Голяма част от чуждите ни инвестиции изобщо не са чужди, а прикриват корупция
Преди дни стана ясно, че скандинавският телеком " Теленор " е следващият огромен стратегически вложител, който напуща България. Така компанията се подрежда измежду дълъг лист на съществени компании пристигнали да вършат бизнес у нас, а по-късно избягали като демон от тамян от Родината. Защо страната ни е непривлекателно място за вложения и по какъв начин картината може да се усъвършенства? По тези въпроси OFFNews потърси мнението на финансиста Румен Гълъбинов , някогашен зам.-председател на Комисията за финансов контрол.
Ето диалога ни с него:
- Г-н Гълъбинов, през последните години ситуацията с непознатите вложения у нас става все по-лошо. Защо понижават толкоз трагично?
- Първите признаци на рецесията у нас преди 10 години бяха свързани точно със свиването на непознатите вложения. Разбира се България не е изключение във връзка с отлива на задгранични вложения, само че е с максимален спад спрямо останалите страни от района на Централна и Източна Европа.
Притокът на непознати вложения в страната ни надали скоро ще доближи годишните равнища преди рецесията и това е обвързвано с развиването на цялостната икономическа конюнктура. Поддържането на макроикономическа непоклатимост е належащо, само че незадоволително изискване за връщане на интереса към България като място за правене на бизнес. Негативната наклонност за евакуиране на задгранични вложения ще продължава и през тази година.
Прогнозите за задграничните вложения в стопанската система на България стават все по-трудно изпълними. Нивото на директните инвестиции за последните шест години след рецесията се двоумят към 2-3% от Брутният вътрешен продукт, което е доста по-ниско от интервала до 2008 година, когато доближиха близо 30%. Българската стопанска система продължава да има потребност от непознат капитал и без подобен не може да реализира висок и резистентен стопански напредък за дълъг интервал от време.
Размерът и потокът на привлечените непознати вложения са в мощна връзка с Брутният вътрешен продукт на човек от популацията. Колкото повече една страна притегля непознати вложения, толкоз повече нейната стопанска система просперира и приходите се усилват.
- Особено притеснително ми се коства това, че се отдръпват стратегическите вложители и идат инцидентни и по-рискови играчи. Сега бе оповестена продажбата на Теленор, само че можем да изброим и куп други имена на огромни компании, които си потеглиха - ЧЕЗ, Е.ОН, издателската група ВАЦ. Какво е обяснението?
- През последните години част от задграничните вложители си отпътуваха, български ги заместиха, а някои стратегически вложители влязоха в аутсорсинга и в ИТ бранша. Чуждестранни вложители в страни от Централна и Източна Европа бяха дейни участници в процеса на преструктуриране на активността на компаниите си. Все още са малко вложителите с дълготрайни проекти, такива, които възнамеряват интервалът на инвестицията да е най-малко 10 години и имат желание за трайна и повече претовареност. Притеснително е, че статистиката за България демонстрира ускорение в темпа на евакуиране на вложения в дялов капитал, които се считат за израз на дълготраен интерес към стопанска система ни.
С най-голяма тежест в понижението е намаляването на дълготрайните инвестиции на интернационалните компании в акционерни участия в дъщерни сдружения, което има най-голямо значение за дълготрайния напредък. В структурата на директните задгранични вложения над 40% са под формата на заеми от банки и компаниите-майки. Повечето от директните задгранични вложения в България за последните години идват от страни, които на процедура съставляват офшорни зони. Има и случаи, в които не става дума за същински задгранични вложения, а по-скоро за средства, вложени от компании и жители, прикриващи собствеността си посредством офшорни компании.
Офшорните зони имат извънредно противоречива роля, а в България офшорните финансови потоци най-често се свързват с спорни планове и политическа корупция.
- В редица интернационалните проучвания страната ни е класирана на извънредно задни позиции в браншове като правораздаване и публичен ред и битка с корупцията. Управляващите обаче като че ли се вършат, че този проблем не съществува.
- За страдание капиталовия климат в България към момента е на незадоволително равнище с ниско качество на административно обслужване и липса на задоволителна бистрота. Следва да се подхващат бързи стъпки във връзка с цялостното възстановяване на бизнес средата. Съвсем обикновено е неподходящата икономическа среда да докара до отлив на задгранични вложения. В такава среда вложенията и разширението на индустриалния потенциал се трансформират в извънредно рискови инициативи и надлежно биват лимитирани или напряко прекратени. Големият минус на България остана неприятната административна и институционална среда, която не регистрира усъвършенстване след присъединението на страната ни към Европейски Съюз. Оценката за равнището на корупционната активност в държавния административен бранш оказва извънредно огромна тежест върху вложителите. Наличието на високи равнища на корупция се асоциира с нуждата за реализиране на подкупи на държавни чиновници, основава се неустановеност, а крайният резултат е повишаване на разноските за и мъчно прогнозиране на бизнес активността. Рискът се усилва и по едно и също време с това възвръщаемостта и тласъкът за вложения понижава при положение на висока корупция. Корупцията значително предопределя решенията на интернационалните компании да влагат. Има обратнопропорционална взаимозависимост сред корупцията и вложенията, като дял от Брутният вътрешен продукт. Колкото по-висока е корупцията в дадена страна, толкоз по-нисък е делът на вложенията от Брутният вътрешен продукт.
Тази връзка е изключително мощна в страни с висока оценка на корупцията като България. Освен това корупцията мощно лимитира конкурентните преимущества на стопанската система ни. Ето за какво битката с корупцията е наложително нужна за привличане на вложения в България.
- Доколко демографската рецесия въздейства на отлива на вложители?
- Недостигът на директни вложения пречи на стопанската система на България да се развива ускорено, а заради неподходящата демография и неприятното обучение, изпитваме недостиг на фрагменти. Наличието на задоволителна на брой работна ръка, както и качеството на тази работна ръка са по едно и също време фактор и разследване от привличането на непознати вложения.
Развитието на пазара на труда в България несъмнено участва измежду неподходящите фактори за задграничните вложители. Обучението и образованието на работната мощ би трябвало да са водещи при изработването на тактики за привличане на вложения. България като страна би трябвало да влага доста повече в хората, като усили средствата за обучение, просвета и опазване на здравето. Необходимо е да се усъвършенства образованието и образованието посредством преквалифициране на безработни и стимулиране на фирмите за повишение на квалификацията на чиновниците си.
Спешно ни би трябвало възстановяване в качеството на образованието, което дават учебните заведения и университетите, с цел да се покачат качествата на хората в новите технологии и управническите умения, които са предпоставки за привличане на повече вложения. Преодоляването на тежката демографска рецесия в България би трябвало да е ориентирана към възстановяване на капиталовата среда, тъй като вложенията са тези, които основават работни места и приходи, като по този метод задържат и притеглят младежи.
- Какво би трябвало да се направи с цел да променим картината?
- Необходимо е понижаване на административните разноски за бизнеса, прекратяване на корупционните практики и гарантиране независимостта на правосъдната власт и регулаторните органи.
Нужна е нова система от тласъци за вложителите, която да включва въвеждане на дотации за нови работни места и държавни гаранции за капиталови заеми и планове под формата на публично-частно партниране.
Стимулирането на вложения в България би следвало да се трансформира в приоритет за всяко държавно управление, като ограниченията би трябвало да бъдат ориентирани към:
- възстановяване на капиталовата среда и ефикасна битка с корупцията,
- понижение на данъчната и осигурителната тежест в стопанската система,
- понижение на бюрокрацията и въвеждане на електронните административни услуги през Интернет,
- ограничение на лицензионните режими и безмълвно единодушие за всички регистрационни режими,
- отбрана на правата на благосъстоятелност и обезпечаване на равнопоставеност на всички пред закона.
За да стане България още веднъж атрактивна за вложителите би трябвало да има ефикасна правосъдна система, ниски равнища на корупция и работеща администрация. Освен това би трябвало да се лимитират неефективните разноски от страна на страната и да се разрушават монополните практики в страната ни. Когато тези процеси стартират, връщането на задграничните вложители в България ще е въпрос на малко време. А в случай че станем членове на Еврозоната и на Шенген, това биха били спомагателни бонуси за избор на България като място за вложения.
Ето диалога ни с него:
- Г-н Гълъбинов, през последните години ситуацията с непознатите вложения у нас става все по-лошо. Защо понижават толкоз трагично?
- Първите признаци на рецесията у нас преди 10 години бяха свързани точно със свиването на непознатите вложения. Разбира се България не е изключение във връзка с отлива на задгранични вложения, само че е с максимален спад спрямо останалите страни от района на Централна и Източна Европа.
Притокът на непознати вложения в страната ни надали скоро ще доближи годишните равнища преди рецесията и това е обвързвано с развиването на цялостната икономическа конюнктура. Поддържането на макроикономическа непоклатимост е належащо, само че незадоволително изискване за връщане на интереса към България като място за правене на бизнес. Негативната наклонност за евакуиране на задгранични вложения ще продължава и през тази година.
Прогнозите за задграничните вложения в стопанската система на България стават все по-трудно изпълними. Нивото на директните инвестиции за последните шест години след рецесията се двоумят към 2-3% от Брутният вътрешен продукт, което е доста по-ниско от интервала до 2008 година, когато доближиха близо 30%. Българската стопанска система продължава да има потребност от непознат капитал и без подобен не може да реализира висок и резистентен стопански напредък за дълъг интервал от време.
Размерът и потокът на привлечените непознати вложения са в мощна връзка с Брутният вътрешен продукт на човек от популацията. Колкото повече една страна притегля непознати вложения, толкоз повече нейната стопанска система просперира и приходите се усилват.
- Особено притеснително ми се коства това, че се отдръпват стратегическите вложители и идат инцидентни и по-рискови играчи. Сега бе оповестена продажбата на Теленор, само че можем да изброим и куп други имена на огромни компании, които си потеглиха - ЧЕЗ, Е.ОН, издателската група ВАЦ. Какво е обяснението?
- През последните години част от задграничните вложители си отпътуваха, български ги заместиха, а някои стратегически вложители влязоха в аутсорсинга и в ИТ бранша. Чуждестранни вложители в страни от Централна и Източна Европа бяха дейни участници в процеса на преструктуриране на активността на компаниите си. Все още са малко вложителите с дълготрайни проекти, такива, които възнамеряват интервалът на инвестицията да е най-малко 10 години и имат желание за трайна и повече претовареност. Притеснително е, че статистиката за България демонстрира ускорение в темпа на евакуиране на вложения в дялов капитал, които се считат за израз на дълготраен интерес към стопанска система ни.
С най-голяма тежест в понижението е намаляването на дълготрайните инвестиции на интернационалните компании в акционерни участия в дъщерни сдружения, което има най-голямо значение за дълготрайния напредък. В структурата на директните задгранични вложения над 40% са под формата на заеми от банки и компаниите-майки. Повечето от директните задгранични вложения в България за последните години идват от страни, които на процедура съставляват офшорни зони. Има и случаи, в които не става дума за същински задгранични вложения, а по-скоро за средства, вложени от компании и жители, прикриващи собствеността си посредством офшорни компании.
Офшорните зони имат извънредно противоречива роля, а в България офшорните финансови потоци най-често се свързват с спорни планове и политическа корупция.
- В редица интернационалните проучвания страната ни е класирана на извънредно задни позиции в браншове като правораздаване и публичен ред и битка с корупцията. Управляващите обаче като че ли се вършат, че този проблем не съществува.
- За страдание капиталовия климат в България към момента е на незадоволително равнище с ниско качество на административно обслужване и липса на задоволителна бистрота. Следва да се подхващат бързи стъпки във връзка с цялостното възстановяване на бизнес средата. Съвсем обикновено е неподходящата икономическа среда да докара до отлив на задгранични вложения. В такава среда вложенията и разширението на индустриалния потенциал се трансформират в извънредно рискови инициативи и надлежно биват лимитирани или напряко прекратени. Големият минус на България остана неприятната административна и институционална среда, която не регистрира усъвършенстване след присъединението на страната ни към Европейски Съюз. Оценката за равнището на корупционната активност в държавния административен бранш оказва извънредно огромна тежест върху вложителите. Наличието на високи равнища на корупция се асоциира с нуждата за реализиране на подкупи на държавни чиновници, основава се неустановеност, а крайният резултат е повишаване на разноските за и мъчно прогнозиране на бизнес активността. Рискът се усилва и по едно и също време с това възвръщаемостта и тласъкът за вложения понижава при положение на висока корупция. Корупцията значително предопределя решенията на интернационалните компании да влагат. Има обратнопропорционална взаимозависимост сред корупцията и вложенията, като дял от Брутният вътрешен продукт. Колкото по-висока е корупцията в дадена страна, толкоз по-нисък е делът на вложенията от Брутният вътрешен продукт.
Тази връзка е изключително мощна в страни с висока оценка на корупцията като България. Освен това корупцията мощно лимитира конкурентните преимущества на стопанската система ни. Ето за какво битката с корупцията е наложително нужна за привличане на вложения в България.
- Доколко демографската рецесия въздейства на отлива на вложители?
- Недостигът на директни вложения пречи на стопанската система на България да се развива ускорено, а заради неподходящата демография и неприятното обучение, изпитваме недостиг на фрагменти. Наличието на задоволителна на брой работна ръка, както и качеството на тази работна ръка са по едно и също време фактор и разследване от привличането на непознати вложения.
Развитието на пазара на труда в България несъмнено участва измежду неподходящите фактори за задграничните вложители. Обучението и образованието на работната мощ би трябвало да са водещи при изработването на тактики за привличане на вложения. България като страна би трябвало да влага доста повече в хората, като усили средствата за обучение, просвета и опазване на здравето. Необходимо е да се усъвършенства образованието и образованието посредством преквалифициране на безработни и стимулиране на фирмите за повишение на квалификацията на чиновниците си.
Спешно ни би трябвало възстановяване в качеството на образованието, което дават учебните заведения и университетите, с цел да се покачат качествата на хората в новите технологии и управническите умения, които са предпоставки за привличане на повече вложения. Преодоляването на тежката демографска рецесия в България би трябвало да е ориентирана към възстановяване на капиталовата среда, тъй като вложенията са тези, които основават работни места и приходи, като по този метод задържат и притеглят младежи.
- Какво би трябвало да се направи с цел да променим картината?
- Необходимо е понижаване на административните разноски за бизнеса, прекратяване на корупционните практики и гарантиране независимостта на правосъдната власт и регулаторните органи.
Нужна е нова система от тласъци за вложителите, която да включва въвеждане на дотации за нови работни места и държавни гаранции за капиталови заеми и планове под формата на публично-частно партниране.
Стимулирането на вложения в България би следвало да се трансформира в приоритет за всяко държавно управление, като ограниченията би трябвало да бъдат ориентирани към:
- възстановяване на капиталовата среда и ефикасна битка с корупцията,
- понижение на данъчната и осигурителната тежест в стопанската система,
- понижение на бюрокрацията и въвеждане на електронните административни услуги през Интернет,
- ограничение на лицензионните режими и безмълвно единодушие за всички регистрационни режими,
- отбрана на правата на благосъстоятелност и обезпечаване на равнопоставеност на всички пред закона.
За да стане България още веднъж атрактивна за вложителите би трябвало да има ефикасна правосъдна система, ниски равнища на корупция и работеща администрация. Освен това би трябвало да се лимитират неефективните разноски от страна на страната и да се разрушават монополните практики в страната ни. Когато тези процеси стартират, връщането на задграничните вложители в България ще е въпрос на малко време. А в случай че станем членове на Еврозоната и на Шенген, това биха били спомагателни бонуси за избор на България като място за вложения.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ