Сезонът на провокаторите е открит. Защо отново има напрежение между България и Северна Македония
Пребит българин, привикан дипломат, заплаха от провокации. Напрежението сред България и Северна Македония още веднъж пораства. Целият звук обаче съумя да прикрие несвършената работа. Двете страни към този момент са се договорили по какъв начин да позволяват проблемите, само че нищо от това не се прави.
Казват, че би трябвало да бъде комплициран завършек на закононарушенията от ненавист, само че в това време не ползват механизма за следене на тъкмо такива закононарушения. България и Северна Македония са се договорили за това, само че нищо не е направено.
В същото време валят обвинявания и политически заявления. Отново се приказва за повишаване на напрежението сред София и Скопие, а никой не помни, че двете страни към този момент се схванаха по какъв начин тъкмо да не позволяват повишаване на напрежение. Проблемът е, че не вършат нищо съответно.
След като преди три седмици беше атакуван секретарят на българския клуб в Охрид Християн Пендиков , българските управляващи реагираха остро. Служебният министър на външните работи Николай Милков упрекна Северна Македония, че не санкционира закононарушенията от ненавист против свои жители с българско съзнание. Той извика българския дипломат от Скопие и на общите планове.
На 2 април в България още веднъж ще има избори и тематиката за Северна Македония още веднъж става гореща. " Нищо не е инцидентно ", сподели Анна Кръстева от Нов български университет. Не всичко е наред и от другата страна, само че България явно не пробва да реши казуса, а тематиката се употребява, с цел да измести фокуса от други проблеми, сподели Весела Чернева от Европейския съвет по външна политика.
Чуха се даже апели България „ да върне ветото “ върху договарянията на Северна Македония за присъединение към Европейския съюз. Всъщност София към този момент има доста благоприятни условия за несъгласие, тъй като изискванията ѝ към Скопие станаха част от условията на Европейски Съюз.
Различни политици от двете страни на границата предизвестиха за заплаха от радикални прояви и „ конфликти “ на идната в събота годишнина от рождението на Гоце Делчев . А външният министър на Северна Македония Буяр Османи „ сезона на провокаторите “ за публично открит.
Така измежду целия звук на назад във времето остана фактът, че предишното лято двете страни подписаха протокол, в който – с изключение на всичко друго – беше разказан и механизъм за следене и идентифициране на закононарушенията от ненавист. Точно за това настояваше България. Шест месеца по-късно обаче механизмът към момента не се ползва, споделиха специалисти, с които Свободна Европа беседва. Той е и единствено един образец за многото контрактувани, само че към момента неосъществени стъпки към нормализация на връзките.
Какво се случи тъкмо преди годишнината на Гоце Делчев
На 4 февруари България и Северна Македония означават 151 години от рождението на Гоце Делчев . Той е един от водачите на Вътрешната македоноодринска революционна организация, която в Скопие се назовава Македонска революционна организация. Българските историци споделят, че задачата на организацията е била да се реализира автономност на Македония, която по-късно де се причисли към Княжество България. Македонските историци споделят, че автономията е първа стъпка към основаване на самостоятелна македонска страна. Затова и двете страни одобряват Гоце Делчев за собствен воин.
Българска и македонска държавна делегация ще вземат участие в взаимно честване на гроба на Гоце Делчев в Скопие.
българска и македонска държавна делегация да вземат участие в взаимно честване на гроба на революционера в Скопие. То обаче ще се организира в нажежена атмосфера.
Пет дни преди датата вътрешният министър на България Иван Демерджиев в Скопие дружно с ръководителя на Държавна организация " Национална сигурност " (ДАНС) Пламен Тончев . Причината бяха опасенията от провокации по време на честването. След срещата вътрешният министър на Северна Македония Оливер Спасовски сподели, че Скопие ще вземе всички ограничения, с цел да бъде обезпечено мирното отбелязване на събитието, тъй че то да не се трансформира в „ терен на разнообразни радикални или псевдонационални прояви “.
Основният случай, който породи терзанията от сходни прояви, беше побоят над секретаря на българския клуб в Охрид Християн Пендиков две седмици по-рано. Българските управляващи дефинираха случая като „ типично закононарушение от ненавист “, като споделиха, че мъжът е бил атакуван поради българското си съзнание. В изявление за бТВ българският външен министър Николай Милков сподели, че не просто обособени хора, а цели институции в Северна Македония са „ антибългарски “ настроени, и заплаши Скопие с ответни ограничения.
Посланикът на България в Скопие беше краткотрайно привикан в София. Това решение беше от македонския външен министър Османи. Както той, по този начин и президентът на Северна Македония Стево Пендаровски упрекнаха българските управляващи в „ политизиране “ на случая.
Какво се случи преди побоя
Нападението над Пендиков не беше единственият мотив за напрежение сред двете страни. То беше предшествано от няколко други случая, които обаче не провокираха такива остри реакции от българска страна:
През октомври на българския културен център „ Цар Борис Трети “ в Охрид мина на фона на митинги, а месец по-късно незнаен причинител стреля по постройката. Това се случи, откакто по-рано през лятото българският център „ Иван Михайлов “ в Битоля .Вследствие на напрежението към клубовете през октомври македонският парламент одобри законови промени , с които задължи основателите на организации с имена на исторически персони да желаят единодушие за наименованията от Министерството на правораздаването. А като причина беше изтъкнато, че в Северна Македония персони като Цар Борис Трети и Иван Михайлов се свързват с фашистката идеология и не могат да бъдат допускани.В същото време през ноември в Благоевград на фона на митинги беше македонски културен клуб „ Никола Вапцаров “ .На 14 януари евродепутатът от Вътрешна македонска революционна организация Ангел Джамбазки и ръководителят на „ Възраждане “ Костадин Костадинов участваха на честването на паметта на Мара Бунева в Скопие, като в речите си отхвърлиха съществуването на македонска еднаквост.На 24 януари президентът на Северна Македония Стево Пендаровски предложи на държавното управление да забрани на " един български евродепутат " и още няколко български жители да влизат в Северна Македония. Предложението му обаче не беше признато. Можеше ли всичко това да бъде предотвратено
Изброените случаи са съществени образци в политическия звук към Северна Македония. Те обаче са и образци за несвършената работа от юли предходната година насам, споделят специалисти.
Според Весела Чернева , директорка на софийския офис на Европейския съвет по външна политика (ЕСВП), най-малко до част от случаите нямаше да се стигне, в случай че държавните управления на България и Северна Македония бяха свършили едно от нещата, за които са се договорили – а точно механизъм за понижаване на напрежението и следене на закононарушенията от ненавист .
През юли македонският парламент утвърди така наречен „ френско предложение “, с което се трансфораха в задължения на страната пред Европейски Съюз. По този метод Северна Македония ще може да стартира същинските договаряния за участие едвам когато извърши българските условия. Сред тях са ограничение на езика на омразата и регистриране на българите в конституцията на Северна Македония.
София и Скопие подписаха двустранен протокол, в който е написано основаването на съответния механизъм, сподели пред Свободна Европа Весела Чернева . Тя беше консултант на премиера Кирил Петков, по чието време беше реализиран компромисът сред двете страни.
По думите ѝ този механизъм планува в българското и в македонското външни министерства да бъдат избрани хора, които да наблюдават за проблематични обстановки и дружно да търсят решения за тях. Механизмът беше припомнен и от македонския външен министър Буяр Османи в изявлението му пред бТВ.
Трябвало е евентуално отварянето на втория клуб и неговото име да бъдат съгласувани.Весела Чернева, ЕСВП
„ След като се видя, че още при отварянето на първия културен клуб има проблем, трябвало е евентуално отварянето на втория клуб и неговото име да бъдат съгласувани през този механизъм. Но това не се е случило “, сподели Чернева.
Според нея механизмът „ явно не се ползва “.
„ Нещо повече – сега, в който има проблем, ние си изтегляме посланика. Това е тъкмо противоположното на записаното в двустранния протокол – хора, които не да се сочат с пръст, а дружно да намират решения и то задоволително рано “, сподели тя.
Свободна Европа изпрати въпроси по отношение на механизма до пресцентъра на външно министерство, само че до публицистичното довеждане докрай на текста не получихме отговори.
Докъде стигнаха стъпките по доближаване
Освен съответния механизъм обаче липсват и голям брой други стъпки, нужни за доближаването, споделя директорката на ЕСВП. Двете държавни управления за доставка на ток и съгласуваност на газопреносните мрежи и също по този начин започнаха строителството на железопътния сектор, който е част от паневропейския Коридор 8.
Според Чернева обаче тези стъпки са прекомерно незадоволителни и са подбудени от съответни потребности – в тази ситуация да вземем за пример потребността на македонската страна от повече енергийна сигурност или пък от нуждата „ да не се изгубят едни планувани средства към строителството на Коридор 8 “.
„ За страдание, това, че [след рухването на ветото – бел.ред.] се отвори опция за диалог без крещене, не беше употребявано от служебното държавно управление. Не беше продължена работата на петте работни групи, които бяха одобрени с механизъм сред двете държавни управления, и изобщо някак всички застинаха, чакайки нещо да се случи “, уточни Чернева.
Кой печели от напрежението
Освен че отмести вниманието от неналичието на прогрес в връзките обаче, политическият звук към пребития Християн Пендиков съответства и с друго – края на следващия парламент и неофициалното начало на предизборната акция в България.
В последния си работен ден 48-ото Народно заседание одобри единомислещо и апелите за принуждение против българите в Северна Македония ". Депутатите осъждат " говора на ненавист " и възразяват против " трайното несъблюдение " на контракта за другарство сред двете страни.
„ Нищо по отношение на политическите кавги със Северна Македония не е инцидентно, всичко е безусловно предумишлено “, сподели пред Свободна Европа преподавателката по политически науки в Нов български университет Анна Кръстева . По думите ѝ тематиката се използва за политически цели освен предизборно, само че „ просто като се зададат избори, и тези неща стават по-видими “.
Подобна теза разви и македонският външен министър в за македонската редакция на Радио Свободна Европа. Там той сподели, че идните избори в България са „ утежняващо събитие “.
„ За страдание и в тази част имаме политика, по тази причина разясних, че сезонът на провокаторите и политическите печалбари е открит и в този момент всички са в деяние “, сподели Османи.
Весела Чернева вижда обаче още едно съвпадане – тематиката „ Северна Македония “ се появи тъкмо сега, в който партиите трябваше да вземат сложни за някои от тях решения.
„ Когато разбираме, че законите, свързани с прокуратурата и правосъдната промяна би трябвало да бъдат признати и поради тяхното неприемане България не получава европейски средства в размер на 6 милиарда евро, тематиката " Македония " отново стана доста значима “, сподели Чернева.
Според нея това е отработен механизъм, употребен доста пъти. Един от образците е от края на 2019 година, когато стана ясно, че Съединени американски щати български жители за корупция. Моментът съответства с настояването на съдружния сътрудник на ГЕРБ тогава – Вътрешна македонска революционна организация, за налагане на несъгласие върху Скопие. Друг образец е от пролетта на 2022 година, когато тематиката стана причина от „ ИТН “ да изоставен държавното управление, а от „ Продължаваме промяната “ ги упрекнаха, че напущат поради разпределението на средствата в районното министерство.
„ Това в този момент отново е типичен опит за пренасяне на фокуса “, обобщава Весела Чернева.
„ С което не желая да кажа, че всичко е наред от другата страна. Със сигурност има доста какво занапред да се направи за българската общественост в Северна Македония, само че е реалност, че сложена по този начин, тематиката не им оказва помощ по никакъв метод. “
Казват, че би трябвало да бъде комплициран завършек на закононарушенията от ненавист, само че в това време не ползват механизма за следене на тъкмо такива закононарушения. България и Северна Македония са се договорили за това, само че нищо не е направено.
В същото време валят обвинявания и политически заявления. Отново се приказва за повишаване на напрежението сред София и Скопие, а никой не помни, че двете страни към този момент се схванаха по какъв начин тъкмо да не позволяват повишаване на напрежение. Проблемът е, че не вършат нищо съответно.
След като преди три седмици беше атакуван секретарят на българския клуб в Охрид Християн Пендиков , българските управляващи реагираха остро. Служебният министър на външните работи Николай Милков упрекна Северна Македония, че не санкционира закононарушенията от ненавист против свои жители с българско съзнание. Той извика българския дипломат от Скопие и на общите планове.
На 2 април в България още веднъж ще има избори и тематиката за Северна Македония още веднъж става гореща. " Нищо не е инцидентно ", сподели Анна Кръстева от Нов български университет. Не всичко е наред и от другата страна, само че България явно не пробва да реши казуса, а тематиката се употребява, с цел да измести фокуса от други проблеми, сподели Весела Чернева от Европейския съвет по външна политика.
Чуха се даже апели България „ да върне ветото “ върху договарянията на Северна Македония за присъединение към Европейския съюз. Всъщност София към този момент има доста благоприятни условия за несъгласие, тъй като изискванията ѝ към Скопие станаха част от условията на Европейски Съюз.
Различни политици от двете страни на границата предизвестиха за заплаха от радикални прояви и „ конфликти “ на идната в събота годишнина от рождението на Гоце Делчев . А външният министър на Северна Македония Буяр Османи „ сезона на провокаторите “ за публично открит.
Така измежду целия звук на назад във времето остана фактът, че предишното лято двете страни подписаха протокол, в който – с изключение на всичко друго – беше разказан и механизъм за следене и идентифициране на закононарушенията от ненавист. Точно за това настояваше България. Шест месеца по-късно обаче механизмът към момента не се ползва, споделиха специалисти, с които Свободна Европа беседва. Той е и единствено един образец за многото контрактувани, само че към момента неосъществени стъпки към нормализация на връзките.
Какво се случи тъкмо преди годишнината на Гоце Делчев
На 4 февруари България и Северна Македония означават 151 години от рождението на Гоце Делчев . Той е един от водачите на Вътрешната македоноодринска революционна организация, която в Скопие се назовава Македонска революционна организация. Българските историци споделят, че задачата на организацията е била да се реализира автономност на Македония, която по-късно де се причисли към Княжество България. Македонските историци споделят, че автономията е първа стъпка към основаване на самостоятелна македонска страна. Затова и двете страни одобряват Гоце Делчев за собствен воин.
Българска и македонска държавна делегация ще вземат участие в взаимно честване на гроба на Гоце Делчев в Скопие.
българска и македонска държавна делегация да вземат участие в взаимно честване на гроба на революционера в Скопие. То обаче ще се организира в нажежена атмосфера.
Пет дни преди датата вътрешният министър на България Иван Демерджиев в Скопие дружно с ръководителя на Държавна организация " Национална сигурност " (ДАНС) Пламен Тончев . Причината бяха опасенията от провокации по време на честването. След срещата вътрешният министър на Северна Македония Оливер Спасовски сподели, че Скопие ще вземе всички ограничения, с цел да бъде обезпечено мирното отбелязване на събитието, тъй че то да не се трансформира в „ терен на разнообразни радикални или псевдонационални прояви “.
Основният случай, който породи терзанията от сходни прояви, беше побоят над секретаря на българския клуб в Охрид Християн Пендиков две седмици по-рано. Българските управляващи дефинираха случая като „ типично закононарушение от ненавист “, като споделиха, че мъжът е бил атакуван поради българското си съзнание. В изявление за бТВ българският външен министър Николай Милков сподели, че не просто обособени хора, а цели институции в Северна Македония са „ антибългарски “ настроени, и заплаши Скопие с ответни ограничения.
Посланикът на България в Скопие беше краткотрайно привикан в София. Това решение беше от македонския външен министър Османи. Както той, по този начин и президентът на Северна Македония Стево Пендаровски упрекнаха българските управляващи в „ политизиране “ на случая.
Какво се случи преди побоя
Нападението над Пендиков не беше единственият мотив за напрежение сред двете страни. То беше предшествано от няколко други случая, които обаче не провокираха такива остри реакции от българска страна:
През октомври на българския културен център „ Цар Борис Трети “ в Охрид мина на фона на митинги, а месец по-късно незнаен причинител стреля по постройката. Това се случи, откакто по-рано през лятото българският център „ Иван Михайлов “ в Битоля .Вследствие на напрежението към клубовете през октомври македонският парламент одобри законови промени , с които задължи основателите на организации с имена на исторически персони да желаят единодушие за наименованията от Министерството на правораздаването. А като причина беше изтъкнато, че в Северна Македония персони като Цар Борис Трети и Иван Михайлов се свързват с фашистката идеология и не могат да бъдат допускани.В същото време през ноември в Благоевград на фона на митинги беше македонски културен клуб „ Никола Вапцаров “ .На 14 януари евродепутатът от Вътрешна македонска революционна организация Ангел Джамбазки и ръководителят на „ Възраждане “ Костадин Костадинов участваха на честването на паметта на Мара Бунева в Скопие, като в речите си отхвърлиха съществуването на македонска еднаквост.На 24 януари президентът на Северна Македония Стево Пендаровски предложи на държавното управление да забрани на " един български евродепутат " и още няколко български жители да влизат в Северна Македония. Предложението му обаче не беше признато. Можеше ли всичко това да бъде предотвратено
Изброените случаи са съществени образци в политическия звук към Северна Македония. Те обаче са и образци за несвършената работа от юли предходната година насам, споделят специалисти.
Според Весела Чернева , директорка на софийския офис на Европейския съвет по външна политика (ЕСВП), най-малко до част от случаите нямаше да се стигне, в случай че държавните управления на България и Северна Македония бяха свършили едно от нещата, за които са се договорили – а точно механизъм за понижаване на напрежението и следене на закононарушенията от ненавист .
През юли македонският парламент утвърди така наречен „ френско предложение “, с което се трансфораха в задължения на страната пред Европейски Съюз. По този метод Северна Македония ще може да стартира същинските договаряния за участие едвам когато извърши българските условия. Сред тях са ограничение на езика на омразата и регистриране на българите в конституцията на Северна Македония.
София и Скопие подписаха двустранен протокол, в който е написано основаването на съответния механизъм, сподели пред Свободна Европа Весела Чернева . Тя беше консултант на премиера Кирил Петков, по чието време беше реализиран компромисът сред двете страни.
По думите ѝ този механизъм планува в българското и в македонското външни министерства да бъдат избрани хора, които да наблюдават за проблематични обстановки и дружно да търсят решения за тях. Механизмът беше припомнен и от македонския външен министър Буяр Османи в изявлението му пред бТВ.
Трябвало е евентуално отварянето на втория клуб и неговото име да бъдат съгласувани.Весела Чернева, ЕСВП
„ След като се видя, че още при отварянето на първия културен клуб има проблем, трябвало е евентуално отварянето на втория клуб и неговото име да бъдат съгласувани през този механизъм. Но това не се е случило “, сподели Чернева.
Според нея механизмът „ явно не се ползва “.
„ Нещо повече – сега, в който има проблем, ние си изтегляме посланика. Това е тъкмо противоположното на записаното в двустранния протокол – хора, които не да се сочат с пръст, а дружно да намират решения и то задоволително рано “, сподели тя.
Свободна Европа изпрати въпроси по отношение на механизма до пресцентъра на външно министерство, само че до публицистичното довеждане докрай на текста не получихме отговори.
Докъде стигнаха стъпките по доближаване
Освен съответния механизъм обаче липсват и голям брой други стъпки, нужни за доближаването, споделя директорката на ЕСВП. Двете държавни управления за доставка на ток и съгласуваност на газопреносните мрежи и също по този начин започнаха строителството на железопътния сектор, който е част от паневропейския Коридор 8.
Според Чернева обаче тези стъпки са прекомерно незадоволителни и са подбудени от съответни потребности – в тази ситуация да вземем за пример потребността на македонската страна от повече енергийна сигурност или пък от нуждата „ да не се изгубят едни планувани средства към строителството на Коридор 8 “.
„ За страдание, това, че [след рухването на ветото – бел.ред.] се отвори опция за диалог без крещене, не беше употребявано от служебното държавно управление. Не беше продължена работата на петте работни групи, които бяха одобрени с механизъм сред двете държавни управления, и изобщо някак всички застинаха, чакайки нещо да се случи “, уточни Чернева.
Кой печели от напрежението
Освен че отмести вниманието от неналичието на прогрес в връзките обаче, политическият звук към пребития Християн Пендиков съответства и с друго – края на следващия парламент и неофициалното начало на предизборната акция в България.
В последния си работен ден 48-ото Народно заседание одобри единомислещо и апелите за принуждение против българите в Северна Македония ". Депутатите осъждат " говора на ненавист " и възразяват против " трайното несъблюдение " на контракта за другарство сред двете страни.
„ Нищо по отношение на политическите кавги със Северна Македония не е инцидентно, всичко е безусловно предумишлено “, сподели пред Свободна Европа преподавателката по политически науки в Нов български университет Анна Кръстева . По думите ѝ тематиката се използва за политически цели освен предизборно, само че „ просто като се зададат избори, и тези неща стават по-видими “.
Подобна теза разви и македонският външен министър в за македонската редакция на Радио Свободна Европа. Там той сподели, че идните избори в България са „ утежняващо събитие “.
„ За страдание и в тази част имаме политика, по тази причина разясних, че сезонът на провокаторите и политическите печалбари е открит и в този момент всички са в деяние “, сподели Османи.
Весела Чернева вижда обаче още едно съвпадане – тематиката „ Северна Македония “ се появи тъкмо сега, в който партиите трябваше да вземат сложни за някои от тях решения.
„ Когато разбираме, че законите, свързани с прокуратурата и правосъдната промяна би трябвало да бъдат признати и поради тяхното неприемане България не получава европейски средства в размер на 6 милиарда евро, тематиката " Македония " отново стана доста значима “, сподели Чернева.
Според нея това е отработен механизъм, употребен доста пъти. Един от образците е от края на 2019 година, когато стана ясно, че Съединени американски щати български жители за корупция. Моментът съответства с настояването на съдружния сътрудник на ГЕРБ тогава – Вътрешна македонска революционна организация, за налагане на несъгласие върху Скопие. Друг образец е от пролетта на 2022 година, когато тематиката стана причина от „ ИТН “ да изоставен държавното управление, а от „ Продължаваме промяната “ ги упрекнаха, че напущат поради разпределението на средствата в районното министерство.
„ Това в този момент отново е типичен опит за пренасяне на фокуса “, обобщава Весела Чернева.
„ С което не желая да кажа, че всичко е наред от другата страна. Със сигурност има доста какво занапред да се направи за българската общественост в Северна Македония, само че е реалност, че сложена по този начин, тематиката не им оказва помощ по никакъв метод. “
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ