Празникът във Войводиново започна с тържествена литургия в храм Свето

Празникът във Войводиново стартира с тържествена литургия в храм „ Свето Възнесение Господне “. След това жителите на селото се насочиха по традиция към параклиса „ Успение Богородично “. Отец Емилиян освети курбан и благослови присъстващите. „ Християните със смирени сърца и с боязън по традиция вършим пост, с цел да може по-дълго време да погледнем в себе си и по-достойно да посрещнем един от най-прекрасните празници, отдадени на Св. Богородица. Всички добре познаваме иконата, на която тя е полегнала, а към нея са апостолите и в средата Исус Христос. Тримата апостоли Йоан – на любовта, Петър – на вярата и Яков – на смирението обкръжават Божията майка. Те са носители на  стълбовете, на които се уповаваме. Нека в никакъв случай не забравяме застъпницата на нашите молебствия и да благодарим на майката Божия, както и на нашите майки. Нека вярата, смирението, майчината обич и милувка и Св. Богородица постоянно бъдат с вас и вашите фамилии “, сподели отец Емилиян. Той насочи благослов към всички християни и пожела добротворството на донорите на параклиса да остане вовеки.
Прочетете още
Интересна е историята на появяването на параклиса „ Св. Успение Богородично “ до лековитото изворче, което съгласно възрастни хора от Войводиново е бликнало по време на Чирпанското земетресение. Тогава кучето на ловджия ровило неспокойно на това място и стопанинът му с изненада видял, че то е разкрило дребна железна икона на Пресвета Богородица. „ Вдигнал ловецът иконата и оттова бликнала вода. Тя е била вградена в циментовия пояс към извора, чиито отпечатък още проличава. Но иконата липсва, а следите й се губят през годините... По време на земетресението е рухнала и строящата се черква в центъра на селото, върху чиито основи е построено читалището. Дали с бликването на изворчето Създателят не е дал знак къде да се построи църквата, можем единствено да гадаем “, споделя членът на настоятелството на НЧ „ Виделина 1928 година “ Галина Петрова. Тя показа, че има и още една история по думите на Митко Спасов, който живее наоколо до параклиса. Според него „ кайначето “ е посещавано от хора от разнообразни краища на страната, които са идвали тук да търсят излекуване. На Голяма Богородица са посрещали изгрева на слънцето до извора и са провеждали обред, който е помагал при неплодородие. В него са взели участие единствено дами. Те са обграждали младата булка с пешкири, като заслон, с цел да скрият голотата й и най-възрастната жена я е поливала с вода от извора. После всички са си тръгвали, като са оставяли подарък за Богородичка – баница. „ При проучване качествата на водата от изворчето е открито, че тя оказва помощ при болести на очите, на нервната система и при репродуктивни проблеми. По информация от ново време – към този момент има три бебета, родени след посещаване в параклиса и прилагане на вода от изворчето. Вероятно стотици бебета са се родили благодарение на лековитата вода “, споделя Галина Петрова.

Осемдесет години след шуртене на лековитото изворче Галина предлага на своя брачен партньор Тончо Петров, да изчистят мястото към лековитото изворче и то да си „ върне “ остарялата популярност на място, което лекува. Когато споделили своята концепция с бащата на брачна половинка й Марин Тончев, той изрично декларирал, че до лековитото изворче би трябвало да се построи параклис. След строително позволение дядо Марин прави първата копка. Изграждането на параклиса са забавя, само че една нощ мъжът сънува забавен сън. „ Според съня при него идват трима високи мъже със сребристи облекла и му споделят: „ Хайде! Какво се случва? Нали обещахте да извършите параклис, пък нищо не вършиме? “. Той го показа с мен, само че около ежедневни задължения строителството се отсрочи. След известно време моят свекър сънува същите хора и те още веднъж задават въпроса: „ Защо се бавите? Защо не си изпълнявате обещанието? “, споделя Галина Петрова. Именно тогава стартира построяването на параклиса „ Свето Успение Богородично “ и няколко месеца по-късно е издигнат. През 2015 година семейство Цонка и Павлин Бъчварови подарява иконостаса и обзавеждането на параклиса. На 8 септември 2015 година е публично открит. За организатор на параклиса е избрана майката на Галина – Атанаска Христева. Оттогава двете дружно приготвят курбана за здраве. И на празника постоянно се събират поданици на селото и техни посетители.

„ Имаше един дядо Насе, който се къпеше в кайначето всеки ден. Ние като деца постоянно идвахме на лековития извор и връзвахме на една шипка кончета за здраве “, спомня си 91-годишната Невена Кунева – наследница на Врънчевия жанр, която бе пристигнала дружно със фамилията си за празника. Тя показа, че мястото към параклиса към този момент е неузнаваемо. Преди в близост е имало гора и поля на нейната вуйна, а към този момент вижда по какъв начин наоколо са издигнати нови къщи.  

„ Празникът на Св. Богородица се отбелязва в селото от дълги години. Параклисът е издигнат с дарения и по-късно е трансфериран на общината, която го преотстъпи на църквата. Поддръжката на параклиса е дело на хората, чиято самодейност е основаването му – Галя и Тончо Петрови. Дарението на иконостаса и обзавеждането е от семейство Бъчварови. Да пребъде делото им и хората да свикнат да се събират и да си простят “, разяснява кметът на Войводиново Димитър Тосев.   

Заместник-кметът на Община Марица Гергана Титюкова дойде на празника да поздрави жителите на Войводиново и да съобщи благопожеланията от кмета Димитър Иванов.