен десен съдружен блок сред остарялата и новата българска десница, заздравен от поредно стабилната и мощна партия на турското етническо малцинство, проучва Гьорчев.
Той прибавя, че за подобен сюжет е належащо Бойко Борисов да направи " политически лупинг ", да отстъпи премиерския пост на проатлантическия политик Даниел Митов (бивш министър на външните работи на България), който е допустим човек освен за Движение за права и свободи и Демократична България, само че и за " интернационалния фактор “.
" Вторият сюжет е, в случай че обединението ГЕРБ-СДС не успее да сформира държавно управление и върне мандата на президента Румен Радев, тогава коалиция на към момента политически непрофилираната партия " Продължаваме промяната “ с левицата, състояща се от партиите Българска социалистическа партия, Български напредък, адаптивната партия от центъра " Демократична България “, споделя Гьорчев.
Но съгласно него и четирите партии дружно имат единствено 110 гласа в Народното събрание и няма да могат да обезпечат мажоритарно държавно управление без присъединяване на Движение за права и свободи.
" Очевидно е, че нито българската десница, нито българската левица ще могат да сформират държавен кабинет без присъединяване на етническата турска партия Движение за права и свободи. Коалицията на българските десни или леви партии с Движение за права и свободи е по някакъв метод обусловена от напредъка на демокрацията в България и националния напредък. Де факто Движение за права и свободи е тежестта на българския политически кантар, който мери потенциала на българската народна власт “, заключава Гьорчев.
Третият сюжет съгласно него сочи опцията за основаване на експертно-технократско държавно управление.
" Този вид е минимум евентуален, имайки поради антагонизмите в българския обществено-политически живот, само че съществува като опция, в случай че натежи нуждата от проатлантически и проевропейски профил на българската изпълнителна власт и въздействието на Съединените щати и съюзът върху политическия живот в България. Разбира се, допустимо е тези избори да бъдат единствено въведения към нови избори, които би трябвало да се проведат през януари или февруари 2023 година, което ще значи повторна доминация на президента Радев и неговия министерски държавен кабинет в политическия живот на България “, прибавя той..
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ