За какво са тези мистериозни геометрични каменни топки на 5000 години
Преди повече от 200 години в Обединеното кралство стартират да се откриват мистериозни каменни топки. Тези необичайно геометрични камъни датират от интервала на неолита, преди към 5000 години. По-голямата част от тях се появяват в Абърдийн, Шотландия, само че в сбирката от към този момент 500 бройки има топки и от Ирландия, Англия и даже Норвегия.
Изработени от разнообразни типове камък, в това число пясъчник и гранит, като една даже е покрита с черна паста на рибна основа, всички топки в сбирката споделят забележителни прилики макар разнородното им географско разпространяване.
Всички те имат еднороден размер от към 70 милиметра в диаметър, като се изключи една по-голяма сбирка с диаметър 114 милиметра, само че демонстрират друга степен на декорация. Те разполагат и с сред 3 и 160 издатини, като 6 е най-често срещаният брой. Някои от тях се отличават с ясно изразени декоративни гравюри на кръгове, завъртулки и спирали, до момента в който други са без украса. Смята се, че дялкането на всяка от топките е отнемало няколко години, като някои от по-сложните даже са отнемали няколко генерации.
Една от най-красивите, най-добре непокътнатите и най-добре изучени е топката Тоуи.
С размери почти 73 милиметра и тегло 500 грама, тази топката получава името си от мястото, където е открита – на скатовете на хълма Глашул в град Тоуи, Шотландия.
Тя е дарена на тогавашния Национален музей на антиките на Шотландия през 1860 година от името на фермера Джеймс Кесън. Има четири изпъкнали диска, три от които са майсторски гравирани, а четвъртият е равен.
Този празен четвърти диск кара мнозина да имат вяра, че гравюрите върху топката са незавършени, само че има и теории към потреблението на топката, които допускат, че пропускът е тенденциозен и е за тази страна да бъде употребена като основа.
Скално изкуство в Ахнабрек, на към 300 километра от Тоуи, изобразява чаша, в която има топка с характерностите на Тоуи. Смята се, че гравюрите към чашата са част от праисторически безоблачен часовник или лунно-слънчев календар, при който изливането на вода или масло върху топката запълва издълбаните сводове в нея и отразява слънчевата и лунната светлина.
За точната приложимост на топката и всички други сходни камъни в сбирката обаче към момента се спекулира необятно.
Тоуи в този момент се съхранява в Националните музеи на Шотландия. Онлайн те оферират 3D виртуален модел, който разрешава на феновете от всяка точка на света да видят топката в елементи. Всъщност моделът е толкоз обстоен, че разрешава на откривателите да виждат резби, които не са били видяни при наблюдаване в действителния свят.
Както при топката Тоуи, има теории, че цялата сбирка е форма на отчитане на времето за хората от неолита. Подобно на съвременен ръчен часовник, техният гладък тип може да е бил употребен като форма на портативен кълбовиден безоблачен часовник.
Някои теории също показват религиозни вярвания, които земеделските общности поддържат по това време, като се концентрират върху интервали от годината като зимно и лятно слънцестоене. Това още веднъж сочи към потреблението им като лунно-слънчеви и приливни календари, които може да са помогнали на тези общности да регистрират и наблюдават сезонни промени.
Символите, гравирани върху някои от камъните, може също да са свързани с религиозната и церемониална приложимост на топките. Заради извънредно комплицираната им и времеемка направа се счита, че те биха се смятали за доста скъпи и може да са употребявани особено за религиозни или духовни церемониални практики.
По същия метод цената, която тези предмети имат, може да сочи, че те са били употребявани като знак на публичен статус – като благосъстоятелност на най-богатите и заможни членове на общността.
Има обаче доста теории, които сочат към по-практично приложение. Някои считат, че те може да са били употребявани като везни, което би обяснило тяхното обилие.
Други допускат, че те може да са били играчки за някаква антична игра или даже за пукотевица с прашка, макар че няма предстоящите физически следи върху камъните като изхабяване и спуквания, които тези действия безспорно биха нанесли.
Всички догатки ще си останат вечно недоказани, защото общностите, които ги употребяват, към момента не са се научили да пишат, което значи, че няма писмени записи за нищо. Забележително положителното положение на всички камъни в сбирката обаче демонстрира, че в миналото са били високо ценени от техните притежатели.
