Игра с нулева стойност: Какви възможности стоят пред Нетаняху
Преди малко повече от година изглеждаше, че политическата кариера на Бенямин Нетаняху, най-дългогодишния водач на Израел, е съвсем завършила. Останал отвън властта, той се бореше да резервира своята роля. Държавните прокурори бяха предложили на юристите му съглашение за признание на виновност, което щеше да му разреши да избегне пандиза в настоящия развой за корупция в подмяна на овакантяване на политиката за седем години.
Преговорите се провалиха, процесът продължава и вместо това Нетаняху, който отхвърля обвиняванията в корупция, приключи предходната година като министър-председател за трети път. Това затвърди репутацията му на вълшебник, който може да се измъкне от всяка политическа усмирителна риза, пишат отНю Йорк Таймс.
Способността на Нетаняху да триангулира му разреши през 2020 година да подписа забележителни дипломатически съглашения - без да отстъпва земя на палестинците - с три арабски страни, които дълго време се бяха отказали от връзки с Израел до основаването на палестинска страна. Първото от тези съглашения, с Обединените арабски емирства, той оформи като " quid pro quo " за прекъсването на проекта за анексиране на част от окупирания Западен бряг - проект, за който някои анализатори показаха подозрение, че въобще в миналото в действителност е възнамерявал да реализира.
Уменията му да се опълчва на възможностите му разрешават да влезе във властта за първи път през 1996 година, побеждавайки Шимон Перес, откакто преодолява закъснение от 20 пункта в социологическите изследвания. Способността му да се възвръща го върна на власт първо през 2009 година, а по-късно още веднъж в края на предходната година, макар процеса за корупция.
Но в понеделник се усещаше, че този път Нетаняху няма елементарен излаз от рецесията, в която е замесен той, неговото държавно управление и страната му. Той си е спечелил известно време. Ноиграта с нулева сума сред неговите съперници на улицата и съдружниците му във властта може да не продължи дълго време.
Проучване на публичното мнение, оповестено в понеделник от националния ефирен оператор Kan, демонстрира, че доста израелски жители трансформират мнението си за своя министър-председател. За първи път повече израелтяни обявиха, че биха предпочели да бъдат ръководени от Бени Ганц, опозиционен народен представител и някогашен шеф на армията, в сравнение с от Нетаняху. Почти две трети се оповестиха срещу уволнението на Галант, а сходен брой поддържаха незабавното преустановяване на правосъдното законодателство.
Всичко това значително се дължи на една по-ранна калкулация на Нетаняху: да остане в политиката, макар че е разследван, упрекнат и съден за корупция. Това решение докара до раздор сред него и по-умерените му съдружници, оставяйки му малко евентуални съдружни сътрудници, с изключение на измежду извънредно десните и ултраконсервативните партии.
В навечерието на миналогодишните избори той образува блок с тях, оставяйки Нетаняху - самия той десен - в извънредно левия завършек на своя алианс. Това го направи подвластен от целите на съдружниците му, в това число дълбоката смяна в правосъдната система, и към този момент не можеше да триангулира, както в предходни обединения, сред противоположни цели, като самичък се намираше в центъра.
Критиците настояват, че Нетаняху има свои лични аргументи да се пробва да подкопае правосъдната система: да провали наказателното си гонене - обвиняване, което той отхвърля. Но точно съдружните съдружници на Нетаняху, Ярив Левин и Симча Ротман, бяха моторите на правосъдната промяна през последните седмици, а не самият Нетаняху.
Освен правосъдната система, съдружните сътрудници на Нетаняху подкопават и някои от външнополитическите цели, които го вълнуват най-вече.
Итамар Бен-Гвир, извънредно десният министър на националната сигурност, разгневи мюсюлманите, като влезе в комплекса на джамията Ал Акса, свещено място в Йерусалим, известно на евреите като Храмовия рид, заобиколен от въоръжени служители на реда.
Официалните връзки сред Израел и Саудитска Арабия остават далечни. Коментарите на Смотрич провокираха публично неодобрение и наказание от страна на саудитското държавно управление, малко откакто по-рано този месец то възобнови връзките си с врага на Израел - Иран.
Преговорите се провалиха, процесът продължава и вместо това Нетаняху, който отхвърля обвиняванията в корупция, приключи предходната година като министър-председател за трети път. Това затвърди репутацията му на вълшебник, който може да се измъкне от всяка политическа усмирителна риза, пишат отНю Йорк Таймс.
Способността на Нетаняху да триангулира му разреши през 2020 година да подписа забележителни дипломатически съглашения - без да отстъпва земя на палестинците - с три арабски страни, които дълго време се бяха отказали от връзки с Израел до основаването на палестинска страна. Първото от тези съглашения, с Обединените арабски емирства, той оформи като " quid pro quo " за прекъсването на проекта за анексиране на част от окупирания Западен бряг - проект, за който някои анализатори показаха подозрение, че въобще в миналото в действителност е възнамерявал да реализира.
Уменията му да се опълчва на възможностите му разрешават да влезе във властта за първи път през 1996 година, побеждавайки Шимон Перес, откакто преодолява закъснение от 20 пункта в социологическите изследвания. Способността му да се възвръща го върна на власт първо през 2009 година, а по-късно още веднъж в края на предходната година, макар процеса за корупция.
Но в понеделник се усещаше, че този път Нетаняху няма елементарен излаз от рецесията, в която е замесен той, неговото държавно управление и страната му. Той си е спечелил известно време. Ноиграта с нулева сума сред неговите съперници на улицата и съдружниците му във властта може да не продължи дълго време.
Проучване на публичното мнение, оповестено в понеделник от националния ефирен оператор Kan, демонстрира, че доста израелски жители трансформират мнението си за своя министър-председател. За първи път повече израелтяни обявиха, че биха предпочели да бъдат ръководени от Бени Ганц, опозиционен народен представител и някогашен шеф на армията, в сравнение с от Нетаняху. Почти две трети се оповестиха срещу уволнението на Галант, а сходен брой поддържаха незабавното преустановяване на правосъдното законодателство.
Всичко това значително се дължи на една по-ранна калкулация на Нетаняху: да остане в политиката, макар че е разследван, упрекнат и съден за корупция. Това решение докара до раздор сред него и по-умерените му съдружници, оставяйки му малко евентуални съдружни сътрудници, с изключение на измежду извънредно десните и ултраконсервативните партии.
В навечерието на миналогодишните избори той образува блок с тях, оставяйки Нетаняху - самия той десен - в извънредно левия завършек на своя алианс. Това го направи подвластен от целите на съдружниците му, в това число дълбоката смяна в правосъдната система, и към този момент не можеше да триангулира, както в предходни обединения, сред противоположни цели, като самичък се намираше в центъра.
Критиците настояват, че Нетаняху има свои лични аргументи да се пробва да подкопае правосъдната система: да провали наказателното си гонене - обвиняване, което той отхвърля. Но точно съдружните съдружници на Нетаняху, Ярив Левин и Симча Ротман, бяха моторите на правосъдната промяна през последните седмици, а не самият Нетаняху.
Освен правосъдната система, съдружните сътрудници на Нетаняху подкопават и някои от външнополитическите цели, които го вълнуват най-вече.
Итамар Бен-Гвир, извънредно десният министър на националната сигурност, разгневи мюсюлманите, като влезе в комплекса на джамията Ал Акса, свещено място в Йерусалим, известно на евреите като Храмовия рид, заобиколен от въоръжени служители на реда.
Официалните връзки сред Израел и Саудитска Арабия остават далечни. Коментарите на Смотрич провокираха публично неодобрение и наказание от страна на саудитското държавно управление, малко откакто по-рано този месец то възобнови връзките си с врага на Израел - Иран.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ