15 години по-късно: конфликтът, който промени всичко
Преди няколко дни Пентагонът разгласява отчет, съгласно който Съединени американски щати публично вземат участие в седем спора. Всички те се водят по закона, признат през 2002 година, даващ опция на американската войска да нападна страни, персони, организации, които съставляват заплаха за Америка.
Този закон получи доста рецензии и даже неотдавна се възобновиха дебатите, че би трябвало да бъде преустановен, тъй като "Войната против терора ", която този закон стартира, е към този момент минало. Но призраците на тези години към момента са тук. Навръх 15-ата годишнина от американската инвазия в Ирак е редно да напомним по какъв начин този спор промени освен Близкия изток, само че и отношението към интернационалното право.
Войната в Ирак пристигна безшумно една вечер – към 21:00 часа. Тогава започнаха изключителните вести, показващи фрагменти онлайн от бомбардировките над Багдад. Един кореспондент въодушевено обясняваше по какъв начин след първите залпове ще дойдат бомбардировачите, чиито удари трябваше да срутен отбраната на иракската войска.
Ирак: Американските бойци се махат, щом победим ИДИЛ
На другия ден цялата улица говореше за американските удари. На пазара, пред павилиона за вестници, на спирката на трамвая. Спомням си една стара жена разпалено да споделя „ Да мрат тия араби! “, а до нея различен кимаше одобрително, добавяйки единствено „ Абе не ме кефи Буш, но тия ще ни изтребят всички “.
Точно преди 15 години - на 19 против 20 март, американският президент Джордж Буш подреди започване на войната в Ирак.
Водената от Съединени американски щати коалиция смъкна дългогодишния президент на Ирак Саддам Хюсеин и неговия режим. Две години по-рано, в Афганистан бяха свалени талибаните. Съединени американски щати и съдружниците им пометоха всичко по пътя си, откакто офанзивите от 11 септември 2001 не удариха единствено Америка, само че също и възприятието за сигурност. След 2001 никой повече не се усещаше сигурен – от американците, които се усещаха изумени в сърцето, до мюсюлманските общности, които поеха цялата гняв върху себе си.
По това време стартира и „ Войната против терора “, която Буш прокламираше във всичките си изявления. Тази война, траяла над десетилетие, донесе стотици хиляди жертви, а съгласно излязъл през 2015 година отчет, броят на жертвите доближава 2 милиона души, починали директно или индиректно на военните дейности.
Всъщност, войните в Ирак и Афганистан се проточиха толкоз, че децата, родени след 2001 година, са виждали най-вече война и тероризъм през първите си 10 години, а родените на Запад растяха в атмосферата на страха и заплахата на един сриващ се свят. Доклад от предходната година на Държавния департамент удостовери, че войната в Афганистан е най-дългата, която Съединени американски щати са водили в историята си.
Инвазията в Ирак и офанзивите по талибаните евентуално са и най-скъпите военни инициативи на Вашингтон, а резултатите не са по този начин обнадеждаващи: макар че военните дейности смъкнаха два кървави режима. Изпълнението на тактиката е толкоз неприятно, че през днешния ден Ирак към момента е разкъсван от политическа неустойчивост, а в Афганистан талибаните управляват 45% от територията на страната. Тежките последствия от войната в Ирак провокираха и основаването на "Ислямска страна ".
Инвазията в Ирак беше основна тематика и в Сирия. Малко по-късно, когато беше разгласен краят на войната и свалянето на Саддам Хюсеин, дебатите продължаваха в Дамаск, заради обстоятелството, че няколко години по-късно Ирак представляваше парадайс за джихадисти - разрушена страна с нестабилни институции и най-много заплаха за Сирия по две аргументи – от една страна войната да не прелее през границата, а въпреки това - мнозина имаха вяра, че американците ще ударят Дамаск.
Някъде към 2009 година за първи път чух ясно казано, че сирийци са пътували до Ирак, с цел да се бият против американските сили. Момчета, доброволци, се събираха в огромните градове и най-много столицата, с цел да пътуват за Ирак и да се включат в съпротивата против западните сили и тогавашното държавно управление на Нури ал Малики, подкрепено от Иран и Съединени американски щати.
За мнозина тогава тази история изглеждаше лишена от смисъл – Башар Асад беше прокламиран като всемирски президент, неговото държавно управление също. Не можеше да се намерения, че Дамаск поддържа крайни групи. Помня, че даже спорех доста яростно по тази тематика и твърдо имах вяра в правотата си.
Малко по малко стана ясно, че мнозина се отправяха към провинция Дейр ез Зор и град Букамал на границата сред Сирия и Ирак, откъдето се включваха в съпротивата против американските сили. За никого не беше загадка, въпреки да не се говореше намерено. Тогава тези опозиционни сили бяха най-вече някогашни иракски военни, водещи партизанска война с американските сили изключително в Мосул и Фалуджа, само че също по този начин имаше и засилващо се наличие на радикални групи, част от които бяха проведени също от някогашните членове на Баас.
През този интервал за първи път се заприказва за Ал Кайда в Ирак. Днес групировката се споделя "Ислямска страна " (ИД), а Мосул и Фалуджа бяха нейни бастиони до 2016. През септември 2009 година някогашният към този момент иракски министър председател Нури ал Малики съобщи, че множеството терористи в Ирак идвали от Сирия. Малики беше популист и непрокопсаник, само че рядко правеше празни изказвания. Помня, че в блога си бях реагирал остро, че това е небивалица на Малики и неговото държавно управление, повтаряйки думите на сирийския президент, че обвиняването е „ аморално “.
Две години по-късно, в първите месеци на сирийския протест през 2011 година, Асад издаде прошка, която пусна на независимост джихадисти от пандиза в град Сидная. Сред тях бяха Амр ал Абси, прочут като „ основен вербовчик на европейски джихадисти за ИД “, Хасан Абуд и Захран Алюш, основали едни от най-силните и крайни групи в сирийската революция – Джейш ал Ислям и Ахрар ал Шам. По същото време беше освободен и Абу Халед ал Сури, прочут като „ Куриера на Бин Ладен “ и един от най-издирваните джихадисти. Американците предават Ал Сури на сирийските управляващи през 2005 година Днес и четиримата са мъртви. Техните профили съм описал в книгата си с детайлности за интензивността им и последствията от тяхното освобождение.
През годините след 2003 година участващите в групировките някогашни офицери, в това число в "Ислямска страна ", провокираха вълна от неустойчивост. Те обявиха ясно, че без присъединяване им Багдад няма да е спокоен. Скоро британците и американците схванаха по сложния метод, че разпускането на иракската войска и квалифицираните й офицери с огромен военен опит, е може би най-сериозната неточност, която позволиха в Ирак. Останалите без работа и разочаровани от смяната офицери, предложиха услугите си на радикални групи. "Ислямска страна " е характерен образец за това – 2/3 от основателите на организацията са някогашни офицери от иракската войска.
From promises of liberation to years of conflict: Iraq War 15 years on pic.twitter.com/UjloJlUIE5
— RT (@RT_com) March 20, 2018
Междувременно, през днешния ден по улиците се чуват други възгласи. „ Ей, разрушиха страните тия американци “. Вече е забравено, че през 2003 се викаше „ Да мрат тези араби! “
Войната в Ирак има голям брой последствия, които значително въздействат и на днешните събития в Близкия изток. Заради неналичието на доказателства, които да оправдаят нашествието, американската администрация при Буш даде опция останалите страни да не се преценяват с открития международен ред. Вече всеки може да направи това, което счита за добре, без значение от последствията.
Не става дума дали е било неточност да се смъква ръждивият и анахроничен режим на Саддам Хюсеин, а методът на осъществяване и пагубната тактика на Съединени американски щати. В скорошно изявление на Дейвид Петреъс – може би най-важният боен пълководец по време на войната в Ирак – генералът съобщи, че в Ирак са направени „ неприемливи неточности “.
Бивш началник на Пентагона подлага на критика Обама в записките си
Бивш началник на Централно разузнавателно управление на САЩ призна, че е разгласявал секретни данни
Сред тези неточности е даването на „ зелена светлина “ на Иран да разшири зоната си на въздействие. Днешното му господство в Близкия изток се корени точно в 2003 година, когато американците търсят Техеран за подпомагане против Саддам. В годините след нашествието, иранците инфилтрират по-голямата част от иракската администрация. Днешните шиитски милиции, известни като Хашд ал Шааби, съставляват най-голямата военна мощ в Ирак и се борят на страната на Асад в Сирия, само че тяхното основаване идва тъкмо като разследване на войната в Ирак и даването на опция Иран да се намеси в Ирак без проблем.
Иракската война промени и метода, по който се гледа на режимите. Днес, поради грешките направени в Ирак, няма солидарни митинги против съветските бомбардировки в Сирия, тъй като е по-добре да се избере по-малкото зло. По този метод се затварят очите за днешни закононарушения, осъществявани в Сирия, въпреки през днешния ден събитията да са изцяло разнообразни от тези преди 15 години.
След войната в Ирак все по-трудно се взимат поради предписанията на Организация на обединените нации, а гласуването в Съвета за сигурност се възприема с подбив измежду дипломатическите кръгове, които са наясно, че резолюциите нямат действителен резултат след Ирак и Афганистан. Може би единствено в Либия имаше единодушие за деяние, само че това е последният път, когато великите сили са работили дружно.
Днес, 15 години по-късно, призракът на войната в Ирак е още тук и въздейства на отношението към интернационалното право. Не единствено това, поради трагичната тактика на тогавашната администрация на Буш, през днешния ден хората възприемат всяко събитие с тайни теории и съмнение. Може би поради това режимът на Асад освен оцеля, само че и затвърждава позициите си, а протестът против него, избухнал преди седем години, някак си пристигна нежелателен от всички.
Този закон получи доста рецензии и даже неотдавна се възобновиха дебатите, че би трябвало да бъде преустановен, тъй като "Войната против терора ", която този закон стартира, е към този момент минало. Но призраците на тези години към момента са тук. Навръх 15-ата годишнина от американската инвазия в Ирак е редно да напомним по какъв начин този спор промени освен Близкия изток, само че и отношението към интернационалното право.
Войната в Ирак пристигна безшумно една вечер – към 21:00 часа. Тогава започнаха изключителните вести, показващи фрагменти онлайн от бомбардировките над Багдад. Един кореспондент въодушевено обясняваше по какъв начин след първите залпове ще дойдат бомбардировачите, чиито удари трябваше да срутен отбраната на иракската войска.
Ирак: Американските бойци се махат, щом победим ИДИЛ
На другия ден цялата улица говореше за американските удари. На пазара, пред павилиона за вестници, на спирката на трамвая. Спомням си една стара жена разпалено да споделя „ Да мрат тия араби! “, а до нея различен кимаше одобрително, добавяйки единствено „ Абе не ме кефи Буш, но тия ще ни изтребят всички “.
Точно преди 15 години - на 19 против 20 март, американският президент Джордж Буш подреди започване на войната в Ирак.
Водената от Съединени американски щати коалиция смъкна дългогодишния президент на Ирак Саддам Хюсеин и неговия режим. Две години по-рано, в Афганистан бяха свалени талибаните. Съединени американски щати и съдружниците им пометоха всичко по пътя си, откакто офанзивите от 11 септември 2001 не удариха единствено Америка, само че също и възприятието за сигурност. След 2001 никой повече не се усещаше сигурен – от американците, които се усещаха изумени в сърцето, до мюсюлманските общности, които поеха цялата гняв върху себе си.
По това време стартира и „ Войната против терора “, която Буш прокламираше във всичките си изявления. Тази война, траяла над десетилетие, донесе стотици хиляди жертви, а съгласно излязъл през 2015 година отчет, броят на жертвите доближава 2 милиона души, починали директно или индиректно на военните дейности.
Всъщност, войните в Ирак и Афганистан се проточиха толкоз, че децата, родени след 2001 година, са виждали най-вече война и тероризъм през първите си 10 години, а родените на Запад растяха в атмосферата на страха и заплахата на един сриващ се свят. Доклад от предходната година на Държавния департамент удостовери, че войната в Афганистан е най-дългата, която Съединени американски щати са водили в историята си.
Инвазията в Ирак и офанзивите по талибаните евентуално са и най-скъпите военни инициативи на Вашингтон, а резултатите не са по този начин обнадеждаващи: макар че военните дейности смъкнаха два кървави режима. Изпълнението на тактиката е толкоз неприятно, че през днешния ден Ирак към момента е разкъсван от политическа неустойчивост, а в Афганистан талибаните управляват 45% от територията на страната. Тежките последствия от войната в Ирак провокираха и основаването на "Ислямска страна ".
Инвазията в Ирак беше основна тематика и в Сирия. Малко по-късно, когато беше разгласен краят на войната и свалянето на Саддам Хюсеин, дебатите продължаваха в Дамаск, заради обстоятелството, че няколко години по-късно Ирак представляваше парадайс за джихадисти - разрушена страна с нестабилни институции и най-много заплаха за Сирия по две аргументи – от една страна войната да не прелее през границата, а въпреки това - мнозина имаха вяра, че американците ще ударят Дамаск.
Някъде към 2009 година за първи път чух ясно казано, че сирийци са пътували до Ирак, с цел да се бият против американските сили. Момчета, доброволци, се събираха в огромните градове и най-много столицата, с цел да пътуват за Ирак и да се включат в съпротивата против западните сили и тогавашното държавно управление на Нури ал Малики, подкрепено от Иран и Съединени американски щати.
За мнозина тогава тази история изглеждаше лишена от смисъл – Башар Асад беше прокламиран като всемирски президент, неговото държавно управление също. Не можеше да се намерения, че Дамаск поддържа крайни групи. Помня, че даже спорех доста яростно по тази тематика и твърдо имах вяра в правотата си.
Малко по малко стана ясно, че мнозина се отправяха към провинция Дейр ез Зор и град Букамал на границата сред Сирия и Ирак, откъдето се включваха в съпротивата против американските сили. За никого не беше загадка, въпреки да не се говореше намерено. Тогава тези опозиционни сили бяха най-вече някогашни иракски военни, водещи партизанска война с американските сили изключително в Мосул и Фалуджа, само че също по този начин имаше и засилващо се наличие на радикални групи, част от които бяха проведени също от някогашните членове на Баас.
През този интервал за първи път се заприказва за Ал Кайда в Ирак. Днес групировката се споделя "Ислямска страна " (ИД), а Мосул и Фалуджа бяха нейни бастиони до 2016. През септември 2009 година някогашният към този момент иракски министър председател Нури ал Малики съобщи, че множеството терористи в Ирак идвали от Сирия. Малики беше популист и непрокопсаник, само че рядко правеше празни изказвания. Помня, че в блога си бях реагирал остро, че това е небивалица на Малики и неговото държавно управление, повтаряйки думите на сирийския президент, че обвиняването е „ аморално “.
Две години по-късно, в първите месеци на сирийския протест през 2011 година, Асад издаде прошка, която пусна на независимост джихадисти от пандиза в град Сидная. Сред тях бяха Амр ал Абси, прочут като „ основен вербовчик на европейски джихадисти за ИД “, Хасан Абуд и Захран Алюш, основали едни от най-силните и крайни групи в сирийската революция – Джейш ал Ислям и Ахрар ал Шам. По същото време беше освободен и Абу Халед ал Сури, прочут като „ Куриера на Бин Ладен “ и един от най-издирваните джихадисти. Американците предават Ал Сури на сирийските управляващи през 2005 година Днес и четиримата са мъртви. Техните профили съм описал в книгата си с детайлности за интензивността им и последствията от тяхното освобождение.
През годините след 2003 година участващите в групировките някогашни офицери, в това число в "Ислямска страна ", провокираха вълна от неустойчивост. Те обявиха ясно, че без присъединяване им Багдад няма да е спокоен. Скоро британците и американците схванаха по сложния метод, че разпускането на иракската войска и квалифицираните й офицери с огромен военен опит, е може би най-сериозната неточност, която позволиха в Ирак. Останалите без работа и разочаровани от смяната офицери, предложиха услугите си на радикални групи. "Ислямска страна " е характерен образец за това – 2/3 от основателите на организацията са някогашни офицери от иракската войска.
From promises of liberation to years of conflict: Iraq War 15 years on pic.twitter.com/UjloJlUIE5
— RT (@RT_com) March 20, 2018
Междувременно, през днешния ден по улиците се чуват други възгласи. „ Ей, разрушиха страните тия американци “. Вече е забравено, че през 2003 се викаше „ Да мрат тези араби! “
Войната в Ирак има голям брой последствия, които значително въздействат и на днешните събития в Близкия изток. Заради неналичието на доказателства, които да оправдаят нашествието, американската администрация при Буш даде опция останалите страни да не се преценяват с открития международен ред. Вече всеки може да направи това, което счита за добре, без значение от последствията.
Не става дума дали е било неточност да се смъква ръждивият и анахроничен режим на Саддам Хюсеин, а методът на осъществяване и пагубната тактика на Съединени американски щати. В скорошно изявление на Дейвид Петреъс – може би най-важният боен пълководец по време на войната в Ирак – генералът съобщи, че в Ирак са направени „ неприемливи неточности “.
Бивш началник на Пентагона подлага на критика Обама в записките си
Бивш началник на Централно разузнавателно управление на САЩ призна, че е разгласявал секретни данни
Сред тези неточности е даването на „ зелена светлина “ на Иран да разшири зоната си на въздействие. Днешното му господство в Близкия изток се корени точно в 2003 година, когато американците търсят Техеран за подпомагане против Саддам. В годините след нашествието, иранците инфилтрират по-голямата част от иракската администрация. Днешните шиитски милиции, известни като Хашд ал Шааби, съставляват най-голямата военна мощ в Ирак и се борят на страната на Асад в Сирия, само че тяхното основаване идва тъкмо като разследване на войната в Ирак и даването на опция Иран да се намеси в Ирак без проблем.
Иракската война промени и метода, по който се гледа на режимите. Днес, поради грешките направени в Ирак, няма солидарни митинги против съветските бомбардировки в Сирия, тъй като е по-добре да се избере по-малкото зло. По този метод се затварят очите за днешни закононарушения, осъществявани в Сирия, въпреки през днешния ден събитията да са изцяло разнообразни от тези преди 15 години.
След войната в Ирак все по-трудно се взимат поради предписанията на Организация на обединените нации, а гласуването в Съвета за сигурност се възприема с подбив измежду дипломатическите кръгове, които са наясно, че резолюциите нямат действителен резултат след Ирак и Афганистан. Може би единствено в Либия имаше единодушие за деяние, само че това е последният път, когато великите сили са работили дружно.
Днес, 15 години по-късно, призракът на войната в Ирак е още тук и въздейства на отношението към интернационалното право. Не единствено това, поради трагичната тактика на тогавашната администрация на Буш, през днешния ден хората възприемат всяко събитие с тайни теории и съмнение. Може би поради това режимът на Асад освен оцеля, само че и затвърждава позициите си, а протестът против него, избухнал преди седем години, някак си пристигна нежелателен от всички.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ