Преди Освобождението на България от османско владичество през 1878 г.

...
Преди Освобождението на България от османско владичество през 1878 г.
Коментари Харесай

В с. Любенова Махала е извършено едно от най-големите кланета в българската история

Преди Освобождението на България от османско господство през 1878 година името му е Гюнели махле и наброява 120 къщи. През юли 1877 година селото е сполетяно от извънредно жестока орис. Реуф паша, командващ турският гарнизон в Нова Загора получава сведения от турски разузнавач, че в село Гюнели махала има комити, които се готвят за протест. Това не дава отговор на действителността, защото основаният персонално от Левски комитет в селото е разхлабен още през 1872 година след ареста на локалния ръководител поп Еню Попдимитров. Слухът е публикуван от турчин, който откакто не му е даден откуп, за това да пази селото, се заканва да отмъсти на жителите му.
Въпросният турчин, който съгласно една от версиите е арнаутин /албанец/, отива персонално при Реуф паша, командващ турският гарнизон в Нова Загора, и му оповестява, че в Гюнели махле има комити, които се готвят на протест. Пашата праща свои хора да ревизират истинността на този слух, които влизат в спор с локален гражданин, който стреля по тях. Разгневен от това Реуф паша провежда отряд от постоянната си армия и привиква башибозук. Башибозука е формиран от локални турци, които са малцина и забележителен брой черкези, фамозни с жестокостта си.
Общият брой на турската постоянна армия, дружно с башибозука е бил към 2 000 души. На 14.07.1877 година селото е обкръжено и атакувано. Изплашените хора се затварят в локалната черква. В късния следобед турците, употребяващи артилерия към този момент овладяват селото. След няколко щурма черкезите влизат в двора на църквата и подлагат всичко на сеч и плячкосване. Успоредно с това турците подавят останалата опозиция на селяните, прикрити на разнообразни места из селото. Комисията, изпратена от Цариград да откри следствията, установи, че единствено в двора на църквата и в самия храм са избити 1013 души.
Никъде не се загатва измежду тях да е имало комити. По приблизителни оценки общият брой на убитите хора от селото и покрайнината е над 2 000 българи, като по свирепост и брой на жертвите се съпоставя с „ Баташкото кръвопролитие “ и наричано в резюме – „ Втори Батак “.
Източник: bg.wikipedia.org
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР