Събор на Пресвета Богородица. Св. Йосиф Обручник. Св. цар Давид. Св. Яков, брат Божий
Православната Църква, след тържеството в чест на великите свещени събития, случили се в деня на Христовото Рождество, на другия ден събира вярващите да възхвалят с хвалебни и благодарствени песни Божията майка като определен съсъд на Божия промисъл.
" Дойдете - подканя ни Църквата тоя ден - да възпеем Спасителевата майка, която и след раждането отново се оказа Дева! "
Това заседание на вярващите на другия ден след Рождество Христово за възхваляване на св. Богородица, която родила Спасителя, е наречено " Събор на пресвета Богородица ".
Същия ден се чествува паметта на св. праведни Йосиф, обручник на св. Дева, за живота на който са непокътнати малко сведения, а също и паметта на св. цар Давид като прочут основоположник на Иисуса Христа и на св. Яков брат Господен, пръв християнски свещеник на град Йерусалим.
Според националните традиции през този ден продължава празничната атмосфера. Хората си гостуват взаимно, поставят богати трапези с месни ястия, с плодове, вино и ракия. На този ден никой не би трябвало да работи. На 26-ти декември имен ден честват Давид, Дацо, Дачо, Жозеф, Йосиф. Желаем ви доста здраве, триумфи и благополучие!
Събор на св. Богородица е празник в чест на св. Дева Мария, удостоила се да бъде Майка на Господа Иисуса Христа. Събор значи съборно общо свещенодействие.
Твоето рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието. Защото в него тези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе, Изтока от висините. Господи, популярност на Тебе!
ЖИТИЕ НА Сухопътни войски. ИОСИФ ОБРУЧНИК
Свети Иосиф бил от царски жанр, от вкъщи Давидов и Соломонов, внук Мататов, правнук Елиезеров, наследник на Иаков по природа, а на Илия по закона за кръвното сходство
Речник. Защото дядо му Матат починал, откакто се родил татко му Иаков. А Мататовата жена, майката на Иаков, била взета за жена от Мелхий, от коляното на Натан, наследник Давидов, и му родила Илия. А Илия се оженил и починал бездетен; след него Иаков, който бил негов брат от една майка, само че не и от един татко, се оженил за жена му; тъй като законът предписвал: в случай че някой почине, без да има деца, дано брат му да се ожени за жена му и да възкреси потомството на брат си.
Именно по този закон Иаков се оженил за братовата си жена и родил свети Иосиф Обручник, и Иосиф бил, както към този момент бе казано, наследник на двама: по природа на Иаков, а по закон на Илия. Ето за какво свети Евангелист Лука, излагайки родословието на Христа, показал Илия за татко на Иосиф, казвайки за Христа по този начин: " беше, както мислеха, наследник Иосифов, Илиев, Мататов " (Лук. 3:23-24), акцентирайки Илия вместо Иаков.
Св. Йосиф Обручник
За свети Иосиф съществуват разнообразни отзиви при западните и при източните християни. Западните споделят, че той до самата си кончина бил девственик, като въобще не бил встъпвал в брак, а източните настояват, че той имал жена и родил деца. Така Никифор, античен гръцки историк, следвайки свети Иполит, оповестява, че той се оженил за Саломия; само че не мисли (добавя той), че това е същата Саломия, която се намирала във Витлеем и е желала да бабува при неизреченото раждане на Господа; това е била друга Саломия. Защото тя била сродница на Елисавета и на Пресвета Богородица, а тази била щерка на Агей, брат на Захария, бащата на Предтеча; а Агей и Захария били синове на свещеника Варахия.
Имайки за брачна половинка тази Саломия, дъщерята на Агей, свети Иосиф родил четирима сина: Иаков, Симон, Иуда, Иосия, и две дъщери, Естир и Тамар или, както споделят други Марта; а синаксарът в Неделята на светите Мироносици прибавя и трета щерка, на име Саломия, която била омъжена за Заведей.
Георги Кедрин, споменавайки за двете дъщери на Иосиф, споделя, че едната от тях, Мария, била омъжена за Клеопа, брат на Иосиф, към този момент след завръщането на Иосиф от Египет; само че, както наподобява, тази Мария, Марта и Тамар, са едно и също лице. Дали тя е била щерка на Иосиф, или не, и какъв брой дъщери е имал Иосиф, това в този момент не е от голяма важност, само че при всички случаи е безспорно, че Иосиф е бил женен и е имал синове и дъщери.
След кончината на жена си Саломия свети Иосиф живеел във вдовство задоволително дълго време, прекарвайки дните си в непорочност. В светото Евангелие неговият свят и непокварен живот е засвидетелстван от следните, въпреки и къси, само че прекомерно похвални думи: " А Иосиф, мъжът й, тъй като беше правоверен " (Мат. 1:19). И кое може да бъде по-голямо от такова удостоверение? Той бил толкоз правоверен, че със светостта си надминал другите праведни праотци и патриарси. Защото, кой е бил заслужен да стане обручник и привиден мъж на Пречистата Дева, Майката Божия? И кому била дадена такава чест да стане публично приет татко Христов?
Наистина Господ намерил този мъж по сърцето Си и му разкрил мъдростта Си, като го направил чиновник на тайнството на нашето избавление. Той в действителност бил заслужен за такава чест и за такова служение поради съвършения си и благодетелен живот. Когато той бил към този момент остарял, на осемдесет години, Пречистата Дева Мария била сгодена за него и му била дадена за запазване на девството й (а не за скотски, автентичен брак).
И той й служел с всяко страхопочитание и боязън, като на Майка Божия и като на своя и на целия свят Господарка и Владичица (уверявайки се в това от ангела, който му се явявал насън), а служел също и на родения от нея Богомладенец, и по време на бягството в Египет, и след завръщането оттова, и по време на пребиваването в Назарет, изкарвайки прехраната им от трудовете на ръцете си, тъй като той бил дърводелец и безпаричен човек, въпреки и от царски жанр. Защото Господ поискал да се роди в мизерия, вземайки от царския жанр единствено плътта, само че не и царската популярност, благосъстояние и господство. Затова Той намерил за добре да има бедна Пречиста Майка и безпаричен привиден татко, давайки с това образец за примирение.
Като живял всичко 100 и 10 години, свети Иосиф спокойно умрял и отишъл при отците си, намиращи се в пъкъла, занасяйки там радостната и вярна новина за това, че е пристигнал мечтаният Месия, Който ще освободи и ще избави човешкия жанр, Христос Господ, Комуто популярност во веки. Амин.
Св. цар Давид Псалмопевец
XI в. преди Христа. Празнува се на 26 декември дружно с Събор на Пресвета Богородица, Св. Йосиф Обручник и св. Иаков, брат Божи и Св. свещеномъченик Евтимий, свещеник Сардийски
Св. деятел Яков - брат Господен
Кратко животоописание
Св. деятел Иаков, брат Господен - наименуван така, тъй като бил наследник на Йосиф, обручникът на св. Дева Мария. Той е от седемдесетте апостоли, първи свещеник на Иерусалим в продължение на 33 години.
Написал първата света литургия. Завършил страдалчески, блъснат от храмовата стряха, засипан с камъни и, ударен с едно кросно, разрушили главата му - умрял в 63 година на 66 години.
Траянополский свещеник Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
Пръв от тях бил свети Иаков, брат Господен, за който загатва свети деятел Павел в посланието до галатяните, като споделя: " възлязох в Иерусалим да се видя с Петра... Другиго от апостолите не видях, с изключение на Иакова, брата Господен " (Гал. 1:18-19). Той бил подложен за пръв свещеник на Иерусалим. Според свидетелството на преданието определен за това и отдаден от Самия Христос по време на Неговия земен живот. Заради това, че проповядвал Христа в Иерусалим, свети деятел Иаков бил хвърлен от иудеите от покрива на храма, по-късно го пребили с камъни и му разрушили главата с сопа.
Св. преподобни Никодим Тисмански
Този незабравим представител на балканското монашество от ХІV в. бил българин от Македония, роден към 1320 година в Прилеп. По времето на цар Стефан Душан (1331-1355) той станал духовник в Хилендарския манастир, където бил другар на различен огромен българин от онази ера - св. Ефрем, предстоящ патриарх на Сърбия. " Любомъдрият мъж поп Никодим ", който наричали още " мъдрец ", " мощен в книгите (...), в разсъдъка, словата и отговорите ", получил ослепително обучение и бил прочут като отличен преводач от гръцки. Запазената му преписка със св. Патриарх Евтимий Търновски демонстрира, че като нравствен отец и създател св. Никодим споделял реформаторските тежнения на популярния български патриарх.
Не е известно докога той бил на Атон, само че и по-нататък Никодим запазвал тесни връзки с видни персони от православната монашеска общественост, както и с висши духовници в Сърбия, Византия и България. През 60-те години на ХІV в. Никодим основал собствен манастир във Видинското царство, което обаче през 1365 година било окупирано от унгарците, а популацията - подложено на принудително покатоличване. Светецът застанал отпред на съпротивата против насилието и влезнал в свада със самия маджарски крал Людовик І Велики.
Твърдостта на Никодим вдъхнала сили на локалните българи и, както оповестява един съвременник, " заради това тяхната религия в него беше огромна... " Унгарците прогонили св. Никодим във Влахия. Като последовател на манастирския живот и исихастката теория св. Никодим се заел пламенно с устройството на отшелнически обители в земите на младата страна. Той основал известните манастири " Водица ", " Тисмана " и други обители, като получавал великодушна поддръжка от страна на влашките владетели. В една грамотата на Мирчо Стари (1386-1416 г.) " поп кир Никодим " е подложен пред най-видните боляри. До гибелта си (26 декември 1406 г.) той траял своята неуморна работа, с която българските културни обичаи на север от Дунава пуснали още по-здрави корени. Св. Никодим е уважаван като един най-големите духовни и културни строители в историята на православния румънски народ. Паметта му се чества на 26 декември.
" Дойдете - подканя ни Църквата тоя ден - да възпеем Спасителевата майка, която и след раждането отново се оказа Дева! "
Това заседание на вярващите на другия ден след Рождество Христово за възхваляване на св. Богородица, която родила Спасителя, е наречено " Събор на пресвета Богородица ".
Същия ден се чествува паметта на св. праведни Йосиф, обручник на св. Дева, за живота на който са непокътнати малко сведения, а също и паметта на св. цар Давид като прочут основоположник на Иисуса Христа и на св. Яков брат Господен, пръв християнски свещеник на град Йерусалим.
Според националните традиции през този ден продължава празничната атмосфера. Хората си гостуват взаимно, поставят богати трапези с месни ястия, с плодове, вино и ракия. На този ден никой не би трябвало да работи. На 26-ти декември имен ден честват Давид, Дацо, Дачо, Жозеф, Йосиф. Желаем ви доста здраве, триумфи и благополучие!
Събор на св. Богородица е празник в чест на св. Дева Мария, удостоила се да бъде Майка на Господа Иисуса Христа. Събор значи съборно общо свещенодействие.
Твоето рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието. Защото в него тези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе, Изтока от висините. Господи, популярност на Тебе!
ЖИТИЕ НА Сухопътни войски. ИОСИФ ОБРУЧНИК
Свети Иосиф бил от царски жанр, от вкъщи Давидов и Соломонов, внук Мататов, правнук Елиезеров, наследник на Иаков по природа, а на Илия по закона за кръвното сходство
Речник. Защото дядо му Матат починал, откакто се родил татко му Иаков. А Мататовата жена, майката на Иаков, била взета за жена от Мелхий, от коляното на Натан, наследник Давидов, и му родила Илия. А Илия се оженил и починал бездетен; след него Иаков, който бил негов брат от една майка, само че не и от един татко, се оженил за жена му; тъй като законът предписвал: в случай че някой почине, без да има деца, дано брат му да се ожени за жена му и да възкреси потомството на брат си.
Именно по този закон Иаков се оженил за братовата си жена и родил свети Иосиф Обручник, и Иосиф бил, както към този момент бе казано, наследник на двама: по природа на Иаков, а по закон на Илия. Ето за какво свети Евангелист Лука, излагайки родословието на Христа, показал Илия за татко на Иосиф, казвайки за Христа по този начин: " беше, както мислеха, наследник Иосифов, Илиев, Мататов " (Лук. 3:23-24), акцентирайки Илия вместо Иаков.
Св. Йосиф Обручник
За свети Иосиф съществуват разнообразни отзиви при западните и при източните християни. Западните споделят, че той до самата си кончина бил девственик, като въобще не бил встъпвал в брак, а източните настояват, че той имал жена и родил деца. Така Никифор, античен гръцки историк, следвайки свети Иполит, оповестява, че той се оженил за Саломия; само че не мисли (добавя той), че това е същата Саломия, която се намирала във Витлеем и е желала да бабува при неизреченото раждане на Господа; това е била друга Саломия. Защото тя била сродница на Елисавета и на Пресвета Богородица, а тази била щерка на Агей, брат на Захария, бащата на Предтеча; а Агей и Захария били синове на свещеника Варахия.
Имайки за брачна половинка тази Саломия, дъщерята на Агей, свети Иосиф родил четирима сина: Иаков, Симон, Иуда, Иосия, и две дъщери, Естир и Тамар или, както споделят други Марта; а синаксарът в Неделята на светите Мироносици прибавя и трета щерка, на име Саломия, която била омъжена за Заведей.
Георги Кедрин, споменавайки за двете дъщери на Иосиф, споделя, че едната от тях, Мария, била омъжена за Клеопа, брат на Иосиф, към този момент след завръщането на Иосиф от Египет; само че, както наподобява, тази Мария, Марта и Тамар, са едно и също лице. Дали тя е била щерка на Иосиф, или не, и какъв брой дъщери е имал Иосиф, това в този момент не е от голяма важност, само че при всички случаи е безспорно, че Иосиф е бил женен и е имал синове и дъщери.
След кончината на жена си Саломия свети Иосиф живеел във вдовство задоволително дълго време, прекарвайки дните си в непорочност. В светото Евангелие неговият свят и непокварен живот е засвидетелстван от следните, въпреки и къси, само че прекомерно похвални думи: " А Иосиф, мъжът й, тъй като беше правоверен " (Мат. 1:19). И кое може да бъде по-голямо от такова удостоверение? Той бил толкоз правоверен, че със светостта си надминал другите праведни праотци и патриарси. Защото, кой е бил заслужен да стане обручник и привиден мъж на Пречистата Дева, Майката Божия? И кому била дадена такава чест да стане публично приет татко Христов?
Наистина Господ намерил този мъж по сърцето Си и му разкрил мъдростта Си, като го направил чиновник на тайнството на нашето избавление. Той в действителност бил заслужен за такава чест и за такова служение поради съвършения си и благодетелен живот. Когато той бил към този момент остарял, на осемдесет години, Пречистата Дева Мария била сгодена за него и му била дадена за запазване на девството й (а не за скотски, автентичен брак).
И той й служел с всяко страхопочитание и боязън, като на Майка Божия и като на своя и на целия свят Господарка и Владичица (уверявайки се в това от ангела, който му се явявал насън), а служел също и на родения от нея Богомладенец, и по време на бягството в Египет, и след завръщането оттова, и по време на пребиваването в Назарет, изкарвайки прехраната им от трудовете на ръцете си, тъй като той бил дърводелец и безпаричен човек, въпреки и от царски жанр. Защото Господ поискал да се роди в мизерия, вземайки от царския жанр единствено плътта, само че не и царската популярност, благосъстояние и господство. Затова Той намерил за добре да има бедна Пречиста Майка и безпаричен привиден татко, давайки с това образец за примирение.
Като живял всичко 100 и 10 години, свети Иосиф спокойно умрял и отишъл при отците си, намиращи се в пъкъла, занасяйки там радостната и вярна новина за това, че е пристигнал мечтаният Месия, Който ще освободи и ще избави човешкия жанр, Христос Господ, Комуто популярност во веки. Амин.
Св. цар Давид Псалмопевец
XI в. преди Христа. Празнува се на 26 декември дружно с Събор на Пресвета Богородица, Св. Йосиф Обручник и св. Иаков, брат Божи и Св. свещеномъченик Евтимий, свещеник Сардийски
Св. деятел Яков - брат Господен
Кратко животоописание
Св. деятел Иаков, брат Господен - наименуван така, тъй като бил наследник на Йосиф, обручникът на св. Дева Мария. Той е от седемдесетте апостоли, първи свещеник на Иерусалим в продължение на 33 години.
Написал първата света литургия. Завършил страдалчески, блъснат от храмовата стряха, засипан с камъни и, ударен с едно кросно, разрушили главата му - умрял в 63 година на 66 години.
Траянополский свещеник Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
Пръв от тях бил свети Иаков, брат Господен, за който загатва свети деятел Павел в посланието до галатяните, като споделя: " възлязох в Иерусалим да се видя с Петра... Другиго от апостолите не видях, с изключение на Иакова, брата Господен " (Гал. 1:18-19). Той бил подложен за пръв свещеник на Иерусалим. Според свидетелството на преданието определен за това и отдаден от Самия Христос по време на Неговия земен живот. Заради това, че проповядвал Христа в Иерусалим, свети деятел Иаков бил хвърлен от иудеите от покрива на храма, по-късно го пребили с камъни и му разрушили главата с сопа.
Св. преподобни Никодим Тисмански
Този незабравим представител на балканското монашество от ХІV в. бил българин от Македония, роден към 1320 година в Прилеп. По времето на цар Стефан Душан (1331-1355) той станал духовник в Хилендарския манастир, където бил другар на различен огромен българин от онази ера - св. Ефрем, предстоящ патриарх на Сърбия. " Любомъдрият мъж поп Никодим ", който наричали още " мъдрец ", " мощен в книгите (...), в разсъдъка, словата и отговорите ", получил ослепително обучение и бил прочут като отличен преводач от гръцки. Запазената му преписка със св. Патриарх Евтимий Търновски демонстрира, че като нравствен отец и създател св. Никодим споделял реформаторските тежнения на популярния български патриарх.
Не е известно докога той бил на Атон, само че и по-нататък Никодим запазвал тесни връзки с видни персони от православната монашеска общественост, както и с висши духовници в Сърбия, Византия и България. През 60-те години на ХІV в. Никодим основал собствен манастир във Видинското царство, което обаче през 1365 година било окупирано от унгарците, а популацията - подложено на принудително покатоличване. Светецът застанал отпред на съпротивата против насилието и влезнал в свада със самия маджарски крал Людовик І Велики.
Твърдостта на Никодим вдъхнала сили на локалните българи и, както оповестява един съвременник, " заради това тяхната религия в него беше огромна... " Унгарците прогонили св. Никодим във Влахия. Като последовател на манастирския живот и исихастката теория св. Никодим се заел пламенно с устройството на отшелнически обители в земите на младата страна. Той основал известните манастири " Водица ", " Тисмана " и други обители, като получавал великодушна поддръжка от страна на влашките владетели. В една грамотата на Мирчо Стари (1386-1416 г.) " поп кир Никодим " е подложен пред най-видните боляри. До гибелта си (26 декември 1406 г.) той траял своята неуморна работа, с която българските културни обичаи на север от Дунава пуснали още по-здрави корени. Св. Никодим е уважаван като един най-големите духовни и културни строители в историята на православния румънски народ. Паметта му се чества на 26 декември.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ