Преди дни Българският свети синод приветства вдигането на схизмата и

...
Преди дни Българският свети синод приветства вдигането на схизмата и
Коментари Харесай

Горан Благоев пред ФАКТИ: Българската църква може изобщо да не реши за името на македонската

Преди дни Българският свети синод приветства повдигането на схизмата и влиза в общение с православната черква на Северна Македония. Това се случва след получени писма с молба на патриарсите Вартоломей и Порфирий, а въпросът за името на Православната черква на Северна Македония следва да бъде прегледан. Какви последици ще има от този ход? По тематиката приказваме с историка, публициста и политик от „ Републиканци за България “ доктор Горан Благоев. Ето какво показа той пред ФАКТИ.

- Г-н Благоев, Светият синод на Българската православна черква взе историческо решение и одобри повдигането на схизмата от Македонската православна черква. Какво значи това?
- Ако мога да уточнявам, то Българската черква одобри повдигането на схизмата, която към този момент бе вдигната от Сръбската патриаршия и доказана от Вселенския (б.р. - Цариградския) патриарх. Българската черква, като една от доста православни църкви, приема това, което е решено явно с някаква сделка сред Цариград, Белград и Сокопие. Спомняте си, че през 2019 година Българската патриаршия дефинитивно изостави опцията да се изяви като Майка-Църква на Македонската архиепископия. Тогава тя посъветва клира от Повардарието: „ Оправете се със Сръбската патриаршия, потърсете съдействието на Вселенския патриарх… “ И както виждаме това, което нашата черква заради своята отпадналост съветваше Македонската, се случи. Така че този ход на БПЦ не бих го нарекъл историческо решение, тъй като то е разумно разследване на всичко това, от което Българската православна черква се беше отказала. То е историческо за Скопие. За нас е следващото пропадане. Историческо щеше да бъде решението от ноември 2017-а, когато Българската черква сподели, че се ангажира с решаването на македонския църковен въпрос като Майка-Църква на Македонската архиепископия и беше извървяла до дъно този път - т.е. вместо в Белград, Македонската архиепископия да получи своята самостоятелност в София. Тогава, както и в този момент, БПЦ нямаше нито капацитета, нито интернационалния престиж да поеме тази историческа задача. В момента нашата Църква получава следствията от всичко това, което не можа да свърши.

- Това какъв брой сближава двете църкви…
- Признаването на македонската църковна самостоятелност е причина за сплотяване. Не можем да не отчетем като положителен факт повдигането на схизмата над МПЦ, тъй като се основава опция клирици на двете църкви да имат общение в Светата литургия, което е кулминационната точка на едни приятелски връзки сред църквите. Да напомня, че импровизирано такива служения на равнище свещеници, на равнище епископи и в това число на равнище митрополити постоянно е имало. Настоящият патриарх Неофит, само че в качеството му на Русенски митрополит, и починалият Врачански митрополит Калиник имаха обща литургия с македонски архиереи във Враца през есента на 1999 година.

- И идваме до мъчителната тематика по въпроса за името на Православната черква на Северна Македония. Българската православна черква отбелязва, че той следва да бъде прегледан. Кое име ни устройва нас и кое не?
- Това е деликатна, проблематична тематика. Сръбската патриаршия издаде томос, макар че не се знае дали има право да издава подобен документ, или не, че подвига схизмата и влиза в общение с подчиненост, наречена " Македонска православна църква-Охридска архиепископия ". Вселенският патриарх Вартоломей пък сподели, че е подготвен да одобри черква, която има в името си само " Охридска архиепископия ", само че не съдържа прилагателното „ македонска “. Това, естествено, обслужва гръцкия интерес - да се заличи името " македонски ", " македонска " в исторически проект, тъй като гръгоезичният свят счита македонското за свое завещание. Същевременно самата Македонската черква претендира да има историческа последователност с Охридската архиепископия - в известна степен основателно, защото средището на тази черква и част от диоцеза ѝ е бил на територията на днешната македонска страна, която е диоцез на МПЦ. Същевременно тя е черква на Македония, а македонското общество не е според от името ѝ да отпадне прилагателното „ македонска “. Така че казусът с името се оказва многопосочен - той не визира единствено църковните връзки сред Скопие и София, от които в действителност македонския клир минимум се впечатлява.
Българската патриаршия, естествено, няма по какъв начин да се съгласи и да одобри църквата в Македония да съществува само под името " Охридска архиепископия ". Защото първоприемник и приемник на Охридската архиепископия е Българската патриаршия посредством Българската екзархия. Да не забравяме, че архиепископия с център Охрид нямаше да има, в случай че нямаше черква на Първата българска страна. Всъщност архиепископията на Охрид, Първа Юстиниана и цяла България, както е цялостното ѝ име, е продължение на първата българска черква, само че във Византийската империя след завземане на Западните български земи. Тази архиепископия нямаше да я има с това име, в случай че император Василий II Българоубиец не беше заварил главата на Българската черква в Охрид и не му беше дал няколко грамоти, че резервира правата му и диоцеза му, както е било при царете Петър и Самуил. В историята няма " в случай че ", само че в случай че това не се беше случило за правоприемство от кого щеше да претендира МПЦ?
Не може да се отхвърли обаче и това, което загатнах доскоро - право на последователност има и Македонската черква, тъй като средището и част от диоцеза на средновековната Охридска архиепископия през днешния ден са на нейна територия. Така че казусът е явен, само че не неразгадаем. Българският синод в бърз порядък би трябвало да излезе с позиция до целия православен свят и да изложи историческите обстоятелства за приемствеността си от архиепископията на Охрид и цяла България и да напомни, че тази последователност е отразена, въпреки и със забавяне, в църковния ѝ Устав. След това, при положително предпочитание, синодите в София и Скопие може да беседват и да имат общо мнение, че и двете църкви се явяват наследници на Охридската архиепископия - БПЦ като по-стара подчиненост, а МПЦ като по-млада. Че имат и друго общо, духовно и канонично завещание - това на Българската екзархия. Това е нужният компромис, който София би трябвало да направи, в случай че не желае напълно да изгуби своето въздействие в Македония. Защото останалите поместни православни църкви малко се интересуват, че тогавашната Охридска архиепископия е българско завещание - те одобряват настоящия факт, подчиненост с това име е приета за канонична и независима. Това изцяло устройва и клирът в Македония. Така че, с цел да не сме напълно губещи, би трябвало да сме склонни на компромис. Православният свят не е Европейския съюз, с цел да ни предлага проект в наша изгода, както беше с ветото върху договарянията за еврочленството на страната.

- Ще може ли БПЦ да реализира това, което оферирате?
- За страдание е малко евентуално. Българската патриаршия е с доста невисок престиж в православния свят. Ние нямаме български архиереи с висока богословска или канонична подготвеност, каквито има в другите църкви. Президентът на Северна Македония Стево Пендаровски сподели по адрес на БПЦ, откакто тя съобщи, че приветства признаването на Македонската черква, само че ще разсъждава върху името ѝ: „ Кои сте вие, че ще решавате нашето име…?! “ Прозвуча недипломатично, безочливо и обидно. Но думите му съдържат истина. БПЦ в действителност е " никой " в православния свят. Дори президентът на една дребна Македония може да ѝ се подиграва - с съображение. Българската черква е " някой " единствено за домораслите български политици и за пресметливите олигарси. И това, че нашите синодали споделят, че ще вземат решение за името на различен стадий, разбирайте, че може да не го решат въобще.
Източник: fakti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР