Експерт: Москва набляга върху влиянието пред господството
Пред възходящата конкуренция и понижената мощност, Москва натъртва върху въздействието пред господството.
На 30 април в съветския град Казан се срещнаха държавните и държавни ръководители на Евразийската икономическа общественост (ЕАИС) - Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Русия, както и страни наблюдателки. Няколко дни преди срещата съветският министър на защитата Сергей Шойгу пътува до Таджикистан и Узбекистан, който е наблюдаващ в ЕАИС.
Разбира се, в съдействието на Русия със страните от Централна Азия няма нищо ново. Но и двете срещи съставляват промени в съветската тактика: от единични дейности през последните десетилетия тя минава към нещо по-трайно и съответно. Пред възходящата конкуренция за районно въздействие и намаляването на политическия и стопански капитал за отбрана на своите ползи, Москва се пробва да развие ЕАИС и да го ръководи с меки способи.
Но в това време Централна Азия към момента остава сериозен район за Москва. Това е буферна зона, разделяща Русия от Китай и от останалата част от Азия. Особено значим е Казахстан, който няма естествени граници с Русия, което значи, че неустойчивостта в някогашните руски републики от Централна Азия може елементарно да се прелее на съветска територия.
За Москва е значимо да отбрани своя забележителен промишлен капацитет, съсредоточен по казахстанската граница, както и транспортни пътища, свързващи централната част на Русия със Сибир и Далечния изток, които минават или покрай Казахстан, или непосредствено през неговата територия. Централна Азия има капацитета да се трансформира в един от най-бързо разрастващите се райони в света в производството и превозването на петрол и въглища. И по тази причина притегля вниманието на външни играчи като Съединени американски щати, Иран, Турция и Китай.
До 2020-а година обаче Русия нямаше съгласувана тактика за Централна Азия. Действията й от време на време бяха безредни и некоординирани. Като цяло тя се опита да резервира въздействие в Централна Азия, като дава заеми или ускорява военното си наличие там. Русия продължи да бъде поръчител за сигурността на Казахстан, Киргизстан и Таджикистан в границите на Организацията на Договора за групова сигурност и сътвори военни бази и други уреди в района.
Тази политика постоянно се натъкваше на рецензии от страните от Централна Азия, които преди малко бяха получили самостоятелност и не желаеха да я изгубят в подмяна на съветските заеми. Тя също бе непопулярна измежду доста руснаци, които бяха недоволни освен от огромния брой мигранти от Централна Азия, само че и от обстоятелството, че държавното управление дава помощ на тези републики, вместо да поддържа личната им едва развита стопанска система.
Почти 30 години по-късно Кремъл осъзнава нуждата от по-обмислена и уравновесена политика по отношение на Централна Азия. Сега страните там към този момент не се преглеждат като изгубени елементи от Съветския съюз, а като изцяло самостоятелни страни със свои външнополитически връзки.
Има няколко аргументи за смяната в мисленето на Русия. Първо, възходяща конкуренция: Москва към този момент не е единственият значим търговски сътрудник и заемодател на Централна Азия. Второ, Русия стигна лимита на западната си тактика и видя, че е подложена на засилен политически напън на този фронт. Трето, Кремъл осъзна, че предходната му политика по отношение на Централна Азия не е била доста ефикасна и че всъщност е пренебрегнал териториалните спорове в района, които през днешния ден заплашват да се разпалят още веднъж. В остарелия политически боеприпас на Русия липсва механизъм за разрешаване на евентуални военни спорове, като конфликта сред Таджикистан и Киргизстан напролет. Руското военно присъединяване беше невероятно, тъй като Москва избира да поддържа положителни връзки с всички страни. Освен това изпращането на съветски миротворчески войски в района евентуално ще провокира реакция от Запада.
Но други фактори евентуално също са играли роля. Пандемията акцентира всички съществуващи и евентуални рискове. Освен това администрацията на Байдън се върна към така наречен тактика C5 + 1 (пет централноазиатски републики плюс САЩ) и стартира да разисква опцията за основаване на военни бази в Централна Азия след изтеглянето на войски на Съединени американски щати и НАТО от Афганистан. Междувременно турският президент Реджеп Тайип Ердоган също предложи да се усили смисъла на Съвета за съдействие на тюркоезичните страни. А неустойчивостта на цените на петрола и скромният растеж на съветската стопанска система заплашват капиталовата интензивност на Русия в района.
Детайлите за новия съветски метод към момента би трябвало да бъдат финализирани, само че той ще бъде прибавен посредством Евразийската икономическа общественост, която е освен стопански блок, само че и политически конгрес. Русия към този момент не може да се надява да господства в района - най-малко не на цената, която е подготвена да заплати. Вместо това бъдещото въздействие на Кремъл ще се основава на психическа война и привлекателни фактори, а не на директна интервенция.
Ето за какво е значимо Русия да покаже, че съдействието с нея или в границите на планове под нейно управление е развой, потребен и за двете страни, като нейните сътрудници няма да изгубят самостоятелност, а по-скоро ще усилят своето въздействие. Таджикско-киргизският спор е ослепителен образец за това по какъв начин Русия употребява ЕАИС като платформа за разрешаване на спорове, вместо да изпраща миротворчески войски в самия район или да води с двете страни обособени договаряния.
Промени се и военният аспект. Москва към този момент не се стреми да разполага своите въоръжени сили в Централна Азия и избира да сътвори там такава основа за систематизиране на задължения и съдействие, в което всяка от страните да се усеща значима и пълноценна участничка.
Ако тази нова тактика се окаже жизнеспособна, Русия ще усили смисъла си в района с минимални старания. По-важното е, че в случай че го направи, това няма да провокира възражения от трети страни. Китай няма да се опълчи на това, защото Пекин се нуждае от постоянна Централна Азия, с цел да приложи своята тактика „ Един пояс, веднъж ". Ако страните от Централна Азия образуват единно икономическо пространство, превозването на артикули ще бъде обвързвано с по-малко бюрократични спънки.
Русия ще може в мека форма да управлява иранските упоритости в района, изключително, в случай че успее да притегли Иран в ЕАИС, което би могло да помогне на Техеран да заобиколи глобите на Съединени американски щати.
Икономическите упоритости на Турция в Централна Азия ще бъдат изтласкани на назад във времето, а мощното съветско наличие ще укрепи съветската просвета и ще попречи на пантюркизма да се утвърди там.
И най-после: в случай че ЕАИС се трансформира в платформа за договаряния, където Русия няма да господства, тогава западните страни няма да имат причина да заплашват плана със наказания.
Такава тактика обаче допуска, че Русия ще усили въздействието си, само че няма да има цялостен надзор и ще би трябвало да направи редица отстъпки. Кремъл ще би трябвало да свикне да работи без бързане. Ще би трябвало да разбере, че не постоянно ще съумява да се постанова. Единственият въпрос е дали Москва има задоволително самообладание и време за използване на новата тактика. И по-важното: дали страните от Централна Азия ще се доверят на мирните планове на Москва. /БГНЕС
------------------------
Екатерина Золотова е специалистка по Русия и Средна Азия в американския изчерпателен център Geopolitical Futures.
На 30 април в съветския град Казан се срещнаха държавните и държавни ръководители на Евразийската икономическа общественост (ЕАИС) - Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Русия, както и страни наблюдателки. Няколко дни преди срещата съветският министър на защитата Сергей Шойгу пътува до Таджикистан и Узбекистан, който е наблюдаващ в ЕАИС.
Разбира се, в съдействието на Русия със страните от Централна Азия няма нищо ново. Но и двете срещи съставляват промени в съветската тактика: от единични дейности през последните десетилетия тя минава към нещо по-трайно и съответно. Пред възходящата конкуренция за районно въздействие и намаляването на политическия и стопански капитал за отбрана на своите ползи, Москва се пробва да развие ЕАИС и да го ръководи с меки способи.
Но в това време Централна Азия към момента остава сериозен район за Москва. Това е буферна зона, разделяща Русия от Китай и от останалата част от Азия. Особено значим е Казахстан, който няма естествени граници с Русия, което значи, че неустойчивостта в някогашните руски републики от Централна Азия може елементарно да се прелее на съветска територия.
За Москва е значимо да отбрани своя забележителен промишлен капацитет, съсредоточен по казахстанската граница, както и транспортни пътища, свързващи централната част на Русия със Сибир и Далечния изток, които минават или покрай Казахстан, или непосредствено през неговата територия. Централна Азия има капацитета да се трансформира в един от най-бързо разрастващите се райони в света в производството и превозването на петрол и въглища. И по тази причина притегля вниманието на външни играчи като Съединени американски щати, Иран, Турция и Китай.
До 2020-а година обаче Русия нямаше съгласувана тактика за Централна Азия. Действията й от време на време бяха безредни и некоординирани. Като цяло тя се опита да резервира въздействие в Централна Азия, като дава заеми или ускорява военното си наличие там. Русия продължи да бъде поръчител за сигурността на Казахстан, Киргизстан и Таджикистан в границите на Организацията на Договора за групова сигурност и сътвори военни бази и други уреди в района.
Тази политика постоянно се натъкваше на рецензии от страните от Централна Азия, които преди малко бяха получили самостоятелност и не желаеха да я изгубят в подмяна на съветските заеми. Тя също бе непопулярна измежду доста руснаци, които бяха недоволни освен от огромния брой мигранти от Централна Азия, само че и от обстоятелството, че държавното управление дава помощ на тези републики, вместо да поддържа личната им едва развита стопанска система.
Почти 30 години по-късно Кремъл осъзнава нуждата от по-обмислена и уравновесена политика по отношение на Централна Азия. Сега страните там към този момент не се преглеждат като изгубени елементи от Съветския съюз, а като изцяло самостоятелни страни със свои външнополитически връзки.
Има няколко аргументи за смяната в мисленето на Русия. Първо, възходяща конкуренция: Москва към този момент не е единственият значим търговски сътрудник и заемодател на Централна Азия. Второ, Русия стигна лимита на западната си тактика и видя, че е подложена на засилен политически напън на този фронт. Трето, Кремъл осъзна, че предходната му политика по отношение на Централна Азия не е била доста ефикасна и че всъщност е пренебрегнал териториалните спорове в района, които през днешния ден заплашват да се разпалят още веднъж. В остарелия политически боеприпас на Русия липсва механизъм за разрешаване на евентуални военни спорове, като конфликта сред Таджикистан и Киргизстан напролет. Руското военно присъединяване беше невероятно, тъй като Москва избира да поддържа положителни връзки с всички страни. Освен това изпращането на съветски миротворчески войски в района евентуално ще провокира реакция от Запада.
Но други фактори евентуално също са играли роля. Пандемията акцентира всички съществуващи и евентуални рискове. Освен това администрацията на Байдън се върна към така наречен тактика C5 + 1 (пет централноазиатски републики плюс САЩ) и стартира да разисква опцията за основаване на военни бази в Централна Азия след изтеглянето на войски на Съединени американски щати и НАТО от Афганистан. Междувременно турският президент Реджеп Тайип Ердоган също предложи да се усили смисъла на Съвета за съдействие на тюркоезичните страни. А неустойчивостта на цените на петрола и скромният растеж на съветската стопанска система заплашват капиталовата интензивност на Русия в района.
Детайлите за новия съветски метод към момента би трябвало да бъдат финализирани, само че той ще бъде прибавен посредством Евразийската икономическа общественост, която е освен стопански блок, само че и политически конгрес. Русия към този момент не може да се надява да господства в района - най-малко не на цената, която е подготвена да заплати. Вместо това бъдещото въздействие на Кремъл ще се основава на психическа война и привлекателни фактори, а не на директна интервенция.
Ето за какво е значимо Русия да покаже, че съдействието с нея или в границите на планове под нейно управление е развой, потребен и за двете страни, като нейните сътрудници няма да изгубят самостоятелност, а по-скоро ще усилят своето въздействие. Таджикско-киргизският спор е ослепителен образец за това по какъв начин Русия употребява ЕАИС като платформа за разрешаване на спорове, вместо да изпраща миротворчески войски в самия район или да води с двете страни обособени договаряния.
Промени се и военният аспект. Москва към този момент не се стреми да разполага своите въоръжени сили в Централна Азия и избира да сътвори там такава основа за систематизиране на задължения и съдействие, в което всяка от страните да се усеща значима и пълноценна участничка.
Ако тази нова тактика се окаже жизнеспособна, Русия ще усили смисъла си в района с минимални старания. По-важното е, че в случай че го направи, това няма да провокира възражения от трети страни. Китай няма да се опълчи на това, защото Пекин се нуждае от постоянна Централна Азия, с цел да приложи своята тактика „ Един пояс, веднъж ". Ако страните от Централна Азия образуват единно икономическо пространство, превозването на артикули ще бъде обвързвано с по-малко бюрократични спънки.
Русия ще може в мека форма да управлява иранските упоритости в района, изключително, в случай че успее да притегли Иран в ЕАИС, което би могло да помогне на Техеран да заобиколи глобите на Съединени американски щати.
Икономическите упоритости на Турция в Централна Азия ще бъдат изтласкани на назад във времето, а мощното съветско наличие ще укрепи съветската просвета и ще попречи на пантюркизма да се утвърди там.
И най-после: в случай че ЕАИС се трансформира в платформа за договаряния, където Русия няма да господства, тогава западните страни няма да имат причина да заплашват плана със наказания.
Такава тактика обаче допуска, че Русия ще усили въздействието си, само че няма да има цялостен надзор и ще би трябвало да направи редица отстъпки. Кремъл ще би трябвало да свикне да работи без бързане. Ще би трябвало да разбере, че не постоянно ще съумява да се постанова. Единственият въпрос е дали Москва има задоволително самообладание и време за използване на новата тактика. И по-важното: дали страните от Централна Азия ще се доверят на мирните планове на Москва. /БГНЕС
------------------------
Екатерина Золотова е специалистка по Русия и Средна Азия в американския изчерпателен център Geopolitical Futures.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ