Малка Богородица е! Вижте какво повелява народната традиция
Православната черква уважава през днешния ден църковния празник Рождество на Пресвета Богородица. Денят, в който се е родила Света Дева Мария, е един от 12-те най-големи християнски празници, прочут в националната традиция като Малка Богородица.
Родителите на Светата дева - праведните Йоаким и Ана, били великодушни и милостиви, само че бездетни хора от Назарет. Погълнат от тъга, Йоаким отива в пустинята, където прекарва в непоколебим пост и молитва 40 дни. Ана също се моли горещо на Бога да я подари с рожба. Господ Бог чува молбите им. Пред Света Ана се явява ангел, който й споделя, че ще роди благословена щерка на име Мария, поради която ще бъдат благословени всички земни родове. Света Ана дава обет, че ще обрече детето си на Бога.
Когато дребната Мария навършва три години, родителите я завеждат в Йерусалимския храм и по този начин извършват обещанието си да предадат своята единствена рожба в работа на Бога. Мария остава да живее в храма, като приема върху себе си дълга да лекува в скръбта им всички самотни и изоставени хора.
Напуска земния живот на 64-годишна възраст на 15 август.
На 8 септември православната черква популяризира Божията майка като пазителка на християнското семейство и настойничка на родилката и детето.
Обреди и ритуали за Малка Богородица
Според българските обичаи Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва най-вече от дами, с цел да им оказва помощ Богородица в неволя или тежка работа. Стопанката на дома подготвя празнична пита. Тя не би трябвало да шие и тъче, с цел да не се разболеят децата в дома.
Това е доста уважаван празник от дамите, които насочат молитвите си към светицата в беди и в тежки дни. Молят й се да раждат леко и да са живи и здрави децата им. По остаряла традиция за здравето на децата на Малка Богородица се вършат курбани. Омесват в нейна чест пита, наречена Богородичен самун. Парче от нея се оставя за добитъка, прибавя се в храната му, друго парче се назовава на къщата, с цел да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).
На празника Малка Богородица дамите носят блага в църквата - ризи, кърпи, престилки, чорапи, и ги слагат под иконата на Света Богородица, отрупана с цветя.
Според националния бит се вари жито, то на първо време се носи в черквата, с цел да се опее и благослови, по-късно се раздава за здраве. В някои региони сред Голяма и Малка Богородица се съблюдава строга възбрана - дамите не перат, не тъкат, не шият, не месят самун, с цел да са здрави децата им.
Празникът Малка Богородица се уважава с тържествени литургии, а по остаряла традиция за здравето на децата се вършат курбани - в жертва се принася животно, най-често женско - овца. От курбана се раздава на бедните, приема се, че Светата Майка е настойничка и на самотните и изоставени хора, утешителка на сирачетата. На Малка Богородица около манастири, църкви и оброчни места, свързани с Божията майка, се вършат общоселски събори, играят се хора, пеят се песни.
Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби.
Между двете Богородици се пресаждат и развъждат множеството пролетни многогодишни цветя и шубраци. Тогава дамите обредно берат богородиче, богородична трева, или див босилек. С него свързват " женския интервал " и с китка от тревата, натопена във вода, се вършат бани при " женски " заболявания. Богородичната трева се пази за лек. При главоболие сварената трева се поставя на главата, а с запарка от нея се вършат " поливки " при " незнайна болест " и за здраве. Обредността, обвързвана с Богородица е връзка на християнската светица с античните божества на плодородието и богините-майки в индоевропейските митологии. Празниците й показват церемониалност в отбелязването на сезонните и аграрни цикли. В българския национален календар рожденият ден на Света Богородица съответствува с раждането на новия поземлен сезон.
Родителите на Светата дева - праведните Йоаким и Ана, били великодушни и милостиви, само че бездетни хора от Назарет. Погълнат от тъга, Йоаким отива в пустинята, където прекарва в непоколебим пост и молитва 40 дни. Ана също се моли горещо на Бога да я подари с рожба. Господ Бог чува молбите им. Пред Света Ана се явява ангел, който й споделя, че ще роди благословена щерка на име Мария, поради която ще бъдат благословени всички земни родове. Света Ана дава обет, че ще обрече детето си на Бога.
Когато дребната Мария навършва три години, родителите я завеждат в Йерусалимския храм и по този начин извършват обещанието си да предадат своята единствена рожба в работа на Бога. Мария остава да живее в храма, като приема върху себе си дълга да лекува в скръбта им всички самотни и изоставени хора.
Напуска земния живот на 64-годишна възраст на 15 август.
На 8 септември православната черква популяризира Божията майка като пазителка на християнското семейство и настойничка на родилката и детето.
Обреди и ритуали за Малка Богородица
Според българските обичаи Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва най-вече от дами, с цел да им оказва помощ Богородица в неволя или тежка работа. Стопанката на дома подготвя празнична пита. Тя не би трябвало да шие и тъче, с цел да не се разболеят децата в дома.
Това е доста уважаван празник от дамите, които насочат молитвите си към светицата в беди и в тежки дни. Молят й се да раждат леко и да са живи и здрави децата им. По остаряла традиция за здравето на децата на Малка Богородица се вършат курбани. Омесват в нейна чест пита, наречена Богородичен самун. Парче от нея се оставя за добитъка, прибавя се в храната му, друго парче се назовава на къщата, с цел да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).
На празника Малка Богородица дамите носят блага в църквата - ризи, кърпи, престилки, чорапи, и ги слагат под иконата на Света Богородица, отрупана с цветя.
Според националния бит се вари жито, то на първо време се носи в черквата, с цел да се опее и благослови, по-късно се раздава за здраве. В някои региони сред Голяма и Малка Богородица се съблюдава строга възбрана - дамите не перат, не тъкат, не шият, не месят самун, с цел да са здрави децата им.
Празникът Малка Богородица се уважава с тържествени литургии, а по остаряла традиция за здравето на децата се вършат курбани - в жертва се принася животно, най-често женско - овца. От курбана се раздава на бедните, приема се, че Светата Майка е настойничка и на самотните и изоставени хора, утешителка на сирачетата. На Малка Богородица около манастири, църкви и оброчни места, свързани с Божията майка, се вършат общоселски събори, играят се хора, пеят се песни.
Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби.
Между двете Богородици се пресаждат и развъждат множеството пролетни многогодишни цветя и шубраци. Тогава дамите обредно берат богородиче, богородична трева, или див босилек. С него свързват " женския интервал " и с китка от тревата, натопена във вода, се вършат бани при " женски " заболявания. Богородичната трева се пази за лек. При главоболие сварената трева се поставя на главата, а с запарка от нея се вършат " поливки " при " незнайна болест " и за здраве. Обредността, обвързвана с Богородица е връзка на християнската светица с античните божества на плодородието и богините-майки в индоевропейските митологии. Празниците й показват церемониалност в отбелязването на сезонните и аграрни цикли. В българския национален календар рожденият ден на Света Богородица съответствува с раждането на новия поземлен сезон.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ