Подкрепата за Байдън сред младите гласоподаватели спада. Проблем ли ще се окаже това за демократите?
Преди малко повече от година милиони енергични младежи, дами, цветнокожи гласоподаватели и самостоятелни жители сплотиха напъните си, с цел да изпратят Джо Байдън в Белия дом. Но 16 месеца след началото на неговия мандат мнозина разказват една коалиция в рецесия. " Хората се усещат по този начин, като че ли получават по-малко, в сравнение с са се договорили, когато са сложили Байдън на поста. Има доста страсти и нито една от тях не е добра ", споделя Куентин Уатъм-Окама, президент на организацията " Младите демократи на Америка ", представен от Асошиейтед прес.
Едно от най-забележителните събития на последните два национални избора беше внезапното повишаване на исторически ниската изборната интензивност измежду младите, което се оказа основно за спечелването на болшинство в Камарата на представителите от демократите през 2018 година и за спечелването на президентския пост от Джо Байдън, разяснява вестник " Лос Анджелис таймс ". Остава въпросът дали това е особеност от времето на Тръмп или трайна смяна в държанието на гласоподавателите, счита изданието.
Президентът Джо Байдън пристигна на поста си с остаряла доктрина за това по какъв начин да разшири поддръжката на своята партия, изяснява вестник " Атлантик ". Той се стремеше да се концентрира върху даването на по този начин наречените „ богатства на кухненската маса “ на фамилии с ниски и междинни приходи - да вземем за пример чекове за стимулиране на стопанската система и данъчни заеми за деца - като в същото време сведе до най-малко присъединяване си в значими културни разногласия и акцентира на двупартийността. Хари Труман или Хюбърт Хъмфри биха припознали този метод: Това е осъвременена версия на политическата формула " стопанската система преди всичко ", която разреши на демократите от епохата на Новата договорка от младостта на Байдън да преобладават в общностите на работническата класа от Голямата меланхолия до 60-те години на ХХ век.
Но близо 16 месеца след началото на мандата му проектът на Байдън е подложен на удари и от двете страни. Републиканците във Вашингтон попариха очакванията му за съдействие (с изключение на договорката по двупартийния пакет за инфраструктурата), а желанието му да понижи акцента върху културните войни беше подкопано от войнствената атака на ръководените от републиканците щати по обществените въпроси и приключването на черновата на решение на Върховния съд, отменящо постановлението по делото " Роу против Уейд ", която изтече в общественото пространство предходната седмица. Едновременно с това опозицията на сенаторите от Демократическата партия Джо Манчин от Западна Вирджиния и Кирстен Синема от Аризона, съчетана с моменти на неотстъпчивост от страна на левите фракции в партията, попречи на Байдън да даде цялостния набор от материални придобивки, които той се надяваше, че ще накарат повече фамилии от работническата класа, от всички раси, още веднъж да се извърнат към демократите.
Това провокира политически вакуум, който потопи демократите в какофоничен спор. Стратезите от центристкото крило на партията упорстват по-силно от когато и да било след ръководството на Бил Клинтън, че президентът би трябвало категорично да се отхвърли от демократичния авангард на демократите, изключително във връзка с културни въпроси като престъпността и миграцията. Междувременно прогресивните, измежду които са доста от младите гласоподаватели, дали своят вот за него, считат, че Байдън би трябвало да направи повече, с цел да извърши обещанията си от акцията през 2020 година посредством президентски укази, като да вземем за пример да анулира повече студентски задължения. Те също по този начин желаят той да осъди по-категорично републиканците поради твърдия им десен завой по публичните въпроси, както и поради приемането на ограничавания за гласуването на щатско равнище и претендентите, подкрепящи дискредитираните тайни теории на някогашния президент Доналд Тръмп за изборите през 2020 година.
Според изследване на Харвардския университет, оповестено предходната седмица, Байдън има 41% утвърждение измежду хората на възраст от 18 до 29 години, показва изданието " Вашингтон екзаминър ". Това е спад от 18 пункта в съпоставяне със същия интервал на предходната година, когато 59% от младите са го одобрявали.
Като се има поради работата, която Байдън е приключил в Белия дом, това не би трябвало да е изненада, счита изданието. Неефективна е най-хубавата дума, с която може да се опише администрацията на Байдън. Страната е изправена пред възходяща инфлация, която изпреварва растежа на заплатите. За хората става все по-скъпо да свързват двата края. Наемите порастват, жилищата стават по-скъпи, сметките в питателните магазини се усилват, а администрацията на Байдън може да се похвали с малко законодателни достижения.
Федералният запас заслужава огромна част от виновността за инфлацията, само че какво прави Байдън, с цел да облекчи казуса? Той не е направил това, което сподели, че ще направи, в случай че бъде определен, считат доста хора. Байдън съобщи, че желае да увеличи федералната минимална работна заплата. От 2009 година насам тя остава непроменена и е 7,25 $ на час. По време на ръководството на Байдън покупателната дарба на тази минимална заплата понижа още повече заради високата инфлация. И макар че доста републикански сенатори показват интерес към повишение на заплатата, администрацията на Байдън, която твърди, че поддържа почасово възнаграждение от 15 $, не е работила за реализиране на съглашение, което да получи двупартийна поддръжка.
Според харвардското изследване изборната интензивност измежду младежите е напът да бъде толкоз висока, колкото беше в средата на 2018 година. Това обаче може да се окаже неприятно предвещание за демократите - тази година повече млади републиканци имат предпочитание да гласоподават, в сравнение с през 2018 година, а измежду демократите ентусиазмът отслабва.
Проучването на Харвард откри също, че от ден на ден младежи считат, че и двете партии са по-фокусирани върху ползите на елита, в сравнение с върху " хората като вас ". Най-силно те имат това чувство за републиканците, само че демократите също са уязвими към тази рецензия.
Ето за какво, гледайки към междинните избори, най-големият риск за демократите може да бъде, че прекалено много недоволни млади гласоподаватели ще се извърнат към претенденти от трети партии, както направиха през 2016 година в ущърб на Хилари Клинтън. През 2020 година демократите имаха шанс, че не се кандидатираха ефикасни претенденти от трети партии и нямаше кой да изкуши младежите да изоставят Байдън. През 2024 година те може да нямат подобен шанс.
Едно от най-забележителните събития на последните два национални избора беше внезапното повишаване на исторически ниската изборната интензивност измежду младите, което се оказа основно за спечелването на болшинство в Камарата на представителите от демократите през 2018 година и за спечелването на президентския пост от Джо Байдън, разяснява вестник " Лос Анджелис таймс ". Остава въпросът дали това е особеност от времето на Тръмп или трайна смяна в държанието на гласоподавателите, счита изданието.
Президентът Джо Байдън пристигна на поста си с остаряла доктрина за това по какъв начин да разшири поддръжката на своята партия, изяснява вестник " Атлантик ". Той се стремеше да се концентрира върху даването на по този начин наречените „ богатства на кухненската маса “ на фамилии с ниски и междинни приходи - да вземем за пример чекове за стимулиране на стопанската система и данъчни заеми за деца - като в същото време сведе до най-малко присъединяване си в значими културни разногласия и акцентира на двупартийността. Хари Труман или Хюбърт Хъмфри биха припознали този метод: Това е осъвременена версия на политическата формула " стопанската система преди всичко ", която разреши на демократите от епохата на Новата договорка от младостта на Байдън да преобладават в общностите на работническата класа от Голямата меланхолия до 60-те години на ХХ век.
Но близо 16 месеца след началото на мандата му проектът на Байдън е подложен на удари и от двете страни. Републиканците във Вашингтон попариха очакванията му за съдействие (с изключение на договорката по двупартийния пакет за инфраструктурата), а желанието му да понижи акцента върху културните войни беше подкопано от войнствената атака на ръководените от републиканците щати по обществените въпроси и приключването на черновата на решение на Върховния съд, отменящо постановлението по делото " Роу против Уейд ", която изтече в общественото пространство предходната седмица. Едновременно с това опозицията на сенаторите от Демократическата партия Джо Манчин от Западна Вирджиния и Кирстен Синема от Аризона, съчетана с моменти на неотстъпчивост от страна на левите фракции в партията, попречи на Байдън да даде цялостния набор от материални придобивки, които той се надяваше, че ще накарат повече фамилии от работническата класа, от всички раси, още веднъж да се извърнат към демократите.
Това провокира политически вакуум, който потопи демократите в какофоничен спор. Стратезите от центристкото крило на партията упорстват по-силно от когато и да било след ръководството на Бил Клинтън, че президентът би трябвало категорично да се отхвърли от демократичния авангард на демократите, изключително във връзка с културни въпроси като престъпността и миграцията. Междувременно прогресивните, измежду които са доста от младите гласоподаватели, дали своят вот за него, считат, че Байдън би трябвало да направи повече, с цел да извърши обещанията си от акцията през 2020 година посредством президентски укази, като да вземем за пример да анулира повече студентски задължения. Те също по този начин желаят той да осъди по-категорично републиканците поради твърдия им десен завой по публичните въпроси, както и поради приемането на ограничавания за гласуването на щатско равнище и претендентите, подкрепящи дискредитираните тайни теории на някогашния президент Доналд Тръмп за изборите през 2020 година.
Според изследване на Харвардския университет, оповестено предходната седмица, Байдън има 41% утвърждение измежду хората на възраст от 18 до 29 години, показва изданието " Вашингтон екзаминър ". Това е спад от 18 пункта в съпоставяне със същия интервал на предходната година, когато 59% от младите са го одобрявали.
Като се има поради работата, която Байдън е приключил в Белия дом, това не би трябвало да е изненада, счита изданието. Неефективна е най-хубавата дума, с която може да се опише администрацията на Байдън. Страната е изправена пред възходяща инфлация, която изпреварва растежа на заплатите. За хората става все по-скъпо да свързват двата края. Наемите порастват, жилищата стават по-скъпи, сметките в питателните магазини се усилват, а администрацията на Байдън може да се похвали с малко законодателни достижения.
Федералният запас заслужава огромна част от виновността за инфлацията, само че какво прави Байдън, с цел да облекчи казуса? Той не е направил това, което сподели, че ще направи, в случай че бъде определен, считат доста хора. Байдън съобщи, че желае да увеличи федералната минимална работна заплата. От 2009 година насам тя остава непроменена и е 7,25 $ на час. По време на ръководството на Байдън покупателната дарба на тази минимална заплата понижа още повече заради високата инфлация. И макар че доста републикански сенатори показват интерес към повишение на заплатата, администрацията на Байдън, която твърди, че поддържа почасово възнаграждение от 15 $, не е работила за реализиране на съглашение, което да получи двупартийна поддръжка.
Според харвардското изследване изборната интензивност измежду младежите е напът да бъде толкоз висока, колкото беше в средата на 2018 година. Това обаче може да се окаже неприятно предвещание за демократите - тази година повече млади републиканци имат предпочитание да гласоподават, в сравнение с през 2018 година, а измежду демократите ентусиазмът отслабва.
Проучването на Харвард откри също, че от ден на ден младежи считат, че и двете партии са по-фокусирани върху ползите на елита, в сравнение с върху " хората като вас ". Най-силно те имат това чувство за републиканците, само че демократите също са уязвими към тази рецензия.
Ето за какво, гледайки към междинните избори, най-големият риск за демократите може да бъде, че прекалено много недоволни млади гласоподаватели ще се извърнат към претенденти от трети партии, както направиха през 2016 година в ущърб на Хилари Клинтън. През 2020 година демократите имаха шанс, че не се кандидатираха ефикасни претенденти от трети партии и нямаше кой да изкуши младежите да изоставят Байдън. През 2024 година те може да нямат подобен шанс.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ