Моралът на фондациите и предизборната среда
Преди няколко седмици, предизвикан от мой другар с остри политически настроения, се насилих да прочета документите, с които пропагандната машина на парламентарна и извънпарламентарна съпротива занимаваше обществото в опитите не да реализира високо равнище на морал, а да повлияе на изборните резултати. Това написа юрист Станислав Станев в персоналния си блог - advokat.bz.
Наградата, която получих, беше откровени благодарности, в това число от непознати хора, на които предизборната мръсотия им е пристигнала до гуша. Но също по този начин и стотици (или може би хиляди) сериозни, мнения, постоянно гарнирани с гнусни обиди. И във всичките тези големи излияния по мой адрес, не видях даже един-единствен опит да се обори професионалното ми мнение, което дадох като практикуващ правист. Тази смайваща статистика ми демонстрира, че една не прекомерно дребна част от обществото се вълнува повече от страстите си (родени от медийна агресия), в сравнение с от истината. Оставям встрани тази притеснителна констатация, тъй като желая да се спра на нещо друго.
В епохата, когато неправителственият бранш, субсидиран от знайни и незнайни места, става все по-силен, институциите и законът са все по-близко до влиятелен ступор, който е опасност за цялото общество. Та в тази среда, бях „ заловен “ от мой другар, който признава единствено и само думите на НПО-тата и ми изясни, че честен човек, за какъвто ме вземал, трябвало да потърси истината в думите на тези обединения. И съответно, и упорито ми уточни така наречен Антикорупционен фонд, който бил основан като
стожер на морала и закона и несклоняем герой с неприятните практики и морала
Бях чувал на места (най-вече от хора, които се изхранват от проекти) това гръмко заглавие, само че не знаех какво тъкмо стои зад него, та се поразрових. И какво излезе…
Зад заглавието не стои институция, както в обичаната ИМ в последно време Румъния (и Румъния не тъй като там се случва кой знае какво, а тъй като хората в България всеобщо не знаят румънски, мъчно им е да прочетат какво написа в тамошните медии и по тази причина с голяма приятност гълтам захаросаната история за величието на правораздаването там).
Та „ Антикорупционният фонд “ е чисто и просто една … ФОНДАЦИЯ. Да, тъкмо по този начин, фондация, каквато всеки може да си сътвори.
Тази фондация е „ частна “, което с изключение на всичко друго останало значи, че законът не ѝ е дал пълномощия да прави следствия, а може да заявява своето „ лично “ мнение. Иначе казано няма механизъм, който да подсигурява, че в този „ фонд “ нещата ще се случват по този начин (морално).
Какво сплотява хората в този фонд, мога единствено да предсказвам, знам обаче от кое място са пристигнали парите, с цел да може този фонд да съществува дейно – подаяние (или „ грант “, както е съвременно да се казва) от съвсем ЕДИН МИЛИОН лв..
Иначе казано, основателите и/или вдъхновителите на фонда са написали едно прелестно показване, с което са убедили някой да им даде към милион. Браво! Очевидно става въпрос за способни хора, в случай че не в друго, то сигурно най-малко в убеждаването.
Какво обаче се случва с професионализма на тяхната продукция. Ако приказваме за професионализъм от позиция на правото, аз персонално съм извънредно песимистичен. И мотив за това ми дава извънредно ниското равнище на разбор по въпросите със замените и данъчните оценки, които изчетох (с ангажимента, че нямам концепция каква част от този разбор е артикул на „ фонда “).
От медийно-пропагандно-политическа позиция, обаче фондацията е извънредно ефикасна. Техните послания бяха направени по подобен метод, че сграбчиха вниманието на обществото, окупираха „ фийдовете “ на обществените мрежи, телевизионните студия и вестникарските колонки. И като резултат се получи пренареждане на електоралните благосклонности. Т.е. без значение от коефициента на качеството на анализите си, фондацията се оказа доста ефикасна във връзка с политическите резултати от него. Отговорът на въпроса #КОЙ има полза, дава отговор и на доста други въпроси.
Да забележим обаче какво се крие зад моралните заявления на фондацията, като обърнем внимание на персоналния ѝ състав. Анализите си ще ги върша не на база на анонимни източници или други такива, а въз основа на общодостъпна информация.
Според обществената информация, първият ръководител на въпросния „ Фонд “ е Мирослава Петрова. Намерих много неща във фейса за нея и от всички тях оставам с усещане, че тя е упорито партийно ангажирана. Разбира се, в това няма неприятно, само че не може да не направи усещане, че реториката на партията е доста близка като философия с фокуса на „ следствия “ на фондацията. Няма да се спирам в дълбочина на тези фондациононни (или пък партийни) разбори, ще посоча, че при търсенето в мрежата, попаднах на информация, че „ фондът “ е освободил Петрова от редиците си поради
„ нарушаване на финансово-счетоводната дисциплинираност и положителните практики “
Тази „ куха “ на пръв взор фраза евентуално е част от формалните документи на фондацията. Нямам визия какво е предиздвикало нейните членове да напишат нещо толкоз стряскащо. Склонен съм обаче да си мисля, че около баш шефа на фондацията се е случило нещо, дето от позиция на морала може да се дефинира като скандално. Както и че този документ е списан, с цел да може „ фондът “ да се усеща (или да претендира), че е чист пред лицето на спонсора…
Ровейки из информацията за фонда, попаднах и на друго забавно име. Става въпрос за Филип Мартинов Гунев (по името ми припомня на основния прокурор от Луканово време – Мартин Гунев).
Филип Гунев е някогашен заместник-министър на Министерство на вътрешните работи. И като подобен му се е налагало да разгласява в сметната палата публична информация на това какво има.
Та:
- През 2013 година (декларация от 10.04.2013 г.) Филип Гунев има благосъстоятелност върху три недвижими парцела:
два жилището в София и къща в Габровско. Има и Хонда Сивик – Хибрид, която е добита три години по-рано за 41 000 лв..(не знам какво е работил Филип Гунев, но човек, който е съумял да спастри пари да си купи апартамент в София (другите два парцела са му дарени) и кола за 41 000, значи е доста кадърен. И или е работил в частния бранш на бомбастична заплата (защото с чиновническа такива доходи не могат да се генерират), или е спечелил от тото или нещо сходно, или пък има някаква различен източник на доходи, за който не се сещам).
Само че … имуществото към 2013 година на настоящия деятел на антикорупционния фонд не свършва дотук. Оказва се, че към оня миг той има И 96 000 евро. Единственото, което се сещам да кажа е БРАВО на тоя съумял млад мъж.
Минаваме към идната му декларация (от 20.08.2014 г.). Банковият му депозит към този момент е липсващ, а се е появил един заем от 51 000 евро. Ама се е появил и един апартамент, който коства 322 623 лв.. На пръв взор нищо ненормално. Човекът е изтеглил заем, добавил е спестяванията и си е взел апартамент. Аритметиката обаче демонстрира друго:
322 623 лв. апартамент минус 99 732 лв. заем, минус 187 753 лв. персонални (ония, дето ги загатнах по-горе) = 35 183 лв., които не е ясно от кое място тъкмо са пристигнали. Няма информация за тях в декларацията му, пък и Хондата още си стои, т.е. не я е продал, с цел да си дофинансира 149-те квадрата покупка.
Минаваме към идната декларация (от 29.04.2015 г.) – парцелите ги няма. Или са продадени, или са подарени, или по някаква друга причина не са включени в декларацията (колко от попълващите заявления се сещат, че има и заможен указател …). Хондата е „ шитната “ за 10 000 лв., има и един потребителски заем за 14 500 лв..
В декларацията, подадена през 2016 към този момент няма нищо: коли, жилища, заеми, банкови сметки – нищо. Горе-долу същата е работата и през 2017 година
Защо се напрягам да ги пиша всичките тези работи ли? Ами тъй като, до момента в който рових, открих, че преторианецът от антикорупционния фонд, самичък някогашен заместник-министър се появи в описите на КТБ със сумата от 99 873,80 евро.
Списъкът с тези депозитари обгръща интервала 06.11.2009-06.11.2014 година За да сме наясно от юни до края на ноември 2014 година вложителите в КТБ с обезпечени депозити нямаха достъп до парите си.
Пък в случай че се разровите в тегленето на заеми и срокът, за които са погасявани … ще се смаете...
Объркахте ли се? Ще обобщавам: лицето, което (както посочих) ми припомня с имената си на Мартин Гунев – основен прокурор от времето на Луканов, има странни еквилибристики в декларациите си. Въртят се едни жилища, едни пари, пък заеми, пък изтриване на заемите за негативно време – същински имотно-финансов виртуоз с един малко под 100 000 евро депозит в КТБ.
Интересен метод има тая фондация към персоналния си състав. Едната, дето ръководи в името на правила и антикорупция, изпаднала поради нарушаване на финансовата дисциплинираност и положителните практики (каквото и да значи това). Другият пък не стига, че пестелив, ами и заможен – и всичко това, човек, който първо е на заплата на данъкоплатеца, а след това - във фондация, с гръмки названия и още по-гръмки искания.
Да си му мислят тези, дето са дали съвсем милион на фондацията. А ние … да си мислим на какви хора се доверяваме в предизборно време. И тези същите кои и какви хора плюят в предизборно време. Пък и да се замислим - за какво още веднъж същите се сетиха тъкмо в предизборно време да вършат „ следствия “, че и да си „ партнират “ с медии и „ медии “.
Наградата, която получих, беше откровени благодарности, в това число от непознати хора, на които предизборната мръсотия им е пристигнала до гуша. Но също по този начин и стотици (или може би хиляди) сериозни, мнения, постоянно гарнирани с гнусни обиди. И във всичките тези големи излияния по мой адрес, не видях даже един-единствен опит да се обори професионалното ми мнение, което дадох като практикуващ правист. Тази смайваща статистика ми демонстрира, че една не прекомерно дребна част от обществото се вълнува повече от страстите си (родени от медийна агресия), в сравнение с от истината. Оставям встрани тази притеснителна констатация, тъй като желая да се спра на нещо друго.
В епохата, когато неправителственият бранш, субсидиран от знайни и незнайни места, става все по-силен, институциите и законът са все по-близко до влиятелен ступор, който е опасност за цялото общество. Та в тази среда, бях „ заловен “ от мой другар, който признава единствено и само думите на НПО-тата и ми изясни, че честен човек, за какъвто ме вземал, трябвало да потърси истината в думите на тези обединения. И съответно, и упорито ми уточни така наречен Антикорупционен фонд, който бил основан като
стожер на морала и закона и несклоняем герой с неприятните практики и морала
Бях чувал на места (най-вече от хора, които се изхранват от проекти) това гръмко заглавие, само че не знаех какво тъкмо стои зад него, та се поразрових. И какво излезе…
Зад заглавието не стои институция, както в обичаната ИМ в последно време Румъния (и Румъния не тъй като там се случва кой знае какво, а тъй като хората в България всеобщо не знаят румънски, мъчно им е да прочетат какво написа в тамошните медии и по тази причина с голяма приятност гълтам захаросаната история за величието на правораздаването там).
Та „ Антикорупционният фонд “ е чисто и просто една … ФОНДАЦИЯ. Да, тъкмо по този начин, фондация, каквато всеки може да си сътвори.
Тази фондация е „ частна “, което с изключение на всичко друго останало значи, че законът не ѝ е дал пълномощия да прави следствия, а може да заявява своето „ лично “ мнение. Иначе казано няма механизъм, който да подсигурява, че в този „ фонд “ нещата ще се случват по този начин (морално).
Какво сплотява хората в този фонд, мога единствено да предсказвам, знам обаче от кое място са пристигнали парите, с цел да може този фонд да съществува дейно – подаяние (или „ грант “, както е съвременно да се казва) от съвсем ЕДИН МИЛИОН лв..
Иначе казано, основателите и/или вдъхновителите на фонда са написали едно прелестно показване, с което са убедили някой да им даде към милион. Браво! Очевидно става въпрос за способни хора, в случай че не в друго, то сигурно най-малко в убеждаването.
Какво обаче се случва с професионализма на тяхната продукция. Ако приказваме за професионализъм от позиция на правото, аз персонално съм извънредно песимистичен. И мотив за това ми дава извънредно ниското равнище на разбор по въпросите със замените и данъчните оценки, които изчетох (с ангажимента, че нямам концепция каква част от този разбор е артикул на „ фонда “).
От медийно-пропагандно-политическа позиция, обаче фондацията е извънредно ефикасна. Техните послания бяха направени по подобен метод, че сграбчиха вниманието на обществото, окупираха „ фийдовете “ на обществените мрежи, телевизионните студия и вестникарските колонки. И като резултат се получи пренареждане на електоралните благосклонности. Т.е. без значение от коефициента на качеството на анализите си, фондацията се оказа доста ефикасна във връзка с политическите резултати от него. Отговорът на въпроса #КОЙ има полза, дава отговор и на доста други въпроси.
Да забележим обаче какво се крие зад моралните заявления на фондацията, като обърнем внимание на персоналния ѝ състав. Анализите си ще ги върша не на база на анонимни източници или други такива, а въз основа на общодостъпна информация.
Според обществената информация, първият ръководител на въпросния „ Фонд “ е Мирослава Петрова. Намерих много неща във фейса за нея и от всички тях оставам с усещане, че тя е упорито партийно ангажирана. Разбира се, в това няма неприятно, само че не може да не направи усещане, че реториката на партията е доста близка като философия с фокуса на „ следствия “ на фондацията. Няма да се спирам в дълбочина на тези фондациононни (или пък партийни) разбори, ще посоча, че при търсенето в мрежата, попаднах на информация, че „ фондът “ е освободил Петрова от редиците си поради
„ нарушаване на финансово-счетоводната дисциплинираност и положителните практики “
Тази „ куха “ на пръв взор фраза евентуално е част от формалните документи на фондацията. Нямам визия какво е предиздвикало нейните членове да напишат нещо толкоз стряскащо. Склонен съм обаче да си мисля, че около баш шефа на фондацията се е случило нещо, дето от позиция на морала може да се дефинира като скандално. Както и че този документ е списан, с цел да може „ фондът “ да се усеща (или да претендира), че е чист пред лицето на спонсора…
Ровейки из информацията за фонда, попаднах и на друго забавно име. Става въпрос за Филип Мартинов Гунев (по името ми припомня на основния прокурор от Луканово време – Мартин Гунев).
Филип Гунев е някогашен заместник-министър на Министерство на вътрешните работи. И като подобен му се е налагало да разгласява в сметната палата публична информация на това какво има.
Та:
- През 2013 година (декларация от 10.04.2013 г.) Филип Гунев има благосъстоятелност върху три недвижими парцела:
два жилището в София и къща в Габровско. Има и Хонда Сивик – Хибрид, която е добита три години по-рано за 41 000 лв..(не знам какво е работил Филип Гунев, но човек, който е съумял да спастри пари да си купи апартамент в София (другите два парцела са му дарени) и кола за 41 000, значи е доста кадърен. И или е работил в частния бранш на бомбастична заплата (защото с чиновническа такива доходи не могат да се генерират), или е спечелил от тото или нещо сходно, или пък има някаква различен източник на доходи, за който не се сещам).
Само че … имуществото към 2013 година на настоящия деятел на антикорупционния фонд не свършва дотук. Оказва се, че към оня миг той има И 96 000 евро. Единственото, което се сещам да кажа е БРАВО на тоя съумял млад мъж.
Минаваме към идната му декларация (от 20.08.2014 г.). Банковият му депозит към този момент е липсващ, а се е появил един заем от 51 000 евро. Ама се е появил и един апартамент, който коства 322 623 лв.. На пръв взор нищо ненормално. Човекът е изтеглил заем, добавил е спестяванията и си е взел апартамент. Аритметиката обаче демонстрира друго:
322 623 лв. апартамент минус 99 732 лв. заем, минус 187 753 лв. персонални (ония, дето ги загатнах по-горе) = 35 183 лв., които не е ясно от кое място тъкмо са пристигнали. Няма информация за тях в декларацията му, пък и Хондата още си стои, т.е. не я е продал, с цел да си дофинансира 149-те квадрата покупка.
Минаваме към идната декларация (от 29.04.2015 г.) – парцелите ги няма. Или са продадени, или са подарени, или по някаква друга причина не са включени в декларацията (колко от попълващите заявления се сещат, че има и заможен указател …). Хондата е „ шитната “ за 10 000 лв., има и един потребителски заем за 14 500 лв..
В декларацията, подадена през 2016 към този момент няма нищо: коли, жилища, заеми, банкови сметки – нищо. Горе-долу същата е работата и през 2017 година
Защо се напрягам да ги пиша всичките тези работи ли? Ами тъй като, до момента в който рових, открих, че преторианецът от антикорупционния фонд, самичък някогашен заместник-министър се появи в описите на КТБ със сумата от 99 873,80 евро.
Списъкът с тези депозитари обгръща интервала 06.11.2009-06.11.2014 година За да сме наясно от юни до края на ноември 2014 година вложителите в КТБ с обезпечени депозити нямаха достъп до парите си.
Пък в случай че се разровите в тегленето на заеми и срокът, за които са погасявани … ще се смаете...
Объркахте ли се? Ще обобщавам: лицето, което (както посочих) ми припомня с имената си на Мартин Гунев – основен прокурор от времето на Луканов, има странни еквилибристики в декларациите си. Въртят се едни жилища, едни пари, пък заеми, пък изтриване на заемите за негативно време – същински имотно-финансов виртуоз с един малко под 100 000 евро депозит в КТБ.
Интересен метод има тая фондация към персоналния си състав. Едната, дето ръководи в името на правила и антикорупция, изпаднала поради нарушаване на финансовата дисциплинираност и положителните практики (каквото и да значи това). Другият пък не стига, че пестелив, ами и заможен – и всичко това, човек, който първо е на заплата на данъкоплатеца, а след това - във фондация, с гръмки названия и още по-гръмки искания.
Да си му мислят тези, дето са дали съвсем милион на фондацията. А ние … да си мислим на какви хора се доверяваме в предизборно време. И тези същите кои и какви хора плюят в предизборно време. Пък и да се замислим - за какво още веднъж същите се сетиха тъкмо в предизборно време да вършат „ следствия “, че и да си „ партнират “ с медии и „ медии “.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ