Преди приблизително 430 000 години метеорит избухва над Антарктика. Единствената причина,

...
Преди приблизително 430 000 години метеорит избухва над Антарктика.
Единствената причина,
Коментари Харесай

В антарктическия лед откриха частици от метеор, експлодирал преди 430 000 години

Преди почти 430 000 години астероид избухва над Антарктика.

Единствената причина, заради която знаем за това е, че през днешния ден учени се натъкнаха на дребни частици от галактическата канара, които в миналото са били разтопени, само че след това са останали скрити в ледената завивка.

След като проучват частиците, учените настояват, че събитието е извънредно – то не е било задоволително мощно, че да образува кратер, само че в същото време не е и за подценяване. Струята от разтопен и изпарил се материал, изхвърлен от детонацията във въздуха, евентуално е била по-опасна от събитието край река Подкаменна Тунгуска, което изравнява със земята сибирската гора през 1908-а.

Въпреки че конфликтите, довеждащи до образуването на кратери, са необичайност, същото не може да се каже за скалите, навлизащи и избухващи в земната атмосфера. Това са така наречен болиди и от 1988-ма до момента NASA е записала 861. Суперболиди (от вида на метеора над Челябинск през 2013-та или този над Камчатка преди 3 години) се случват по няколко на век.

Експлозии, по-мощни от тази през 1908-ма са необичайност, само че учените считат, че те въпреки всичко надвишават по брой случаите на метеори в земната история, образували кратери.

Ако сходна детонация във въздуха е над гъсто обитаемо място, а не над Антарктида, би нанесла доста вреди, милиони души биха починали, споделя галактическият химик Матиас ван Гинекен от университета на Кент във Англия.

Проблемът е, че тези събития не оставят след себе си кратери и ние доста мъчно можем да ги идентифицираме (понякога даже разпознаването на кратери не е лесна задача). Ето за какво не знаем сигурно какъв брой постоянно срещани са.

Сега обаче откритите 17 части на върха Ванумфелет в Източна Антарктида улесняват задачата на учените. Най-голямото от тях е с диаметър едвам половин милиметър. Те наподобяват на елементарни зрънца, само че под електронния микроскоп експертите са видели т.нар кондензационни сферули. Състоят се най-вече от желязо и оливин с високо наличие на никел. Такъв е съставът на рядко срещания астероид палазит.

Сферулите са доста сходни на други, намирани в Антарктида на възраст от 480 000 до 430 000 години. 

Изследването е оповестено в Science Advances .

Източник: obekti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР