Православната църква почита днес паметта на Светите седмочисленици. Това са

Православната черква уважава през днешния ден паметта на Светите седмочисленици. Това са просветителите на славянския народ - Светите равноапостоли Кирил и Методий, и техните възпитаници - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Църквата е отредила този ден за общото им удостояване, без значение, че в църковния календар за всеки от тях е предназначен обособен празник.

Оценила по достолепие делото на просветителите, Църквата дефинира общ ден за почитането им, с което засвидетелства своята благодарност. Светите братя и техните възпитаници извеждат славянските нации от мрака на езичеството и на религиозното незнание, а изключително скъпа е тяхната книжовна и проповедническа активност.

Първи е умрял Свети Кирил в Рим - на 14 февруари 869 година След него, на 6 април 885 година в моравския град Велеград, е умрял брат му Свети Методий, който преди гибелта си е определил за собствен заместител ученика си - Горазд. Още в същата година на Методиевата гибел немците прогонили от Моравия и Панония всички проповедници на славянската тирада. Изгонените намерили добър банкет в славянска България. Навярно и Свети Горазд не могъл да остане в своята татковина и последвал събратята си в братската страна.

Върху попрището на българското просвещение минимум се потрудил Свети Ангеларий, защото умрял след идването си и бил заровен вероятно в тогавашната българска столица Плиска. Сега гробът му е незнаен. През 910 година умрял и Свети Наум в построения от него манастир край Охрид, където мощите му и до момента си остават неоткрити, само че все пак извършат чудеса. Трудно е да се каже в коя част на България са се трудили Свети Горазд и Свети Сава.

Последен е умрял Свети Климент Охридски - на 27 юли 916 година Прието е неговата персонална памет да бъде чествана на 25 ноември, а в деня на неговата кончина - 27 юли, да се празнува паметта на всички Свети седмочисленици.