Преди около четвърт век Петьо Блъсков се ядоса от някаква

Преди към четвърт век Петьо Блъсков се ядоса от някаква другояче нормална телевизионна тъпащина и учреди премията „ Златният пъпеш “. Името й подсеща всичко за нея, обаче след време някои от наградените взеха даже да се хвалят с пъпешите си: „ Вижте ме какъв съм простак и половина, сладостен и апетитен – таман по вашия усет “. 

Вярно е, че пъпешът е безопасен растителен тип, само че е много неуместно да се хвалиш, че си му родственик.

Тъй или другояче, пъпешът си е пъпеш - кажете на някой, че е пъпеш и ще си поръчате здрав бой.
Обаче хората, които са имали алъш-вериш с малкия екран, са подготвени на всичко, с цел да ги виждат.

Ако Блъсков беше по-малко милосърден и беше кръстил премията „ Златният простак “, те отново щяха да се натискат за нея.
Биха се хвалили даже със Скункса, който до неотдавна даваха „ Господарите на ефира “ – и сигурно щяха да усещат нетърпимата му смрад като уханието на парфюм на Том Форд.

Такива са тия фанатици, които усърдно мистифицират личната си биография – пробват се да преправят даже себе си.
И би трябвало да сме доста наивни, с цел да не чакаме, че те няма да мистифицират или напряко амнистират всичко в близост:
и левашката политика, и мижитурската власт, подготвени са да фалшифицират и Живота - даже и него.

Повечето от тия труженици на Неистината заслужават друга премия. Например – без да сътворяваме ненужно напрежение измежду растителните типове – една мушмула ще свърши добра работа.
Тя е надалеч по-подходяща за пъргавите им гръбнаци.
Пъпешът приляга за нещо глуповато-несретно, звучи и искрено насмешливо.

Мушмулата е друго, разликата е явна – тя ни подсеща за слабохарактерност и смирение, за подготвеност да бъде използвана по всевъзможен метод и без никаква опозиция.

Ако бях учил в джендърска просветителна система, без никакво съмнение бих я сравнил с една общоприета вагина - само че ние, по-възрастните генерации, към момента продължаваме да робуваме на една напълно неуместна стеснителност.

Наградата „ Златна Мушмула “ ще бъде изцяло подобаваща и за огромна част от политиците ни.
И освен, с цел да увековечи напъните и достиженията им - ами и с цел да отвори очите на простолюдието.
Това е належащо, тъй като елементарните хора привикват с мушмулестата същина на управниците и медиите и стартират да я считат за нещо обикновено – по тази причина нещо би трябвало да ги разсъни.

Не е нужно да си запашват пищовите, задоволително е да си отпушат ушите.
И без друго нашата История куцука нанякъде, подмушквана повече от думите на поетите, в сравнение с от войнствените викове на хайдутите.

Радев, който постоянно е удовлетворен от служебните си кабинети, би трябвало незабавно да учреди подобаващ медал – може да го назова „ Вечната Мушмула “ – и да го връчва на всеки, който е наясно с предназначението на мушмулата. Може да връчва ордена авансово на служебните си министри.

На себе си може да даде два – тъй като явно към този момент е схванал преимуществата на всяка мушмула, даже най-разкашканата, пред вдигнатия пестник.

Превращенията на личния му пестник, който размаха по време на площадните безредици през лятото на 2020 година, несъмнено са го убедили в това.
А на вицепрезидентката Йотова може да подмятна даже три ордена - тя беше човек на малкия екран, мушмулестата й закалка е солидна и изцяло ги заслужава.

Церемониите по награждаването на съответните мушмули би трябвало да се организират всеки ден и да бъдат предавани непосредствено по всички мушмулести малките екрани.

Така, в последна сметка, ще разсънят народеца - и ще го накарат да зададе някои елементарни въпроси, налични даже и за нашите политически мушмули.
Например: за какво френският президент Макрон упорства питателните вериги да понижат цените си – а нашият Радев мълчи по въпроса?
Мълчанието му не е по-достойно от хитруването на медийните мушмули, които изместиха/прикриха грабежа с „ мнения “ за споровете в държавното млекопреработвателно дружество – и до момента не са даже смънкали името на някоя от веригите, които необмислено скубят клетия българин?

Това е характерен образец за мушмул-журналистика.

Хайде, ясно е, малките екрани си пълнят гушите с реклами от веригите – и нямат нищо срещу да са съучастници в грабежа.
Всичко е тъкмо: от тях притворното съчувствие, от Народа – последните левчета, които необмислено му прибират.
Каква е обаче авантата на Радев, та мълчи – и даже не смее да произнесе името „ Лидъл “, примерно.

Няма какво да се чудим, такава е Българската Орисия, начертана от нейните сезонни храбреци: те по-лесно размахват юмруци, в сравнение с да произнесат една нищо и никакво именце – „ Лидъл “ или каквото и да е друго.

Юмруци от картон.
Ами упоменатият Макрон?
Защо толкоз небрежно го амнистираха полит-мушмулите – и недозрелите, и презрелите?
Защо не помниха, че той се оказа Главният Измамник в схемата, с която ни подлъгаха да се откажем от Ветото си против скопяни – и в този момент те не пребиват французи, а български момчета.
Макрон ни подлъга и се измушмули от далаверата.

Ние обаче си траем даже за търгашите от европейските хранителни вериги, с цел да не се покажем по-малко „ европейци/евроатлантици “.
Хубаво ни е да ни виждат като мушмули – каквито сме си в действителност.
Между другото, виждали ли сте мушмули да пилотират Ф-16?
Няма и да видите скоро, а може би и въобще.
Ето една тематика: по какъв начин България закупи и без пердах загуби цяла ескадрила самолети, неповторим героизъм в международната военна история.
Радев и за това мълчи.
Да си мълчи – обаче най-малко да учреди още един медал „ Мълчаливата Мушмула “.
Разбира се, в политиката мълчанието не е същото, както в елементарния живот.
Можеш да дрънкаш непрестанно – а да се окаже, че си мълчал непрестанно.
Но може и друго – да мълчиш, само че, в действителност, да приказваш с мълчанието си. В момента таман това се случва – всички сме очевидци, по какъв начин нашите мушмули сякаш мълчат, а, в действителност, не стопират да ни споделят, че са парализирани от боязън.

А уплашената мушмула е нещо доста рисково, от нея може да се чака всичко.
Изглежда, ще се окажат правилни шушуканията из София, че на главните партийни мушмули са им намерили цаката.
Тия дни Радев награди досегашната американска посланичка Херо Мустафа с медал „ Мадарски конник “.

Това е прекомерно скромна признателност, спрямо достиженията й в София: тя си отива, откакто остави множеството ни Полит-Мушмули в положението на тричани песове. Просто хубост.
Да ви напомня, какъв е ритуалът на „ тричането “.

Ще изтъквам от „ Уикипедия “: „ Тричане на кучетата (бесене на кучетата) е бит с незнаен генезис, включващ разнообразни форми на ритуално принуждение, целящи здравна профилактика при кучетата… Според националното поверие, този бит цели да защищити домашните кучета от заболяването бяс... Изпълнява се от ергените и мъжете, които връзват двойно въже с примка по средата на два дълги кола и в тази примка слагат кучето. Двата кола са приведени един към различен и допрени в горния си край; при внезапното им изправяне, кучето се завърта във въздуха с огромна скорост и най-после пада в авансово изкопан ров с вода или в речен вир “./край на цитата/

Не е известно, къде тричат нашите Полит-Мушмули, само че при тях този обред работи безотказно.
И те са защитени от всевъзможни бесове:
от свободомислие, от самостоятелност, от родолюбие и прочие
Как работи тричаният политик?

Този въпрос изисква просторен отговор, по тази причина в този момент единствено да пресъздаваме въпросния злощастник:
от пръв взор е явно, че той е без ясна порода –
най-вероятно е улична, с изпилени или напряко извадени зъби, с изтръгнат език, поддържа връзка най-вече с опашката си – непрекъснато подвита в символ на смирение.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК – ВЪПРЕКИ ТРИЧАНИТЕ!